Място за преговори

 Ако се чудите защо украинският президент Зеленски отказа да преговаря в с руснаците в Беларус - основната причина е, че Беларус предостави територията си за плацдарм на Русия за атака срещу Украйна.  

Ами търсят ме от украинска страна, няма да казвам имена, но са хора от самия връх, около Зеленски. И ме молят "Застани - буквално така казват - застани между нас с Русия! А аз  им казвам: Защо да заставам? Едната страна има какво да предложи, а другата нищо не предлага!"

А сега вижте част от интервю отпреди 2 години, в което батюшка Лукашенка се заклева, че "НИ-КОГ-ДА!" няма да допусне Беларус да стане плацдарм за атака към Украйна (прилича малко на нашето Царче и Кеворкян през 90-та година). 

Вчера въпросният сол-ташак си проведе референдум за промяна в конституцията на страната (за разлика от нашия тъпанар тоя устиска до нова конституция). Няма да се спирам на тази тема, просто след като гласува даде пространно интервю и част от въпросите, естествено, бяха свързани с войната в Украйна. И знаете ли какво каза това лайно?

Такова лайно и аз не бих искал да ми е посредник.

Военнопленниците

 Въведение: 

Руски военнопленници, снимка ок. 1942 г.

Обсадата на Сталинград, съветската армия. Историята е разказана от готвач в една от пехотните части. Частта попаднала в обкръжение, обозът с полевата кухня се загубил някъде. Войниците стоят гладни цял ден. Не издържали, решили да пратят някого да открие кухнята. А точно в този момент имали двама новобранци-узбеки, току-що пристигнали от някой високопланински кишлак - нито да стрелят знаели, нито говорели нещо различно от техния си диалект. Един от войниците, казах по националност някакси успял, опирайки се на общи тюркски думи, да им обясни къде, защо, как и в какви срокове трябва да отидат и да се върнат. Дали им по две кофи на всеки, оръжие, раници и ги пратили по задачата. Минава половин ден, цял ден, втори ... От узбеките ни вест, ни кост. Командирът почнал да се тюхка, на сигурна смърт ги е изпратил и решил да прати опитен разузнавач да ги търси. Разузнавачът се губил някъде цял ден, но се върнал с празни ръце и с новината, че не открил никакви следи от тия двамата. И от кухнята също. И изведнъж на третия ден от митарствата двамата узбеки се връщат, облечени в нови шинели, въоръжени до зъби, с огромни немски раници на гърба, пълни с немски консерви и влачат две баки, с още топла супа. А на шията на единия виси картонена табелка с надпис: "Другарю Сталин! За нас не стават за "език", а за вас не стават за войници! Върнете ги у дома!"

Същинска част

Хуйло нахлу в Украйна, но се оказа, че с нахлуването идват и първите военнопленници - ето ги двамата на снимката. Момчето вляво на снимката се казва Рафик Рахманкулов (неговата история и интервю с майка му можете да прочетете тук). Накратко, момчето е учило в селскостопански техникум, но без особен успех, напуснал е училище и тъй като е бил в донаборна възраст, прибрали го. В армията, според думите на майка му, му харесвало. Имало спокойствие, чувствал се уверен, имало сигурност, заплатата била добра и младежът останал на кадрова служба от лятото на 2021 година и обмислял да се ожени, след което щял да получи жилище. На въпрос на журналиста от ББС "Той обмисляше ли военна кариера?" майката отговаря така:

Не, по-скоро виждаше някаква перспектива - че на военните се дава жилище, че там може да получава нормална заплата. Сега е такова време в страната, че няма работа. Практически единствения нормален вариант - да се мотаеш по обекти. Без да си виждаш семейството, без да си вкъщи. А в последно време военните добре ги поддържат, затова той казваше, че иска да се ожени за Лиля и да им дадат жилище. Т.е. военната кариера като такава не го интересуваше особено. По-скоро като възможност да си стъпи на краката, да има някакъв стабилен доход.

