Размърдай си задника!

Размърдай си задника бе, хюмне.

На Острова не им за пръв път да си плашат гаргите с нас, няма и да им е за последен, както са тръгнали. 

Тяхна си работа - може наистина да се загрижили, може да вдигат пушилка, за да скрият по-сериозни проблеми - да се оправят. Уж са по-умни от нас, половината свят са владели. 

Но!

Вече не сме 2006 година, когато се усмихваме гузно всеки път, като ни сочеха с пръст колко сме недостойни за бялата им спретната европейска къщичка. Вече не е необходимо да обясняваме, че не цапаме, чистим след себе си и се къпем редовно. Затова, крайно време е на цялата тая антибългарска кампания, която се вихри във Великобритания да се даде официален отговор.

Крайно време е някой да удари по масата - след като сме в ЕС, значи ще се придвижваме свободно и ще работим където намерим за добре. Достатъчно ви търпяхме ограниченията, обвиненията в корупция (все едно сме само ние и само у нас), пренебрежението и високомерното отношение. 

Крайно време е да разберем, че имаме Външен министър - и то български външен министър, а не треторазреден секретар на хранилка във Вашингтон или Тел Авив. Крайно време е външният ни министър да остави за малко сирийската опозиция да се оправя сама и да обърне внимание на отношението на британците към нас. Крайно време е да вземем пример от румънците - Холандия ги спря за Шенген (заедно с нас, btw), те им спряха тировете с лалета. Крайно време е да си наместим гръбнака и да престанем да се държим като бедните роднини от провинцията.

Крайно време е някой да си размърда задника. 

Не че ония ще се трогнат и ще престанат - т`ва са нагли хора, те само от тояга разбират.

За нас става въпрос. 

С аромат на ягодка

Действителен случай, някъде в Русия:

Чакам, докато ми ремонтират гумата. Към сервиза се приближава "Нисан Инфинити" със спукана гума, от него излиза типична "кифла". Така и така, ако обичате, да ми оправите гумата. Както си му е редът, момчетата свалят гумата, лепят я и след като я балансират един пита: "С какво да я напомпаме?".

- А с какво можете? - пита кифлата.

В този момент момчето видимо решава да си направи майтап и казва:

- Ами въздух, но с различни аромати: на ягодка, на праскова ...

Целият сервиз започва да се подхилква, всеки си гледа работата, но слуша внимателно.

- А колко струва? - не се усеща кифлата.

- 800 рубли (около 40 лв)за четирите гуми.

Присъстващите вече едва се сдържат да не се разсмеят на глас.

- Добре, с ягодка - взема решение кифлата.

Механиците вече умират от смях, всички се смеят, или се опитват да се сдържат, но не се получава ... Гумите са напомпани с "ягодка", кифлата, с абсолютно сериозно изражение си плаща и си отива. 

След два дни пак ми се случи да съм в същия сервиз и се появява същото Инфинити, но този път от него излиза солиден мъжага и пита:

- Вие ли лепихте гумата на тази кола онзи ден?

Механиците се усещат, умълчават се, а мъжът продължава:

- Кой лепи гумата на на тази кола онзи ден?

Няма начин, трябва да се признава. Показва се собственикът на сервиза и с половин уста казва:

- Ами да ... моите механици я лепиха ...

- Значи вие сте надули гумите на жена ми с "ягодка"?

- Ами то ... такова, ...

- На ти 1 000 рубли (около 50 лв) - подава парите мъжът.

- А?! - -зяпва от изненада собственикът на сервиза.

- Три дни не съм спал от смях, на всичките си приятели го разказах - умряха да се смеят!

And the winner is ...

Изборите показаха, че ние сме най-голямата партия в ляво/ вдясно/ въобще ...
Ние сме най-голямата опозиционна/ либерална/ центристка партия ...
Не влизаме в Народното събрание/ Европарламента/ Президентството, но резултатите показват, че запазваме позиции за следващите избори...
Резултатът ни е малък, но на предишните избори нашата партия не съществуваше, така че самият факт, че избирателите ни гласуваха доверие вече е победа ...
Благодарение на нас БСП/СДС няма пълно мнозинство в Народното събрание, което само по себе си е една малка победа ... 

Тези избори показаха, че нашата партия се ползва с доверие в обществото, което е една съществена победа...

