I want it all

Много хора смятат, че да копваш клипове от youtube.com в блога си е тъпо - аз не съм от тях. Аз обичам да поствам музика в блога си, по простата причина, че по този начин посетителите му от една страна ще разберат моите музикални предпочитания, а от друга  ще могат да си спомнят за нещо хубаво, но забравено (или пък да го чуят за пръв път и да им хареса).

Помня една моя учителка по музика от основното училище, носеща странното име Долена Лиркова, която доста ни стряскаше (кой ще ти учи баш пък по музика), но от която за пръв път чух за Куин. Ако не се лъжа, спомена че били и неофашисти, но не съм сигурен от нея ли то чух, или това беше поредната градска легенда по времето на соц-а.

А когато Фреди умря, вече беше 1991 и нямаше прегради пред информацията за нас, та гледах и концерта на Уембли, посветен на него (някъде през пролетта на 1992). Нея вечер падна едно яко чистене на гъби, мама и тате бяха ходили по Вакарел и се прибраха с 2 пълни раници, та в общи линии добре, че беше концерта. Още ми е пред очите малкия телевизор, кухнята и ние тримата чистим гъби за консервиране. Също така си спомням градските легенди за това, как се е заразил със СПИН - вариант 1 (най-достоверен) - преспал с някаква жена и на сутринта като се събудил нея я нямало, а на възглавницата имало бележка "Добре дошъл в света на СПИН-а"; вариант 2 - групов секс след концерт; вариант 3 - секс - парти по случай рожден ден, като бил наел апартамент на последния етаж на някакъв хотел, и специално платил в асансьора да има голо момиче (вместо пиколото), което да упътва гостите му. И в трите варианта заразоносителят е жена. Доста странно за гей, нали? Всъщност, думата "гей" тогава не съществуваше официално у нас, все още ползвахме една, започваща с педерас...

Майка ми пък и до ден днешен прави демонстрации като го пуснат я по радио, я по телевизия ("Тоя спинаджия не мога да го понасям!"). Дори веднъж отнесох и лек пердах от нея с едни прани дънки заради Куин, ама да не навлизам в подробности за това.

Вкъщи имам около десетина запазени плаката на Фреди Меркюри - предприемчиви български търговци се усетиха някъде духа вятъра в шоубизнеса и за първата годишнина от смъртта му издадоха вестник с постери. Е, плакатите са на вестникарска хартия, къде ти пари в ония години за гланцови списания. На първа страница - снимка на Фреди и заглавие "Какво ще правя след 20 години? Ще съм мъртъв, разбира се!". Вестникът струваше 5 лв, помня го това, докато в същото време ежедневниците бяха по около левче. В началото на 90-те никой у нас беше и чувал за авторско право и сродните му права, та пиратски касетки на Куин (и не само) се продаваха под път и над път. И нещата бяха еволюирали доста, вече не се продаваха Сони или БАСФ с презаписани албуми на тях или пък обложката да бъде ксерокопие на оригиналната обложка от албума, а вътре в кутията да ти се усмихва касетка Голдстар (днешно LG). Та си беше въпрос на престиж да имаш Greatest hits I (с музика основно от 70-те години, но пък с We will rock you и We are the champions), Greatst hits II (с Радио Га-га, I want to break free, Innuendo, Who wants to live forever, Invisible man, I want it all, Breakthrough) и дори Greatest hits III (тази я нямам и не зная какво има вътре). Разбира се, съществуваше рискът да получиш полупразна касета или пък някоя от песните да липсва. Какво да се прави, такива бяха времената.

А смъртта на Фреди дойде малко не навреме, в смисъл, той имаше записан един много хубав дует с Монсерат Кабайе (за тези, дето не знаят - нея имитира Руслан Мъйнов като се прави на оперна певица) - "Барселона" - специално записан за Олимпийските игри в Барселона през 1992 година. Та като умря половин година преди игрите малко кофти беше да се изпълнява тази песен без него.

Иначе Фреди продължи да прави хитове и от оня свят - намериха се негови неиздавани записи, разни компютърни обработки на гласа му и в средата на 90-те излязоха You don't full me и Living on my own.

Обаче чистия рок на Куин не си отиде с него. 

Солото на Брайън Мей е страхотно - и тук, и в други песни. 

Ритъмът, мелодичността - за какво говорим бе, няма ли 20 танцьора около дебелия гъз на Джей Ло, няма ли компютърни ефекти в клипа, въобще не ми говорете за ритъм и мелодичност.

Чуйте как започва песента - нима разните му там Риани, Джъстин Бийбъровци и Лейди Га-га-та могат да постигнат такова звучене? 

Та така, имах намерение само да постна клипчето и това да му е, ама като се размислих, то преди седмица са се навършили 20 години от смъртта на Фреди Меркюри.

Затова, Фреди, вместо модерното и у нас R.I.P. искам да ти кажа - благодаря ти за хубавата музика, приятелю. Още те помним.

Покажи си лицето

Снимката е взета от тук.

Една снимка, видяна днес сутринта преди да започна работа ме кара да пиша сега. Снимката на един баща, който се крие от репортерите на влизане в съда. 

