Миню и финансовата стабилност

Един от настоящите ми съквартиранти на острова е жива илюстрация на финансовото състояние на страната. Докато си бяхме за Нова година у нас не обърнал внимание, че картата му изтича на 31 Януари и сега има пари в банката, но не може да тегли. 

Нещо като валутен борд.

Само че в прозореца между 8-ми и 31-ви Януари Миню се изхитри и всеки ден теглеше дневния си лимит (то всеки нормален човек би направил така). Така за двайсетина дни той успя да натрупа някакъв капитал, с който планираше да изкара в следващите 2 месеца.

Нещо като бюджет си направи.

Първоначално парите му бяха разчетени до 31 Март, но така се развиха нещата, че Миню не си замина на тази дата, ами продължава да е на острова. Парите му не се увеличиха, напротив - намаляват и ще намаляват и вече са разчетени до 22 Юни (това поне е сигурно, и билет му е купен). 

Тоест, бюджета му вече е балансиран.

И макар да сме хора българи и няма да го оставим да мизерства, Миню - къде от гордост, къде от нежелание да прави борчове - го играе финансово стабилен и почна икономиите. Прави си сметка какво ще купи и колко ще му струва. Понякога пропуска пазаруване, щото и без това много консерви има, а като не дойде на пазар, не харчи и пари. А ние, съквартирантите му, му предлагаме: "Миню, а бе брат, ето ти пари, не се стискай, като се прибереш в България, ще ми ги върнеш. Пък и говорим за 100-200-300 евро, не е кой-знае какъв борч!". Обаче Миню - йок!

Демек, бюджета не подлежи на актуализация и заеми от МВФ не ни трябват.

Но Миню, като един Дянков същи, държи на своята финансова стабилност. Гледа да не взема заеми, не че няма да ги върне, ще ги върне - ама що да си усложнява живота.

И така до снощи.

Не че снощи е рухнала финансовата стабилност на Миню, не че е взел пари на заем - няма такъв филм, продължава си човека с икономиите. Ама просто седя на масата, седя, мълча, чуди се и накрая отсече:

- А-а-а-а ... ограничавам се, не пазарувам, не си купувам елементарни неща, че да ми стигнат парите, ама трябва да се яде!

Та това ми е мисълта - някои хора 4 години ни вкарваха в чакалнята на еврото, в Шенген, пяха ми за финансовата стабилност, за ниския бюджетен дефицит (дето щяха в Конституцията даже да го пишат!), караха се на колегите си в Европа, че искат пари от германците, но така и не достигнаха до тази проста истина: трябва да се яде!

Михаил Белчев - Не остарявай, любов!

Има дни, които бележат живота ни ярко живота ни. Има дни, в които правим избор, правим крачка напред или казваме дума, която не можем да върнем.

За мен днешният ден е един от тези дни.

Честита годишнина, Мишльо!
П.С. Какви хубави песни и какви превъзходни изпълнители имаме!

Обикновеният човек (у нас)

Обикновеният човек у нас

Ето тук можете да чуете един от записите на Бойко Борисов, Николай Кокинов и Мирослав Найденов, за които днес се говори в централните медии. Реакцията на герберите е във всички посоки - на Бойко отново  Станишев му е виновен (голяма гад се оказа тоя Станишев), а редовите гербери по форумите или се правят, че записи няма, или лежат на тая, че на обикновения човек у нас му е ясно, че това е мръсна комунистическа пропаганда, кал, очерняне и той няма да се хване на тая въдица.

Там е работата, че май са прави (без да искат).

Обикновения човек у нас е овца - овца с намордник, памперс и която мисли с правото си черво. Обикновеният човек у нас е щастлив, ако стомахът му е пълен, ако има покрив над главата си и ако по телевизията дават "Биг брадър", "Мюзик Айдъл" или някоя цицореста певачка в най-лошия случай. Обикновеният човек у нас 23 години след падането на Берлинската стена не се интересува от разни отвеяни понятия като "демокрация", "свобода на словото" и "корупция". Те не се ядат, нали?

