Братството на камъка

За разлика от другите книги на Жан-Кристоф Гранже, тази има един-единствен плюс: кратка е.

Иначе започва интересно, млада французойка (Диана Тиберж) решава да осинови дете, преминава през цялата бюрократична процедура и всички спънки и подозрения (млада е, може сама да си роди, не е омъжена). И успява, осиновява детенце от Далечния Изток, Тайланд или там някъде.

Детенцето се оказва обаче, че не е тайландче. И хъката- мъката, разбираме, че детенцето е монголче, от някакво племе, дето живее вдън гори тилилейски в Монголия.

За капак на всичко едва-едва осиновено от майка си, и някой първо се опитва да го убие, после мистериозно се появява непознат лекар, който още по-мистериозно го спасява, за капак лекаря го намират убит в някакво санитарно помещение в болницата, и то по толкова екзотичен начин, че няма накъде вече. 

Диана започва собствено разследване, паралелно с това на полицията и нормално за романите на Гранже, навсякъде, където се появи, или някой е минал преди нея или скоро след това минава. Тоест, пътят и е осеян с трупове. Диана е висока, хубава (поне така я описва Гранже) и поради преживяно насилие в пубертета е силно затворена и резервирана към мъжете и отделно от това е неколкократен шампион по кик-бокс. Появяват се връзки с Източна Европа, ГДР и СССР, скрити комунисти сред студентите от 60-те години и най-вече хипноза. 

Това разследване я отвежда през Москва в Монголия, и тук започват глупостите (не, че преди това ги няма). Първо, авторът тотално обърква взаимоотношенията между СССР и сателитите му, после отношението на комунистите към разните му племена, живеещи на територията на която и да е от бившите соц-страни и за капак всичко е обвито в някакъв тотален мистицизъм. То не бяха шамани, то не бяха тотеми, руски секретни проекти зарязани ей така, да може който иска да ходи да си играе там, и накрая "лошите" се оказаха майката на Диана и нейният любовник, които за капак се разкриха и като съветски шпиони, имащи дарбата да се превръщат в животни.

Принципно не бива западноевропейци да пишат за Съветския съюз, големи глупости се получават.

Общо казано, всичко хубаво и интересно в тази книга свършва със заминаването на Диана за Монголия.

Книгата се оказа и филмирана, направо не мога да разбера как се е навила Моника Белучи да играе в него.