Петък следобед

Пациентката:
- Докторе, боли ме главата!
- А аз за нищо и не претендирам!
*************
Писмо до женско списание:
"Здравейте, уважаема редакция! Казвам се Мария Димитрова и имам 7 деца. Моля Ви, обяснете ми, какво точно са това критични дни"?
****************
Ако девойката пусне косите си, ще има секс.
Ако девойката ги събира, ще има свирка.

Семейни диалози

Идиот, не идиот, търпи ме

Обичам да се правя на идиот и имам необикновен талант в дисциплината. 

- Добре де, ти като беше малък, имаше ли си измислен приятел?

- ... Аз и досега си го имам!

5 минути по-късно:

- А аз като бях малка и си мислех, че в тоалетната над синия шкаф живеят братче и сестриче, с които си говорех, докато ...

- Знам, знам, те ми разказват за теб, когато сме у вашите и аз ползвам тоалетната!

Добре, че жена ми ми е свикнала на идиотщините.

Мухарем

Мухарем е глухоням турчин.

Той живее в Истанбул.

Една сутрин излиза навън заедно със сестра си.

И започват да му се случват странни неща. Странни, но приятни ...

Да направиш добро на някого винаги е изисквало прекалено малко усилия!

Повече подробности за това, как е създадено видеото и за целта му на adme.ru

Прост план

Не знам дали има човек на Земята, който да не е мечтал да му падне от небето една торба с пари. 

Скот Смит експлоатира много елегантно темата в книгата си "Прост план" (на български е преведена като "Пагубен план").

Двама братя - Ханк и Джейкъб не са в много добри отношения и се виждат веднъж годишно - всяка Нова година посещават гроба на родителите си. Ханк е счетоводител, Джейкъб - някакъв бачкатор без постоянна работа. Ханк е женен, очаква дете, Джейкъб ... е, Джейкъб е тлъстичък и по тази причина с жените много-много ... Живеят в Ашенвил - малко градче в Северно Охайо, където баща им е изгубил фермата си заради невъзможност да плаща дълговете си към банката. И двамата не са били близки като деца и сега съвсем са отчуждени. Затова не е чудно, че Джейкъб е взел със себе си приятеля си Лу, когото смята за по-близък от брат си при поредното им посещение на гробищата.

Точно преди гробищния парк пътят минава между фермата на Патерсън от едната страна и някакъв резерват от другата. Тримата пътуват в пикап-а на Джейкъб заедно с кучето му Мери-Ан (мъжко, нищо че е с женско име, но и за това си има обяснение) и пътя им пресича лисица с пиле в устата - хванала го е във фермата. Джейкъб отбива и удря фара на колата в мантинелата. Докато гледат пораженията, кучето му тръгва след лисицата, а те тръгват да го търсят. 

И намират един самолет - паднал, разбил се, пилота мъртъв, а до него сак с пари. 

4 милиона долара и отгоре, както се оказва в последствие.

Ханк е да ги предадат на полицията. Лу и Джейкъб предлагат да си заделят някоя и друга пачка и тогава да ги предадат. А накрая си идват на думата и решават да ги вземат всичките. Ханк обаче поставя условия - той взема парите и в следващите 6 месеца никому нито дума, нито една екстравагантна покупка - просто защото това са много пари и няма начин някой да не ги потърси - или собственика им, или полицията. 

Работата е там, че на Лу и Джейк им е трудно и да чакат, и да пазят тайна, а в такива книги когато почне тайната да излиза наяве се почват убийствата. Едно, второ, трето ...голяма касапница пада, като естествено парите първо се делят на 3, после на 2, а накрая само на 1. 

И всяко убийство е оправдано от гледна точка на безопасността, "да не ни хванат".

Накрая остава жив само Ханк, чиято жена Сара е родила дъщеря му Аманда.

Но парите се оказват белязани - не всичките, тъй като ФБР не са имали възможност да го направят, но са записали номера на всяка 10-та банкнота. 

Книгата за мен има няколко минуса - Ханк убива прекалено много хора, прекалено много смъртни случаи се случват в такова малко градче за кратко време без да предизвикат любопитство и появата на мафията (парите са от откуп), която си търси нейното е прекалено отгоре-отгоре. 