Обикновеният човек до такава степен е зает с функциите на стомаха си, че не му прави впечатление когато министър-председателят подминава законите на страната като бърз влак - малка гара. На обикновения човечец не му пука, че един полуграмотен милиционер изнасилва демокрацията - нали не изнасилват нито него, нито жена му. Поне засега. Обикновеният човек у нас иска някой друг да мисли вместо него, някой друг да се грижи за него, някой друг да му свърши работата. Обикновеният човек се радва, когато си пусне телевизора и чуе, че Цветанов е ебал мамата на организираната престъпност, че Мирослав Найденов е на път да ни осигури най-качествената храна (почти) за без пари, че Лилито оп-оп и ще довърши магистралите, че Дянков е един финансов колос и тоя мандат да не е, но определено другия ще забогатеем. И че за всичко е виновен Станишев.

Обикновения човек у нас отдавна не вярва в Дядо Мраз, но още обича да му разказват приказки. Обича да слуша за Крали Марко, дето освободил три синджира роби и за вълшебната покривка, на която да кажеш "Дай да ям!", и тя да се отрупа с гозби.

Преживя обикновеният човек, преживя и не се замисля върху дреболии. Не си задава въпроса "А бе, като сме толкова добре, а гърците са толко зле, що въртяха, сукаха, бучаха там долу, на юг, но пак вземат по 700 евро минимална заплата?". Не се чуди "Като ви дават 100 000 000 лв за подслушване годишно, що не подслушвате престъпниците?". Не се пита къде го има това на друго място - в Белгия или в Беларус? Не се пита дали е редно един политик да влиза при прокурор и да го пита какво става с дело срещу него. Не смята за нередно прокурора да търгува повишението си.

Обикновеният човек у нас е овца. Овца, която не знае какво иска, но го иска веднага.

И в този ред на мисли, много се страхувам, че на 12-ти Май овцете у нас отново ще гласуват с правото си черво.

Петък следобед

Мъжете ходят по жени не защото са кръшкачи или похотливи свине, а защото жените все пак са прекрасни!

*******************
При психолога:
- Докторе! Имам сериозен проблем! Всичко, което правя, жена ми го прави по-добре: заплатата и е по-голяма, по-бързо чисти, по-бързо лакира паркета, прекрасно готви, забележителна домакиня е, грижовна майка ... Нищичко не мога да направя по-добре от нея!
- Да-а-а-а, това си е проблем. Трябва да намерим нещо, в което да победите жена си, иначе депресията не ви мърда!
Така обсъждат два часа, но накрая намират изход. Мъжът щастлив, тича вкъщи и вика от вратата:
- Жена! Ей, жена ... Къде си? ... Дай да се състезаваме кой ще напикае по-нависоко на стената.
Жената се съгласява, отиват в задния двор, жената набира полата си, вдига крак и го опира в стената и пишка (малко кучешка поза) без да кляка - премерили, половин метър.
Мъжът с горда усмивка разкопчава ципа си и в този момент жена му го спира:
- А-а-а не! Като мен, без ръце ...
****************
Съд, бракоразводно дело. Съдията пита жената:
- Защо искате да се разведете?
- Той не ме задоволява като мъж!
Женски глас от залата:
- А бе как може бе, от цял град само теб не задоволява!
Мъжки глас от залата:
- Мани я тая, нея никой не може да я задоволи!

Приятният край на една дълга седмица

А това е приятният край на седмицата

Когато човешките мечти се сблъскат с човешката глупост, резултатът е неравна битка на нерви. На много нерви. Тогава казваме неща, които крием в дъното на душата си и които никога не би трябвало да излизат наяве. Накрая все пак едната страна взема връх и тогава чак се определя кой е бил от страната на мечтите и кой на глупостта. 

В тази седмица беше много дълга за мен, много нервна и много напрегната. Бях огорчен от близки на сърцето ми хора и, но и аз не останах длъжен.

