Как да се учиш да се целуваш?

На вниманието на девойките: щастлива в любовта ще бъде не тази, която се е учила да се целува върху доматите, а онази, която го е правила с бананите.

Историята за крушката

Веднъж в Москва вървял някакъв семинар за преподаватели. Сред огромното море от жени се оказали трима мъже, които (естествено) решили да отбележат срещата. Събрали се в стаята на единия и започнали за отбелязват срещата. 

И както запиват изведнъж в полилея изгаря крушката. Те извикали отговорната за смяната баба, тя, от своя страна им сменила крушката, а изгорялата оставила на масата. Преподавателите, вече доста почерпени, седят, минават към фазата "Ти мене уважаваш ли ме?" и в този момент единия, гледайки крушката споделил с останалите, че пъхнеш ли крушката в устата си не можеш да я извадиш обратно. 

Започнал спор с останалите двама преподаватели, един от тях казал "Как е възможно, аз съм кандидат на науките и съвсем отговорно ви заявявам, че каквото пъхнете в устата можете и да го извадите!", след което за демонстрация пъхнал крушката в устата си, а тя заседнала. Дърпали я, въртяли я, по различни начини пробвали, не излиза. И се наложило да ходят в "Бърза помощ".

Хванали си такси, то ги откарало, тримата се строяват пред дежурната сестра и се почват обясненията: "Такъв е случая, мъж с крушка в устата. Какво правим?". Сестрата помислила, че си правят майтап с нея, почнала да ги праща на майната им, но в този момент и показали потърпевшия, след което тя на бегом се отправила да търси дежурния лекар. Той пристига, огледал случая след което с ръба на дланта ударил по мястото, в което долната челюст се съединява с черепа. Устата на физика се отворила много широко, лекарят извадил крушката, но потърпевшия останал с неестествено широко отворена уста. Хирургът обяснил, че това е нормално състояние, просто мускулите първоначално били силно напрегнати, а сега, напротив, отслабени и засега няма изгледи да се съкратят, но след около 2-3 часа може да почне да се пробва да говори. Останалите преподаватели благодарили сърдечно на лекаря и тръгнали да се прибират в хотела. Физикът отпред, останалите двама отзад. Стигнали до хотела, един от останалите двама обаче казал "Не разбирам каква е работата. Пострадалият, без да каже дума му подал крушката, един вид "пробвай". Онзи пробвал, крушката засяда и тримата се връщат обратно в поликлиниката. Пак същата сестра, обясняват и за какво става въпрос, пращат я за лекаря. Тя, леко шокирана, търчи за хирург, той от своя страна дълго се смял, но извадил крушката по познатия начин. Хващат си такси, той оглежда пътниците и пита единствения, който може да говори "Тия какво, дебили ли са?". Преподавателят се засяга на чест, какви дебили, всичките са преподаватели и кандидати на науките, просто единия си пъхна крушка в устата, а не може да се извади". Шофьорът не повярвал, дали му крушката, той, естествено, я пъхнал в устата си и тя, естествено, не излязла обратно.

Обърнали обратно, отиват в поликлиниката. Пак същата медицинска сестра, обясняват и, дълго я успокояват и я пращат за хирург. Идва хирургът, вече почва да ги псува, прави процедурата по изваждането на крушката, след което я чупи в масата с думите "За да не се повтаря повече!".

Сядат в таксито, таксиджията ги кара тримата обратно в хотела, но ги спира КАТ. Катаджията за пръв път вижда такова нещо - трима дебили и някакъв алкохолик в едно такси. Шофьорът се опитва да му обясни с жестове, не успява; единствения говорещ е порядъчно наквасен, но криво-ляво обяснява на контролния орган каква е работата. Последният мълчаливо отива в караулката и там светлината угасва след което катаджията се връща обратно, отваря задната врата и с прави знаци да му направят място. Правят му, той сяда, от устата му се подава края на крушката. Мълчешком пътуват към поликлиниката, намират дежурната сестра (същата), привеждат я от истерия в работно състояние. Тя невярваща на очите си се отправя към кабинета на хирурга, влиза и от вътре се чуват женски писъци.