Плюсът - финала на историята. Не е холивудски хепи енд, напротив, напълно реален е. Парите са белязани, Ханк не иска да рискува и ги изгаря. Всичките, 4 милиона долара. Много внимателно, да не остане и едно парченце от тях.

Когато вземат решение да си разделят парите, жена му Сара съставя списък какво ще направи с тях. Ще отидат до Европа - Рим, Париж, после до Австралия, до Китай, Карибите, ще се научат да карат яхта, сърф ... Нищо от това не се случва, напротив, остават завинаги в Ашенвил, губят и малкото пари, които имат спестени, а като наказание за убитите с Аманда се случва нещастие и остава инвалид до края на дните си.

Като възмездие.

Много яка история, от доста време не бях чел такава.

Петък следобед

Какво е това "Чувство на дълбоко удовлетворение" знаят само жените, а странно защо, в разговор го употребяват по-често мъжете.

**************

Ако сте поканили девойка вкъщи да храните рибките, а дори нямате и аквариум, отворете консерва с риба. По принцип, като наронят малко хляб в нея, девойките се сещат за какво са ги поканили.

***************

Закон за шоубизнеса

Колкото по-лош е гласът на певицата, толкова по-малко дрехи има на нея.

Сега вече и И

Юлишка Щенгеле

Забелязал съм, обратната страна на населението е страшно изобретателна.

В последните 20 години непрекъснато и прогресивно се борят за правата си, и колкото повече права получават, толкова повече се борят.

Първо, борбата беше да не им викат педераси* и лесбийки.

После - да ги наричат "гей", от английското "gay", което значело ще си го проверите в речника какво точно значи.

После станаха хора с различна сексуалност.

Най-накрая дойде реда на ЛГБТ-хора, ЛГБТ-общност и ЛГБТ-незнамощекаквоси.

Чета сега, че онзи ден протестирали за пореден път срещу световната несправедливост  и научавам, че вече били не ЛГБТ, а ЛГБТИ, като "И"-то било "интерсексуални". Научавам за съществуването на queer-активистката Юлишка Щенгеле (тая не интерсексуална, ами си е направо нихилсексуална!), която се е посветила на каузата да разобличава двуличността на обществото, вместо да направи по-лесното - да отслабне и да си намери мъж; а движещата сила в горния протест е Лора Новачкова (нихил №2), която се е фрустрирала от факта, че майка и и баща и не искат да се срещнат с приятелката и - лесбийка.

Хомофоби, к`во да ги правиш? Макар че на мен ми е ясно (в смисъл, що е лесбийка, а не що майка и и баща и я игнорират, макар че, като изявен хомофоб и за това си имам обяснение).

Лора Новачкова

Аз, честно казано, сигурно съм някакъв тотален дебил, след като сланините на Юлишка ме навеждат единствено на мисълта, че тая е по-добре да се скрие някъде. А колкото до протеста за убийството от хомофобски мотиви, не смятам, че едно убийство за 25 години за това, че някой си изглеждал повече или по-малко гей трябва да се разнася като насрани гащи напред-назад. 

Въобще, що за изроди се навъдиха и къде изчезнаха едновремешните обикновени хомосексуалисти? Едната не'ква deutsche schwein, другата нек'во недоразвито безцицесто същество, обаче те не били нек'ви си там две нещастни лесбийки, ами били ЛГБТ-хора, които атакуват обществото с пърформънси и оглавяват протести срещу хомофобията!

Въобще, за това И накрая в ЛГБТИ, имам едно такова неприятно усещане, че е всъщност само началото ... 
_____________________________________
* Много добре знам как се пише.

Това, за което министър Москов не говори

Когато работих на Мартиника ми се наложи да си правя зъб. Скъпо, евтино, наложи се. Отидох на зъболекар, а той дойде и ми каза (каза го на Иван, че аз не говоря френски, а зъболекарят не говореше английски, та ползвахме услугите на преводач): "Господине, сега ще усетите едно леко бодване, това е упойката и повече няма да усетите нищо".

И наистина не усетих нищо.

Е, услугата ми струва около 80 евра, до колкото си спомням, но пък упойката е включена в цената. Няма да се мъчиш, няма да се страхуваш ...