Неговият син е осакатил жестоко едно непознато момче. А после, почти като във Вапцаровата "Песен за човека" - "... Измил се, на черква отишъл подире и ... после му станало леко." Само дето му е станало леко не от посещението в черквата, а от изфукването във Фейсбук. Та в тази връзка - покажи си лицето, приятелю, защо се криеш? Синът ти е герой, синът ти е голяма работа, синът ти е пич и половина; никой не може да се ебава с него, щото като се ебават с него, и виж какво става, виж къде свършват тия, дето се опъват на сина ти. Пък и да не се ебават с него, просто трябва да се научат като минава по улицата да се дърпат на два метра, да застават мирно и да отдават чест. Сигурно сте били много горди с него, когато преди две години е влезнал в престижния техникум - бъдете горди с него и сега. Гордост от отрочето си не се демонстрира с вестник пред лицето. 

Бъдете горди, че синът ви, само на 15 е пребил и оставил инвалид свой връстник. Бъдете горди, че се е научил да мрази и да убива още преди да се е научил да обича и да се радва на живота. Бъдете адски горди, че той е толкова горд от себе си, че първото, което е направил, е да се изфука във Фейсбука (къде другаде?) - макар че последното говори за липса на разсъдливост. А всъщност не е глупаво детето, я виж как се е подготвило - маска, да не се движат на групи, за да не предизвикат подозрения ... пуста социална мрежа, значи!

Мисля си, че заедно с малолетния престъпник (всъщност, ще чакаме съда да обяви Валентин за престъпник с влязла в сила присъда; все още не е) в съда трябва да бъдат и родителите му. Само че в Наказателния и Наказателно - процесуалния кодекси още няма текстове срещу лошо възпитание, а родителския контрол е сведен до това да си контролираш отрочето да не е на дискотека след 22:30. Няма, няма и да има. А трябва.  

Майка ми ми е казвала следното: "Да не ти се случва това, което ти мисли майка ти!". Мислено съм се поставял на нейно място и преди да бъда семеен, и преди да се роди детето ми; а днес не се поставям, ами направо съм на нейно място. Поставям се обаче на мястото на родителите на пострадалото момче, Андрей Илчев. Представям си как те са на работа и телефонът им звъни, за да им съобщят, че детето им е пребито от друго дете без повод, без причина, ей така, за нищо. За да може един пикльо да се фука после във Фейсбука си. Представям си как са изпратили сутринта детето си на училище, а утре ще приберат от болницата един 16-годишен полуинвалид.  

Ти, приятелю зад вестника, поставяш ли се на тяхно място? 

Ти толкова ли не можеш да се изправиш поне пред един репортер и с половин уста поне да кажеш "Извинявайте, съжалявам за стореното от сина ми!"?

Ти, приятелю, като знаеш, се синът ти и друг път е имал вземане - даване с полиция и ДПС, толкова ли не можеш да му стегнеш малко юздите? 

Ти, приятелю, наистина ли не се притесняваш какво прави сина ти зад компютъра вкъщи? С кого говори, какво се уговаря, с какви хора се свързва? Толкова ли не можа да си направиш труда да го провериш? Не ми казвайте, че е невъзможно - възможно е, хората за това толкова програми са направили. Просто по-лесния отговор е "Аз от компютри нищо не разбирам". 

Темида, дами и господа!

Ей затова не виждам смисъл да чакам Темида да обяви Валентин Стоянов за престъпник. Защото Темида ще гледа само стореното от сина, а никой няма да постави на везните и нестореното от родителите. А от неказано и несторено се създават малки изродчета, за които по-важното е да пребият някой, който много им се отваря. Или ги гледа. Или ги дразни. Или е казал нещо си. Или е с шалче на "Левски"/ЦСКА. Или прилича на гейче. Или им е заговорил гаджето. 

Единственото, за което се надявам е да получи максималната присъда. Да си я излежи със здраве. Да не го бият в затвора - просто да се дипломира като ученик от някое ТВУ, а не от престижния Строителен техникум. Да излезе на свобода след 5 години и да си потърси работа - и навсякъде, където кандидатства, да му искат свидетелство за съдимост (както на мен са ми искали). И навсякъде да получава отговор "Съжаляваме, но предпочетохме друг кандидат". Е, тоя зад вестника може и да има връзки и да го уреди някъде, при някой познат.

По-важното е да разбере тогава какво е да си провалиш бъдещето заради 15 минути бабаитлък. Да разбере какво е да промениш живота си в грешната посока заради удоволствието да напишеш на стената си във Фейсбука, че си разцепил някакъв нищо неподозиращ нещастник. Но никога, никога няма да разбере какъв ще е живота на същия този нещастник от тук нататък. Срещу това няма присъда.

Затова - свали вестника, приятелю. Темида за съжаление, няма да те осъди, но хората на улицата могат нали. Ние също имаме деца. 

Върти педалите

Миличко, не че имам нещо конкретно предвид, но ...

Окончателно решение

Това е ухапано от куче.

Този пост го отлагам от около седмица. 

