21 март 2013

Разминаване


Има книги, които колкото и да се напъвам, колкото и да имам желание не мога да разбера. И да ги дочета до края; а ако случайно се напъна и ги довърша, се чувствам прецакан. Примерно, преди години се опитах да чета "Престъпление и наказание", но я оставих някъде на 40-50-тата страница (в общи линии Разколников утрепа бабата-лихварка и тъкмо го хващаха угризенията) - ми не ми издържаха нервите на безкрайните философии и размисли за живота. Ма била не знам к`ва си книга, ма била класика, шедьовър и т.н. - не става, не е за мен. Същата работа и с "Чужденецът" на Албер Камю - с тази разлика, че нея, без да искам я прочетох. 
И останах поразен!
70-80 страници книжле, в което дори не виждам сюжет (ще ме прощавате, ама е така) - книгата започва с погребението на майката на главния герой, след това той се прибира в Ал Алжир, започва да се среща с една жена, разни социални контакти със съседите си - единия пенсионер, другия сутеньор и накрая уби един арабин - затвор, процес, смъртна присъда и философии за живота. И през цялото време какво било слънцето, какво било небето - какво да е бе, пич, в Алжир си - какво очакваш, бели нощи и полярни студове?
Не, мерси, не ги разбирам тия неща. Не разбирам как може да се дават Нобелови награди за подобни брошурки. Не разбирам как може въобще да съществува книга, чиито рецензии са по-големи от нея самата. Не и рецензентите, които пишат "Ода за винта" за подобни произведения. Не разбирам как подобни книги ни правят по-богати духовно при положение, че прочитането им определено води до загуба на мозъчни клетки и на време.
Не ги разбирам тия работи, разминавам се с архитектите на човешката душа ... ще си остана прост!

8 коментара:

  1. Брате, коментирам. Може би вече сте нямали мозъчни клетки, преди да прочетете книгата. Ако отричате Камю изложете разумни доводи, а надейте да бръщолевите.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ето ти разумни доводи, като толкова си се загрижил: абсолютно бездарно произведение, без сюжет, почващо от нулата и свършващо в нищото; написано само и само да могат алкохолизирани псевдоразбирачи да имат тема да философстват, когато стигнат до фазата "Ти мене уважаваш ли ме?"

      Изтриване
    2. Това е едно концептуално произведения и въобще няма реплики от този тип, нито подготвения читател започва да философства напразно. В тази книга се посочва и разкрива абсурдността на човешкото битие, през перспективата на екзистенциализма, от времето на една апокалиптична епоха, а именно Втората световна война. И като се имат на предвид тези дребни факти, става ясно на човек, защо няма прелюдия и всичко започва от "нищото".

      Изтриване
    3. За човек, който ползва сложни изрази като "концептуално произведение", "абсурдността на човешкото битие", "перспективите на екзистенциализма" и т.н, да не ти цитирам целия коментар, пишеш с доста правописни грешки. Май съм ти го казвал и в блога.
      Както и да е, въпрос на вкус. Още не е подсъдно ако смяташ дадена книга за слаба, независимо от общественото мнение.

      Изтриване
  2. Умеете умело да сменяте темата на разговор, когато нямате аргументи. И все пак бихте ли ги посочили г-н Буквоедец.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Кое да ти посоча, бе полуграмотни приятелю (пропуснал си въпросителния във второто изречение)? Кое не ти стана ясно, черно на бяло съм ти го написал: "Още не е подсъдно ако смяташ дадена книга за слаба, независимо от общественото мнение."
      "Чужденецът" е последствена книга, която не отговори на очакванията ми след толкова много шум около нея. Кое не ти стана ясно? Липсва всякакъв сюжет, няма връзка между събитията, всичко е хаотично. Все едно главният герой (или самият автор) се е надрусал яко с ЛСД и ни обяснява какви картини вижда в главата си.
      Това достатъчно аргументирано ли е?

      Изтриване
  3. И Вие вместо посредствена сте написали последствена. Виждате сламката в окото на другия, но не и гредата във вашето. При условие, че се развива една философска концепция, вие, да не очаквате стилистика като при някой военен роман и такава обвързаност на събитията. Има си начално събитие, което тласка героя към действията му. Това не е ли достатъчно? Нищо, че книгата не завършва с изводи, това не я прави по-малко качествена книга. Има безброй автори използващи този маниер на писане.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Първо, при мен е печатна грешка, а при теб едно, че е правописна и друго, че си е тенденция. Второ - к`ва е тая философска концепция, развита на 72 страници? Трето - книгата наистина има начално събитие, което тласка героя към действията му, които пък са тотално безсмислени и нелогични. Аз разбирам да те обхване безразличие, ма да застреляш някакъв арабин, щото те е напекло слънцето и това да ти бъде философската концепция не го разбирам. Както и безсмисления шум около произведението. Не го разбирам и съм го написал. Все още не е подсъдно.

      Изтриване

За Бога, братя, коментирайте!