Time and time again

Много се кефя на истории за пътешествие във времето.

Една от най-яките е "11/22/63" на Стивън Кинг, но за нея друг път.

"Time and time again" на Бен Елтон е подобна - има главен герой, който се връща назад във времето, за да промени нещо. Разликата с историята на Стивън Кинг е, че в случая с Бен Елтон и неговият герой пътуването е еднопосочно - може да се връща само назад, напред - не. Главният герой в книгата е бивш командос от британските спецчасти, който се връща 111 години назад във времето, до 1. Юни 1914 г. - почти два месеца преди атентатът срещу Франц Фердинанд в Сараево и основната му задача е да предотврати този атентат - както винаги в такива случаи, само от благородни подбуди. Ако атентатът не се състои, тогава няма да има Първа световна война, 4 империи няма да изчезнат (Австро-унгарска, Руска, Османска и Германска), 20-ти век ще стане Златният век на културното и техническото процъфтяване, всички страни ще живеят в мир и съгласие, няма да има Хитлер и нацизъм, защото няма да има предпоставки за това, няма да има Сталин и станинизъм, защото княгините ще останат живи, Русия ще се превърне в истинска конституционна монархия, Германия и Русия ще се развиват като нормални държави, и вместо да воюват ще произвеждат и ще търгуват, милиони евреи ще останат живи, милиони съдби ще се запазят, няма да има японо-китайско напрежение, няма да има Хирошима и Нагасаки.

Благоденствие само с предотвратяването на едно убийство! И всичко е толкова лесно - отиваш в Сараево, знаеш всичко, минута по минута, толкова е лесно. После живееш в новия 20-ти век, този 20-ти век, който 111 години напред е "би могъл да бъде", а за теб ще е реалност.

Да де, ама не всичко е толкова лесно, колкото изглежда. 20-ият век на Хю Стентън (командосът, натоварен да спаси човечеството) се развива и пак се стига до онзи момент в бъдещето, когато някой получава възможността да се върне назад във времето и да предотврати това, което той (Стентън) е направил. Новият човек от бъдещето, честно казано, силно ме изненада като образ, и въобще, 20-ият век на Хю Стентън съвсем не е онова, което си е мислел, че ще е (той, и рицарите на Времето, които знаят за възможността за пътуване). 

Накрая двамата от бъдещето решават да оставят писмо в онова подземие в Истанбул, където е порталът между вековете и да спрат всякакви нови опити за преиначаване на историята. Връщат се в подземието и намират ... 12 плика, оставени от други преди тях!

12 различни 20-ти века!

В някои от писмата се споменава Хитлер, в други - Сталин, въобще, всякакви вариации по темата.

Краят също е по-интересен, отколкото се очаква, с още едно убийство и въобще, една много силна книга на Бен Елтон и въобще по темата с пътуването във времето, която препоръчвам на всички, на които им е интересна темата.

Тестът с бисквитката

Преди години един от моите шефове ми каза как не е издържал тестът с бисквитката.

Какъв е този тест ли?

Моят шеф навремето е работел в Балкантурист (как е попаднал там още на 24 години е въпрос на друг разговор). В зората на демокрацията се е опитал да започне работа в Германия, в някакъв много голям немски тур-оператор (ще ме прощавате, ама не го запомних кой, а и не е от значение). Немците имали едно свободно място за източноевропеец и шефът ми се конкурирал с някакъв румънец май. Та малко преди края на пробния период имало някакво празненство в офиса, на което той не могъл да присъства от самото начало, защото придружавал прекия си началник по време на служебно пътуване или нещо такова. Прибрали се в офиса доста след края на работното време, но партито не било свършило, имало няколко изостанали колеги и сред тях един от големите шефове, който му рекъл (цитирам по памет):

- Хер Станчев, заповядайте, не остана много, но сме ви запазили една бисквитка! - все пак, човекът е пропуснал фирменото сплотяване заради работата в името на фирмата, та да не се почувства напълно прецакан.

- Не, благодаря, хер Директор, ще пропусна - измънкал шефът ми, който имал други надежди за себе си, свързани с много повече от една бисквитка.

- Не, заповядайте, хер Станчев, ние сме я запазили специално за вас! - настоял хер Директор.