Казват, че мъжът през живота си трябва да посади дърво, да построи дом и да отгледа син. Други допълват, че жената през живота си трябва да отсече дърво, да разруши дом и да отгледа дъщеря.

Тази седмица се убедих колко прави са и едните, и другите.

Тази седмица си отиде, идва нов ден, нови мечти и нови хоризонти. Изпратих я тихо, уморено и спокойно. Утре слънцето пак ще изгрее и ще започне нова седмица. И все пак и добре, когато всичко свършва добре.

Фатмак по душа

Радвам се, че главният прокурор днес се е върнал да прави проверки от 1999 г. Това означава, че ще извика на разпит и кредитните милионери. Те са откраднали над 12 млрд. лева, най-малко. Всички от тях са членове на БСП. С парите, които са откраднали червените кредитни милионери, можем да плащаме цяла година пенсиите или да ги увеличим в пъти.

 Бойко Борисов, предизборна среща във Враца, 19.04.

Аз не вярвам, че здравомислещ човек принципно може да изрече толкова глупости една след друга. Но пък от друга страна, "здравомислещият" човек в случая има детска мечта да марширува по плаца и да носи фуражка, а подобни хора у нас най-общо се наричат "фатмаци" и е известно че мисълта и точният изказ далеч не е най-силната им страна. Също така е известно, че ако за Наполеон войникът носи маршалския жезъл в раницата си, у нас по-вероятно това да е фатмака. Ето ви и малък пример - през далечната 1996 г. в ШЗО-то попаднах на старшина, чийто прякор беше Офицера. Останалите старшини в батальона бяха Въшката, Станкула, Лоения, Мозъка (Кранки), Топчо и т.н., само нашия имаше такъв благороден и извисен никнейм. Моят фатмак имаше вредния навик да строи новобранците в свободното им време (час и половина преди и/или след вечерята) в коридора на ротата, да се разхожда и да дрънка глупости. Не се притесняваше, че единия взвод новобранци беше от висшисти, а в другия имаше среднисти, завършили елитни езикови гимназии в София и провинцията и говорещи по 2-3 езика още на 18 години  - дрънкаше глупости без ограничения във времето и количеството. Веднъж дори ни нарече "престъпници", следвайки желязната фатмашка логика, че който нарушава уставите на армията, нарушава законите на страната, а който нарушава законите на страната е нищо друго, освен престъпник. Това му беше една от любимите теми, докато накрая на школника Савов от  взвода на висшистите не му издържаха нервите, обади се по устав ("Г-н старшина, разрешете ...") и му обясни, че 1. Уставът е подзаконов акт и нарушението му не те прави автоматично престъпник, и 2. Дали един човек е престъпник го решава съдът, а не старшината на ротата. 

И така, както за моят фатмак навремето се намери един школник Савов, така и за баш фатмака на Родината не е зле да се намери някой, който да го дръпне настрана, да го строи в две редици, да му нахлупи фуражката и да му каже приблизително следното:

"Ганьо, ти си никой, че да казваш какво ще прави Главният прокурор. Кредитните милионери не са от 1999 година, а малко от по-рано - от годините 1992-а до 1996-а, но ти тогава си бил зает да правиш нелегални цигари в Бургаско. И колко са откраднали кредитните милионери, и дали въобще са откраднали се определя от съда, а не от теб, проста милиционерска тикво. Дали са членове на БСП подлежи на доказателства, а дори и някои от тях да са членове на БСП, това не е от значение. И на теб никой не ти попречи 3,5 години да ги потърсиш тия пари."

Но това далеч не е най-сериозният проблем в случая.

По-сериозното е, че тоя откровен глупак беше кмет на София 4 години, след това 4 години беше министър-председател и отгоре на всичкото пак напъва да бъде. По-сериозното е, че има хора, които го слушат и без да се замислят приемат казаното от него за чиста монета и се гласят отново да гласуват за него. По-сериозното е, че  дрънкането на глупости като цитираното по-горе всъщност е основна част от предизборната пропаганда да водещата политическа сила според социологическите проучвания. 