Вратата се отваря и излиза хирургът с неестествено широко отворена уста ...

Лошата новина

Шотландско село в Средновековието, събрал селския мъдрец селяните и им казва:

- Имам две лоши новини. Първо, нашият лорд възстанови правото на Първата нощ.

- Е за какво му е, нали е обратен?

- А това е втората лоша новина!

Врабчето, което много искаше да стане ястреб

Имало едно време едно врабче. Малко, рошаво и ухилено. Ухилено, щото имало навика да се хили като мутка в нови гащи. Казвало се ... е, как се казвало, да го наречем някак, как да го наречем, абе Росен ще го наречем. Та така, за врабчето Росен говоря. Това врабченце много обичало да чурулика, много обичало да си свирка, но като всички врабчета чуруликало само когато било в безопасност. Когато не било безопасно да си чурулика, врабчето Росен се скривало някъде на майка си в задния двор, покривало се с одеялцето и си и си казвало "Абе аз един ден ще порасна голямо врабче, голямо колкото ястреб, и няма да си трая, когато ми се чурулика, ами ще си чуруликам, когато си искам, и колкото си искам!" 

Врабчето Росен дори един ден станало главен строител на къщички за останалите птички и така насериозно се взело, че дори обявило на останалите птиченца един план "7+7", който трябвало да се изпълни за няколко години и всичко щяло да тръгне по мед и масло или по пух и перушина, сами си избирайте. Времето на тоя план отдавна изтекло, другите птици отдавна забравили за него, щото като всички останали неща, казани от врабчето Росен и това било празни приказки. 

На врабчето Росен дори му се отворил парашута да стане Главен перушан на Републиката, вярно, без да иска, но все пак станал. Когато го избирали един пуяк взел, че казал "Когото и да бяхме посочили, щяхте да го изберете" и това в присъствието на Росен, но Росен не се засегнал, ами само се ухилил като мутка в нови гащи, щото Росен много го бивало да се хили като мутка в нови гащи. В качеството му на Главен перушан от Росен се очаквало да бъде безкомпромисен, честен и неутрален, ама на Росен не му се получило. И да чурулика също не му се получило, въпреки че го турили на най-високото дърво в гората. Или в държавата, все едно. Важното е, че не му се получило. 

Но пък нашия перушан решил, че като Главен перушан на Републиката по-му приляга да бъде ястреб, не врабче. Той честно казано, и на врабче не приличал, по-скоро на колибри мязал, но тъй като по нашите земи колибрита нямало, та затова - врабче. Та решил нашия врабчо да стане ястреб. Ама как? Както вече казах, той нито чуруликал, нито наблюдавал кой как разпределя зрънцата на останалите птици, нито нищо. Живуркал си на най-високото дърво в гората, папкал и слушкал редовно и акал, то нали като папкаш и после акаш. И така 5 години. За 5 години на врабчето Росен не му се чул гласецът. Е, не е баш така, чул му се, но то в случаите, когато се обаждал то повече ставал за смях, отколкото нещо сериозно да го вземат. Ей така веднъж се сетил, че на една дата през една година търчал да търси тапети и да пише плакати, па те останалите пернати много бързо го сметнали и го изчислили, че си измисля. Друг път пък се сетил, че едно време строил къщички за птиченца и тръгнал из гората с фибран и шпакловка да агитира птичките за съветска власт и да им обяснява какъв благодат ще бъде, като си санират цялата гора. Те птичките не били много наясно каква благодат ги очаква, но за 5 години нито гората санирали, нито благодатта пристигнала, пък и санирането на гората излязло много скъпо, по-скъпо от друг път, но Росенчо по стар навик да не мислите, че чуруликал по темата?