Обобщявайки, момчето с типичното руско име Рафик е някъде от Дагестан (примерно), има незавършено средно образование от елитен (вероятно) техникум по механизация на селското стопанство, мечтаел е за военна кариера като кадрови войник само заради редовната заплата и държавната панелка. С две думи, интелектуалният му багаж е колкото на Москвич 412. Съмнявам се дългучът до него да има по-различна биография, но пък сравнени с двамата узбеки от горната история са истински прогрес! Още повече, че военнопленниците се увеличават, но като цяло нивото е плюс/минус това на тия горните. Съжалявам ги, млади момчета, нито някой им е казал къде отиват, нито защо са там, а те самите май и нямат особена охота.

Новые военнопленные. Их становится всё больше. pic.twitter.com/im5aYEPh9u

— 🇺🇦🇰🇿 𝚌𝚛𝚊𝚣𝚢 𝚋𝚎𝚊𝚛 🇰🇿🇺🇦 #НетВойне (@hala__qween) February 27, 2022

Руският танк в Киев

 На вашето внимание представям видео от все още украинския Киев. Руска бронирана машина се е заблудила и е тръгнала незнайно къде. Сами си правете изводите кой печели пропагандната война в случая и се замислете хубаво преди да повярвате на руските твърдения за украинските зверства в Донбас. 

В съветско време, по време на Зимната война на въпрос на западни журналисти защо руските самолети бомбардират Хелзинки той най-нагло отговорил "Ами те хвърлят хляб на гладуващите финландски работници". В отговор на това изявление се появил коктейлът "Молотов", с който финландските войници черпели руските си гости, по-специално танкистите. В най-добрите съветски традиции Русия обещава, че след края на войната в Украйна ще публикува снимки от украинските зверства в Донбас, с които оправдава инвазията си. Забележете, след края на войната! Докато вече живеем в XXI-ви век, когато с телефона си всеки един от нас може на живо да предава от мястото на събитието, руската пропаганда тепърва ще фабрикува "доказателства". И няма да е видео, а снимков материал. Дано проявят малко повече фантазия и вдигнат нивото от полския клозет.

Спомнете си първата война в Залива, когато Саддам Хюсеин пусна Питър Арнет да се разхожда из Багдад и да предава на живо - още през 90-те години на миналия век. Светът вече можеше да гледа на живо какво се случва от мястото на събитието, не да му обясняват в пътеписи или статии, не да чака снимки на първите страници. Пускаш телевизора и виждаш с очите си. А чебурашките още са във века на снимките. 

Този танк Мария Захарова и Сергей Лавров още не са го коментирали.

Ще не вмерла України і слава, і воля

Днес всички сме украинци.

#Ukraine #Zelenskiy #PutinHuilo 

Ще не вмерла Україна, І слава, і воля! 

Ще нам, браття-молодці, Усміхнеться доля! 

Згинуть наші вороги, Як роса на сонці; 

Запануєм, браття й ми У своїй сторонці.

Ой, Богдане, Богдане, Славний наш гетьмане! 

Нащо віддав Україну Москалям поганим?! 

Щоб вернути її честь, Ляжем головами, 

Назовемся України Вірними синами!

Откритието

 Учените са установили защо мъжете обичат цици.

Изследванията са показали, че нашите предци, доисторическите хора - също са обичали цици!

Мигленчето

 Една съученичка имах навремето, Мигленчето. С нея се познаваме даже от детската градина, там се засякохме малко, после тя зачезна нанякъде, отново се засякохме чак в 4-ти клас, та до 7-ми или 8-ми, не помня точно. Мигленчето, като влязохме в пубертета, нещо недоразвита си остана, нито дръпна на ръст, нито на цици, пък да кажеш че и крак имаше - ми не, не беше нито дългокрака, нито пък стройна. В средното не знам къде отиде, аз се преместих от квартала, после завърших, ходих казарма, университет и живота си тръгна - работа, фирми, а у България, а у чужбина. Но докато бяхме заедно в училище Мигленчето, колкото и нескромно да звучи, освен с външен вид не блестеше и с особени умствени способности. Забърка се дори веднъж в някакви интриги, настрои другите момичета от класа срещу себе си, то бяха едни срещи, едни причаквания след училище, пък до класната ходи даже някаква делегация, да я преместели в друг клас, но с това си и остана. Мигленчето беше върл защитник на всичкото бездомно кучета и котки, които се срещаха по улиците тогава, поставяше винаги животните над хората, щото "... това, дето един човек ще ти го направи никое животно няма да ти го причини". 