Миналата неделя попаднах на един блог, който по мои си причини няма да посоча. В няколкото часа, прекарани в интернет участвах в една дискусия за бездомните кучета, която, освен че остави спорещите страни (кучелюбци и кучемразци) на изходни позиции, затвърди у мен следните впечатления:

1. Кучелюбците излагат слаби, неуместни и неиздържани аргументи. 
2. Кучелюбциите се крият зад природозащитни организации, чиято дейност в 90% от случаите е свързана с бездомни кучета. Никой не отваря дума за уличните котки и гълъбите, които също са източници на зарази, мръсотия и шум.
3. Кучелюбците/природозащитните организации предлагат само частични решения, които не помагат за решаването на проблема по простата причина, че няма ли проблем, ще намалее и финансирането им.
4. Кучемразците всъщност са безкрайно търпеливи, хуманни и очевидно обичащи природата хора след като толкова години търпят кучешката напаст. Случаите с Мима, одрани и обесени кучета се броят на пръстите на едната ръка, но се разнасят из публичното пространство за разлика от случаите на ухапани и ръфани до смърт хора. Това обаче не е аргумент за природозащитниците.

В крайна сметка собственичката на блога ме заплаши с бан по IP адрес, което не ме уплаши толкова, колкото ме развесели и побързах да и спестя усилието и сам напуснах дискусията, с намерение да не се връщам повече. Аз нямам навика да налагам мнението си над другите, не обичам цензурата и не отивам там, където не съм добре дошъл.

Но ето че в новия брой на Капитал се появява статия, описваща новата мания в Русия - стрелбата по бездомни кучета. То се оказа, всъщност, че не е просто стрелба, а организирано мъчително убийство на беззащитни животни (макар че, честно казано, не виждам разлика между бездомно куче, нападнато от въоръжен човек и беззащитен човек, нападнат от глутница бездомни кучета). В коментарите под статията като едно истинско дежа вю се повтори историята от миналата неделя. Пак по същия сценарий - горките бездомни кученца, изроди такива, те трябва да се кастрират, да се ваксинират, да се обезпаразитяват, и прочие глупости.

А`ре стига вече, писна ми! 

Крайно време е да се сложи коня пред каруцата и веднъж завинаги да стане ясно, че на първо място на този свят са хората, а после бездомните и домашните кучета. Че евтаназията на бездомните кучета - програмирана, методична и постоянна, а не кампанийна - е единственият начин, по който популацията им ще бъде сведена до минимум, а после нека се говори за кастриране, обезпаразитяване и маркиране.

Има и нещо друго - както споменах по-горе, всичките търтеи, наричащи се природозащитни организации или организации, занимаващи се с контрол на популацията на бездомните кучета нямат интерес от евтаназията не защото е нехуманна или мъчителна за животните, а защото ще ги лиши от приходите им. В крайна сметка, едно е да оправдаваш разходите си с 10 000 бездомни кучета в София, друго е те да са 1 000. Още повече, както споменах в началото, никой не говори за бездомните котки, а (въпреки че съм cat person). И въпреки, че до сега не ми се е случвало бездомна котка да гони велосипеда ми, котките са също така източник на болести и зарази (освен кучешка тения, има котешка тения, а те не живеят на дъното на океана); също са неприятни, когато вдигат шум в два през нощта; също серат по улиците и по пясъчниците (е, вярно, заравят си го като има с какво). С гълъбите положението е аналогично - гълъбите цвъкат по фасадите на къщите и на обществените сгради, ровят в боклуците и разнасят болести. И ако общината във Венеция смята, че е нормално да се контролира популацията на гълъбите в града, не виждам защо София да неглижира проблема.  Да сте чули някой от "4 лапи" да споменава котки и гълъби? Ако природозащитните организации подредят дейността си в този ред, току виж един ден тя не се различава по нищо от онова, което показват по Animal Planet.

Скъпи природозащитници, аз обичам животните. 15 години и половина съм отглеждал котка и се бяхме научили да се разбираме от половин дума. Само че 10 000 бездомни кучета не е симбиоза на човекът и природата. Кастрираните и маркирани кучета хапят точно толкова силно, колкото и некастрираните и немаркираните; лаят в два през нощта точно толкова силно, колкото и некастрираните и немаркираните;  цапат точно толкова, колкото и некастрираните и немаркираните. Парковете са места първо за хората, а после за кучетата - било то бездомни или домашни. Когато минавам с велосипеда си, аз се стремя да не ударя човек (най-често деца), а за домашните кучета е редно да следят собствениците им. Не ми е приятно да ме гонят бездомни псета и не ми обяснявайте, че аз съм нарушил спокойствието на помияра и всъщност не трябва да му обръщам внимание - точно едно такова куче, на което не обръщах внимание ми скъса крачола на дънките. Престанете да ме обвинявате в измислени грехове, докато в същото време България е на първо място в Европа по брой на болни от кучешка тения, докато в повечето европейски страни тази болест е изкоренена отдавна.

Да споменавам ли, че такова животно като "бездомно куче" няма в белите страни? Само у нас се намират идиоти, които да търсят под вола теле и да обвиняват инакомислещите в измислени грехове?

