Важното е да сме четвърти

Преди години, докато работех на Мартиника, работодателят ми Адеко организира футболен турнир в чест на 14-ти Юли (националният празник на Франция) между всички работещи чрез тях. Трябваше да се съберем български отбор, още унгарски, словашки и френски (от местните). В деня на мача  на стадиона отидохме само ние - унгарците и словаците като видеха два свободни от работа дни и яко пиеха, ама яко, а местните нещо не се трогнаха от патриотичната идея за футболен турнир в чест на националния им празник.

Та строили сме се ние, фланелки, гащета, калци, кори и бутонки, определяме тактика, разгряваме, ама повече приличахме на националният отбор на България по мешана скара, отколкото на някаква футболна гарнитура и в един момент шефът на Адеко събра разни местни, тичащи за здраве около стадиона да поритаме с тях.

И какво мислите, че стана?

Поведохме 2:0 през първото полувреме, после Ицо Дизела (вратарят ни) подари една топка на един черен в краката, онзи намали, след това изравниха, а накрая ни свършиха батериите и ни набутаха още един гол.

Така от 1 официален участник (ние) взехме второто място. Малко бяхме като съветския лидер, който заел почетното второ място, докато американският с много усилия едва свършил предпоследен.

Тази история я разказвам не за друго, а щото последните няколко дни патриотичният подем и националната гордост, предизвикани от четвъртото място на Поли Генова на тазгодишната Евровизия нешо взеха да западат.

Може би роля изиграха петициите за преразглеждане на резултатите, които почнаха да се появяват в нета. Може би някой се е усетил, че на тоя конкурс то не бяха транссексуални евреи, брадати травестити и какво ли още не, та сега и някаква кримска татарка само липсваше. Може би някой се усети, че сме малко така като след олимпийските игри в Москва`80. Хем сме трети, хем са ни малко медалите, хем половината свят го няма и нещо не е наред в това състезание, хем букмейкърите прогнозираха 4-то мясно за Поли и (о, чудо!) Поли взе, че се класира четвърта.

За комплексирана държавица като нашата е много важно да сме четвърти в каквото и да било, очевидно. Дори в такъв нагласен и политически ориентиран конкурс като Евровизия, в който Андреа Бочели ще спечели не защото може да пее, а защото е сляп. Па ако е евреин/ циганин и гей, цена няма да има!

Така че, ако радостта от четвъртото място на Поли угасне, аз съм готов да дам нашето второ място на турнира на Адеко по случай 14-ти Юли за благото на националното самочувствие.

За нас е много важно да сме четвърти в света, четвърти някъде въобще, а аз предлагам направо второ място без пари!