Животът все пак е прекрасен

В самолета на връщане към Мартиника с удоволствие изгледах "Животът е прекрасен", на Роберто Бенини. И за да ми е по-интересно (гледал съм го няколко пъти), си го пуснах в оригинал на италиански. 

Един от най-хубавите филми, които съм гледал през живота си. Друг такъв е "Коля", но за него може би някой друг път. 

Да се върна на темата - нима наистина е имало такива хора, или всичко е художествена измислица? Нима е възможно да скриеш момченцето си в концлагера? Нима всичко е свършило по този нелеп начин? 

И смисълът на целия филм да изплува едва в последните думи на детето: "... това е моята история. Чак след години осъзнах какво е направил за мен моят баща!"

...А моето момченце остана далече, далече...

Животът наистина е прекрасен, когато имаш един такъв късундел до тебе...