Нарочно избрах това заглавие за поста си. Не че одобрявам нацизма, но в случая аналогията е повече от уместна. Или бездомните кучета, или ние.

А за какво всъщност вземате заплата?

Основната част статиите в блога ми са всъщност малко по-пространни коментари на новините. Така ще бъде и с днешния ми пост. 

Преглеждайки новините в DarikNews.bg се натъкнах на следното: 1600 семейства от Пловдив остават временно без детски надбавки. Новината е почти в телеграфен стил, доста кратка е и направо я копирам тук:

Около 1600 семейства от Пловдив няма да получат детски надбавки през този месец, научи Дарик. Причините за това са две, обясни директорът на дирекция „Социално подпомагане" Надя Танева.На 30 октомври изтече срокът, в който семействата трябваше да представят бележка, че детето им е записано на училище, затова сме спрели детските на всички, които не са го направили, обясни Танева. Надбавките им ще започнат да се изплащат едва, след като представят нужния документ. Интересното тук е, че става въпрос предимно за семейства, които не са от ромски произход, добави Танева.Другата причина за спиране на детските надбавки е натрупването на повече от 5 неизвинени отсъствия за октомври на детето. Тук надбавките се спират за месец, като ако на следващия детето се поправи, надбавките ще бъдат възстановени, каза още Танева.

Sic!

Нямам нищо против Надя Танева, дори не я познавам лично. Само че тази новина въобще нямаше да бъде новина, въобще нямаше да съществува, ако имената на всички ученици, които учат в дадена област от България се намират с едно кликване на страницата на съответния регионален инспекторат по образованието. Или на страницата на Министерството на образованието, разделени по области. А ако информацията съдържа лични данни - моля, достъп само с парола. И да се знае  веднага дали Иванчо е записан за ученик, или не. Дали има неизвинени отсъствия над разрешения лимит (това с неизвинените отсъствия е тема на друг разговор) или не. С две думи - ще яде ли Асан баница или не?

Само че, ако тази новина не съществуваше в този и вид, както споделям по-нагоре, госпожа Танева би трябвало да си зададе въпроса каква точно работа върши. А и доста от колежките и щяха да бъдат нейни клиентки - особено онези, за които компютрите свършват с пасиансите. Или киснат по цял ден във фейсбука.

Не ме разбирайте погрешно - нямам нищо против институцията "Социални грижи" и хората, които работят там. Просто не е нормално в 21 в, когато можеш през интернет да направиш всичко - да си поръчаш пица, да си напазаруваш, да си запазиш самолетен билет или стая в хотел, да си купиш кола, пистолет или пък да си намериш жена - и в същото време получаването на мизерните 35 лв детски надбавки да виси от някаква си бележчица.

Че не си ли повишиха квалификацията държавните служители? Че не се ли провеждат постоянни курсове за повишаване на компютърната им грамотност. И какво точно им повишавате, на кое ниво да си подреждат пасиансите ли? Не е ли неудобно, когато вече и чистачките ги назначават едва ли не с английски и компютър - хайде, да не е чистачка, ама за всяка една позиция над чистачките е точно такова изискването, че и за втори език питат - в същото време професията на държавния служител да се превръща в едно тихо пристанище на посредствеността? Че какво друго да си помисли човек, след като липсата на някаква си хартийка те лишава от великото подаяние, 35 лв (или колкото са в момента, информацията ми е от 2008 година)? 

Айде бе, ще каже някой - какво си се заял, хората работят колкото могат, а вземат 300 лв заплата.

Ами не ми харесва как работят, там е работата. Или с други думи - колкото им е работата, толкова им е и заплатата.

Ми размърдайте си задниците де, за какво се плаща? Да ми констатирате и да съобщавате подобни "новини" със загрижен тон и поглед тип "Масларова"?
Ай стига вече, а?

А мне бы в твои сны ...

Първо беше Прованс. Приятна песничка, много лек текст и гласа на певицата се връзва идеално с мелодията (акордеона влиза много добре) и  докато я слуша човек в главата му изниква асоциация за рускиня, бели обувки, фигурален чорапогащник и анцуг. 

Не че Елка е върха на сладоледа в новата руска музика (няма абсолютно никакво значение, че е украинка) - далече съм от тази мисъл. 

Само че днес открих друго нейно парче, правено преди Прованс и направо онемях. Хареса ми, страшно ми хареса. А аз, като си харесам една песен, няма значение нова или стара, мога с дни да я въртя (а ако пък спомена каква песен си въртях нон-стоп миналата седмица вероятно като се върна в София ще ми отнемат българския паспорт).

Та пускам тук песента - клипче няма, само една снимка е качена с песента, но не става въпрос за гледане, а за слушане.
Просто музиката от Изтока не свършва с Алла Пугачова и Любэ.

Остъклен балкон

Минава ми пред очите една новина  - ще бутат остъклени балкони. Започвали във Варна и Бургас, после в Пловдив, а накрая и сигурно ще дойде ред и на софиянци. Само аз ли я чета тая новина, или...?

После се замислих за местата, където съм живял. 