У нас обаче е друго. Ние сме корави балканджии и за нас е въпрос на чест да ни оправят зъбите без упойка. Ако искаш да не те боли, плащаш си. Упойката е или лукс, или глезотия. Затова Здравната каса още от време оно (още от времето на Костов) поема разходите за 2 метални пломби и 1 вадене на зъб. Почти 20 години вече.

Ма господин министърът не говори за тия неща.

Не казва кога Здравната каса ще разшири пакета с услуги, които поема.

Не казва кога ще има повече линейки за "Бърза помощ", не казва кога ще се вдигнат заплатите на лекарите така, че да не емигрират в чужбина.

Не казва кога ще вдигне заплатите на медицинските сестри, че и те вече са кът.

Това, което прави господин министърът, е да обикаля като цветарка по телевизиите и радиата, да дава интервюта, до обяснява какъв лекар е как всичко в системата му е ясно, да се прави на мъж за сметка на циганите, да се заканва на всеки, който е против обединението на болници (аз до този момент не съм разбрал каква е идеята на това обединение и що толкова го защитава като Матросов).

Е, и разбира се, да обяснява как чичо му бил на изборите през 1946 г самият Георги Димитров и затова цялата фамилия са пичове. 

Списъкът на Шиндлер

Прочетох "Списъкът на Шиндлер".

Всъщност, оригиналното заглавие е "Schindler's ark", "Ковчегът на Шиндлер" по аналогия с Ноевият ковчег. Един от малкото случаи, в които чета книга след като съм гледал филма. 

Филмът определено има много по-силно въздействие върху мен от книгата, книгата е някак по-разпиляна. Може би защото Полдек Пфеферберг е изгубил твърда много време, за да намери някой, който да чуе историята му и да напише книгата, а и книгата не е за един или друг евреин, а за един германец, който е спасил 1 200 евреи от газовите камери.

Полдек Пфефферберг и Оскар Шиндлер. Пфефферберг е онзи евреин, който 
при разгрома на краковското гето се преструва на побъркан поляк пред коменданта 
Амон Гьот.

Хубавото на книгата е, че в нея се разказват някои истории в подробности, които не са попаднали във филма или които не съм забелязал досега. Като извеждането на малкия Олек Рознер от гетото под полата на германската приятелка на готвача Рихард - също германец, работещ заедно с евреина Хенри Рознер в столовата на Луфтвафе (не само Шиндлер е работил против системата) или пък за сватбата на Йозеф и Ребека Бау. Спилбърг ни е спестил и някои неща във филма - това, че накрая част от мъжете и децата са транспортирани от Бринлиц в Аушвиц (Хенри Рознер и сина му Олек, както бащата и сина Хоровиц), но все пак оцеляват, тъй като нацистите спират масовите убийства заради напредването на Червената армия. В книгата е описана и съдбата на Шиндлер след като напуска лагера, как е арестуван от американци и как един американски войник-евреин прочита писмото, което спасените евреи му дават малко преди да тръгне да бяга, купуваните на черния пазар храни за евреите от фабриката (не само от Шиндлер, но и от Мандритч), срещите на Шиндлер с представители на еврейски организации и пътуването му до Будапеща заради това и информацията, която им предоставя.

Малкото момиченце с червеното палтенце е Рома Лигочка. За разлика от
филма, в книгата (и в действителност) тя оцелява.

Невероятен е лекият начин, по който Томас Кенели описва всичко това, през което са минали Шиндлер и евреите му - все едно разказва за приключенията на Робин Худ. Еднакво добре описва както добрите, така и лошите герои в историята. Благодарение на това разбирам колко добре е играл ролята си Ралф Файнс (коменданта на Плашов Амон Гьот). Кенели описва една последна среща между Гьот и Шиндлер, вече на територията на концлагера Бринлиц, в Чехословакия. Евреите на Шиндлер, които знаят, че работата за Шиндлер значи живот и въпреки това замръзват, като виждат Гьот да се разхожда из цеховете. Разказват, че Мила Пфефферберг е била шокирана до каква степен Ралф Файнс е изиграл ролята на Амон Гьот. Аз лично съм шокиран как е възможно подобни изроди въобще да са съществували, но ...

Една книга, апотеоз на човечността и смелостта и която съм доволен, че прочетох.

