Да отидем до Мелник

Винарната на хълма преди с. Зорница.

Мелник е най-малкият български град. Дори не знам колко ще бъде населението му след последното преброяване. Ходил съм там веднъж, през пролетта на 1992 г., с училищна екскурзия, но тогава беше друго. Странно е колко красиви места имаме в България, а сме се юрнали по Гърции, Турции, Италии и прочие чужбини, а нашата родна красота тъне в забвение и непознаване. Интересното е, че съвременното строителство в Мелник копира (или имитира, не зная кое е точно да се употреби) строителството отпреди век - два, може и повече.

Преди с. Зорница видяхме нещо доста интересно. На много места в България вече се развива винен туризъм, като повечето изби са съсредоточени от Сливенския регион на Изток. Макар че мелнишкото вино е доста известно у нас, не е само асеновградския мавруд, но въпреки това виненият туризъм в Югозападна България не е така развит. Така че беше напълно оправдана изненадата ми, когато видяхме хълмовете с лозя и избата в средата им. Не сме купили вино, за да го опитаме, но самият факт, че вече се развива този бизнес у нас, и този вид туризъм не е някаква екзотика, говори че все пак нещата вървят напред и се развиват. Друго, което рядко се забелязва, е красотата на планините ни. А това са едни от най-красивите планини, които съм виждал през живота си. Да си призная, обичам три изгледа - първият е Витоша над София в слънчев ден; вторият е Стара планина около Видин - онзи участък е доста висок, стръмен и снежен и е красиво син; третият е на Рила точно там, където свършва магистралата до Радомир - толкова могъща и синя. И обикновено върховете им са бели. Сега видяхме и Пирин - силен, син и снежен. И се сетих за един епизод на "Господари на ефира", където хванаха в крачка "Пиринско пиво" - хубава реклама, хубава бира и накрая в рекламата - алпийски връх. Не че моите снимки са професионални, но поне съм ги направил със сърце. Още повече, че от една година съм по места, където няма планини, а единствените възвишения са разни местни хълмчета. Което за местните си е високо, ама за мен - не! 

Така изглежда пътят днес...

... а така би изглеждал преди 60 години да речем, и то например в Южна Италия.

А Мелник се оказа почти същият, какъвто го помня. С дребната разлика, че е пълен с хотели, докато преди почти 20 години бяха 2-3, и то държавни. А, и реката вече я няма - преди я имаше, днес вече е пресъхнала. Иначе се строи, и то се строи яко, макар и местните да се оплакват от липса на туристи от година на година. Но Мелник има ... има някакъв дух в града, имаш чувството, че времето е спряло. Че всичко е някъде назад в годините; и ако не са примерно белезите на цивилизацията - улични лампи, поща, автомобили, пътни знаци, сателитни чинии - сякаш всичко е заспало в 1900, или в 1800-ата година. И Мелник е изглеждал по същия начин тогава. А колкото до туристите ... според мен си има, не е като да няма, но и би могло да са повече. Макар че паркирах до една кола с английска регистрация. И макар че имаше една група френски туристи, разхождащи се и снимащи. И въпреки това се разходихме почти сами. Поне снимахме на воля, без да ни се пречи. Това, което не ми хареса, и заради което наистина може да се смята за минус в борбата за повече туристи, е Крепостта на деспот Слав, която е в окаяно състояние и един Господ знае кога ще реши някой да я реставрира до край. Не ми харесаха и затворените църкви - вярно е, че Мелник е малък град, и при 700 жители население да държиш отворени 3-4 църкви - то няма толкоз свещеници сигурно. Само че и църквите затворени, и манастира затворен; а са старинни, надживяли турско робство и комунистически атеизъм, и са на един хвърлей от Гърция, която е издигнала православието като знаме и всичките и канали предават неделни служби от техните църкви.

Така стигнахме до Мелник. 

И си помислих как в Гърция, Сърбия, Македония всички правят туризъм от разни камъни, доказано или недоказано останали от древността; голяма част от историческото наследство на тези страни особено в бившите български земи е свързано с България - църкви, крепости, манастири, икони, свети места, а ние имаме нещо готово, останало от нашето минало, построено от българи и дори не подозираме за неговото съществуване. Затворени църкви, пустеещ манастир, разрушена и невъзстановена крепост (за разлика от едноименния хотел) - че кой да ни е виновен за диващината и ориентащината? 

Накрая спряхме да обядваме в една механа на центъра на Мелник (относително е кое точно центъра на Мелник, но да кажем - до пощата) "На мегдана". И макар да бяхме първите посетители за деня, и макар да ни обслужваше един-единствен човек и за сервитьор, и за готвач - на фона на обяда в "Хепи" предния ден трябва да кажа, че останахме доволни и предоволни. Не че имам нещо против храната в "Хепи" - напротив, напротив - там готвят вкусно и цените им в общи линии отговарят на качеството. Но в "Хепи" едва ли ще ви сервират телешка курбан-чорба. И порция пържени картофи в размер "не мож` го изя". И салата от домати със сирене в двоен размер - и на доматите, и на сиренето. И като в най-добрите заведения дойде да ни попита може ли да смени кашкавала в омлета на Катето с нещо друго, тъй като не му харесва как изглежда и се опасява да не стане гаф. 

Всякакви старини има из Мелник, но тази е в движение.

Човекът си заслужи парите за храната и си заслужи и бакшиша. А аз с удоволствие си купих и домашно вино от него, но за това - тема с продължение след седмица.

В интерес на истината, механата беше доста живописна и интересно наредена отвътре. Носии, глави на животни по стените (това е забранено от известно време, ама ...), черга, буренца ... толкова българско, остава да чуеш радиоточката и гласът на Н. В. Царя.

И дори замириса на барут и на комити.

И въобще, ако ще се търси духът на България, ето тук е - в тия стари къщи, в бръшляна по тях, в камъните по стените, в 

слънчевите лъчи между стрехите. Така е било преди 200 години, и така е и днес - откъде от друго място да черпим сили?

Честно казано, крепостта на болярина Слав изглежда тъжно в полуразрушения си вид, но ... сиромашка ни е държавицата.

За сметка на това от крепостта гледката към града е красива.

И старата църква Св. Иван също е затворена.

Носиите на стената ...

... тамбурата, китарата, хармониката и чергата ...

... бурето с поставката, колелото, маслобойната ...

... манерката, чанът, кратунката, глиганската глава и знамето - ето това е България!