В Младост 1 бяхме остъклили и двата балкона, като единия дори се превърна в стая. Итонг, дървена дограма и изолации и нещата се наредиха. Вярно, имам съмнения че тогава ми настина кръста, но нали вече не живея там? То и лятно време не беше много приятно, като спя на отворен прозорец и в 10 вечерта някой раздрънкан Икарус като качва баира. Първия балкон беше остъклен още по времето на социализма и съответно имаше тотално социалистически външен вид - винкел, стъкла и маджун. Известно време там беше кухнята, а самата кухня беше превърната на стая, но това трая само няколко години, после нещата се върнаха на мястото им. 

В Младост 2 също и двата балкона са остъклени. Първия го остъкли тате, сам, защото по него време бях в казармата. Остъкляването беше належащо, тъй като дограмата беше тотално изгнила, а в онези години (средата на 90-те) такива екстри като PVC или пък алуминиева дограма или нямаше, или пари струваха. Вторият балкон го остъклихме двамата заедно - рамка от винкели, дървена дограма и итонг. Затова сега е тихо и спокойно в стаите там.

В Дървеница живея на последния етаж, но балконът не е остъклен. Имах идея да му сложа една козирка, само че или парите не стигаха, или някъде се запилявах. 

В Мажейкяй живеех в квартира, в блок. Живеех в новата част на града, която по нищо не се различаваше от Люлин. И апартамента беше с остъклен балкон - и то точно по соцманиер - винкел и стъкло. В същото време виждах как други блокове имат остъклени балкони с итонг или тухли и дограма. Значи проблемите на съвременното социалистическо строителство са били едни и същи в целия източен блок, а следователно и решенията са едни и същи. 

И сега какво излиза - че в годините на комунизма, когато до съседния град не можеше да отидеш без позволение едва ли не, човек спокойно си остъкляваше балкона, а днес не може без разрешение. 

Разрешение от кого? От ДНСК?

Хайде де! От онова ДНСК, дето проспа разширението на имотите на цар Киро ли? Или другото ДНСК, дето забрани на мутри, магистрати, митничари и местни тарикати да застрояват черноморието? Или ДНСК-то, което толкова години не видя Министерството на веселието, пуснало клонове по баири и по паланки у нас? Или ДНСК-то, което си траеше, когато се избиваха стени в панелките през последните 20 години, та сега за едни балкони се е хванало.

Или вероятно е това ДНСК, което е актувало жилищните сгради в някакъв вид, а след това обитателите им са били принудени да остъкляват, преместват и ремонтират.

Срутената сграда на Алабин, отнела живота 

на две млади жени

Е да, ще каже някой сега - говорим за сгради, строени по времето на социализма, остарели строителни норми,  нарушаване на безопасността на сградите и тъй нататък. Точно, като написах безопасността на сградите и се сетих за снимката вляво. Та тая сграда вероятно някой остъклен балкон я е бутнал. А да си припомним и ей този случай, който пак е свързан с тераса? Къде го тогава храброто ДНСК? Вероятно е заето да лови нарушители по морето. 

Да, съгласен съм, че остъкляването на балконите води до изменения в натоварването на сградите. Ама хайде не ми обяснявайте, че това ще събори сградата при първия по-сериозен трус, щото въобще не е така. Нито допълнителното натоварване е толкова голямо, нито оразмеряването на сградата е толкова слабо. Да не говорим, че едно остъкление от итонг + дограма излиза в рамките на 100 килограма допълнително натоварване.  

Какви са тия сгради, дето ще се срутят от 100 килограма допълнително натоварване?!

И като като теглим чертата, какво се получава - аз не мога да променям моят апартамент и моята собственост без разрешение от държавата (в лицето на ДНСК), а в същото време държавата (в лицето на Топлофикация) може да ползва моят апартамент за да достави топлина на съседите ми без да ми плаща нищо и без да ми дава право да пипам нейната собственост (тръбите), загрозяващи моята собственост (апартамента ми).

Не усещате ли, че в скоро време ще започне една вълна от проверки по остъклените балкони, след което ще се издадат узаконят срещу съответната сума или ще се събарят, при нежелание да се плаща. 

Не е ли прекалено евтин тоя номер вече?

Близкоизточни забрани

Все се надявам, че Арабската пролет няма да въведе масово шериата и съответно бурките и фереджетата в Близкия Изток. Но дори и да го направи, нека е по този начин.
Специален поздрав към ония нещастници от svejo.net.

Благодарности на ruero.com

Sometimes люн

Господи, който е правил снимката има  страхотно

чувство  за хумор! 

Дойде ректорът, придружен със свита от стареещи, но пълни с академична енергия декани, после министрите и най-сетне монархът, облечен цивилно. Докато професорското тяло го поздравяваше с ръкопляскане, а представителите на хунските корпорации викаха ура, от втория балкон се разнесе хор от гласове, който скандираше неприятно: "Да живее просветата." Все по-силен ставаше тоя хор. Тук вече не можеха да се обвиняват комунистите, които изобщо "Братството" не допускаше в залата. Невъзпитаната постъпка се дължеше на земеделци. Те показваха враждебната си хладина към царя чрез по-голяма привързаност към просветата. Няколко плешиви декански глави се наведоха смутено една към друга, но монархът сам прекрати неудобното положение, като побърза да седне в ложата си.