Минаха години, отидох на Мартиника, а там имаше един монтажник, с когото служихме заедно във Враня за 3 месеца в края на 1997-ма. Говорим си с него един ден, кой къде е живял, кой кого познава и Пушката (монтажникът) като разбра, че съм живял в Младост 1 и казва "А бе, аз там познавах само едно момиче, Миглена". 

А, ти да видиш! Да не е една дребничка такава, русолява, с лунички? Ми май е тя. След ден-два Пушката ме вика: ела, казва, да говориш с Миглена. Коя Миглена, бе, Мигленчето ли? Тя е. Познавали се, дори и гаджета били по някое време (тя Мигленчето все разправяше за един Иван, дето и бил гадже, ама тя много неща разправяше, дето не бяха за вярване, та и Иван по тая сметка отиде). Оказа се, Мигленчето живее в Канада, завършила там някакъв местен колеж/университет, не помня точно каква специалност, с кино се занимавала, правела филми, мъжът и бил някакъв баровец, въобще, построила е комунизма за себе си. После Пушката ми каза под секрет да не вярвам на 100% на всичко казано от нея, ама аз това и без него си го знаех. 

Минаха още няколко години, веднъж един мой много близък приятел от 1-ви клас ми казва "Хайде да си организираме среща на класа, ама на тия, дето бяхме заедно от 1-ви клас". Организирахме си, на някои им хареса, почнаха да качват снимки по фейсбук и не знам още къде си, други видяха, поискаха и те да участват, та направихме още 1-2 срещи и на една от тях дойде, ха познайте кой, точно така, Мигленчето. Била в България да урежда някакви имотни дела и ако можело да се организираме много щяла да се радва. Организирахме се, Мигленчето дойде и аз я позагледах: бе, нещо едно време не беше така у циците, навремето никой нямаше. Има жени, които са ниски, но цицорести, има и ниски и слаби, Мигленчето определено не е от първия тип, гравитира около втория. Нещо на силикон намирисва работата. През това време тя седна около нас, обясни на всички в какво чудно място в Канада живее, каква красота е, колко е живописно, какви филми прави и как всички се избиват да я гледат, колко е търсена и така до края на вечерта.

Минаха още няколко години и така до тия дни, когато и попадам на профила у фейса и с ужас узнавам следното: първо, Мигленчето преди кинематографията в Канада е завършила УНСС в България, и то по времето когато това се разшифроваше като Утре Носете Съответната Сума и вървеше вица за оградата на въпросния университет (тоест, по мое време, когато и аз бях студент); второ, Мигленчето е върл фен на Костя Копейкин, и с нейния официален УНСС пуска и разни коментари по адрес на завършилия в Харвард Кирил Петков, споделя видеа на анти-ваксъри или, за да съм по-точен, на протестиращи против КОВИД-мерките. 

Гледам и си викам: циците, айде, силикон ще си сложиш. Образованието и то, като не е УНСС ще е нещо друго, то в днешно време възможности бол, не е като преди 50 години. Верно, сигурно щото живееш в Канада те прави експерт на тема "Кирил Петков", то логично, след като женения за унгарка Георги Марков е експерт на тема "Орбан и Унгаршя". А анти-ваксърството и подкрепата за Костя са си на мястото, като ти знам умствения багаж от едно време то няма какво друго и да очаквам.

Клозет от особена важност

Развалината на снимката руснаците се опитват да я пробутат за пункт на ФСБ, намиращ се на 150 м от руско-украинската граница. На мен ми прилича на изоставена колхозна тоалетна от времената на великия и могъщ Съветски съюз, когато тук е било някакво колхозно поле и Ваня Трактористът е трябвало да с облекчи някъде.

Пак според официалната руска версия онзи ден украинците са го обстрелвали и поразили, макар че, честно да призная, трудно ми е да разбера защо някой би се хабил въобще да го търси на картата, да не говорим за обстрелване със снаряди. Вероятно е от някаква особена важност този контролен пункт. Толкова е важен, че няма пътища около него, няма пътни знаци (естествено, като няма едното, няма и другото), няма никакви отличителни руски знаци - знаме, надпис "Русия", указателни табели от рода на "Туда/сюда". Жертви също няма, вероятно украинците до такава степен са проучили въпросния пункт, че са съобразили атаката с работното време на персонала. Също така трябва да ги поздравим техните артилеристи за проявената точност - будката е уцелена, а дърветата около нея стоят цели-целенички!