- Не, благодаря Ви, хер Директор, аз ще вечерям скоро и тази бисквитка само ще ми раздразни апетита - окончателно отбил атаката хер Станчев.

Или нещо такова.

След някоя и друга седмица пробният период на шефа ми свършил и дошло време да видим кой ще остане и за изненада на хер Станчев немците предпочели румънеца пред него. А на него му дали да си прочете характеристиката, на която въпросният хер Директор написал като окончателно мнение: "Хер Станчев не уважава авторитета на по-старшите колеги!".

Ей това е "Тестът с бисквитката".

Днес минах моят тест с бисквитката, само че в случая ставаше въпрос за 100 лв в повече от това, за което се бях договорил. Може и грешка да е било, може и наистина да е било тест, не знам.

Знам, че не бива да се взема това, което не е твое. 

Невероятната победа!

Така празнуват онези, които имат какво ...

Съдейки по медийното представяне на ЦСКА през последната година, те не играят с някакви аматьорски формации от шкембелии-сервитьори, накуцващи автомонтьори и бивши футболисти на по 40+ в регионалната В група, а редовно разцъкват я с Реал М, я с Барселона, я с Милан, Ювентус или Байерн и тук-таме с някой отбор така, от втора европейска линия като ПСЖ, Порто или Галатасарай.

Всеки мач срещу Сливнишки герой или Чико (Бяга) беше представян най-малкото като полуфинал за КЕШ, всеки гол срещу Германея или Беласица (Петрич) беше като гол във вратата на Байерн или Ювентус, всяка победа с 5:0 над Миньор (Перник) или Вихрен (Сандански) беше като исторически бой над Реал М и Барселона! То не бяха рекорди, то не бяха уникални събития, невиждани и нечувани в досегашната история на футбола. Всеки финт беше срещу Лео Меси, след всеки мач кръста на Кристиано Роналдо беше скъсан, всеки гол беше финален, победен, като на Костадинов срещу французите! Стигна се до там, че евроучастието на Левски и Берое зависеше от ЦСКА (не и от Монтана).

... така някои други ...

Като чета за снощната победа на ЦСКА за Купата на страната все едно са играли не срещу последния в А група, а срещу Реал М и Барселона взети заедно, от Монтана са вкарали и резервите на терена, Кокала се е опитал да убие Борис Галчев, а съдията е изгонил петима от ЦСКА още до 10-ата минута и е свирил 5-6 дузпи против тях, па накрая и открит автобус и 2 км тур за овации нощно време из центъра, от Националният стадион до Народното събрание; представям си ако случайно спечелят Шампионската лига или Лига Европа, сигурно открит самолет ще търсят.

И сега всички прасета пак са надигнали зурлички: "Мястото на ЦСКА е в А група", "А група без ЦСКА не е същата", "Липсата на ЦСКА в А група е фатална за българския футбол", какъв колосален подвиг са извършили със спечелването на този трофей и прочие глупости. То така става, играеш цяла година с аматьорите и накрая за награда те вкарват в А група през задния вход. 

... а така онези, на които им се иска да приличат на големите..

Само че има един проблем, прасета - вие платихте ли си данъците? 9 месеца кой ли не слушахме, кой ли не се изказа по въпроса, ново дружество ли ще правите, сегашния си клуб ли ще оздравявате, с Литекс ли ще се сливате, всякакви варианти бяха, едно нещо не ми стана ясно - къде са парите? Сложихте ли поне онези 11 млн задължения към НАП на масата, поне тях да си платите?

Май не. И няма и да го направите, аз досега не съм видял някой в България доброволно да плаща чужди задължения.

Хари Потър още веднъж

Аз вече веднъж се похвалих, че съм прочел "Хари Потър", но днес го завърших още веднъж.

Седем книги за ~10 дни.

Много добра история, шапка и свалям на Джоуан Роулинг.

Като се почне от сюжета, детайлите, няма слабо място, до измислянето на имената на героите, професиите им, имената на магиите, връзките между участващите лица, видовете магии, кое е силно, кое е слабо, кое може, кое не, въобще - всичко, всичко!

И най-вече развиването на историята и спомените на Снейп в края на последната книга.