Горният цитат е от романа "Тютюн". В случая Димов използва историческото събитие от 1908 г (затварянето на университета от Фердинанд І), като го пренася малко по-късно във времето. Обществото не може да си позволи да освирка явно монарха, не може да се държи невъзпитано и унизително спрямо него, но може да покаже своята степен на независимост и отношението си към величеството.

А е само епизод от книга. Хипотетичен, несъстоял се.

Но май просветата за пореден път ще измие лицето на българското общество. Май просветата за пореден път ще покаже, че слугинажа, ухилената физиономия на сервилността и толерирането на байганювщината все още не са национална черта у българите. 

Че май още ни е останало достойнство.

Никой не отрича футболиста Стоичков. Никой не е забравил головете му за националния отбор в Америка и в Англия.

Никой не е забравил обаче бойкота му. Никой не е забравил "Стоичков - Яфа". Никой не е забравил шамарите и ритниците по журналисти, "какво ми е дала България?" и синия буркан на мерцедеса му. 

И за какво е награден с титлата доктор хонорис кауза? За това, че периодично оплюва страната и сънародниците си? За това, че парадира с незнанието и простотията си ли (абсолютно съм съгласен с доцент Томов че става въпрос за неук и прост човек)?

Простете любопитството ми, но ако българската държава иска да отдаде научна чест на Христо Стоичков, не е ли по-добре да стане доктор хонорис кауза на НСА? Или там вече се е вредил Цветан Цветанов като най-изтъкнат възпитаник на Академията? Въобще, някаква странна вълна на почетни награди залива страната, коя от коя по-неуместна - то не беше почетно членство в СБХ, та сега и доктор хонорис кауза. Случайно или не, Стоичков само преди малко повече от месец изпрати едно открито писмо до медиите в защита на Плевнелиев. 

А вдясно съм постнал едно клипче на Виа Гра - изпълнение на Gaudeamus igitur. Приятно е за окото, само че като го гледам, се чудя - за какво им е въобще. Ако са искали да изпеят някакъв съвременен вариант на този химн, не са успели; ако са искали да направят стриптийз, не се е получило както трябва. Още повече, че го пеят руските еквиваленти на Галена, Емилия, Хортензия и Хипотенузия. Но пък че си е подигравка към образованието, това е безспорно. 

Точно като наградата на Стоичков. А след като Стоичков може да бъде почетен доктор за ритане на топка ш каруцарско псуване, предлагам да не спираме до тук и в близко бъдеще да очакваме следните награди: 

1. Калина Илиева да стане почетен председател на Светия Синод заради непорочно зачатие и неусетна бременност и председател на Съюза на печатарите в България за перфектна фалишива диплома. За второто - доктор хонорис кауза на Ветеринарния университет на министър Найденов и на премиер-министъра за успешното им преструване на измамени камилчета.
2. Румяна Желева да стане доктор хонорис кауза на факултета по география към СУ за приноса и в развитието на  географията и специална награда на факултета по немска филология. 
3. Цар Киро да стане доктор хонорис кауза на УНСС и почетен председател на Съюза на златарите в България. След като един неграмотен циганин може да натрупа милиони, то освен почетната титла не е зле да се помисли и за хоноруването му като преподавател по икономика (как се правят пари) и по право (как се заобикаля закона).
4. Министър Найденов също не е зле да получи поне някоя грамота, почетна значка или плакет от НСА за търпеливо популяризиране на източните бойни изкуства, а също така и някаква специална награда за кооперативно движение и спестовност.
5. Цветан Цветанов, както вече споменах, освен доктор хонорис кауза на НСА (примерно за най-дълъг скок - от учител по физическо до министър на вътрешните работи) може да бъде награден с почетено ректорство на Строителния университет за усвояване на застроени площи и доктор хонорис кауза на всички математически факултети у нас и в Европа заради перфектни сметки.
6. Самият Бойко Борисов може да бъде награден с някакъв почетен знак от Арабската лига за развитие на българо-арабските отношения, като задължително се включи и безплатното доживотно хранене с дюнер-кебаб и шиш-таук във всяка една дюнерджийница по света и у нас.
7. Лотар Матеус също може да получи някаква почетна докторска степен, за успешно преливане от пусто в празно и за нищоправене. 
8. Николай Бареков може да бъде доктор хонорис кауза на Биологичния факултет за безгръбначно поведение и почетен порно Оскар за медийно фелацио.

Със сигурност този списък с предложения може да бъде разширен до безкрайност. 

А на нашия главен герой, не Стоичков, а злополучният доцент Томов тук е мястото да припомним, че в живота е така - sometimes win, sometimes люн.

Гладната кокошка и просото

Има-няма и две седмици след местните и президентските избори и кокошките от "Позитано" №20 вече започнаха да сънуват просо. Гребените са наперени, петлите са оперени, перушината е почистена, а гладниците започват да се събуждат от летаргията и да душат въздуха в опит да хванат мириса на власт. Лошо няма, мечтите са безплатни, сънищата - също. 

