От една страна, като прочете човек няколко книги на Гранже и вече знае какво го очаква - убиец-психопат от лошите и ченге-герой от добрите. В този случай нямаме ченге-герой, имаме разследващ журналист (Марк Дюпейра), който тръгва по следите на поредица убийства на млади жени в Югоизточна Азия. С тази разлика, че този път убиецът е известен - инструкторът по гмуркане Жак Реверди. От другата страна е интригата, какво ще бъде този път, какво пак е измислил Гранже.
Идеята на Дюпейра да се представи като жена и да влезе в контакт с човек, на когото предстои смъртно наказание е много добра. В смисъл, по белия свят ходят всякакви, много често осъдени на смърт престъпници получават писма от техни почитатели и най-вече почитателки, които им се обясняват в любов, вярност и т.н. Не са рядкост и случаите на бракове, има описани такива в интернет. От тази гледна точка, идеята на Гранже е много добра, заслужава си да се чете книгата.
Минусите се появяват при развитието на историята.
Първо, Реверди е поредният герой-психопат с тежко детство. Второ - тежкото детство му донася мания към кръвта и всичките му жертви са открити с източена кръв. Трето - кореспонденцията между Дюпейра и Реверди, и въобще връзката между тях става прекалено изчанчена, да ме прощавате - то не бяха пчелички във въздуха, то не бяха разни скрити послания, скрити жертви, какво ли още не. И четвърто - престоят на Реверди в затвора е прекалено, как да кажа, баровски. Ал Капоне на Югоизточна Азия! Опитват се там нек`ви да му създават проблеми, но той е печен и успява да се оправи. И за капак на всичко комендантът на затвора и надзирателите до един са обратни (то нормално, какви да бъдат охранителите в мъжки затвор) и познайте кой - кого?
И върхът на всичко е бягството на Риверди от затвора - то ако така лесно се бягаше от затвор, пък бил той и в Югоизточна Азия ... Това всъщност е момента, в който се усеща накъде духа вятърът - след като Реверди успява да избяга от затвора и да избегне смъртното наказание, значи ще има малко по-различен край. Подобно на "Лишените от светлина" и тук имаме главен герой, който е решил да стане от "лошите" доброволно.
Не ме разбирайте погрешно, Гранже е добър автор и книгата е интересна и става за четене. Въпросът е до каква степен е интересна и колко можем да позволим на автора да развива фантазията си (тоест, до каква степен може да си позволи човек да приеме за нормално), без да преминава в категорията на научната фантастика.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!