Каквото и да си говорим, Джоуан Роулинг накара отново децата (а и не само тях) да четат. Някъде се редяха по нощите, за да си купят новата книга от поредицата и е имало защо.

Доста книги съм чел по два и по три пъти, но не помня да съм чел с такова настървение книга втори път, толкова да ми е било интересно, ако да знам много добре какво става накрая.

Това е от ония истории, дето четеш и не ти се иска да свършат. И в същото време знам, че ако се напише продължение на Хари Потър няма да е същото и няма да ми е толкова интересно.

Престъпления, за които в САЩ предвиждат смъртно наказание

Дори в такъв гарант на демокрацията, като САЩ и до този момент са разрешени смъртните наказания, и по количество на изпълнените присъди страната заема пето място в света. Смъртна присъда може да получите за следните престъпления:

• Убийство първа степен

Убийство първа степен е юридически термин в законодателството на много от щатите. Към "първа степен" се отнася умишленото убийство на човек, но към не го не се отнася убийството, извършено в състояние на афект. За убийство първа степен в доста от щатите ще получите смъртна присъда.

• Поставяне на бомба

Дори да не се взриви бомбата и да няма жертви, човекът, планирал терористичният акт ще бъде осъден на смърт.

• Убийство при кражба на автомобил

Обикновено престъпниците не знаят как ще мине кражбата на автомобила и с какви трудности ще им се наложи да се сблъскат. Но дори непредумишленото убийство при кражба на автомобил се наказва със смърт.

• Измъчване с летален изход

Според американското законодателство, измъчванията, водещи до смъртта на изтезавания осигуряват смъртна присъда на извършителя им. В този случай няма никакво значение дали е било умишлено или не.

• Отвличане на самолет

В щатите Орегон и Мисури незаконното завладяване на самолет, дори и без жертви, се наказва със смъртна присъда.

• Опит за убийство на съдебен заседател или свидетел

 Ако планирате убийството на съдебен заседател или свидетел, но дори още нищо да не сте направили, вас все едно могат да ви осъдят на смърт. По този начин законодателството на Съединените щати се грижи за съдебните заседатели и свидетелите.

• Продажба на наркотици

Смъртна присъда в Съединените щати издават не на дребните дилъри, а на истинските наркобарони. Още повече че в съда следва да се докаже, че именно в резултат от продадените наркотици е смъртта на даден човек: равносилно е на предозиране или убийство в състоянието на наркотично опиянение.

• Шпионаж

Шпионажът - това е престъпление против конституционното устройство или безопасността на държавата. По този начин американските комунисти Юлиус и Етел Розенберг са били обвинени в шпионаж в полза на Съветския съюз (основно в предаването на СССР на американските ядрени тайни) и екзекутирани през 1953 г.

• Държавна измяна

Това престъпление се състои в действия против държавата, гражданин на която е и самият престъпник. В частност, към държавната измяна се отнася и преминаването на страната на противника по време на война, издаването на държавни тайни и шпионажът. В САЩ в такъв случай на смърт могат да осъдят и човека, помогнал по един или друг начин на шпионина.

• Убийство на президента

Убийството на прецзидента се смята за федерално престъпление и се наказва със смърт в Съединените щати. За убийството на президента Джеймс Гарфийлд през 1882 г е обесен Шарл Гито, подобна участ очаквала и Лий Харви Осуалд, заподозрян в убийството на президента Кенеди, но Джак Раби решил да не чака съда и сам застрелял Осуалд.

Важното е да сме четвърти

Преди години, докато работех на Мартиника, работодателят ми Адеко организира футболен турнир в чест на 14-ти Юли (националният празник на Франция) между всички работещи чрез тях. Трябваше да се съберем български отбор, още унгарски, словашки и френски (от местните). В деня на мача  на стадиона отидохме само ние - унгарците и словаците като видеха два свободни от работа дни и яко пиеха, ама яко, а местните нещо не се трогнаха от патриотичната идея за футболен турнир в чест на националния им празник.

Та строили сме се ние, фланелки, гащета, калци, кори и бутонки, определяме тактика, разгряваме, ама повече приличахме на националният отбор на България по мешана скара, отколкото на някаква футболна гарнитура и в един момент шефът на Адеко събра разни местни, тичащи за здраве около стадиона да поритаме с тях.