Минало се време, дошъл момента Росенчо да решава дали ще остане на Големия бор (онуй, най-високото дърво в гората и държавата) или ще пикира на някъде, и докато той драматично и театрално мислел и обмислял Големия пуяк взел, че взел вместо него решение. И решил да замени врабчето Росен с една патка, ама за това друг път. Та Росенчо все пак си преровил джобовете за някакво останало достойнство, вирнал гребен (ако имат гребен врабчетата) и си тръгнал от Големия бор.

Така.

И така, както си тръгнал от Големия бор изведнъж Росенчо се сетил, че и той глас има, че и той да чурулика може! "Брех, да му се невиди, що си траях досега?" запитал се Росенчо и почнал да чурулика. Сетил се, че се чуруликане може и да стане ястреб. То верно, 5 години ей така ги проспал, ама по-добре късно, отколкото никога. А то има и една друга приказка, за акъл и мензис, ако не ти дойдат до 30 години, не ги чакай изобщо, та Росенчо второто принципно не го чакал, нищо, че бил бая муткоподобен, ама за първото ... С две думи, наперил се нашия врабец, накокошинил се, наострил едно око, като петле и почнал да чурулика за щяло и нещяло. Да го раздава ястреб. 

Е, и това не му се получавало като хората. От една страна, то хубаво чуруликал, ама хората 5 години не го чули веднъж поне да изписука, или по-точно, той само писукал, не му чули гласеца, изведнъж пристига ми оня ми ти перушан, ама един строг, ама един стоманен, като американския орел от герба им и почва да обяснява как той отдавна бил казал, как единственото спасение е в еди кое си, и въобще, без него сме за никъде, а той казвал фундаментални истини за живота. Пък той, Роско, каквото и да станело, той едно си знаел, едно си баел - Русия, и колко била лоша Русията, и как само се мешала в делата на другите държавици, все за Русия чуруликал, все Русия му била в човката и все Русия му била виновна. Е, покрай Русия и други идеи имал, всичките на принципа "Другари, дайте да дадем!" и все дни такива златни, безценни, съдържащи в себе си разковничето за добрия живот в обозримо бъдеще. Все подобни на ония за санирането и 7+7, много въздух под голямо налягане.

Зачуруликало нашето врабче и се оказало без 5 минути ястреб!

Добре дошли в Републиканската партия

Чорбаджията в старата фирма, българин, емигрант в Съединените щати, го раздаваше републиканец. Както казваше баба, кога стана калайджия, кога ти почерня гъза. Обама не му харесваше като президент, все едно у нас президент да стане циганин. Когато бай Тръмп спечели изборите, чорбаджията плуваше на метър на земята от щастие, много се кефеше на растежа на американската икономика, на който и да се обадил, всички били busy. И макар да беше републиканец, и макар да имаше американско гражданство, не ходеше да гласува, защото в Ню Йорк мнозинство имали демократите и нямало смисъл. 

Долната история сигурно би му харесала. 

Веднъж гостувах на свои приятели в Съединените щати и попитах шестгодишната им дъщеря:

- Ти каква ще станеш, когато пораснеш?

- Президент! - без да се замисли отговори тя.

- Виж ти! - казах аз - А какво ще правиш, когато станеш президент на страната?

- Ще построя дом за всеки бездомен и ще нахраня всеки гладен.

Трябва да отбележа, че нейните родители (моите приятели) са убедени демократи.

- Добре - отговорих аз. - Но за да подслониш бездомния и да нахраниш гладния не е задължително да чакаш да пораснеш и да станеш президент. Можеш да започнеш още сега, отиди да почистиш листата от моравата ми, разходи кучето ми и аз ще ти платя за това 30 долара. След това двамата ще отидем до магазина и аз ще ти помогна да намериш някой бездомен там, на когото можеш да дадеш парите и той да си купи храна и да си плати за нощувка някъде.