Като датчаните

Това е преди да започне третия кръг. Снимах го преди всеки кръг, за късмет. 

Момченцето с очилата най-много го озори.

Помните ли как датчаните станаха европейски шампиони през 1992 г? 

Като ги събираха от плажовете.

Нещо подобно се случи със Симеончо вчера, но всичко започна в петък вечерта:

- Виж, треньорът му е сложил бележка, ще има турнир по шах в събота.

- Искаш ли да отидеш?

- Не!

- Е що?

- ... 

- Избирай, или плуване, или шах в събота!

- Уфффф, добре, шах! (що толкова не му харесва плуването, не знам).

Така в събота, след сутрешното решаване на задачи (все пак го чака финал в Несебър след месец) с велосипедите отидохме на турнира, който се оказа последен за годината (имало е и други, но поради една или друга симеончовска причина не сме разбрали за тях).
Преди да започне турнира Симеончо направи един спаринг с Божидар, момченце от неговото училище, но от съседен клас. Честно казано, аз се отчаях, то не бяха празни ходове, то не беше раздаване на фигури, страшна работа, аз си помислих "Къде сме тръгнали, ще го опердашат и ще се фрустрира!".
Е да, ама турнира започна, теглиха жребий, Симеончо извади късмет, падна се с някакво момченце, и за 5 мин го опердаши - 1:0. Мисля си, нормално, в първите два кръга ще е така, по-лесни противници ще му се падат, после става сложно. Втория кръг също нямаше проблем, противника му беше много объркан, направи три неправилни хода и по правилата на турнира загуби автоматично - 1:0 и 2/2.
В третия кръг се притесних, падна му се някакво момченце с очила, изглеждаше уверено, много нападателно играеше, аз гледах отдалече и не знам Симеончо какво го омота, обаче резултатът беше 1:0 за Симеончо и 3/3.
В четвъртия кръг му се падна друго умно момченце, то вече слаби не можеше да му се паднат, и аз най-сетне реших да видя какви ги върши Симеончо. Останах изненадан, в мителшпила Симеончо беше с дама и топ срещу два топа и офицер (беше сменил топ и лека фигура за дама), смени топовете и почна да пробутва пешките, накара противника си да смени офицера за проходна пешка, след което му взе и топа, произведе дама и го матира! 1:0 и 4/4 - брех, тоя Симеончо!

На тати шампиончето в домашна обстановка!

Остана петия кръг, с друго момченце, което беше с 4/4. В тоя момент си помислих "Айде, тати, да те видя вече какъв си шахматист!", като очаквах противникът му да е малко по-сериозен. По едно време Симеончо извика съдията, другото дете беше направило неправилен ход, след малко пак викна съдията, а след още малко отивам към масата, той става и тръгва към мен ...

- Какво направи бе?
- Ми матирах го!

Ей, т`ва децата ник`ва милост нямат, матирал го! Те за ремита не са и чували още!
5 от 5!
Обаче се оказа, че още едно момченце има 5 от 5 и за да се определи крайният победител трябва да играят блиц, с часовник. Викам си, край, той никога не е играл с часовник, ще почне да се върти, да се чуди какво да направи, до тук беше, ама айде, първи турнир, и второ място не е зле. И докато си ги мисля тия работи, гледам, Симеончо му е взел две фигури и пешка, а онова мота в ръцете си фигура и пешка. Приближавам се колкото мога, гледам внимателно - наистина е така, Симеончо го е излъгал нещо. И като се почна, едни дами и офицери свързани, едни диагонали се държат, топове в центъра, дай пешката, дай топа, дай дамата, това не ти трябва - аз направо се уплаших, то такава касапница стана. Накрая противникът на Симеончо остана с цар и два топа, Симеончо беше с дама, топ и два офицера, май и един кон му беше останал - шах, шах, шах, дай топа, дай царя, айде, довиждане!
6 от 6, първо място!
Точно като датчаните през 1992 - ра, не му се ходеше, а стана първи!

П.П. Информация за събитието може да намерите тук, а също и тук.

Комай ни лъжат тия синковци

Само тия двамата не се обясняват кой, къде и какво, а обмислят следващия си ход

Не знам кой е пуснал списъците с посетителите на Цветан Василев в интернет, не ме и интересува особено.