И какво мислите, че стана?

Поведохме 2:0 през първото полувреме, после Ицо Дизела (вратарят ни) подари една топка на един черен в краката, онзи намали, след това изравниха, а накрая ни свършиха батериите и ни набутаха още един гол.

Така от 1 официален участник (ние) взехме второто място. Малко бяхме като съветския лидер, който заел почетното второ място, докато американският с много усилия едва свършил предпоследен.

Тази история я разказвам не за друго, а щото последните няколко дни патриотичният подем и националната гордост, предизвикани от четвъртото място на Поли Генова на тазгодишната Евровизия нешо взеха да западат.

Може би роля изиграха петициите за преразглеждане на резултатите, които почнаха да се появяват в нета. Може би някой се е усетил, че на тоя конкурс то не бяха транссексуални евреи, брадати травестити и какво ли още не, та сега и някаква кримска татарка само липсваше. Може би някой се усети, че сме малко така като след олимпийските игри в Москва`80. Хем сме трети, хем са ни малко медалите, хем половината свят го няма и нещо не е наред в това състезание, хем букмейкърите прогнозираха 4-то мясно за Поли и (о, чудо!) Поли взе, че се класира четвърта.

За комплексирана държавица като нашата е много важно да сме четвърти в каквото и да било, очевидно. Дори в такъв нагласен и политически ориентиран конкурс като Евровизия, в който Андреа Бочели ще спечели не защото може да пее, а защото е сляп. Па ако е евреин/ циганин и гей, цена няма да има!

Така че, ако радостта от четвъртото място на Поли угасне, аз съм готов да дам нашето второ място на турнира на Адеко по случай 14-ти Юли за благото на националното самочувствие.

За нас е много важно да сме четвърти в света, четвърти някъде въобще, а аз предлагам направо второ място без пари!

Въртележка

На днешният турнир на Флорина стана голяма въртележка.

Симеончо първоначално планирах да го пусна и на двата турнира - и за трети, и за втори клас. Та пристигаме сутринта, регистрира се сам, докато аз паркирах, турнира започна. Аз гледам участниците, има 3-4 постоянни, които обикновено се класират в десятката, а един съученик на Симеончо дори редовно си взема сребърния медал независимо от възрастовата граница. Жребият за първия кръг размина Симеончо със силните играчи, първата партия си я взе без проблем. Неговият съученик обаче спечели служебна точка, противникът му така и не се появи (това има значение в края или поне аз си мислех така).

Във втория кръг Симчо се падна с едно момиченце, което в предния турнир го би. Този път Симчо си взе реванш от нея, и то много убедително, в много завързана партия - първи беше дал две леки фигури за една тежка, после имаше възможност да и свърже офицер и топ и да изравни фигурите и да излезе с предимство, не го видя, после пропусна да поиска пиес и да вземе дама без пари, накрая изравни фигурите, смени дамите и остана с топ срещу офицер и спечели.

В третия кръг Симеончо се падна с някакво детенце, за пръв път го виждам на турнир, не знам втори или трети клас е, приключи го бързо, онова се обърка и почна да прави грешни ходове, а два грешни хода губят партията. Така се оказа водач в класирането, не му се беше случвало от доста време.

В четвъртия кръг обаче Симчо сбърка някъде, не гледах партията, загуби, а момченцето, което го победи, дръпна еднолично в класирането, с 4 победи. Симеончо остана втори, или поне около второто място, с 3 точки, имаше и други дечица с толкова. Странно, преди кръга имах усещането, че Симеончо ще победи, не е като друг път да се притеснявам, че ще обърка нещата, но не се случи. Но пък на това ниво вече няма начин, играе със силни играчи.

В петия кръг на Симеончо му се падна стар познайник, едно момченце, което първо го победи веднъж вече есента, и след това го гледам, редовно се класира напред. Симчо не знам какво го омагьоса, в един момент гледам как със замах взе една пешка, онова не очакваше, направо му се откачи ченето от изненада. В един момент Симчо поведе с две пешки, почна да сменя фигури, онова хлапе нямаше инициатива и в крайна сметка останаха с дама и топ срещу дама и топ и две пешки в повече за Симеончо. Хлапето в един момент тръгна да взема една пешка и да се опитва да матира, Симчо ама много елегантно пробута една друга пешка, уж искаше смяна в центъра, като в същото време си пазеше атакуваната пешка, хлапето не му видя дамата, върза се на уловката, взе с шах, а Симчо го изпердаши отзад и с дама и топ срещу топ му беше лесно.