Такива пунктове всъщност у нас с лопата да ги ринеш, и те изглеждат точно по този начин и без обстрел от украинска страна. Достатъчно е местното индо-българско население. На снимката липсват само малко пране на заден фон и кон, който да пасе някъде наблизо и, естествено, десетина чаавета.

И като си помисля само, че някой от путиновите кагебешници е взел заплата за тоя клозет!

На първа линия

На фона на напрежението по украинската граница напълно възможно е да се окажем въвлечени във военен конфликт. А ние, като страна-членка на НАТО ще си участваме в него, няма искам-не искам. На носталгиците и на противниците на НАТО ще им припомня, че участвахме активно и в Първата световна война като страна-членка на Централния пакт, и във Втората световна като страна-членка на Оста (това, че не пратихме войници на Източния фронт и че обявихме война на Германия на 8 септември 1944 не променя факта, че изпълнявахме задълженията си като съюзник на Германия), и в операция "Дунав" като страна-членка на Варшавския договор. Колкото и смешна да изглежда българската армия в момента с остарялото си въоръжение, недоокомплектоваността и смешния брой, все пак имаме съюзнически задължения. Е, едва ли някой от нас очаква да формираме фронт, който да поеме към Украйна и да отблъсне руската армия зад старата граница на първи етап, а на втори зад Урал, но все пак стане ли нещо досега не ни се е разминавало и сега няма да ни се размине. 

Като офицер от запаса, макар и само прост младши-лейтенант съм пряко засегнат от това. Недай, Боже да се стигне до активно участие на България в конфликта и ако не се оправим само с кадровата армия и се наложи мобилизация на запасняци, а там един Господ знае какво ще стане. Аз хем съм в мобилизационна възраст, хем съм един от последните, които са минали казарма (отмениха я 7-8 години след мен), а и нямам връзки, за да се откача, ако се стигне до там.

Неминуемо се сещам за президента Петър Стоянов, който навремето нарече присъединяването ни към НАТО "цивилизационен избор". Неговият син ще го мобилизират ли? И ако го мобилизират, каква е вероятността да е в действащата армия, а не в някое щабно поделение, като преводач например?

Сещам се и за дебел Сашко, когото видях през септември 1996-а в плевенската Школа за запасни офицери подръка с полк. Христо Иванов, тогавашният командир на школата. Оказа се, че синът на Сашко влезе в Школата заедно с мен, но според слуховете изкара до клетвата и после го преместиха в някакво софийско поделение по IV-ти километър или на друго топло местенце. Не го знам дали е станал запасен офицер, едва ли му е било и стремеж. Но ако утре руснаците почнат да обстрелват Варна примерно, едно че им е навик, и второ че във Варна е координационния център на НАТО за Черно море дали на дебел Сашко отрочето ще командва някоя зенитна установка? Пардон, той май свързочник беше, като отчитам техническото състояние на БА дали ще търчи с катушката от Варна към Шабла примерно, където ще е резервната позиция на натовското черноморско командване?

Сещам се и за първопроходецът, за пионерът на родното участие на България в НАТО, Соломон Исак Паси. След като прекара 4 безметежни години като чиновник на ЦРУ на позиция външен министър на България, след като вози Манфред Вьорнер в трабанта си и легенди се разказват за това возене, сега от кумова срама ще се запише ли доброволец в случай на активни, пък и не чак толкова активни, военни действия? Едно време опълченци от Шипка са се записвали доброволци за Балканската война въпреки 35-те години дистанция, не виждам причина нашето еврейче да не го направи. А най-вече, дали синът му, Исак Паси-младши ще бъде мобилизиран и пратен на първа линия при евентуални активни бойни действия?

Паралели

А беше време, когато руснаците си правеха майтапи с Обама за
техните "зелени човечета", които всъщност не бяха в Източна
Украйна и Крим.

 Юни 1941-ва. Хитлер държи 157 дивизии и 12 бригади на източната граница на Райха и официално няма никакво намерение да нахлува в СССР. 

Февруари 2022-ра. Путин държи 70 000 войници на руско-украинската граница и 30 000 на белоруско-украинската и официално няма никакво намерение да нахлува в Украйна.

