Роднината от село

Роднини на село има всеки. Както каза арх. Ястребовски преди години, всички сме от село. 

Роднината от село в случая обаче е конкретен образ на всичко просто и примитивно - шумното секнене в шепа, плюенето, люпенето на семки, викането така, че да се чуеш на съседния баир, просташките шеги, и дебелашкия хумор, тънката миризма на пот, отношенията с жените като към овце.
Роднината от село често е по-компетентен от всички наоколо, разбира от всичко, знае, че всички вестници лъжат и е твърдо убеден, че точно него никой не може да го прецака; а ако случайно се прецака някъде, то е защото целия свят се е наговорил да го прецака.

Да имаш такива роднини или познати може да е неприятно, но не е срамно - в крайна сметка, човек не си избира роднините и къде да се роди. Лошо е когато начело на държавата ти е такъв селски бег.

Жалко и смешно е, когато нашенският Гаспачо се опитва да обяснява нещо на хора, къде-къде по-умни от него, по-образовани и с по-широка култура. 

Жалко и смешно е да обявява за грандиозни успехи посредствените си резултати за близо 4 години управление. 

Жалко и смешно е един прост милиционер да разяснява разликите между левица и десница на форум на европейската десница. Още по-жалкото и смешното е членството му в БКП. 

Смешно и жалко е да говориш какъв икономически отличник си, как спазваш всички възможни критерии и сам да се даваш за пример на къде-къде по-мощни и развити икономики от твоята и в същото време да си на опашката по доходи в ЕС и дори неприетата Хърватия да е по-богата. 

Смешно и жалко е да демонстрираш, че ако за западноевропейците изборите са основния инструмент на демокрацията, то за теб е нищо повече от махленски пердах. 

Смешно и жалко е твоят политически противник да оглави ПЕС, а в същото време твоето най-голямо постижение е зам. председателско място на една компроментирана политическа нула. 

Смешно и жалко е да представяш парламентарните избори в най-бедната страна в ЕС като финал на политическата Шампионска лига и то по начин, все едно бъдещето на съюза зависи от това.

Смешно и жалко е да не си зададеш въпроса "Ти кой си?" преди да си отвориш устата да ръсиш подобни глупости, а още по-смешно и по-жалко е да не си отговориш. 

Смешно и жалко е да говориш за 19 км магистрала и да направиш помпозно откриване на 10 км метродиаметър с 11 спирки по него, да поканиш еврокомисар за откриването му и това да го разнасяш из цяла Европа като нечувано събитие. Точно както селският роднина обяснява колко тона картофи е произвел лани, и колко тази година.

Точно като далечния роднина от село, който вечно се оплаква колко му е тежко и трудно, но не прави нищо за да го промени, така и Тъпанарят от Банкя поиска помощ от ЕНП в тежката битка догодина срещу БСП на фона на самохвалството си, че 7 пъти е излизал победител от изборите. 

Точно като селският роднина, който се познава с всички известни хора, така и нашият е голям приятел с Берлускони, Меркел и разбира се, г-н Барозу. 
Точно като селският роднина, който дава акъл на гражданята ако искат да имат, да фащат мотиката като него, така и Борисов си позволи да дава акъл на своите колеги от бившия Източен блок. И точно както селският роднина не си дава сметка, че гражданчето печели 10 пъти повече от него зад компютъра, така и Борисов не си дава сметка, че е на опашката по доходи и не върви да се обажда.

Стефан Данаилов го беше срам от много неща, които описа в един кратък предизборен клип. 

Мен ме е срам само от едно в момента - от простака, начело на страната.