А тъжното е, че ние, като общество, сме неспособни да излъчим нещо по-добро в момента. 

За себе си аз вече до голяма степен съм намерил отговор на въпроса "Кой гласува за тоя?" - за един духовен фатмак може да гласуват само други духовни фатмаци.  А за истинските просто няма съмнение.

Петък следобед

Мъжката мечта за развратна девственица е точно толкова шизофренична, колкото и женската за чувствителен мачо.
*******
Разговарят две жени:
- ... и той ти подари Мерцедес просто така?
- Е, не съм си го изсмукала от пръстите!
**************
Обява във вестника:
До мъжете, които ме преследваха на 1 декември в 11 часа вечерта от парка до метрото: не се ядосвайте, че не ме хванахте, и без това бях в цикъл.

Hooverphonic - Mad About You

От няколко дни си я въртя тая песен - на около 10-ина години е, но е много яка.
Забелязал съм, колкото и смотана държава да е Белгия (повярвайте ми, така е - уж чистичка, спретната, подредена, излъскана, но поражда едно такова педерастко усещане), това не може да се каже за музиката, която се прави там. Периодично в класациите пробиват англоговорящи певци и групи и то с не лоши песни, които остават след тях. Така беше и с Anouk, и с K's choice, така е и с Hoovephonic.

И, btw, тази песен гори свещи, носи много на пица/паста и не прощава на изделията на Durex. 

Към звездите

Когато бях малък един от най-популярните отговори на въпроса "Какъв искаш да станеш като пораснеш?" беше "Космонавт!". Имаше и много играчки на тази тематика - луноходи, ракети, катерушки в детските градини във формата на ракета (още ги има някъде). България беше единствената соцстрана в програмата "Интеркосмос", която имаше двама космонавти. България имаше своя космическа програма, свързана не с изстрелването на изкуствени спътници, разбира се, а с производството на научна апаратура и храни за космонавтите и провеждането на изпитания в Космоса. Но, мисля си, една от основните причини за желанието на децата от онова време да стават космонавти беше Гагарин. България беше една от първите страни, които Гагарин посети след полета си. На името на Юрий Гагарин бяха наречени улици и булеварди у нас, жилищни блокове, училища и дори градският стадион във Варна.
После дойде демокрацията. Парите за наука понамаляха, така че нямам представа докъде я докара БАН със своя Институт за космически изследвания (като знам кръчмарско-дебелашкото отношение на Симеон Дянков към Академията на науките се досещам докъде). Улиците и площадите, кръстени на името на Гагарин бяха преименувани покрай вълната от антикомунизъм, обхванала България в първите години след 1989-а. Стадион "Юрий Гагарин" във Варна буреняса и запустя (а се считаше за един от стадионите с най-равните терени у нас) и за последно на него националният ни отбор игра официален мач в далечната вече 2000 г - контрола с Бразилия Азербайджан. Честно казано, не зная в какво състояние е в момента стадионът, по едно време имаше някаква идея на Христо Стоичков да вземе стадиона на концесия, той щял да си доведе инвеститор, ама то на Стоичков всичката му работа е такава - аз бях, аз щях; тая с концесията и инвеститора умря, очевидно не му минаха балканските номерца пред ТИМ.

Статуята на Гагарин в Лондон

И докато ние се борим със спомена си за "най-верен съветски сателит" и поради тази причина се мъчим да изтрием всичко, което ни напомня за годините на раболепие, в Лондон преместиха пред лабораторията в Гринуич откритата през 2011 г. пред Британския съвет статуя на Гагарин. Статуята на Гагарин в центъра на Лондон може да се обясни с много неща: като например, че англичаните правят разлика между космонавт и Генерален секретар на КПСС. Или пък са свикнали да оценяват събитията, характеризиращи човешкият прогрес. Или може би англичаните нямат такива призраци в миналото си като нас, с които да се борят. Или може би защото имат самочувствието на победители в Студената война. А може би защото правеха разлика между думите на поредния Генерален секретар и усмивката на селското момче от руските степи, което полетя към звездите.
Кому беше нужно това тотално преименуване у нас? И толкова ли сме глупави, дребнави и малки, та не правим разлика между Леонид Брежнев и Юрий Гагарин?
Какво стана с мечтите ни, та днес децата ни искат да стават Спайдърмени и Батмани, а дори не знаят какво е това космонавт?
Наистина ли звездите са толкова високо?