Странно ми е самочувствието на Станишев след като на четвърти поредни избори е след ГЕРБ. Тоест, колкото и да ми неприятна улично-селската терминология на Бат` Бойко, той си ги бие най-редовно където ги срещне. Два пъти за европарламент, веднъж на парламентарни избори и сега в изборите две в едно. Като бонус - изборите за кмет в София от 2005 насам са като тренировка за него. Серго е лидер на партия, която в последите 6 години  няма спечелени избори, но за сметка на това от пресконференция на пресконференция в изборните нощи е все по-загрижен за демокрацията у нас и все по-уверен, че БСП връща своите позиции и още малко и пак ще се върне доброто старо време с 99,99% ЗА. Да си припомняме ли Полски Тръмбеш?

В един анализ на прима виста споменах, че добрият резултат на кандидат президентската двойка на БСП се дължи не толкова на активната политическа позиция на БСП, колкото на отрицателния (колкото и слабо да е изразен този път) вот. Втори силен фактор е двугодишното живуркане на БСП в опозиция, което все пак доведе до известно избледняване на спомените за изпълненията на Тройната коалиция, обръчите от фирми, формулата 3-5-8 и разпределянето на порциите в държавата. Избледняване, но не и изличаване. 

В същото време розовите сънища на Станишев за връщане на бял кон на следващите избори, страхувам се, ще си останат само розово оцветени мечти и нищо повече. Не само защото поведението на БСП е всичко друго, но не и поведение на опозиция - нарисувана оставка на вътрешния министър при скандала с доходите му, неадекватно поведение при скандала с Калина Илиева и нейната "изненадваща" бременност и още по-изненадваща фалшива диплома. Къде е сега Илиева, какво стана с нея, защо БСП като опозиция не пита докъде са стигнали делата срещу нея, как се работи по изчистването на лицето на България пред ЕС след този гаф?

Мрънкането на Станишев по отношение на фалшифицирането на изборите, натиска, терора и контролирания вот все още си е само и единствено мрънкане. Щели да искат касиране на изборите - ами искай бе, Серго, какво чакаш? Да се закълне Плевнелиев и да му минат 2 години от мандата ли? И направо ми е странно при такива разлики в Смолян, Плевен и Пловдив; при такава документирана байганювщина какво чакаш още, та не си подал искане за касиране на изборите за кмет? 

Е как се виждаш отново начело да държавата, при положение че мрънкаш и се обясняваш като пу*ка, и всичката ти дейност може да се сведе до "Моля, другарко, ама Бойко се бие!".

Бий се и ти бе. Удари поне веднъж, посегни и ти, малко мачизъм и у тебе да видим. Стига с християнското милосърдие, стига си подавал бузи само да те шамарят, а ти да вървиш с гордо вдигната глава напред. Айде поне веднъж го направи, тогава ще видиш наистина хората да гласуват за БСП заради поведението и.

Другото, което недоумявам е тоталната путинизация на БСП като допълнение към пълзящата путинизация на държавата ни. Става въпрос са политическото бъдеще на Георги Първанов.

Винаги съм смятал, да не си ровя блога къде съм го и поствал тук, че един президент, в момента в който сдаде поста си, има ясно предначертана програма - писане на мемоари, изнасяне на лекции, чат пат получаване на разни международни награди и титли "доктор хонорис кауза", участие в евентуални международни инициативи като наблюдател или посредник и срещи с политиците от твоето време, които са също така политически пенсионери като теб. В момента, в който се върнеш в политиката, и си политически труп. Не вярвате ли? Ами смятайте - Валенса, Стоянов, а сега и Първанов. Мъртвороденият проект АБВ очевидно ще престои във фризера толкова, колкото е необходимо да се спаружи съвсем и да го изхвърлят директно на боклука. Мястото на Първанов в БСП е на стената със снимките на председателите на партията - след Виденов и преди Станишев. Не е нито на първия, нито на последния ред. По простата причина, че седне ли на някъде в залата, Първанов ще заприлича на Путин, а Станишев - на Медведев. Просто негласната размяна на реплики ще бъде "Дадох ти кресло на заем за 10 години, време е да ми го върнеш!". 

Без да се отчита факта, че това всъщност ще бъде последната крачка към капсулирането на БСП като лява секта, в която се редуват Станишевци, Добревци, Овчаровци и Масларовки плюс ренегати като Камов и Калфин. 

Докато в същото време резултатите ясно показват необходимостта от нов лидер на БСП, който да използва инерцията от тези избори и в общи линии приличния резултат на левицата и да постави основите на една наистина социална политика. Която да защитава, или поне да се опитва да защитава работниците; която да седне на една маса с представителите на бизнеса и честно и открито да обсъди, договори и приеме ясни правила за работа, осигуровки, трудови договори. 

Що за лидер на социалистическа партия си, когато си заравяш главата в пясъка и се на правиш на ударен и не виждаш практиката да се осигуряват на една заплата, а под масата, под формата на бонуси и прочие финансови гимнастики хората да получават пари на ръка? За тях няма лошо, поне до момента, в който не се пенсионират и не открият, че пенсията им е под 200 лв. И това и по времето, когато и ти си бил министър - председател!