Август 1939-та. На 31 август немските тайни служби организират операция "Консерви", при която преоблечени в полски униформи концлагеристи от лагера "Заксенхаузен" имитират нападение на полската армия срещу радиостанцията в пограничния немски град Глайвиц (дн. Гливице). Немската пропагандна машина се завърта на пълни обороти след този инцидент. 

Февруари 2022-ра. Етническите руснаци от Донецк и Луганск получават официални указания от местните сепаратистки власти да се подготвят за евакуиране на територията на съседната Ростовска област в Русия. Ръководителите на непризнатите републики излъчват телевизионни обръщения на 18 февруари в приблизително едно и също време. Бежанците разполагат с около 4 часа да съберат необходимия им багаж, след което са извозени с автобуси до руско-украинската граница. Почти веднага става ясно, че спонтанните видеообръщения са записани 2 дни предварително, на 16 февруари. В Донецк украински главорези (поне за сега няма кой друг да е) взривяват джипа на местния началник на милицията,  В последствие се оказва, че колата е: първо, празна; второ - самотна на паркинга, за да не пострадат други, по-скъпи коли; трето - със сменени номера. Истинският джип на началника на милицията в Донецк изглежда по съвсем различен начин. Официалните рускии медии излъчват и интервюта с бежанци, според които от украинска страна върви интензивен артилерийски обстрел на Донецк и Луганск. 

I kid you not. Not only did the separatists prerecord the evacuation videos, but they also didn’t want to blow up the DNR militia head’s expensive UAZ Patriot so badly, they put its number plates on a different old UAZ worth a thousand bucks. Spotted by @djxtrees pic.twitter.com/7fEHEWDPXA

— Tadeusz Giczan (@TadeuszGiczan) February 19, 2022

Все пак съществуват и руски медии, които не пеят в общия хор и публикуват материали, след които новините за украинските зверства звучат все по-съмнително. Новините за полските зверства над мирното германско население също са звучали толкона съмнително, което не е попречило на Хитлер да нахлуе в Полша.

И всъщност, това е само началото. Честно казано, съмнявам се Путин да съсредоточи 130 000 войници на границата с Украйна и да се остави страните от Запада да го убедят да ги върне обратно в казармите. След като от месеци се знае, че руснаците съсредоточават войски на границата с Украйна, след като от месеци се промъкват съобщения за войници от Далечния изток, които се предислоцират в Ростовска област, сега едва ли кремълския кагебешник ще се прибере с подвита опашка. Веднъж вече се случи, през 1962-а и Карибската криза, но съветските лидери си взеха поука и едва ли Путин ще допусне да го направят за смях като Хрушчов.

Паралели много, за съжаление, неприятни.

Европростакът

За мен Ангел Джамбазки винаги е бил и ще си остане едно малко момченце с малка пишка и големи комплекси. 

Още от времето, когато прохождаше в политиката и беше оригинален с клипа си "На всички български политици ще кажа едно нещо: Да ви еба майката!"

Всякакви простотии е правил: и с пистолет с патрон в цевта на летището го хванаха, и протестиращи с бомбички е целил, то хората затова са казали "Дай на прост човек власт и му гледай сеира!". А при Ангелчо сеир много, той като Вечната Амбър на ВМРО се явява: и водач на листа за Европарламент, и водач на парламентарна листа, и кандидат-кмет за София и водач на листата в София, човекът-оркестър! 

Но да се изтъпаниш в Европарламента и да вдигнеш ръка в нацистки поздрав е такава простотия и простащина, че повече няма на къде! И без това сме последни по жизнен стандарт, доходи и здраве в ЕС, и без това цял свят все още ни знае като "онези, дето стреляха по папата", та сега и това лайно ни лепна още едно петно, дето ще има да се чудим как да го измием. А колко вода ще налее това в мелницата на сърбоманите в Македония, за които ние все още сме "бугарски фашистички окупатор" това дори не си струва да го споменавам!

Ама бил помахал за поздрав, ама било случайно съвпадение! 

Да бе, не на мене тия! 

Досега си мислех, че в Европарламента нашият простак ще е Андрей Слабаков. Грешал съм.

Оставка!