Петък следобед

Според женските критерии, мъжете са:

• красив и богат;
• е ... поне е богат;
• е ... поне е красив;
• е, поне не пие;
• всички останали.

**************

Училище, урок по сексуално възпитание. Учителката: 

- Деца, днес започваме да изучаваме много интересен предмет. Много момченцата ще почнат да се интересуват от момиченца, а момиченцата от момченца... 

Иванчо:

- Госпожо, а който вече е правил секс може ли да отиде да рита?

****************

Жена с претенции към мъжа си:

- Защо твоите приятели печелят повече от теб?

- Трябва да можеш да си избираш приятелите!

Менли-мен-мен ...

Този сериал е уникален и още не мога да преживея както изгонването на Чарли Шийн, така и заместването му с онова леке, Аштън Качър. Не знам какво толкова не можаха да се разберат с Чък Лори, но от цялата тая история никой не спечели и всички изгубиха. Всъщност не, Аштън Качър спечели. Сезоните от 1-ви до 9-ти ги гледам най-редовно, а на десетия не му издържах на лигавата мутра и дебилното поведение на Аштън и нито го догледах, нито имам и намерение да го доглеждам. А и самата идея и за персонажа му, и за живота на Алан в къщата, и въобще ... не става. Насила хубост не става, като изгониха Чарли трябваше да спрат сериала - що им трябваше да се доказват, че и без него става? Не, пичове, в случая не става, съжалявам.
Абе както и да е, важното е, че освен Приятели имам още един сериал, който да преглеждам от време на време.

<

Търсене и предлагане

Прословутите белгийски магистрали, които, от собствен опит го зная, не са 

чак такова чудо невиждано.

В средното и висшето си образование съм имал предмет "Икономика" колкото да науча най-общите понятия и да не съм съвсем бос, ако един ден случайно реша да работя за себе си - един тефтер "Зел Кольо - дал Кольо" да мога да въртя и да правя разлика между "му дадох" и "ми взе". Покрай всичко друго ми говориха и за търсенето и предлагането, и за това, че те (търсенето и предлагането) определят цената на една стока на пазара. Има търсене, цената расте. Няма търсене - цената пада. Че колкото и да се търси една стока, цената и не може да расте до безкрай или да пада до безкрай, ама това не било абсолютно правило, ми си имало изключения и т.н. Или май не беше точно така. Не знам, аз съм инженер, а не икономист.

Само че не мога да си обясня едно нещо.

В момента имаме излишък на електроенергия у нас, и то хем имаме излишък, хем няма и на кого да го продадем. Което, като страничен ефект, е още един аргумент "против" АЕЦ "Белене" - ние сега и този ток не можем да оползотворим, остава и втора атомна да строим. И първичното решение е да спрем производството, да го намалим. Сега, то електричеството не е чушки, да го затвориш в буркан за зимата - като не го употребиш, заминава. И това, че в момента имаме свръхпроизводство на ток не води до намаляването на цената му. Но тъй и тъй имаме капацитет, вместо да си налагаме доброволно ограничения в производството, не е ли по-добре това електричество да се употреби?