Що за лидер на социалистическа партия си, когато с цел гъвкавост по време на криза се открива практиката на 4 часов трудов договор, а наетите работници в 95% от случаите работят минимум 8 часа (справка - морските курорти).

А въобще, що за партиен лидер си да гледаш как ти крадат процентите, кметските места и спечелените проценти и единственото, което правиш е, да вдигаш малко шум?

Крайно време е БСП или да се реформира кардинално (малко вероятно), или да се разцепи на елитарна малка лява партия, еквивалент на ДСБ и истинска социалдемократическа партия, която да започне отначало, но поне да бъде с нови лица и с ясна политика (на този етап също толкова невероятно).

Чуден ми е този сън на Станишев - как БСП се връща на власт само след две години, а българския народ отчаяно си посипва главата с пепел и се горко разкайва за изборите си от 2009 насам. Очевидно на него си му харесва да си сънува и на яве. А това, което мъдрата българска поговорка не казва пряко е, че сънуваното си остава сънувано. Събуждането е неприятно. И кокошката си остава гладна.

Другият Десети Ноември

Много хора днес ще си дадат за пореден път равносметка за изминатите 22 години. За едни 10-ти Ноември е Денят на промяната, за други (повечето) - денят на поредния, този път вътрешен преврат, за трети - ден като всички останали, за четвърти - ново начало, за пети - крах на света, в който живеят, за шести ....

Вкъщи имам един брой на в. "Правда", който е от 12 Ноември 1982 г. Доста трудно намерих факсимилие от него, но все пак намерих и го копирам тук. 

Да понесат тежката загуба на милионите прогресивни и трудещи се по света в Москва за погребението на Леонид Илич идват главите на всички източноевропейски социалистически страни, както и представители на африканските и азиатските строители на социализма. И ако присъствието на Живков, Чаушеску, Ярузелски, Кадар и Хусак е оправдано и напълно резонно, то прави впечатление присъствието и на премиерите на Франция и Канада, президентите на Австрия и Германия (+ Х. Д. Геншер!), редица престолонаследници на западноевропейските монархии, външните  министри на Великобритания и Китай и - ей това е бингото - Джордж Буш - баща и Д. Шулц - вицепрезидента и външният министър на САЩ. 

Целия списък на гостите можете да прочетете тук.

Може би някой от тях вече са усещали, осъзнавали неизбежния край на тоталитаризма и необходимостта от промени в системата - твърде е възможно. Но колко ли от тях са предполагали, че това ще стане за по-малко от 10 години?

Та така, днес някой ще отбелязват "своя" си 10-ти Ноември, други просто ще сменят денят в календара си, а трети ще се замислят и ще си спомнят за хилядите надежди, за колосалната енергия, разпиляна по площади, бдения и Градове на истината за да си кажат накрая "... и за какво беше всичко това?"

Приказка за лека нощ

Някой въобще обърна ли внимание какво чете тая?

Зурбаган

Нещо ми е тъжно, мъчно ми е... Днес сутринта говорих през скайп-а с моите домашни, дори гледах как Симеончо прави сокче от ябълки и как го изпи, а в същото време Малкото Кате от шоколадовото яйце не беше добре, беше я пипнал някакъв вирус. Та цял ден съм на тръни какво е станало с нея.

И ми стана едно такова криво, че не съм там, че не съм с най-милите си.
И ми стана криво, че съм на майната си заради едни смотани пари и заради евентуален бъдещ апартамент... колкото и да е хубаво, колкото и да има чар новия свят, непознатото, невидяното до този момент, колкото и да е силна мисълта "А бе кога друг път ще дойда тук", колкото и да се лаская, че съм част от един наистина голям проект - нищо няма тежест, когато гледам Симеончо само през скайп-а.

Е как няма да ми стане мъчно?

А ако имам възможност да избирам къде да прекарам следващата една година (в смисъл, къде да работя), душа давам да се върна в Литва. Заради фирмата съм бил в Чехия, Белгия, Холандия, Литва и сега на Мартиника - но най-ми хареса в Литва. В забравеното от Бога Плунге, в люлиноподобния Мажейкяй, в равнинната и хладна Балтика. Хем съм на 4 часа със самолет от София или 2 дни път с кола без да си давам зор.

А песента не е случайно избрана. Първо, филма "По-високо от дъгата" е сниман през 80-те години на миналия век, в които и аз съм расъл и в крайна сметка се чувствах добре. Този филм е част от моето детство. Независимо колко е наивен, смешен (от днешна гледна точка) или "социалистически".

Второ - сниман е в Талин, а разликата между Рига, Талин и Вилнюс поне според мен е повече в географската ширина. Все едно, говоря за Балтика, а тя е една и съща от Варшава до Талин (въпреки че в Естония не съм бил).

Трето - част от припева е "Я люблю это время, безнадежно люблю" - а както казах, аз се чувствах добре през 80-те години. А в Литва имах възможността да се убедя, че пост-съветското пространство пази добри спомени към съветските времена или поне към културата на съветските времена - кино, музика, книги. Ами това е - тъгата към дома премина към тъга по детството... Криво ми е.