Момиченцето се замисли малко и каза:

- А защо този човек не дойде той да почисти листата и да разходи кучето и сам да си заработи парите?

- Добре дошла в Републиканската партия! - казах аз.

След този случай родителите на момиченцето вече не ми говорят.

Капитулацията

Руския текст на капитулацията на Германия

В дните около 9-ти май обикновено изплуват разни пишман европейци и късни антикомунисти, чийто антикомунизъм се засилва с отдалечаването от 1989 година, та все се намира някой, който да обясни как 9-ти май е Ден на Европа, щото капитулацията на нацистка Германия била подписана на 8-ми май, пък в СССР заради часовата разлика било вече 9-ми май, но те понеже руснаците са си диваци и варвари, пък Сталин бил не знам какъв си комплексар и затова настояли на ново подписване, той Сталин какъв друг може да е, освен комплексар. Та затова докато демократичните и либерални европейци на 9-ти май празнуват Денят на Европа (и ние трябва, щото сме от това семейство) комплексираните руснаци набиват крака по Червения площад в поредния парад на победата.

Само че.

Първо, немците правят няколко опита за капитулация - частични, само пред западните съюзници, в Африка, в Западна Европа. Тези капитулации са подписвани от който може. В същото време съюзниците имат договореност за отказ от сепаративен мир и за воюване до пълната и безусловна капитулация на Германия. 

Но кой може да подпише пълната и безусловна капитулация на Германия?

Е, на първо място - Хитлер. Но през май 1945-та Хитлер вече не е между живите, самоубил се е, за да не попадне жив в ръцете на Сталин, а в завещанието си е посочил за свой наследник адмирал Карл Дьониц. Карл Дьониц е вторият фюрер на Райха, макар само за 3 седмици. 

Е, не е ли нормално Сталин да поиска пълната и безусловна капитулация на Германия да бъде подписана от този, който, дори формално само, е държавен глава на Райха? 

Голяма работа, ще каже някой, важно е, че немците са искали да капитулират, пък кой и къде е подписал не е от значение, нали войната свършва.

Абе свършва тя, ама ...

Руските войници забиват знамето на СССР над Райхстага. Любимо занимание на 
разни мишоци тип "Иво Инджев" е да броят часовници на ръцете на войниците.

Още на първи май съветските войски са забили знамето си над Райхстага (или онова, което е останало от него). Германия, по горната логика, би трябвало вече да е капитулирала, но не, боевете официално продължават още седмица. Сега, ако някой е на мястото на Сталин и руснаците да планира, подготви и осъществи такава мащабна и кръвопролитна операция като Битката за Берлин, да си забиеш знамето над Райхстага, да търсиш Хитлер (или каквото е останало от него) под дърво и камък и най-накрая някакъв германски неизвестен генерал да подпише Акт за капитулация със западните съюзници, тия същите, които 4 години се офлянкват и ослушват за откриването на втори фронт срещу Германия (фронтът е открит на 6 юни 1944, на 22 юни 1944 Съветският съюз започва операция "Багратион" за освобождението на Беларус. Минали са и Сталинград, и Курск, през януари 1944 е свалена блокадата на Ленинград). Е и аз да съм на мястото на товарищ Сталин, и аз няма да се навия.

А ако погледнем в нашата си история имаме точно ама баш същия пример от Първата балканска война . нашата Седма рилска дивизия разбива турците пред Солун и когато навлиза в града, оказва се турският паша вече е предал ключовете от града на гръцката армия, която го е заела без да води бой за него. Ей така, турчинът е избрал пред кого да капитулира. На нас не ни е особено приятен този епизод от историята ни, не виждам защо на Сталин трябва да му приятен. Може би за кефа на нашите евроатлантици. 

А това, че Сталин е сатрап и диктатор, че Източна Европа беше изтъргувана от Чърчил и бяхме предадени на руснаците, че комунизмът ни беше натрапен и доста негативни неща покрай него - това е тема на друг разговор.