Европа нощно време

За мен политиката на икономиите е политика на сиромашията - или както казваше Илия Соколов "Икономията е майка на мизерията". И напълно се вписва в концепцията за финансовата дисциплина де - не харчиш ток, не харчиш и пари съответно. Само че, чудя се, дали въобще ще изкласим с подобно мислене? Или ни е приятно да завиждаме на държавите в Западна Европа, които нощно време се виждат от Космоса, докато ние само загатваме за себе си?
Ние не сме Саудитска арабия с нейните петролни полета, та бензина да ни е по левче литъра. Нямаме безкрайните газови находища и на Русия, че да се топлим за без пари зимно време. Но докато си говорим за енергийна ефективност и за саниране на панелки, няма да мръднем и на йота от дъното на ЕС, където сме и ще си останем още доста време. Просто защото не мислим като големите - мисленето ни е сиромашко, бедно; бедният човек мечтае за къщата на богатия, но рядко му се отдава да влезе в нея. А в същото време имаме златна възможност да направим страната си наистина красива - дали евтиният ток ще бъде от Втора атомна или от ВЕИ, няма значение, важното е, че ще го има; има и нови, енергоспестяващи технологии като LED-осветлението например. Въобще, стига да поискаме, можем поне по нещо да заприличаме на западноевропейците.

София нощно време

А то, като почнеш, стъпка по стъпка ...

Ушев, Ушев ...

Ако е възможно вие да участвате активно в, така, доближаване, уеднаквяване на методиките и в 
социологическите агенции, които за голямо съжаление в последните няколко седмици ние 
наблюдаваме едно противопоставяне, което не сме го наблюдавали на политическото поле, което 
означава, че има някакъв или дефицит, или някакъв проблем. И в тази връзка ще се радваме, ако 
може асоциация "Прозрачност без граници" да участва в този процес на уеднаквяване на 
методиките и, разбира се, оповестяване на резултати, които да съответстват на реалните, така, 
извадки от тези, които участват в тези изследвания. Ако е възможно, разбира се, 
защото някои от социологическите агенции, които са участвали в изборния процес през 
последните години, ние наблюдаваме абсолютно несъответствие на постигнат резултат на 
изборите и преди това резултати, които се обявяват. Което означава, че може би, 
участват активно в политическите стратегии на определени политически формации.

Цветан Цветанов 

Не искам подобни прости и ограничени милиционери да ме управляват! Не искам откровени тъпанари с отпечатък от фуражка на челото да ми говорят за методики на социологическите проучвания. Не искам тъпи фатмаци, които са на "Вие" с елементарната математика да се изказват неподготвени за неща, подвластни на статистиката. Не желая хора с манталитета и възможностите на овчари да са начело на държавата - и тоя вдясно, и Тъпанарят от Банкя. Не искам хора, които се изпотяват, докато мислят да паразитстват и да тлъстеят на мой гръб.

Това не е избор. Хора с квадратни глави, квадратни мозъци и квадратно мислене не могат да бъдат въобще някакъв избор. Хора, които могат да кажат толкова дълго изречение и нищо да не кажат не могат да бъдат алтернатива на никого. Хора, които за толкова години така и е на се научиха, че мълчанието е злато не могат да вземат решения, от които зависи съдбата на поколения след тях. Чужди поколения, защото те отдавна са осигурили бъдещето на своите.

Хора, които дават смехотворни обяснения за произхода на парите и имотите си и които по най-байганювския начин после посочват имотното си състояние като символ на честност и морал без да се притеснят и за секунда, че едва ли някой им вярва нямат място в коридорите на властта. Хора, чийто връх на мисловната дейност е "можем да направим обосновано предположение" и "имаме политическа воля за справяне с проблема" нямат място в политиката - в една нормална държава те ще бъдат прекалено заети със собственото си оцеляване за да мислят за добруването на държавата и народа и. 

Хора, които са обяснение защо на родните полицаи им викат "Ушев" не може да са министри. 

Петък следобед

Ако някога в живота ви се наложи да избирате между финансовата независимост и сексуалната атрактивност изберете финансовата независимост... С времето тя ще се превърне във вашата сексуална атрактивност !
**************
Не се опитвайте да разберете жените. Жените могат да ги разберат само другите жени и те се ненавиждат една друга.
***************
Ти си най-красивата жена на света! Но, за съжаление, ще трябва да се разделим, защото на Земята има толкова много други най-красиви жени на света!

Ха, не ставал!

