Към звездите

Когато бях малък един от най-популярните отговори на въпроса "Какъв искаш да станеш като пораснеш?" беше "Космонавт!". Имаше и много играчки на тази тематика - луноходи, ракети, катерушки в детските градини във формата на ракета (още ги има някъде). България беше единствената соцстрана в програмата "Интеркосмос", която имаше двама космонавти. България имаше своя космическа програма, свързана не с изстрелването на изкуствени спътници, разбира се, а с производството на научна апаратура и храни за космонавтите и провеждането на изпитания в Космоса. Но, мисля си, една от основните причини за желанието на децата от онова време да стават космонавти беше Гагарин. България беше една от първите страни, които Гагарин посети след полета си. На името на Юрий Гагарин бяха наречени улици и булеварди у нас, жилищни блокове, училища и дори градският стадион във Варна.
После дойде демокрацията. Парите за наука понамаляха, така че нямам представа докъде я докара БАН със своя Институт за космически изследвания (като знам кръчмарско-дебелашкото отношение на Симеон Дянков към Академията на науките се досещам докъде). Улиците и площадите, кръстени на името на Гагарин бяха преименувани покрай вълната от антикомунизъм, обхванала България в първите години след 1989-а. Стадион "Юрий Гагарин" във Варна буреняса и запустя (а се считаше за един от стадионите с най-равните терени у нас) и за последно на него националният ни отбор игра официален мач в далечната вече 2000 г - контрола с Бразилия Азербайджан. Честно казано, не зная в какво състояние е в момента стадионът, по едно време имаше някаква идея на Христо Стоичков да вземе стадиона на концесия, той щял да си доведе инвеститор, ама то на Стоичков всичката му работа е такава - аз бях, аз щях; тая с концесията и инвеститора умря, очевидно не му минаха балканските номерца пред ТИМ.

Статуята на Гагарин в Лондон

И докато ние се борим със спомена си за "най-верен съветски сателит" и поради тази причина се мъчим да изтрием всичко, което ни напомня за годините на раболепие, в Лондон преместиха пред лабораторията в Гринуич откритата през 2011 г. пред Британския съвет статуя на Гагарин. Статуята на Гагарин в центъра на Лондон може да се обясни с много неща: като например, че англичаните правят разлика между космонавт и Генерален секретар на КПСС. Или пък са свикнали да оценяват събитията, характеризиращи човешкият прогрес. Или може би англичаните нямат такива призраци в миналото си като нас, с които да се борят. Или може би защото имат самочувствието на победители в Студената война. А може би защото правеха разлика между думите на поредния Генерален секретар и усмивката на селското момче от руските степи, което полетя към звездите.
Кому беше нужно това тотално преименуване у нас? И толкова ли сме глупави, дребнави и малки, та не правим разлика между Леонид Брежнев и Юрий Гагарин?
Какво стана с мечтите ни, та днес децата ни искат да стават Спайдърмени и Батмани, а дори не знаят какво е това космонавт?
Наистина ли звездите са толкова високо?