Ако участието на избори в България беше олимпийски спорт, българските политици нямаше да излизат от тройката по медали. Без значение какви са изборите - местни, парламентарни, президентски или за европарламент - в нощта след гласуването всичко живо се обявява за победител, независимо дали има 30, 3 или 0,3% от гласовете. Стремежът на родните политици да са победители на всяка цена роди доста безумния - стратегията "втори на първия, първи на втория" на Вълканов и Воденичаров през 1992 г., "картата" на Клара Маринова от местните избори 1995 г. и отговорът на Иван Костов, който броеше изборните резултати в банкноти по 2 000 лв. 4 години по-късно Евгений Бакърджиев изпрати хората за гъби, през 2003 г. Пламен Панайотов сравни резултатите с реколтите от круши и череши, а през 2007 г. премиерът (тогава)  Станишев направи невъзможното, но победи в Полски Тръмбеш. За моралните победители да не говоря.

Нищо ново под слънцето и на днешният референдум - завършил-незавършил и Сульо и Пульо се втурна да тълкува резултатите. И Станишев победител, и Борисов победител, Първанов разтревожен, един сал Костов го раздава скромно, но на пръв поглед. 

За Станишев ясно, той доживя най-сетне да има по-висок резултат от Бойко Борисов, което наистина си е една малка победа. И до там. Ако трябва да използвам неговите думи от 2003 г, то в този мач БСП игра за 1:0 с ясното съзнание, че реваншът е на Ноу Камп. Въпреки че отговорът на въпроса на референдума е "Да" (номинално БСП печели), зад него стоят около 900 000 гласа. Не са много, откъдето и да ги гледаш. Но като цяло БСП извлече максимума от този референдум -20% активност, въпросът се връща в Народното събрание, а според мен сега от "Позитано" ще правят всичко възможно да го разглежда следващия парламент.

В ГЕРБ късно се усетиха в какъв капан ги вкара Станишев с този референдум. Лятото му се смяха, неглижираха го, ехидно коментираха "мъртвите души" в подписката, въртяха номера с формулировката на въпроса, но в крайна сметка нямаше къде да ходят. А и не върви някак си да бягаш от "пряката демокрация". Коментарите на Дянков (отпреди) и на Цветан Цветанов (след референдума) са като обясненията на наакано хлапе докато майка му му бърше дупето - наперено, на висок глас, звучат правдоподобно, но не хващат дикиш. Както и да се оправдават и с ниската активност, и с това, че много противници на Втора атомна всъщност решиха да не гласуват, и с Иван Костов, като теглят калема - имат по-малко гласове. И ако днес това е само референдум, контролен мач един вид, лятос на редовните избори мача си е турнирен и в една среща с пряко елиминиране. 

Въобще, днешният референдум донесе много победители и малко отговори.

Кърлинг?

Честно казано, Зимните олимпийски игри не са ми толкова интересни като летните. По-къси са, спортовете са по-малко и основно печелят разни скандинавци. Да не говорим, че и грам не правя разлика между бобслей и спускане с шейни, между ски-спускане, слалом и гигантски слалом. А за капак съществува такава глупост като кърлинга - адски скучен и малоумен спорт, който един Господ знае кой го практикува.
А можеше да бъде къде-къде по-интересен!

Да пееш химна

Прави ми впечатление, че обикновено в тържествени случаи американците предпочитат живото изпълнение на химна си, отколкото пускането му на запис. Поне в повечето случаи. И не само това - не се придържат строго към официалната версия на химна и допускат изпълнителят на химна да изпее някакъв вариант - може би, защото така го чувстват. Последният пример е изпълнението на Бионсе Ноулс на инагурацията на Барак Обама онзи ден.


Малко далече е от оригиналният вариант на химна, но това дори не се дискутира - така е решила, така го е изпяла. Коментарите в Америка в момента са дали е било на живо, или е пяла на плейбек (според мен си е баш на живо). Но никой не се е заял, че се е погаврила с химна или нещо подобно.
Между другото, същото отношение наблюдавам и у руснаците - те също позволяват на изпълнителите да пеят варианти на националният им химн. Те известно време след разпадането на СССР използваха за химн Патриотичната песен от Глинка, но тъй като тя е без текст преди десетина години Путин пришпори интелектуалците, преработиха текста на "Союз нерушимый" и го пуснаха в обръщение. Тук пускам рок-вариантът на Любэ, но има отиващи към поп-звучене като този на Лариса Долина например.


