Врагом больше не являюсь

Зиновиев и Каменев признаха своята морална отговорност за убийството на Киров. Как хитро те я признаха, в каква двусмислена форма я облякоха: "В силата на обективната ситуация предишната дейност на бившите опозиционери можеше да доведе само до израждането на тези престъпници.

  Анатолий Рибаков, "Страх"

Каменев и Зиновиев (спирам се само на тях) всъщност не са признали само това. Държани дълги години в затвора и изкарвани на показ в определи моменти, в крайна сметка те са разстреляни, като преди това "признават" буквално всичко, което се иска от тях.
Което го иска Партията и лично другарят Сталин.
През 30-те години на ХХ-ти век, във времената на Големия терор подобни признания са нещо напълно нормално. Едва ли не ежедневие. Хората в Сталинова Русия са свикнали довчерашните им лидери (Каменев, Зиновиев, Бухарин, Троцки, Радек и др.) да се оказват германски, японски или британски шпиони, вредители и диверсанти, конспиратори и заговорници, желаещи смъртта на другаря Сталин и краха на Съветска Русия, договори ли са предаването на Украйна на Германия или Далечния изток на Япония в замяна на военна подкрепа. Над тях (а и не само) се организират съдебни процеси, на които прокурорът прочита "самопризнанията" им. Присъдата най-често е една: "висша мярка", или по-просто казано - смърт чрез разстрел.
Една от най-уродливите страни на комунизма е разправата с потенциалните врагове. И тъй като това е нещо, за което може да се научи от "Архипелаг ГУЛАГ" или "Децата на Арбат" или от специализираните сайтове/филми, новината за екзекуцията на човек №2 в севернокорейската йерархия се явява някаква форма на комунистически Биг Брадър или като пътуване във времето.
Едва ли някой е повярвал в "признанията" на Джан Сон-тхек за "тройно предателство" и за "мръсни политически амбиции. Както и едва ли има съмнения, че вината му е "доказана" на процеса срещу него. Не бива да ни учудва жестокостта, с която малкият бузест пухчо посегна на вуйчо си - Сталин разстреля цялото семейство на първата си жена, та сега за един вуйчо ли да правим проблем?

Бузестият пухчо помпа мускули. И тъй като е доста млад, очаква ни
интересно бъдеще с него.

Независимо къде и с кого се повтаря историята обаче, винаги "самопризнанията" и "осъзнаването на вината" са неизменна част от нея. В минутите преди разстрела си Зиновиев пише отчаяно писмо до Сталин, в което той декларира, че " ... повече не съм враг ..." (врагом больше не являюсь) и моли за пощада. Каменев е по-лаконичен и сдържан, вероятно вече е усетил, че нещата са непоправими, но все пак и той "Дълбоко се разкайвам за своите най-тежки престъпления пред пролетарската революция ...".
Признанията на Джан Сон-тхек едва ли ще бъдат достъпни скоро, но и едва ли се отличават от признанията на Каменев, Зиновиев, Бухарин. Най-малкият Ким е далече от таланта на Сталин в играта на котка и мишка, но и едва ли му е необходимо по-голямо приближение.