В шестия кръг пак му се падна силен играч, но интересното беше, че водачът в класирането се падна с Божидар, съученикът на Симеончо. Божидар имаше загуба във втория кръг от същото детенце, което Симчо победи в петия. Ако Божидар победеше щеше да стане въртележка между тримата на върха и като нищо Симчо можеше да вземе и първо място, независимо от загубата от прекия си конкурент, всичко зависеше от коефициентите на играчите. Точно така и стана, Божидар победи, загубилото момченце се разрева още на масата, а аз почнах да се въртя около съдиите да видя какво ще стане с класирането. И накрая се оказа, че въпреки загубата в последния кръг, коефициентът на досегашния лидер е достатъчно висок, за да остане на първо място, а Божидар измести Симеончо от второто.

Голяма въртележка стана накрая в класирането, разликата между децата на върха беше по 1 пункт в личните им коефициенти. От една страна Божидар победи в прекия двубой, но не взе първото място, от друга Божидар имаше служебна точка в първия кръг, от трета - и трите деца имаха по 5 точки накрая - има го и това, важното е че Симчо този път беше съсредоточен, не правеше глупави грешки и недовижданията му бяха сведени до минимум. На мен ми се искаше да останем и следобед, да играе в турнира за втори клас, предполагам, че нямаше да има много деца, но още е малък, много шах щеше да му дойде и да почне да прави глупости в последните кръгове. Както и да е, лятото ще има разни летни школи и турнири, ще го пусна и там. 

Възродителният процес в поп-фолка

Силвия с големите силвии. Природен талант!

Неква криза се е задала в поп-фолка, по-специално с женските имена.

В началото и имената бяха повече, и певачките - по-малко, па и не бяха толко сигурни, че бизнесът ще проходи, та беше лесно. Глория, Виктория, Силвия (ей, мно`о големи цици имаше тая Силвия!), па ако толко не им се искаше да звучат като булонки и пекинези с по едно име, имаше и дву-именни - Тони Дачева, Сашка Васева (ей, закъде без Сашка?).

Въобще, в поп-фолка се зароди един доброволен възродителен процес, певачките доброволно си избираха имена като Орнела, Емануела, Преслава, Галена, Райнето, да не пропусна някоя - все отбор хубавици с празни главици и големи цици и още по-големи претенции.  Няма да забравя едно гостуване на Мария (преди да стане майка на Марая) в "Сблъсък", където с абсолютно сериозен тон каза на Иван и Андрей, че трябва да са запознати с творчеството и (7 албума за 2 години + 12 вселенски хита, разбираш ли?), преди да я канят. Кво толко има да се запознаваш с творчеството на тая и до ден днешен не ми е ясно?

Напредването на времето обаче докара сериозен проблем пред певачиците, а именно - малките имена взеха да стават кът. Изпоизтръшкаха каквото може, някои определено си заложиха на двете имена (е например Елена Паришева я знам само защото е Елена Паришева, една нейна песен не знам), обаче проблемът си остана, късичък се оказа именникът на българските имена откъм женската му част и ето - бам, тия дни чета за певицата Ашли, дето станала учителка по музика.

Ашли!
Англо-саксонския именник е малко по-голям от родния, сега сигур` ще се заредят Кимбърли, Мелани, Абигейл, Фелисити, Роберта, Тифани, Прешъс, въобще, има мегдан, ще стигне поне до към 2050 г, па тогава я камилата, я камиларя.

В крайна сметка, с имената ще се оправим, това да ни е проблема, ма с едно име или с две имена, - фабриката за музикални лайна няма кой да затвори.