В крайна сметка не е необходимо химнът да звучи страшно, неразбираемо и отблъскващо за чужденците.
У нас единственият случай, в който съм наблюдавал собствено изпълнение на химна от страна на изпълнител  (пеенето от агитките по мачовете не го броя) беше от Дони на площад "Александър Батенберг" на Нова година (мисля, че беше 2000 година) - но на мен по принцип тоя ми звучи като козел, така че идеята за живото изпълнение ми хареса, ама само тя. Но не виждам нищо лошо например химнът да се изпълнява от Александрина Пендачанска или Юлиян Константинов в официални случаи. Или пък да има вариант на Б.Т.Р., Д2 или Мария Илиева.
Отделно вече съм споделил мисълта си, че за мен много по-подходяща за химн е "Де е България?" - сега пеем само първият куплет от песента, а "Шуми Марица" ми е прекалено неравноделен и неритмичен.

Кокинов's Help desk

Г-н Кокинов в тежката тога на прокурор.

Според градския прокурор на София Николай Кокинов, делегатите на вчерашната национална конференция на ДПС, които нападнаха с жестоки удари Октай Енимехмедов (вижте във видеото), не трябва да бъдат подвеждани под отговорност за опита си да го линчуват.

"За обезвреждане на такъв нападател се налага причиняването на такива щети и вреди", заяви Кокинов пред Би Ти Ви в неделя сутрин. "Не сме обсъждали подобна хипотеза. Моето лично мнение е, че не трябва да се повдига обвинение"

Дневник, 20.01.2013

В случай, че г-н градският прокурор е пропуснал някои лекции навремето, има видими пропуски в паметта или не е вещ в наказателното право е добре да му се напомнят следните текстове от НК:

За г-н Кокинов ставащото на снимката е нещо нормално.

Чл. 132. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г.) За телесна повреда, освен в случаите на чл. 131а, причинена другиму в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида, с клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е:

1. лишаване от свобода до три години при тежка телесна повреда;

2. лишаване от свобода до една година при средна телесна повреда;

3. (изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) лишаване от свобода три месеца или пробация до шест месеца при лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1;

4. (изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) пробация до шест месеца или глоба от сто до триста лева по чл. 130, ал. 2.

(2) Наказанията по предходната алинея се налагат и в случаите на причиняване телесна повреда при превишаване пределите на неизбежната отбрана

А тъй като във видеото се чува ясно как някой в тълпата подвиква "Убийте го, убийте го!", не е зле г-н Кокинов да се разрови малко и да погледне чл117, ал.2 пак от НК:

Чл. 117. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Приготовление за убийство се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.

(2) Същото наказание се налага и на онзи, който подбужда другиго към убийство.

Е, това второто трудно ще се установи - кой точно е викал, кой е подбуждал, пък и състояние на афект ще изскочи  но не е зле, след като заплатата му (на Кокинов) идва от моите данъци, да си даде зор и да я оправда поне малко.

Избор

Лети американец с руска авиокомпания. Към него се приближава стюардесата и го пита:

- Желаете ли да обядвате?

- А какъв е избора?

- Да или не.

Оскар или малинка?

Атентат ли? Атентат ще ми наричате сценката от вчера?

Изскочил някакъв юнак на трибуната до Ахмед Доган, с газов пистолет и без пълнител? И днес цяла България говори за "опита за убийство на Ахмед Доган"!

Атентат са убийствата на Кенеди, Индира Ганди, Ицхак Рабин. Неуспешни атентати да прословутите над 600 опита на ЦРУ да ликвидира Фидел Кастро - и при това с много по-сериозен инвентар от наличния у Октай Еминмехмедов. 

И цялата държава сега се занимава с това - министърът на вътрешните работи веднага се появил в НДК, президентът се обадил на г-н Доган да го пита как е, министър-председателят и той се обадил, с половин уста макар, опозицията и тя показва признаци на живот - от ляво и от дясно охкат, ахкат или се подсмиват скептично в зависимост от интереса си. А за капак на всичко, и прокуратурата е необичайно активна и дейна като никога досега.

Хора, я се опомнете! За този келеш ли ще се хабим сега? 

Този, който ни каза навремето, че "... пътят към Европа минава през Босфора"? 

Този, който се превърна в "инструмента за разпределяне на финансовите потоци в държавата"? 

Снимка от тук.

