Полетът на щъркелите

"Полетът на щъркелите" е първият роман на Гранже, и не знам, според мен си личи, че му е първа книга. 

Самата книга започва със смъртта на орнитолога Макс Бьом, намерен в щъркелово гнездо. Смъртта му се оказва най-обикновен инфаркт, обаче покрай нея изплуват разни други неща, които само завързват фабулата. Приживе Бьом успява да наеме студентът Луи да изследва защо някои от щъркелите, които Бьом следи, не се завръщат в гнездата си.

Луи тръгва по следите на щъркелите и изследването му го отвежда до България, Турция, Израел и накрая в Екваториална Африка и Индия. 

И тук почват глупостите.

Първо, Гранже описва циганите в България като някакъв еквивалент на евреите в нацистка Германия - много трудолюбиви, много ученолюбиви, но населението има едни необосновани предразсъдъци спрямо тях. После - Гранже е писал романът в началото на 90-те, не знам дали е бил в София, но описанието на града е типично за западноевропейците - беден, ошушкан, със сиви сгради. Има убит циганин, на когото в болницата (моргата) отказват аутопсия, защото "нямало място за цигани". За капак на всичко, двамата наемни убийци в книгата са българи, вероятно Гранже е копирал Йън Флеминг, който описва българите като безмилостни убийци в първите си книги за Джеймс Бонд. 

В Израел, следвайки щъркелите Луи Антиош попада в някакъв кибуц. Свръзката му е убит, но пък сестрата на свръзката е жива, работи в кибуца и с удоволствие се мята на младия Луи (чувал съм, че еврейките много-много не подбират). Но тъй като в крайна сметка става въпрос за диаманти, Сара ги открива и изчезва, "сбогом, Гиргино" от кибуца. 

Младият Луи тръгва след нея. Между другото, един пистолет "Глог", ма бил той и от полимери, го разнасят из летищата като кутия от сладолед и никъде не го хвана ни един рентген. Мотайки се от летище на летище, от град на град из Европа в крайна сметка следата на щъркелите го отвежда в Екваториална Африка, ЦАР. А там, естествено, с помощта на малко франкове и корумпирани чиновници успява да стигне до самото начало на историята - контрабанда на диаманти.

Идеята за контрабанда на диамантите чрез щъркели е много добра, но все си мисля, че Интерпол не спи и ги следят тия работи. 

Само че историята не спира до контрабандата. Младият Луи всъщност открива кой е, защо точно той е избран от Бьом за тази мисия, кои са родителите му, и че покрай контрабандата на диаманти цъфти и кражба на сърца от хора с точно определена кръвна група. 

И всичко свършва в Индия. Където Луи среща отдавна загиналите си родители и брат си, а хепи-ендът е благодарение на български циганин, който навремето е бил осакатен от бащата на Луи Антиош.

Като цяло - слабичко.