Другарю Манго по армейски

Един виц имаше навремето:

Левски от шампионския си сезон 1987/88

Размисли на циганина:
- Като им трябвам за работа, съм другарю Манго! Като трябва да ми плащат съм егати циганина ...

Кадри от официалния сайт на ОСК ЦСКА

Та така и на официалния сайт на чорбетата: историята на клуба сезон по сезон, за сезона 1987/88 шампионатното класиране е споменато с половин уста, фокусът на статията е върху спечелената Купа на НРБ, вероятно като основен турнир в онези години. На финала е победен "Левски" с разгромното 4:1 ("буквално попилява" за да съм точен). Третостепенния турнир за КСА не е във фокуса на ЦСКА и там славната армейска чета е отстранена след 0:3 "Витоша" рано-рано в турнира (1/8-финал) .

Така си е, като е за победа си победил "Левски", като е за загуба, загубил си от "Витоша".

Тук е момента да внеса своята лепта в историята на ЦСКА. 

Във въпросния сезон в шампионатните мачове ЦСКА на два пъти повежда с 2:0 и на два пъти го обръщат до 3:2. В първия мач за полусезона (бях на него) единия гол за "Левски" го отмениха заради доста спорна засада. Иначе ЦСКА поведе с 1:0 първото полувреме, след почивката ведната удвои, но между 52-та и 56-та минути Сираков и Гибона изравниха, между двата гола мушнаха и още един, въпросния отменен гол. Втория полусезон мачът беше доста по-интересен, ЦСКА пак поведе с 2:0 още до 8-та минута с два бързи гола на Пенев и Костадинов. Първо Пенев вкара от дузпа в 6-та (тая дузпа има връзка със споменатия по-горе финал за Купата на НРБ), после Костадинов удвои, но толкова им бяха силиците на чорбетата, "Левски" си реши мача за с 3 гола за 15 минути до 30-та. Много ми се иска да видя видео от този мач, търся го от години в нета, ама няма. 

На този фон е обяснимо защо първенството е споменато с половин уста на сайта на чорбетата. А колкото до мача от 1/8-финала за КСА, загубен от "Витоша" там също има история. Въпросният осминафинал се играе в един мач на стадиона на отбора-домакин, в случая ЦСКА. На "Армията" се изсипват 25 000 зрители, което е пълния капацитет на стадиона, като се има предвид че се играе и в работен ден, и в работно време, и е на 8 февруари отгоре на всичко си е доста прилична цифра. ЦСКА не само губи с 0:3 - те до тогава нямат победа над "Левски" на собствения си стадион (първата ще дойде едва през есента на 1999 г.), пропускат и дузпа (пропускат и при първия мач срещу "Левски" на "Армията" през лятото на 1985 като "Витоша" и "Средец", загубен с 1:2, ще пропуснат и при първата си победа на "Армията" през есента на 1999 г.). Колкото и да обезличават турнира за КСА, чорбетата не могат да скрият факта, че в него мач участват 7 от 11-те титуляри от финала за Купата на НРБ само 3 месеца по-късно. Не върви много да кажеш, че си излязъл с резервите ...

А пък на финала за Купата на НРБ (и на него бях) и там имаше дузпица за ЦСКА в много тънък момент, 5 минути преди почивката при резултат 1:1. Леко подпиране си беше, Стоичков въобще нямаше шанс да играе с топката, но пък имаше шанс да падне за дузпа. Въпросната дузпа пак беше бита от Пенев, който я би в обратния ъгъл на онази от шампионатния мач, загубен с 2:3. Боби Михайлов първия път се метна вдясно, а втория тръгна наляво, ама ... В края на мача, като стана ясно, че ЦСКА ще спаси сезона и няма да има втори "син" трипъл ("Левски" е първият отбор, спечелил в един сезон шампионската титла и купите на НРБ и КСА през 1984 г. То затова се дават дузпи, ама не всички ги вкарват) един човек зад нас се изказа: "Радвайте се бе, чорба нещастна, цял сезон ви бием ..."

Но да се върна на "другарю Манго": 4 мача за един сезон за ония години е максимумът, който може да се очаква. От тези 4 мача печелиш само 1, един губиш катастрофално на своя си стадион, в другите два те обръщат от 2:0 до 2:3, спасяваш загубата с отменен гол заради спорна засада и ти свирят 3 дузпи. Не звучи толкова лъскаво, а другарю Манго?