Този, който създаде "обръчите от фирми" и ни обясни в прав текст, че "изборният туризъм" е нещо нормално за Европа?

Този, който създаде и оглави партия символ на корупция, политически клиентелизъм и далавери?

Този, който се появява в Народното събрание веднъж годишно? 

Този, който се хвали с финансовите си възможности, а избирателите му са все така бедни?

Този, който се хвалеше, че стои зад всеки един по-голям бизнесмен у нас?

Този, който е лидер на партията, провалила почитането на ген. Делов и постоянно намекваща за историческата вина, която ние, българите трябва да изпитваме пред турците заради Балканските войни и заради Възродителния процес?

Странно общество сме, честно казано!

Да сте забелязали в Италия обществото да демонстрира състрадание към арестуваните босове на мафията? Или в САЩ?

Вместо да охкаме и ахкаме, не е ли по-добре да качим още веднъж Октай Еминмехмедов на трибуната и този път да му дадем истински пистолет, а за по-сигурно - два? Вместо да си плюем в пазвата и да се кръстим, не е ли по-добре да наречем случката от вчера с истинското и име - евтино представление, заслужаващо не "Оскар", а "Златна малинка" за посредствено изпълнение. С всичко - със слуха за оставката му от предния ден, с евтиното шоу с празния пистолет, с професионалната реакция на Доган, с разтревожената лелка, която се върти в един момент на трибуната и тревожно пита "Къде е господин Доган?", с изказванията на Лютви Местан за езика на омразата и позата на мъченици на демокрацията, заета от ДПС. 

Не е ли време да се отърсим от тая пародия? Не е ли време да си кажем истината в очите - ДПС е етническа партия, противоконституционна, с партийни лидери - мафиоти от по-дребен и едър калибър. Наистина ли е по-добре да приемем за чиста монета казаното от г-н Кокинов, че не намира за необходимо да повдига обвинения към делегатите на конференцията, след като пред очите на цяла България те пребиха повален и обезопасен човек? Не беше ли достатъчно (и на обществото, и на прокуратурата) темането, което направихме пред г-н Доган при "самоубийството" на Ахмед Емин, та сега пак ще махнем с ръка?

В крайна сметка Ахмед Доган слиза от политическата сцена, необходимо ли е да го изпращаме с фанфари? 

Хора като него не се пенсионират, защото не доживяват до пенсия. Хората като него си имат своите кукловоди и те, а не някакъв си пишман убиец решават кога да натиснат спусъка. За емблематични фигури на прехода - като Луканов, Кюлев, Илия Павлов - се намери кой, имаше и защо. На Доган просто не му е дошло времето. А когато дойде, нито ще е на трибуната пред камерите, нито ще е с газов пистолет!

Знаете ли, че ...

... с пълни гърди можете не само да дишате, но и да се гордеете!

Сделка или не

Да, да, и затова сме изградили над 50 нови детски градини в София. И сега продължаваме да изграждаме. То няма как в условията на най-тежката криза да изграждаш и детски градини, и да плащаш най-дългото майчинство, и най-много пари за майчинство да даваш. Няма как да стане това. Правим детски градини, плащаме най-дълго време за майчинство. Аз съм склонен в следващия бюджет да се повишат парите за майчинство, но да се съкрати срокът, за да могат майките да се връщат по-бързо на работа. За това пък обаче трябва да има вече построените детски градини. И понеже ги строим много хубаво, майките, като отидат и видят децата в какви условия са в новите детски градини, и тези, които не са искали да ги записват в детски градини, искат. Защото те са с плувни басейни, с физкултурни салони, със зали за отдих, хубави кухни. Просто в момента се грижим прекрасно за тях. И затова напливът е толкова голям.

Бойко Борисов в интервю за Дарик радио

Седи си г-н премиерът в Бояна, в резиденцията, седи си по навик сам като куче и мисли. Сам е, друга работа няма, а и на мислите му им е студено и предпочитат да си стоят на топло в главата му. Преди две години мислеше проблемите на студентите, дето нямат работа - мисли, мисли, пък ги прати да пасат. После взе присърце терзанията на археолозите, че те пък не можеха да работят на студено - и там не се церемони много. Археолози - уж учени хора, пък се не сещат един калорифер да боднат и да разкопават, колко му е. А лани, в края на годината и на астрономите на Рожен отдели внимание, че и те пари искаха, завалиите, и те до него опряха.

