Сребърният медал

Сертификатът е ксерокопиран и е закачен на стената в класа, при 
другите награди на Симеончовите съученици.

Април месец не беше само боулинг, а имаше и състезания по математика. В това отношение нещата стоят много по-различно отпреди 30 години - тогава нямаше толкова състезания, а сега са "Европейско кенгуру", "Математика без граници", Коледно и Великденско математическо състезание, отделно са олимпиадите. Симеончо е малък за олимпиади по математика, но пък сега трябва да го науча да не се страхува от математиката. Та затова го пускам на всички възможни състезания, няма искам-не искам. 

Нещата стават с доста зор - първо, че му се играе, а не му се занимава с математика, второ - със задачите от материала няма проблем, решава ги, но тия от състезанията му идват малко трудни. В началото беше някакъв ужас - рев, сълзи, сополи, тръшкане, ама няма къде да ходи, решава. Като цяло Симеончо се движи някъде по средата - понякога е малко над, понякога е доста под нея, но в общи линии си е там. 

На Симеончо му се спи, по пижамка е, но позира 
с медала.

Докато на пролетното състезание на "Математика без граници" направо ни хвърли в джаза - 19/20 точки, второ място, сребърен медал, сертификат и участие на финала след 2 месеца в Несебър. Там - каквото сабя покаже, още е разсеяно детето, още му е трудно, понякога не вижда решението, ама ще му извади очите, но ... А понякога, особено като му гледах задачите на Великденското състезание, решава най-трудните и той не знае как, но ги решава. Понаучи се да търси логиката, да чете задачите - а бе ще видим. Математик я стане от него, я не, ама да не се страхува от математиката, тя математиката е просто нещо - няма дати да помниш, няма падежи, няма неправилни глаголи.

Сребърният медал му донесе и гарантиран един час на компютъра всяка вечер, отделно малък хеликоптер с дистанционно управление, но за него ще разказвам може би друг път, и там беше една сърцераздирателна история.