Петък следобед

Всички проблеми са заради жените.
Даже у жените проблемите са заради жените!
**********

Неумелото отношение с една жена може да доведе или до женитба, или до развод.
**********

- Извинете, госпожице, ще ми дадете ли номера си?
- Пишете - 088 15 20 30.
- Ъ ... ма много бързо!
- Пишете, пишете, не се притеснявайте. Ще ми звъннете довечера към 6, В 7 ще се видим да вечеряме, аз не обичам да  вечерям по-късно. Днес секс няма да правим, рано е. Вземете си повечко пари, аз обичам изисканите ястия на първа среща, нещо като крабове с шампанско например. Цветя не трябва, ще си ги спестите.
Утре ще се видим пак, тогава вече ще може и секс. Аз обичам да съм отгоре. Половин година за изясняване на отношенията стига ли ви? Аз вече няма накъде да отлагам децата, вие също. Първо ще е момче, после момиче. Аз ще напълнея, вие ще оплешивеете. Ще ви хвана с комшийката на калъп, вие ще се преместите при нея, а аз ще ви взема жилището при развода.
- Уф, кифла заспала ...
- По-добре да загубиш 2 минути, отколкото 20 години.

След блокадата

На листа вдясно Валя Чепко е написала какво иска да има на масата си след блокадата на Ленинград.

Както се вижда под листа, не и е било писано да го изпълни.

Така че днес, за пореден път ще честитя на руснаците Денят на победата, а на разните дребни душици, които пак ще намерят, че точно днес трябва да обясняват какви окупатори са руснаците ще им кажа да вървят на майната си.

Кой ще ни даде пари?

Лелката, дето пита "Кой ще ни даде пари?" вече стана интернет-сензация.

А вчера бТВ  прати журналисти да я интервюират у тях и покани Евгений Михайлов да ги коментира.

Евгений внесе дежурната си доза антикомунизъм, обясни на зрителите какви бетонни мозъци са комунистите, как и днес социалистите искат власт само и само да могат да убиват и грабят безнаказано и т.н., дежурни аргументи. Разказа как обикаляли страната с 39-те гладуващи депутати от СДС, все едно апостолите на Априлското въстание, как ги плюели и обиждали комунистите, какви бетонни мозъци и чугунени глави са (комунистите) и как привържениците на БСП още не можели да разберат, че комунизмът свърши и днес живеем по-добре от преди.

Спомена за Лукановата зима и за Виденовата зима.

За Костовата приватизация, за активите за милиони (да не кажа милиарди), продадени на безценица, на наши хора, на РМД-та, срещу компенсаторни бонове или за 1 долар нищо не спомена. А беше част от онова управление, на Костов, беше заместник-председател на СДС. Преходът в България се провали благодарение на политическия ни елит и Евгейний Михайлов беше част от този елит в определен период, така че най-малко той има право да раздава определения за каквото и да било.

За сметка на това се изказа за привържениците на БСП, които ги оплювали и освирквали и били агресивни. Аз, честно казано, агресия във видеото не виждам, това че някой го е нарекъл "предател" или "родоотстъпник" не ми се вижда особено агресивно. Агресивно би било да го бяха набили поне веднъж, тогава по-щеше да има основание да се оплаква или да анализира какви орки са комунягите. Този му посегнал към камерата, онзи му се изплюл в суратя, те седесарчетата си бяха същата категория, не са ходили на митиниги с фрак и цилиндър и са пили чай at five o'clock преди това.

Друго ми е в главата.

Лелката правилно пита "Кой ще ни даде пари?", тя 4 деца има, иска да ги изучи. 

Гената първо е назад с децата, второ - той нейните проблеми ги няма, щото тук далаверка с филмовия център, там пробутва дъщеричката по заобиколен начин в елитни учебни заведения, лесна е неговата. Той се уреди през годините, устрои се, лесно е сега да разправяш какъв рахат е демокрацията и колко кофти нещо е комунизмът.

Чистачката

Една история, намерена в руския нет.

Ашан (това е верига магазини). 

В коридора на тоалетната стои чистачката с количката, парцала, кофата и крещи по телефона:

- Альона, ти какво, съвсем ли се побърка?! Как може така? Вие там всичките ли се чалнахте, какво става? Колко пъти съм ти казвала, колко съм те молила да не го правиш! Не може да съкращаваш двете страни на тригонометричното уравнение на функция, съдържаща неизвестното! Така губиш корените, д***а, Альона!

А кой не ги губи, скъпа?