А сега - майките с децата.

"Ей, нахални същества се оказаха това, майките с децата. Нахални и нагли! И алчни! Че и мързеливи отгоре на всичко. Дай им да мърсуват само, да мачкат чаршафи, деца да раждат и пари да искат! Мине се-не мине месец и те пак своето си знаят. А то да раждаха като хората, да ги позлатиш, ама и тая с раждането не я вършат като хората. И неблагодарни бе, тяхната верица! Не стига че баш в най-голямата криза и строя ... то остави детските градини, ами това магистрали, това спортни зали, площадки, училища, па що ремонти им направих ... и те пак своето си знаят, пари искат!  

Че то малко ли им дава Дянков и сега? При бременност - 150 лв, еднократно - може ли такова нещо бе, натаковала се снощи и на другия ден - хоп, и пари да й плащаш! Къде го има това? И после, за раждане - че малко пари ли са това, 250 лв за първо и 600 лв за второ ... и нататък, да не изреждам - къде го има по света тоя берекет? Я да идат да видят в Албания как е, че да видим дали ще ми искат тогава!

И не стига, че им плащам, не стига, че в тая криза и детски градини им строиш - и то с басейни, със салони, с кухни - ами те пак не искат бе да се връщат на работа бе, вкъщи си седели, да си гледали децата! И без това щели да работят до 63 ... "
Въздъхна г-н премиерът. В резиденцията очевидно парнаджията беше пуснал парното преди да си иде, защото стана осезаемо по-топло и мислите му излетяха от главата му и се зареяха из стаята. Така г-н премиерът не се замисли над простите факти: че е премиер на най-бедната страна в ЕС; че дори още неприсъединилата се Хърватска има по-високи доходи; че 2 000 000 българи са емигрирали в последните 20 години и ако те още не са, то със сигурност техните деца са американчета, германчета, французойчета и всякакви други националности, но само не и българчета; че намаляваме със страшна скорост и вече сме под 7 милиона и сме на първо място в негативните и последно в позитивните демографски класации; че ...
Всъщност, в главата на г-н премиерът, самотна като него, беше останала само една-единствена мисъл: да предложи сделка на майките. Да им даде избор: или вземат повече пари, но за по-малко време, или си остават вкъщи, но без пари. И тогава г-н премиерът се успокои и заспа.
Заспа, без да си даде сметка, че предложи сделка не на майките с децата, а на майка България и бъдещето и.

Владимир Висоцки - Корабли

Карибски дневници - 14: Wine&Cheese

Шато дьо Кавалер - това вино най-много ми хареса, а и беше
сравнително най-силно. Нямам ама грам претенции, че
имената на вината и сирената са правилно преведени от мен.

За днешния си пост комбинирах две латински поговорки - " Si vivis Romae, Romano vivito more" и "In vino veritas". И тъй като номинално съм на територията на Франция, а тук и вина колкото искаш, и мезета към тях, та реших, че след като съм се бил като италианците, чехите и литовците, е време да се пиша и французин. Разбира се, с ясното съзнание, че по-подробна и достоверна информация човек може да намери в специализираните сайтове - аз пиша за това, което виждам на място.

• Виното

Шато дьо Гран пуш (или както там се чете) - и то не е зле,
приятно и средно силно.

Барон де Лештак - според мен отстъпва по
сила на първите две, но пък също ми е в категорията
"приятни". Всъщност, от него най-често купувам.

Вина на острова дал Господ, всичко е внос от метрополията. Ако и да е близо до Калифорния и Чили, на Мартиника трудно ще намерите бутилка вино, дето да не е made in France. Единствено италианците могат да се похвалят с някакъв пробив, ако може така да се нарече наличието на няколко бутилки Chianti в магазините, които така си и седят и отлежават за по-добри времена, в които някой ще ги купи. До колкото знам и в самата Франция е трудно да намерите вносно вино, независимо колко е добро - само че ако там все пак е оправдано, тук на Карибите да поддържаш някаква форма на протекционизъм или пък да се мъчиш да  защитаваш небцето на местните ценители от недоброкачествени попадения е малко смешно - в смисъл, Мартиника е вторият по големина производител на ром в света, да се опитваш да ги превключиш на вино иде малко като в поговорката за свинята и кладенчовата вода. Не че местните не са придобили някаква култура на пиене на вино - наблюдавам ги, пазаруват, но повече се хвърлят на шампанското (аз пък така и не се научих да пия газирано вино), по-рядко на белите вина и още по-рядко на червените.