За последно Левски въобще спечели нещо през 2009 г. - шампионската титла. Треньор тогава беше Емил Велев. Той пое отбора след злополучния мач в София с БАТЕ Борисов (който все още твърдя, че БАТЕ спечели на късмет) и в общи линии се задържа 1 година - до август 2009 г., когато беше сменен веднага след реванша със Санта Хулия (Андора).

За тази една година, няма какво да се лъжем, Левски игра много непостоянно, много слабо и много неубедително. Редуваше силни и слаби мачове, но все пак стана шампион, като освен, че би Литекс и в София, и в Ловеч, би и ЦСКА с 2:0 - казвам го, защото е един от малкото мачове в последните 20 години, който завърши с нещо различно от 0:0 и 1:0. Не мога да кажа, че тогава надиграхме ЦСКА, но ги излъгахме - трябваше ни победа на всяка цена, грозна победа, но победа. Иначе през целия сезон Велев беше на нож с феновете, издигаха се плакати "Кокалче, не ставаш", искаха му оставката за щяло и нещяло, той ги нарече пияници и наркомани или пък "не чуваше" какво му викат от трибуните. Както и да е, важното е, че Левски тогава стана шампион. 

Велев го смениха по никое време, тъкмо беше почнала кампанията в евротурнирите. Силен или слаб, Левски все пак беше набрал някаква скорост. Не че с Велев имахме шанс срещу Дебрецен - напротив, аз от години не съм виждал по-грамотно нареден отбор от маджарите на Герена, ако и да сме играли и в Лига Европа, и в Шампионската лига - но, дето има една приказка "Отбор, който печели, смени не прави". Едва ли сервитьорите и пиколата от Андора може да са някакво мерило за класа и възможности, но или сменяш треньора веднага след края на сезона, или го оставяш до края на полусезона. А след Велев начело на Левски се изредиха цели 6 треньора - Ратко Достанич (по-известен в България и по света като Кратко Останич), Антони Здравков, Ясен Петров - на два пъти (единствено при него имахме някакъв облик и играехме футбол), Георги Иванов (също на два пъти), Николай Костов, Илиян Илиев. Велев беше натирен като некадърник от Левски, макар че тези, които го смениха така и не показаха, че са по-кадърни от Кокала. Почнаха да ни пердашат като маче у дирек, и в провинцията, и на Герена, станахме абонати на Локо Сф по едно време, миналата година едва додрапахме до евротурнирите, а и за чий ни беше.

А Кокала, понеже пиша за него, отиде в Славия и едно на ръка, че би ЦСКА и направи равен на Левски, но и класира Славия за пръв път на финал за Купата на България от 1996 година насам. Не знам защо Венци Стефанов реши, че сезонът му е провален и Велев трябва да си ходи, може би защото Славия играе финал през сезон и е шампион през 2. 

След като го изгониха от Славия, Велев отиде в Локо Пд и този път не би ЦСКА, но пък за сметка на това би Левски и за първенството, и за Купата на страната (1/4-финал), а на полуфинала би Литекс, и то в Ловеч, за да стигне за втора поредна година на финал с различен отбор. Като финалист Локомотив игра в Лига Европа срещу холандския Витес, и макар доста да мирише на "черно тото", успя да направи зрелищно 4:4 у дома - а в последните години българските отбори трудно вкарват 4 гола за цялата кампания общо. 

През този сезон Велев първо направи равен на ЦСКА (0:0), после в Локо Пд дойде Марешки и го изгони, Велев отиде да спасява Локо Сф от изпадане и пак направи равен на ЦСКА (1:1), а след Нова година в турнира за Купата първо направи трети равен (0:0), а днес направо си ги отстрани от турнира и се класира за трета поредна година на 1/2-финал с трети, различен отбор. А в компанията на Левски, Славия и Берое нищо чудно с малко късмет да се класира и на финала. За трети пореден път. С различен отбор. А ако Илиян Илиев наистина вземе, че спечели я първенството, я Купата на страната, току виж се оказало, че приносът на Емил Велев за това е по-голям, отколкото на самия Илиев.
Та, ако го погледнем откъм резултати за изминатите 4 години, Велев се оказа много по-успешен и ефективен като треньор от всичките 6, които се смениха след него на Герена. И то с 3 различни отбора. Ако го погледнем като победи срещу грандовете - бил е и Левски, и ЦСКА, и Литекс (Лудогорец не ги броя за гранд, по простата причина, че след 2 години ще са обратно в Б група) и им е правил и равни - с 3 (три!) различни отбора.
Само дето, според някои хора, които гледат келепир да има, не става за треньор на Левски и туй то!

