Изборите показаха, че ние сме най-голямата партия в ляво/ вдясно/ въобще ...
Ние сме най-голямата опозиционна/ либерална/ центристка партия ...
Не влизаме в Народното събрание/ Европарламента/ Президентството, но резултатите показват, че запазваме позиции за следващите избори...
Резултатът ни е малък, но на предишните избори нашата партия не съществуваше, така че самият факт, че избирателите ни гласуваха доверие вече е победа ...
Благодарение на нас БСП/СДС няма пълно мнозинство в Народното събрание, което само по себе си е една малка победа ...
Тези избори показаха, че нашата партия се ползва с доверие в обществото, което е една съществена победа...
Ако участието на избори в България беше олимпийски спорт, българските политици нямаше да излизат от тройката по медали. Без значение какви са изборите - местни, парламентарни, президентски или за европарламент - в нощта след гласуването всичко живо се обявява за победител, независимо дали има 30, 3 или 0,3% от гласовете. Стремежът на родните политици да са победители на всяка цена роди доста безумния - стратегията "втори на първия, първи на втория" на Вълканов и Воденичаров през 1992 г., "картата" на Клара Маринова от местните избори 1995 г. и отговорът на Иван Костов, който броеше изборните резултати в банкноти по 2 000 лв. 4 години по-късно Евгений Бакърджиев изпрати хората за гъби, през 2003 г. Пламен Панайотов сравни резултатите с реколтите от круши и череши, а през 2007 г. премиерът (тогава) Станишев направи невъзможното, но победи в Полски Тръмбеш. За моралните победители да не говоря.
За Станишев ясно, той доживя най-сетне да има по-висок резултат от Бойко Борисов, което наистина си е една малка победа. И до там. Ако трябва да използвам неговите думи от 2003 г, то в този мач БСП игра за 1:0 с ясното съзнание, че реваншът е на Ноу Камп. Въпреки че отговорът на въпроса на референдума е "Да" (номинално БСП печели), зад него стоят около 900 000 гласа. Не са много, откъдето и да ги гледаш. Но като цяло БСП извлече максимума от този референдум -20% активност, въпросът се връща в Народното събрание, а според мен сега от "Позитано" ще правят всичко възможно да го разглежда следващия парламент.
Нищо ново под слънцето и на днешният референдум - завършил-незавършил и Сульо и Пульо се втурна да тълкува резултатите. И Станишев победител, и Борисов победител, Първанов разтревожен, един сал Костов го раздава скромно, но на пръв поглед.
За Станишев ясно, той доживя най-сетне да има по-висок резултат от Бойко Борисов, което наистина си е една малка победа. И до там. Ако трябва да използвам неговите думи от 2003 г, то в този мач БСП игра за 1:0 с ясното съзнание, че реваншът е на Ноу Камп. Въпреки че отговорът на въпроса на референдума е "Да" (номинално БСП печели), зад него стоят около 900 000 гласа. Не са много, откъдето и да ги гледаш. Но като цяло БСП извлече максимума от този референдум -20% активност, въпросът се връща в Народното събрание, а според мен сега от "Позитано" ще правят всичко възможно да го разглежда следващия парламент.
В ГЕРБ късно се усетиха в какъв капан ги вкара Станишев с този референдум. Лятото му се смяха, неглижираха го, ехидно коментираха "мъртвите души" в подписката, въртяха номера с формулировката на въпроса, но в крайна сметка нямаше къде да ходят. А и не върви някак си да бягаш от "пряката демокрация". Коментарите на Дянков (отпреди) и на Цветан Цветанов (след референдума) са като обясненията на наакано хлапе докато майка му му бърше дупето - наперено, на висок глас, звучат правдоподобно, но не хващат дикиш. Както и да се оправдават и с ниската активност, и с това, че много противници на Втора атомна всъщност решиха да не гласуват, и с Иван Костов, като теглят калема - имат по-малко гласове. И ако днес това е само референдум, контролен мач един вид, лятос на редовните избори мача си е турнирен и в една среща с пряко елиминиране.
Въобще, днешният референдум донесе много победители и малко отговори.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!