Около 90% от червеното вино на острова е от региона на Бордо. Има и от другите области на Франция, но поне не си струва да изпадам в такива детайли и да търся и да сравнявам. С едно-две изключения, опитаните от мен вина много ми харесаха - не са тежки, една чаша на вечеря е напълно достатъчна. И макар да има правило цветът на виното да отговаря на цветът на месото, червените вина от Бордо много добре се комбинират с рибни стекове.

Хьо Беосежур или каквото и там е - слабичко, киселко,
с изкуствена тапа и без грам шансове да го опитам отново.

Не очаквайте обаче да ви описвам букети от аромати, вкусове, дъх на дъбови бъчви или топъл вкус от южни склонове - нито съм такъв познавач, нито смятам да ставам. Преди години в Италия ми се случи на една вечеря да гледам как сеньор Балбинот (чорбаджията) си поръчва вино - то не бяха бутилки, дегустации, пък му сипваха в една чаша, пък я въртяха така, че виното се стичаше по спирала по стената на чашата, пък я гледа на светлина ... не, merci, прекалено педераско ми идва. Единственото, на което обръщам внимание (научил съм го от тъста си, който пък наистина разбира от вина без да изпада в описаните от мен по-горе отклонения) е тапата. Всичко, що е в кутия, на винт или с тапа от изкуствен корк няма начин да го повторя.

• Сирената

Да-а-а-а, нали си спомняте как дьо Гол на времето се жалвал, че трудно се управлява страна с толкова видове сирене? Не знам дали са над 360, както се твърди, но наистина са доста и най-различни - твърди, меки, мухлясали, нормални, от краве мляко, от овче мляко, от козе мляко. Масовата част са доста мазни, солени и почти всички смърдят на чорапи. Имал съм случаи в началото да се чудя сиренето ли смърди, или някой е забравил нещо развалено някъде по рафтовете.

Единствената празна бутилка, която ще поставя -
Кот де Ром. Не че е нещо много хубаво, напротив -
голям киселяк, едва го изпих.

Повече от половината от сирената са с някаква коричка - на някои се маха, на някои се оставя и се яде с него. Аз така и не се ориентирах в ситуацията, и затова махам коричката само ако е гадна на вкус - което рядко се случва, но се случва. Имах дори следната случка - купих едно сирене, Камамбер или Бри беше - продаваха го в кутия. Отварям кутийката, а вътре сиренето на малка пита и увито в хартия. Това, че смърдеше през хартията иди-дойди, ама като го разрязах да го опитам (то и то с коричка) съдържанието му се оказа полутечно, мазно и адски солено. И смърдящо, както вече отбелязах. Едва изядох около 1/4 от него, после го пробутах на един колега, уж и той гурман като мен, който геройски изяде и той около 1/4 и рече "Туй сирене, ако искаш си го вземи, щото аз ще го хвърлям!". 

И ако по отношение на вината все пак чат-пат е възможно някоя иностранна бутилка да се появи в магазините, при сиренцата няма такъв филм - всичко е 100 % родно (в смисъл, френско) производство. Дори продават и нашенско сирене като сирене тип "Фета" и да си призная, хич не е лошо. Поне видимо няма следи от палмово масло, сухо мляко и соя, и то без безценните усилия на Мирослав Найденов и неговите стандарти.

Комте е вкусно, твърдо сирене, без натрапчива гадна миризма и
не е от най-мазните.

И с риск да разочаровам някого, не понасям мухлясали сирена и за мен те не са кой-знае какъв деликатес - така че, не се учудвайте, че не ги виждате представени тук. Не че не продават на острова - напротив, много сериозно си ги търгуват, но не са мой тип.

Сирене от Фермата на Сен Нектар - странно звучи и 
е странно на вкус - почти безсолно е и е доста мазно

• Гроздето

Форест - едно към едно с топеното сирене у нас, с 
тази разлика, че мазнините му са около 45%.

Комбинацията от грозде и кашкавал я опитах преди няколко години на един бебешки рожден ден, на който домакинята вместо да се хаби да прави разни работи за родителите, се беше обадила на една кетърингова фирма и ония бяха поели храната. Хареса ми доста и е твърде тъжно, че у нас пазарите предлагат грозде в едва около 4 месеца през годината. 