Пърл Хърбър vs Пърл Харбър

Има една фраза, която се приписва на Уинстън Чърчил - "Историята се пише от победителите!". Благодарение на нея и на Холивуд американците имат добрината да ни заливат с тяхното виждане за историята на Втората световна война. И да неглижират факта, че 4 години воюват единствено срещу многократно по-слабия противник Япония, докато германците правят каквото си искат в Европа.
За сметка на това янките са запомнили казаното от Чърчил и днес упорито "произвеждат" история посредством Холивуд - къде повече, къде по-малко успешно. То не бяха епоси от рода на "Тънка червена линия" и "Спасяването на редник Райън", дори и дилогията на Клинт Иистууд "Писма от Иво Джима/Знамената на бащите ни" плюс анимации от рода на "Супермен", в които злодеят е японски шпионин. Гледането само на един от гореописаните филми е достатъчно, не виждам причина защо трябваше да ни заливат през годините с толкова филми, в които героизмът, храбростта, великодушието и патриотизмът на американците са достатъчни за 5 световни войни и които, в края на краищата, разказват за едно и също - великата битка на американците срещу японците.
Така е и с Пърл Харбър - не им мигна окото да ни пробутат осирането си там (осиране си е било, имали са достатъчно информация) под същия знаменател. С типичните холивудски бози - Бен Афлек ще се пукне да се прави на ебаси пича, Джош Хартнет и той там подтичква като пудел, президентът Рузвелт (Джон Войт) се надига в инвалидната си количка, за да покаже, че няма невъзможни неща, Кейт Бекинсейл освен да се усмихва и да изглежда красива не я виждам каква го играе. Японците са фанатизирани идиоти, готови да умрат за императора и Япония при първа възможност. Да не ставаше въпрос за Япония (че все пак е от основните търговски партньори на САЩ) нямаше да се учудя, ако от самолетите не скачаха парашутисти да пият кръвта на американските дечица.

А, да не забравяме и политическата коректност - готвачът (Куба Гудинг - младши) е черен (нормално за тогавашна Америка), но 25 години преди Мартин Лутър Кинг го удря на граждански права и може да стреля с картечница 3 дни, без да му цъфне дулото и да му свършат патроните.
Янките рядко дават думата на отсрещната страна (Клинт Иистууд и "... Иво Джима" е по-скоро изключение), затова понякога отсрещната страна трябва сама да си я вземе. Както в случая е направил Идзуру Нарусима и неговата версия на нападението над Пърл Хърбър. Всъщност, то е част от филма, посветен на адмирал Ямамото, главнокомандващ японския флот и освен за Пърл Харбър, разказва и за загубата край атола Мидуей (янките още не са се усетили да експлоатират и тази тема), и борбите в японското общество в навечерието на войната, за съпротивата на някои среди срещу присъединяването на Япония към Тристранния пакт (основно флотски офицери в случая), и за организацията и реформите на японския боен флот от адмирала в навечерието и в началото на войната, и за стратегията на адмирала и за виждането му за войната със САЩ.
Доста интересен филм, заслужава си двата часа гледане. Е, и тук има идеализиране на образа на главния герой - и посредством прекаления му за един военен пацифизъм, и посредством "честта на самурая" и искането на адмирала Япония да обяви война на САЩ преди атаката на Хаваите (в действителност обявяването на войната става 1 час след нападението) - хайде сега, да е само тук, с мед да го намажеш.

Поне няма продуктово позициониране и бутилки от Кока-кола в ролята на кръвни банки.