Не мисля, че е от особено значение и кой е вътре, и кой не.  То сега Сульо и Пульо ще тръгне (а някои вече тръгнаха) да се обяснява, къде е ходил, какво е правил, с кого се е виждал, пък с кого не е, с кого си говори, пък с кого се е скарал и не си говори, пък за какво си говорят. Като се почне от Йордан Цонев, мине се през Румен Петков и се стигне до Веждичката и до Иван Костов, всеки има нещо за казване и нещо за криене, май. 

Най-жалката картинка е мъж да се оправдава за нещо като ... айде да не казвам като какво!
Или, както е казал поетът, комай ни лъжат тия синковци ... 

Петък следобед

Агент, който се занимава с изследвания на пазара, звъни на вратата на един дом. 
Отваря му млада жена, около която подскачат три деца.
Агентът обяснил целта на посещението си и получил съгласието на жената да отговори на неговите въпроси.
Получавайки отрицателен отговор на въпроса дали е чувала за името на компанията, за която работи, агентът започнал да изрежда един по един продуктите, които тя произвежда. Един от тях бил вазелин и домакинята признала, че редовно го ползва.
На въпрос в коя област от бита намира приложение вазелинът, жената отговорила, че го ползват като спомагателно средство по време на секс.
Този отговор определено заинтригувал агента:
- Госпожо - казал той - аз често чувам отговори, че вазелинът ни се използва в домакинството, като смазка за велосипедни вериги или панти на врати. И макар че на нас ни е добре известно, че го ползват и при секс, никой не иска да си го признае. Така и така бяхте откровена с мен, можете ли да ми кажете за какво точно го ползвате?
- Разбира се, разбира се - със съпруга ми мажем дръжката на вратата, за да не могат децата да я отворят.
********************
Искам да се запозная с мъж, способен да предизвика чувство на дълбоко удовлетворение.
*******************
Големите цици и откъм гърба се познават!

Има ли те на снимката?

Някои хора така и не разбраха, че Путин може и да е малък, но Русия е голяма

Навремето, при комунизма, широко разпространена практика беше роднинската/комшийската взаимопомощ. То човек до човека опира открай време и това най-силно си личеше, когато трябваше да се свърши някаква тежка работа. Така например си спомням как мама и тате удариха едно рамо на леля, когато трябваше да се лее плоча на гаража им (братовчед ми си беше купил кола). То не бяха само мама и тате, събраха се близки и далечни роднини, комшии - а бе заформи се една яка бригада и плочата я изляха за няколко часа. Така беше по онова време, вместо да викат бригада (не че нямаше, имаше, но бяха кът, пък и пари вземаха), събираха се роднини, познати и комшии и хем вършеха работа, хем и по-евтино излизаше, основно се заплащаше в твърдата валута "бира+кюфтета" и ангажимент ти да помогнеш при нужда.
Та ... един от приятелите на братовчед ми все търчал да помага, но веднъж и на него му потрябвала помощ пак за биене на плоча, и той викнал де що хора може да събере. В уречения ден и час по-голямата част от тях дошли, но имало и някои, които обещали, че ще дойдат, ма се скатали. Приятелят на братовчед ми се почесал по главата и преди да почнат работа извадил един фотоапарат и рекъл: "Бе я елате да се снимаме преди да сме почнали, че после я сме в състояние, я не!". После си свършили работата, седнали да ядат и да пият, отишли си по живо, по здраво, а на братовчеда приятелят отишъл до фотото и дал лентата да я проявят и си извадил снимката. И от тогава, някой като отиде да го вика да помага къде за биене на плоча, къде за вадене на картофи или събиране на царевица, или друга услуга да му иска, най-общо казано, оня първо вади фотографията (черно-бяла, от 80-те години на миналия век) и казва: "Я първо виж тука, има ли те на снимката?". 
Тая аграрно-промишлена история я разказвам не за друго, а защото Путин онзи ден си направи май неква такава подобна снимка, на която нашето момче липсва. Не щото сме нещо кой знае колко обидени на руснаците, не щото споделяме някакви кой знае какви дълбоки общи ценности със западноевропейците и американците, ама просто щото българинът е по-католик и от папата и по-голям турчин от султана. Тя Меркел утре ще отиде до Русия и ще се разбере с Путин, Оланд също, и Камерън и той, а ние пък ще пратим я Боко, я Роската да се моли на Путин да ни изкупуват консервите и да ни пускат газа на по-ниска цена. Но се опасявам, че Путин и той ще извади една снимка тогава ...

