13 януари 2012

Генералът

Върховният главнокомандуващ
Преди 15 години един български генерал каза следното:
"Командата Бегом към НАТО! не е здравословна за армията!". Тогава неговият командир, върховният главнокомандуващ (държавният глава) го уволни незабавно - такива реплики, когато таман бяхме влезли в чакалнята на НАТО, не бяха уместни. А и не подхождаха на наведената ни поза тогава. Само че този генерал реши, че не подхожда на един български офицер да превива гръбнак пред чужди сили и за него думата "Заклех се!", изречена след целуването на знамето преди години има тежест и значение.
4 години по-късно вече о.з. генералът се кандидатира за вицепрезидент на Георги Първанов и на неговите плакати беше изписано "Помни, че имаш достойнство!". Тогава разните политолози коментираха, че чрез кандидатурата му се целят гласовете на съкратените в името на НАТО офицери.
Еврейчето от вицовете.
През 2004 година, не без усилията на еврейчето от вицовете България все пак влезе в заветното НАТО. Нищо, че в цената бяха включени унижения, като например казаното от един американски сенатор месеци преди приемането ни в пакта: "Ще си запушим носа и ще преглътнем България и Румъния!"; нищо, че заради подкрепата за алианса по време на войната срещу Югославия сърбите още ни мразят; нищо, че всички в пакта се смеят на остарялото ни въоръжение и шкембестите командири.  Тогава влизането в Северноатлантическия пакт беше ознаменувано с помпозен парад на Гергьовден, на който България демонстрира пред новите си съюзници и врагове силата на своята армия - обикновения пеши парад беше разширен с дефилирането на сухопътна и въздушна бойна техника - 100% съветска, морално и физически остаряла. Най-модерните ни самолети са МиГ-23, най-модерните ни танкове са Т-72, имахме 2 подводници, които не можеха да плават в едно и също време. На парада не преминаха бойни ракети (генералът беше командир на Ракетни войски) по простата причина, че част от цената на членството ни в НАТО беше да унищожим ракетите си СС-23. 7 години по-късно НАТО започна операция "Обединен защитник" в Либия против режима на полковник Кадафи, но нашата славна авиация, наследник на войската, която първа в света използва самолет за бойни цели гледаше въздушните удари в либийската пустиня по телевизията, тъй като се оказа, че самолетите ни все още не са оборудвани с натовска система за разпознаване "свой-чужд".
Генералът
Толкова години след членството ни в НАТО не само че самолетите ни са само за бройка, но и все още сме въоръжени с АК-47, руски БТР-и и БРДМ, руски хеликоптери и танкове. Поразчу се за закупуването на бойни фрегати втора ръка от Белгия, а единствената техника, която е купена чисто нова са джипове Мерцедес за командването. Всъщност, няколко години преди да влезем в НАТО армията ни от наборна стана професионална, като е сведена до 32 000 военнослужещи. Не казвам "щика", тъй като голяма част от тия 32 000 са офицери по щабове и министерства.
В същото време стана нормална практика хора, които не са ходили войници докато армията беше наборна, да оглавяват я Министерството на отбраната, я да са съветници по националната сигурност, я нещо друго, свързано с войската.
Паркетният палячо
Междувременно един друг генерал се появи в публичното пространство, по за разлика от първия той не бе строеви генерал. Не беше и генерал от армията. Неговите изяви бяха повече по медиите; постигнатите резултати бяха спорни, успехите - измислени, образът - напудрен и карикатурен, пагоните - подарени, а не заслужени.
И въпреки всичко обществото пренебрегна първия и възвелича втория...
И така се стигна до последните дни от мандата на вицепрезидента, когато втория генерал се опита да го унижи. Без да знае, че у нас волът рие, на гърба му пада. И без да отчете, че срещу себе си има истински строеви офицер, истински генерал, истински войник, заклел се че ще защитава честта и достойнството на страната си както своите собствени. 
И какво стана накрая?
Хайде сега, всички знаете какво стана - Генерал Марин върна ордена, с който беше награден. Това всъщност не беше жест на обиден човек, нито реакция на ощипана госпожица.
Урок по чест и мъжество.
Това беше разликата между действителния и паркетния генерал.
Благодаря Ви, генерал Марин - благодаря Ви, че показахте, че у нас все още има офицери.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За Бога, братя, коментирайте!