Козе сирене - има вкус на пресована извара от козе мляко.
На мен лично ми хареса, няма я характерната за продуктите
от козе мляко миризма, но се предлага в мазни (45%) и не
толкова (25%) варианти. Първият не е много за препоръчване.

Освен това, когато бях малък, баба ме научи на комбинацията от хамбургски мискет и бяло сирене - също доста върви. 

Порт Салют е от меките и мазни сирена, със
специфична миризма на чорапи, но не до степен, да ти се отяде.
Вероятно узрява в мрежа, която се сваля преди да се пакетира
и оставя отпечатък върху коричката му.

На Мартиника гроздето е внос - било то от Италия, Франция или Перу  и го предлагат целогодишно. Основно е това на снимката - едро, светлочервено, десертно. Веднъж (някъде в края на Ноември) се отпуснаха и предложиха някакъв сорт, подобен на хамбургския мискет, внос от Франция. Първата седмица го пуснаха по около 10 евро/кг и си взех колкото да го опитам.  Очевидно продажбите не са тръгнали както са очаквали и след седмица цената беше намалена наполовина и тогава нивото "за опитване" го прескочих и преминах директно на "за сериозна консумация". Предлагат и бяло грозде, внос от Франция, но то е далеч от нашия сорт "Болгар", повярвайте ми.
Въпреки това често си позволявам вечерята ми да бъде грозде, няколко резена сирене и чаша - две вино.

Фльор д`онис си е бая мазничко, което обаче му
дава малко предимство пред Мерзер - за съжаление и смърди по-силно.

Това сирене носи странното име Reblochon latier, което ме
навежда на мисълта, че може и да не е съвсем сирене.
На вкус определено не е. Мазно, полутечно, гадно и смърдящо
- а бе въобще, голяма грешка се оказа

Е ... понякога моята вечеря изглежда така.

Опаджигурда!

Като Psy може всеки. Я се пробвайте като Джигурда.

Там, нали ...

Господин Кмета

Ако сте си мислили, че да си млад човек в България е тежко и трудно, жестоко сте се излъгали. Ако все още живеете с илюзията, че хората по селата са носители на някакъв здрав български дух и непокварен морал, напълно различен от мръсотията на съвременния свят - време е да се простите с нея.

Че те още древните римляни са казали "Нищо човешко не ми е чуждо", къде сме тръгнали да откриваме топлата вода? А ние може и да сме малък народ, може да сме бедна балканска държавица, но си знаем, че "... и ний сме дали нещо на светът!". И ако се  лъжете, че става въпрос за славянското четмо и писмо, осъзнайте се - иде реч за хаджидимовският селски кмет и отрочето му. Все неща, за които съседните нам народи (пък и не само те) открито ни завиждат. 

Човечецът си е баш селски кмет - костюмът му стои като откраднат, до гуша е в лайната, но е ухилен и стои на здрави, народни принципи: 

"Е, като ми е дъщеря, какво да правя?! Какво? Да я спирам? Да не кандидатства никъде, така ли? Какъв е проблемът? Тя ми е дъщеря и да не кандидатства по никакви програми и какво да прави тя?! Това ли са законите в държавата?"

Едва ли очаквате селски кмет да бъде запознат с термини като "корупция" и "конфликт на интереси" след като не е наясно с едно просто нещо, наречено срам от хората и от Бога? Пък и човек в България не се ражда кмет - сега е кмет, сега му е паднало. Утре няма да е кмет, та без хич ли да си тръгне - да му се смеят и кокошките в селото? Той Софиянски що далавери извъртя, пък му се размина, хайде, холан, сега за едно хотелче ли ще правим въпрос?

И тъй като у нас крушата не пада по-далече от дънера отрочето кметово също демонстрира завидни умствени способности - това, че се е дипломирала само преди 2 години, това че строи спорна земя с разрешението на  кмета (а той се оказал татко и!), това, че от 2/3 от парите и са от фонд "Земеделие" (видимо силно земеделски проект е тоя хотел), а от остатъка половината е кредит срещу ипотекирани семейни (разбирай на татко и, оня, дето и е разрешил да строи) имоти - всичко това е, както казват руснаците, ещë цветочки. Друго е непонятното: как е възможно всичко това - да завършиш висше образование и да ръководиш печеливша (очевидно) фирма и да даваш следното  интервю:

- Какво представлява проекта?

