Смит и Андропов v 2.0

Саманта Смит и писмото и

Саманта Смит е американско дете, което преди около 30 години написа писмо до съветският лидер Юрий Андропов. Андропов изненада много хора, като и отговори. Кореспонденцията между ръководителя на едната суперсила в света по онова време и неизвестното момиченце от Америка стана част от голямата игра между двата тогавашни свята. Аналогично дори години по-късно руснаците изпратиха "посланик на мира" - руското момиче Катя Личьова.

Тая история с писмата, невинните момиченца и посланиците на мира бяха част от плодотворната размяна на циркови номера между СССР и САЩ в годините на Студената война.
Сетих се за нея когато прочетох за телефонното обаждане от министъра на финансите Симеон Дянков до 15-годишната пловдивска ученичка, която в отворено писмо във Фейсбук го попита защо в Гърция въпреки кризата гръцките пенсионери получават в пъти повече отколкото българските.

Отговорът на Андропов навремето беше достатъчно захаросан, стандартен, лицемерен. Отговорът на Дянков - също. Възрастните в САЩ и СССР не повярваха на приказките на Андропов за мир и за победата на комунизма, възрастните в България също не вярват на приказките на Дянков за благоденствието, което ще дойде само в следствие на финансовата дисциплина. Отговора на Андропов беше обикновен пропаганден ход, отговора на Дянков - също. Отговора на Андропов не намали ядрения потенциал на СССР и не накара Рейгън да спре разполагането на ракетите "Крус" и "Пършинг ІІ" в Европа. 

Обаждането на Дянков до 15-годишната Марина нито ще повиши пенсиите, нито ще ни оттласне от дъното на доходите в Европа, нито ще намали чувствата на унижение и мизерия у пенсионерите. 

Лично за мен обаждането на финансовия министър до една 15 годишна ученичка не е новина. По-скоро е глупав PR--ход, подобен на отговора на Андропов до Саманта Смит. И докато Дянков го играе голям пич в тая захаросана история и обира овациите, видимо никой не си задава въпроса как той се е сдобил с телефонния номер на Марина. Защото, вижте как започва новината: 

"Добър вечер, Марина, Симеон Дянков се обажда..." Това чула 15-годишна пловдивчанка във вторник вечерта, когато след настойчивото позвъняване най-сетне решила да вдигне GSM-a си на непознат номер.

Аз лично не бих се напикал от кеф, ако ми се обади финансовият министър да ми обяснява що са ниски пенсиите (щото министъра е некадърник, на първо място), а бих попитал откъде има телефонния ми номер. Моят номер, който представлява лични данни и би трябвало да е грижливо пазен от посегателства от телекомуникационната компания, с която имам договор. Тоест, очаквам че мобилният оператор не е толкова любезен и не откликва веднага на всяко едно позвъняване за справка. А не звучи логично за подобна глупост да се впряга ресурса на службите за сигурност да издирват телефонния номер на нашенската Саманта Смит. 
Та цялата тая история ме върна 25 години назад, в края на 80-те. С писмото на малкото момиченце, с трогателния отговор на чичко финансовият министър, със захарната глазура на "новината" и с тънката, едва доловима миризма на милиция.