Както обещах преди месец, при първа възможност снимах и публикувам малко история. Това олово е влязло в тялото на прадядо ми под формата на куршуми, но не го е убило. Напротив, доживял е до 90 годишна възраст и е умрял от пневмония (това с пневмонията е друга история и не е толкова за разправяне). Неговото "Ура" и "На нож!" е звучало край Чаталджа и Дойран.
В центъра на селото, като във всяко едно село в България има паметник на загиналите през войните. Нямам нито един роднина, чието име да е на него. Нито прадядо, нито неговите братя, нито дядо ми.
А оловото от формата на куршуми днес е във формата на чаши за ракия. Не съм видял никой да ги използва, вероятно само прадядо ми ги е ползвал по предназначение.
Малко странен начин да се пошегуваш със съдбата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!