Монтажните отвори

 Мъж монтира лавица на стената, гледа я, не е тежка, не е голяма - два дюбела ще и стигнат. 

Жена му:

- Е не виждаш ли, че има предвидени три дупки за монтаж, трябва да ги ползваш и трите?

- Ще ти го припомня довечера!

Донаборни сметки

Да направим една елементарна сметка:

По мое време, преди 25 години, когато бях в казармата структурата на сухопътните войски беше следната: взвод - рота - батальон - полк - дивизия. Към полка можеше да има и допълнителни части, като например танкова рота, сапьорен взод (или инженерен батьлон), взвод/рота за химическа защита (примерно), автомобилна рота. Самият полк вече не беше чисто пехотен, а механизиран, което ще рече, че кашиците имаха на разположение БТР-и или БМП-та за превоз, обикновено по 3 на взвод (всяко отделение в собствен БТР). Във военно време, ако не ме лъже паметта, числеността на пехотния взвод беше около 30 човека, плюс-минус, съответо ротата гонеше около 100, а батальонът около 300. Три батальона правеха полк, което идва да каже, че чистият пехотен полк беше около 1000 човека, без допълнителните съединения. Но тъй като чистите пехотни полкове са останали в историята, а ние говорим за мотострелкови полк, то като прибавим БТР-ите, БМП-тата, танковете, свързочниците, сапьорите, взвод/рота химици, не помня още какво можеше да се придаде към мотострелковия полк, но числеността му се движи около 1500-2000 човека. Съответно три такива полка правят мотострелкова дивизия, да я сложим около 6-7000 души нея.

От друга страна в днешно време се раждат годишно около 60 000 деца. Половината да ги сложим момчета, това са потенциални 30 000 донаборника след 18 години. От тях обаче поне 10 000 ще станат студенти, било у нас, било в чужбина. А специално чужбинските не ги бройте за военна служба, нещо не се връзва да завършиш висше в Германия например, да си намерипш работа в Бош, Сименс или Мерцедес и да трябва да се върнеш в родината си да ядеш "Русенско варено" докато отбиваш върховния си дълг към родината, пришивайки якички към куртката на униформа модел 1908 г. (т.нар. "въшкарник"). Айде, това с униформата ще го скипнем, минахме на камуфлажи още по мое време, но тогава нямаше за всички. Приказката ми е, че и в ония години учещите в чужбина не се връщаха да служат, та какво остава за сегашните. А всъщност това си важи с пълна сила за днешните, как ли пък не някой току що дипломиран висшист, който е сколасал да се пласира на някое читаво местенце с добра заплата ще дава мило и драго да марширува по плаца и да търпи простотиите на фатмака в името на славата на Родината.

И какво остава? Има-няма 15-20 000 донаборници. Като позатворим око, ама доста го позатворим, 3-3,5 дивизии. Айде, 4. И то кого и на какво да учиш? Смешна работа. По мое време само толкова бяха ония, които се уреждаха с връзки по щабовете, спортните роти и поделенията от по 4 човека на IV-ти километър.

Да бе, знам, сега някой ще каже, че в мирно време армията не е като военно-временната, че те ведънж ще ги учат, пък в случай на нужда при мобилизация ще се окомплектоват частите, ама айде не на мене тия. Е на ви я руската армия на украинската граница, ако стане някоя касапница ще те чака някой да се окомплектоваш и обучаваш.

Реклами

БМВ: "Ако ние правехме момичета, те също нямаше да се чупят!"

Лада: "Ако ние правехме момичета, щяхте да правите секс на първата среща!"

Ще умра

 Баба и дядо гледат порно. По едно време дядото се обръща към бабата и й отвърта един як шамар.

- За какво бе, идиот?

- Колко години ти казвам, че може така, че нищо няма да ти стане - ти: не мога, ще умра!

Геюва сватба

 Ей, то пак дошъл 2-ри февруари бе! 

Оказа се, че за да си гей ти е необходим друг гей, а педерас може да бъдеш и самостоятелно.

А хомофобия - това всъщност е страхът, че гейовете ще се отнасят към теб по същия начин, по който ти се отнасяш към жените.