Изборът на Софи

- Значи ти вярваш в Христос, нашият Спасител? - казал докторът, с мъка движейки езика си, но някак странно, отвлечено, като лектор, изследващ не добре построена логическа задача. А след това произнесъл фраза, абсолютно неразбираема в онзи момент:
- Нима той не е казал: "Пуснете децата да дойдат при мен и не ги спирайте"? - и отривисто, с методичната отчетливост на пияния, се обърнал отново към Софи.
Чувствайки, че с устата си ще каже някоя глупост, но напълно изгубила дар слово от страх, Софи искала да опита да отговори нещо, но докторът я прекъснал:
- Едното дете можеш да оставиш.
- Bitte? - казала Софи.
- Едното дете можеш да оставиш с теб - повторил той.
- Другото го дай. Кое оставяш?
- Вие искате да кажете, че трябва да избирам?
- Ти не си еврейка, а полякиня, ето защо ти се дава право да избереш.
Потокът на мислите и се задавил и спрял. Тя почуствала как се огъват коленете и.
- Аз не мога да избера! Не мога! - тя закрещяла. О, как отчетливо си спомнила своя вик. Грешниците в ада не крещели така. - Ich kann nicht wählen! - викала тя.
Докторът забелязал, че привличат вниманието на останалите.
- Млъкни! - заповядал той. - Избирай, и то бързо. Избирай, дявол да те вземе, или и двете ще ги пратя в камерата. Живо!
Тя не могла да повярва. Тя просто не могла да повярва, че стои, не чувствайки болка, наранявайки колената си в бетонната платформа, така силно притискайки децата си към себе си, че и се струвало, че тяхната плът трябва да се слее с нейната плът, независимо от дрехите между тях. Тя не вярвала - тя не могла да повярва, все едно изгубила разсъдъка си. Не вярвал, съдейки по очите му, и сухия млад ротенфюрер с восъчно лице, помощника на лекаря, към когото незнайно защо тя обърнала умоляващо очи. Той, струвало и се, бил зашеметен, на нея гледали широко отворени озадачени очи, все едно искал да и каже: "Аз също не разбирам".
- Не ме карайте да правя избор, - чула собствения си умоляващ шепот - аз не мога да избера.
- Тогава и двете - там - казал докторът на своя помощник - Nach links.
- Мамо! - чула тя тънкото, пронизително гласче на Ева, когато, отблъснала от себе си детето тя се изправила, олюлявайки се.
- Вземете малката! - извикала тя. - Вземете дъщеря ми!

Раздвоен съм за тази книга основно по две причини.

От една страна е образът на Софи. 

Аз трудно връзвам изграденият образ на Софи с представата ми за оцеляла лагеристка от Освиенцим. Вярно, че животът е по-силен от всичко, вярно, че е имало оцелели лагеристи, които са изгубили всичките си близки в лагерите на смъртта, и пак са продължили да живеят но животът на Софи в Америка няма допирни точки с описаната горе сцена. Аз не мисля, че има майка на света, която ще направи подобен избор, и след това ще живее някак си в Америка, ще слуша музика, ще пие, ще танцува, ще се забавлява. 

Само за справка, вижте как започва "Досието O.D.E.S.S.A" със смъртта на Соломон Таубер, оцелял от Холокоста.

Втората причина е заради фона, на който се развива всичката тази история. Принципно не обичам писатели, които прекалено разводняват произведението си с нищо незначещи подробности и визирам именно душевните и телесни терзания на младия Стинго. Неуспешни опити да си хване гадже (да прави секс), душевни терзания за продажбата на роба Артист от дядо му или от прадядо му (няма значение), опити да стане писател и да си вади прехраната с това. 

Мерил Стрийп като Софи в сцената на избора.

И това всичко в книга, в която все пак се разказва за майка, която е трябвало да направи избор между децата си в Освиенцим!

За мен това са две отделни книги - едната за Софи, а втората за Стинго. Нищо против, просто не е трябвало да се съвместяват в една.

