Silvio, Il Bulgaro

Новый русский

Всичко започна преди около година, когато Жерар Депардийо реши, че не иска повече да бъде французин. Първо се пресели в съседна Белгия, а в началото на тази година получи и руски паспорт от Владимир Путин. У нас новината около "новый русский" мина в категорията "Любопитно", макар че основната причина за преселението на Депардийо бяха данъците във Франция, и по-специално желанието на Франсоа Оланд да обложи богатите французи с еднократен, доста висок данък. По онова време министър Дянков развиваше теории как и кога ще забогатеем, и все беше в близкото бъдеще. Депардийо очевидно не го е слушал или нещо преводът от български му куца, щото вместо в страната с най-ниски данъци в Европа се озова в страната, дето може да пиеш колкото ти душа иска. 

После обаче дойде бежанската вълна от Сирия, а покрай сирийците започнаха да влизат у нас и разни иракчани, палестинци, суданци, малийци и не знам още какви. Едните бягаха от гражданска война, други от немотия и беднотия, трети просто си търсят късмета и отиват там, където им видят очите. Държавата прави каквото може, но очевидно то не е много. В крайна сметка, независимо откъде са бежанците, като се поосвестят и се поогледат нещо нямат желание да останат у нас. Защото къде ще избере да си плаща данъците Жерар Депардийо не е кой знае важно ("Бе другарко, да ви имам проблемите!" както казал Иванчо), но да имаш пред очите си хора, които са избягали от горящите си домове, от падащите над главите им снаряди, които са рискували да минат пеша границата ни зимно време само за да ни кажат, че тук е по-лошо от там, откъдето бягат - това вече си е проблем. Ако сирийците, кюрдите и палестинците бягат от войната, разните му суданци, малийци, нигерийци и прочие чернокожи от онзи свят, който наричаме "Трети" би трябвало да се радват да са у нас. Но не, и те ни разглеждат като транзитна спирка по пътя към богатия Запад.

Il Bulgaro

Отговорът на въпроса "Кой всъщност трябва идва у нас?" дойде днес, и то от съвсем не от там, откъдето по принцип очакваме. Медиите в Италия посочиха България като евентуално убежище на подгонения от италианското правосъдие Берлускони. Някак си напълно логично, то и без това едно от значенията на думата "bulgaro" на Апенините е силно негативно. Но не това е водещото за италианските журналисти; просто България и Берлускони заемат своето си място в редицата от проститутки, автокрадци, мафия, липса на правосъдие, пияни тираджии, трафиканти на фалшиви пари, бедност, нищета, отчаяние и мизерия. България може да не е подходящ дом за сирийските бежанци, нито за негрите от Африка (които до вчера са живели с по 2 долара месечно), но за един подгонен от закона padrone вероятно е. Неприятно ми е да го призная, но е логично. Италианците посегнаха на политическия лъв Джулио Андреоти навремето, та какво остава за политическата хиена Берлускони? 

А къде сме ние? Бисеров, Доган, Цветанов, Пеевски, бат` Сали?

Ми що тогава да не ни пратят и Силвио? 

Не знам дали медиите на Ботуша наистина вече го наричат il Bulgaro, но май наистина мястото на Берлускони е у нас. В Италия всичко пред него е ясно - той е обект на разследване от доста време, започна се с "Рубигейт" и се стигна до данъчни измами. Там всичко е ясно, там всичко е на светло и по закон. Докато тук законът е врата у поле, затворът е само за балъците, но пък нож в гърба следва да очакваш най-вече от приятелите си.