Умната госпожица

- Ами ... Проектът е този хотел ... В смисъл, там, нали, ти е направено абсолютно всичко... Ъ-ъ-ъм ...

- Какво означава "там"?

- А-а-а ... във проектите.

Нещо не се връзва. Някак си не върви да врътнеш такава схема - с фирмата, с терена, с финансирането и като те питат "Как стана тая бе, моме?" и ти да отговаряш "Ами то там, нали, си пише!". То за писане - сигурно си пише, ама ти 400 000 лв с "ами то, нали" ли ги взе? 

Или пък ... що да не се връзва? Колко неща у нас се обясняват с "там, нали, си пише"? И ги приемаме за чиста монета. 

Умом России не понять ...

Русия - учи те на уроците на живота от малък

Каквото и да се говори за Русия и руснаците, едно нещо никога не може да се отрече - братушките имат великолепно чувство за хумор, особено когато се надсмиват над собствените си грешки. И много често коментарите им се свеждат до краткото "Умом России не понять", което (леко неточно) се превежда като Умът не разбира Русия.

3Д рисунки в Русия

Течен асфалт - руски нанотехнологии

Кучета и котки може

Купуваме му телешки шол, сваряваме го и му правим кюфтенца ...

В интервю тип "Човек от народа" за в. "Труд" Искра Пълничката разказва за своите домашни любимци. И най-вече за бебето мини-шпиц Армандо. Типичното новогодишно интервю - когато няма новини, когато единственото значимо нещо в държавата е протестът на кръчмарите и ханджиите в Банско, солидно подкрепен от властта, тогава на първа линия излизат народните любимци. И необходимостта да се покаже на избирателите, че те - народните представители всъщност са хора като нас - с нашите ежедневни грижи и проблеми, с нашите болки и радости, с нашите мечти и разочарования. Дет` се вика, и царят, дето е цар, и той ходи пеш до едното място. 

В общи линии, въпросното интервю, освен да пълни вестникарско пространство (тя по принцип Искра е много добра в дисциплината "пространства пълним всякакви") няма никакви особени достойнства - или, казано на математически език, достойнствата му представляват лимес, клонящ към нула. 

Честно казано, да занимаваш хората със зъбчето на някакво киноложко недоразумение (аз тия маломерните породи, да си призная, не ги броя за живи) или пък да обясняваш какви специални кюфтенца му готвиш, че трябвало да пази диета ... да, може да са част от семейното ти ежедневие, може наистина да е важно за теб, но едва ли е нещо, което да вълнува широката общественост. 

Е, вероятно на колегите от парламентарната група сигурно живо се интересуват де - къде от добро домашно възпитание, къде от наистина жив интерес, къде от нямане какво да правят. 

Не че е престъпление да говориш за кученцето си - но чак цяло интервю да говориш само и единствено за кученцето си, за котката си, за зъбчето му, за кюфтенцата му, за опашката му, за джинсите му ... говори за дълбоко вкоренена парвенющина. И говори за нулев интелектуален багаж - не само в Искрето, но и в този, който е взел интервюто и в онзи, който го е одобрил и публикувал. Не е престъпление, но в най-бедната страна от ЕС, където десетки пенсионери живеят със спомените си за богата младост и бедно настояще и където ровещите по кофите са нещо нормално от десетилетия ... както казал Иванчо: "Бе другарко, да ви имам проблемите!".

И в един момент в съзнанието ми изплуват следните три образа:

Първият е на проф. Огнян Герджиков, който в първият работен ден на ХХХІХ-ото Обикновено Народно събрание остави на банката на всеки един народен представител свитък с "Приказка за стълбата". Колко наивен сте бил, господин професоре!

Вторият е един разговор между окупираните гърци в романа на Димитър Димов "Тютюн" - когато Ирина и Костов пренасят тялото на починалия Борис в Кавала и се натъкват на митинг на гръцки тютюноработници:

Защото те гледат кучетата си като хора, а нас като кучета… Лихтенфелд вика за своето куче лекар и го храни с бял хляб и месо.

Само че в реалният живот днес не е Лихтенфелд ...

А третият е на Гочо Булгуров в "Селянинът с колелото":

Прасета не може! А кучета и котки може, така ли? 

Прасетата, Гочо ... прасетата дават интервютата. А кучета и котки - може!