Това, което обаче прави книгата ценна и струваща си да се прочете е самата идея за изборът на Софи. Да накараш родител да избира между децата си кое да живее и кое - да умре, според ме наистина може да се роди само в болният мозък на нацист. А кой може със сигурност да каже, че не е имало такива случаи? Цялата книга съм я чел само и единствено за да стигна до цитирания момент. И като стигнах до него, не повярвах, че го има. 

Николай Беляев

Днес отново е 9-ти Май, денят в който е завършила най-голямата касапница в човешката история. Обикновено публикувам разни постове на този ден просто защото руснаците са хора като нас и техният дял в победата над хитлеристка Германия е най-голям и най-тежък. 

Преди време намерих в нета снимки на Николай Беляев, единственият останал жив от онези руски войничета, които са щурмували Райхстага през Май 1945-та. На архивната снимка в дясно е първият в ляво, до него са Егоров и Кантария. 

А на долната снимка е в днешно време, на 93 - 94 години, с олисяла глава, с медалите си, с униформата си на ветеран, с мизерния фон на квартирата зад гърба си, но все пак със спомените за победата, за избегнатата смърт, за жестоката битка за Берлин и за 9-ти Май 1945-та.

Годините минават и скоро едва ли ще има живи ветерани от Втората световна, не само бившия СССР, но и въобще. Нормално е, оредяват редиците от година на година, но все още ги има. И като го гледам на снимките, като ги сравнявам, си мисля - страшна младост са имали тези хора!

С днëм победы!

Петък следобед

Шегата трябва да бъде като разстройството - рязка и неочаквана.
************
Неудачник - човек, на когото и жената, и любовницата имат еднакъв месечен цикъл.
************
Съюзът на педиатрите в България препоръчва "Памперс". "Памперс" - това са единствените еднократни пелени, препоръчвани от Съюза на педиатрите в България. Съюзът на педиатрите в България е единственият съюз, специално създаден да препоръчва пелените "Памперс".

Ella Henderson - Ghost

I keep going to the river to pray
Cos I need, something that can wash all the pain
And at most, I'm sleeping all these demons away
But your ghost, the ghost of you it keeps me awake

Добро утро и приятен неделен ден!
Време е да караме колело, да се разхождаме в парка и да ядем сладолед.

Пурпурните реки

"Пурпурните реки" е най-известният роман на Жан-Кристоф Гранже, и бих казал, най-читавият. 

Не че няма пак извратени истории - размяна на бебета, близначки, затворени общества, мистериозни убийства - гледали сте филма. Но в общи линии все още е в границите на нормалното (къде е "Пасажерът" с неговите митични убийства и губене на паметта на всеки няколко месеца?).

И пак нещата са малко така, по холивудски, имам предвид труповете.

Първият (Реми Калоа) е намерен между две скали и то благодарение на отражението му във водата. Вторият - хвърлен в някакъв ледник, замръзнал. Щеш - не щеш рано-рано си задаваш въпроса кой ще си играе да ги крие така. То бива да си психопат, да търсиш символика в нещата, ама чак пък толкова.

Много оригинална е идеята на Гранже за затворената общност, за създаването на елитарен клуб на интелекта, на университетските преподаватели. Свързва се с общите представи за западните аристократи, или грубо казано, за елити, създавани от 200-300, че и повече години.

Както винаги, двете ченгета (Пиер Ниеман и Макс Керкерян) са стегнати и атлетични (при Гранже нема лабаво по темата, няма дебело ченге в книгите му), и да си призная, от скромния ми опит с френската полиция, има основание за такива образи. Да не говоря, че Пиер Ниеман е и нещо като светило в криминалистиката, което допълнително допринася за тежестта му. 

Е да, светилото обаче има кофти личен живот и се влюбва в доста неподходяща персона. Което, в крайна сметка, му струва живота (краят в книгата и във филма са различни) - иначе щеше да е прекалено захаросана книга.

Петък следобед

Щастие - това е оргазъм, получен от живота.
*******************
Както и да започва една реклама, все едно тя може да завърши с дамски превръзки.
*******************
Някак си незабелязано се приближих до онази възраст, когато се запознаваш с жена и гледаш безименния и пръст на дясната ръка ...