05 април 2015

Мизерере*

Втората най-интересна (според мен) книга на Жан-Кристоф Гранже.
В арменската църква "Свети Йоан Кръстител" в Париж е убит Вилхелм Гетц, чилиец - емигрант, който е ръководил детския хор към църквата. Разследването неофициално е поето от Касдан, арменец, приходящ в църквата. Неофициално, защото Касдан е пенсионер. Към него се присъединява Серж Волокин, потомък на белогвардейски емигранти, също полицай, отраснал в интернат (пратен там от дядо си), неколкократен шампион по карате или нещо такова на Франция. И наркоман, в добавка.
Касдан се натъква на трупа минути след убийството. Но труп има, оръжие на престъплението - не. И няма следа от него.
Двамата с Волокин започват да разследват, започват да питат, да разпитват и попадат на следите на нацистите в Чили (за разлика от други книги на Гранже този път няма пътувания в чужбина), детски хорове към различни църкви и изчезнали деца, "бръмбари" в квартирата на Гетц и следи, водещи към френското контраразузнаване. Но навсякъде са детските хорове и църковните песнопения. 
Като всяко полицейско разследване, и това дава резултат - започват да изкачат имена, места, събития. Едно име води до друго, едно събитие отваря врата. Авторът с недомлъвки споменава и за миналото на Касдан като войник в Камерун, за което арменецът не обича да говори. Накрая обаче се стига до полковник в оставка от френската армия, който преди години е бил командир на Касдан и с когото "арменецът" има сметки за уреждане. 
В края на краищата развръзката е логична - потомци на нацистки престъпници, избягали в Чили след войната се връщат във Франция и основават своя секта, посветена на чистотата на гласа и използването на чистият глас като оръжие. Е, и друг път съм казвал, работи му фантазията на Гранже. Финалът е очакван - лошите аха-аха да убият добрите, когато изведнъж в последната минута нещо се променя и нашите успяват да се спасят.
Моето мнение - една от силните творби на Жан-Кристоф Гранже, която препоръчвам да се прочете.
______________________________
* Miserere - църковна песен, композирана от италианеца Грегорио Алегри. 


2 коментара:

  1. Да, ама ме мързи на руски...не че не се е случвало :-) Има ли я на bg ?

    ОтговорИзтриване
  2. Не, на български има издадени само Пурпурните реки и Полетът на щъркелите.

    ОтговорИзтриване

За Бога, братя, коментирайте!