Ленин в затвора

Всички знаят, че в затвора Ленин си е правил мастилници от хляб и мастило от мляко. Но малцина са тези, които знаят, че от един съкилийник Ленин направил Надежда Крупская.

Liverpool, que descanse en paz

Тази сутрин гледах едно клипче как Тадич разпилява Реал М на Бернабеу миналия сезон на ШЛ и ми се стори, че един от коментаторите е Христо Стоичков. После се сетих, че Стоичков едва ли ще ходи да коментира Реал М, нищо, че Реал бяха размазани на собствения си стадион, нашето момче от "Барцилона" и, съответно, мрази Реал и в червата ("Кога стана циганин, кога ти почерня гъза?" както казваше баба), но коментатора наистина много напомняше Кюрда като звучене. Та се разрових в youtube-то да потърся Стоичков като коментатор, нали  за някакви мексиканци работеше, па май за някакъв вестник в Каталония също коментираше (само на английски не го викат да коментира, но такъв е живота, сом таймс люн, сом тайм уин) и първото, което ми излезе, е долното клипче.

Голям коментар на Кюрда, голям - Liverpool, que descanse en paz! Ливърпул, почивай в мир!

Това е след 3:0 за Барселона на Ноу Камп на полуфинала. На реванша обаче ... 

В това отношение нашето момче се доближава плътно до Пеле, и неговите прогнози никога не се сбъдват.

Жестокият свят на шахмата

Историята, която (уж) обичал да разказва на приятелите си Капабланка*:

Веднъж участвах в един турнир в Германия, когато към мен се приближи някакъв мъж. Аз реших, че ще иска автограф и приготвих писалката си, но мъжът каза нещо невероятно: 

- Аз изучих целия шахмат!

Аз се отдръпнах на благоразумно разстояние от него в случай, че мъжът е толкова опасен, колкото и безумен, но той продължи: 

 - Дайте да се хванем на бас, на 50 марки, ако дойдете с мен в стаята ми ще ви докажа.

Какво пък, 50 марки са си 50 марки, така че реших да бъда снизходителен към мъжа и го последвах в хотелската му стая.

Когато отидохме в стаята му, той седна зад една наредена шахматна дъска и каза:

- Всичко научих, белите обявяват мат на 12-ия ход независимо от нищо!

Аз играх с черните възможно най-внимателно, но за свой ужас установих, че белите са някак си странно координирани и на 12-ия ход бях матиран!

Аз опитах отново, като този път разиграх друг дебют, от който принципно не бих могъл да попадна в такава позиция, но след серия много странно изглеждащи ходове в крайна сметка моят цар се оказа обграден и на 12-ия ход следваше неизбежен мат. Аз помолих мъжа да ме извини за малко и отидох да търся Емануел Ласкер, който беше световен шампион преди мен.

Той се отнесе крайно скептично към моя разказ, но се съгласи да дойде и да играе с мъжа. По пътя се натъкнахме на Алехин, който пък беше действащия световен шампион и така тримата се върнахме в стаята на въпросния господин.

Ласкер не рискува, но игра толкова внимателно, колкото беше възможно и въпреки това след серия причудливи и изглеждащи безсмислени маневри се оказа притиснат от матова атака, от която нямаше спасение. Алехин също се пробва, но и той не успя. 

Това беше някакъв кошмар! На турнира бяха най-добрите играчи в света, хора, посветили живота си на играта и изведнъж всичко свършва! Турнири, състезания, всичко - шахматът е изучен, белите печелят на 12-ия ход!

Тук обикновено един от приятелите на Капабланка го прекъсвал с думите:

- Чакай, аз за пръв път чувам за това! Какво стана после?

- Как какво, убихме го, разбира се!

* Хосе Раул Капабланка (1888 - 1942) - кубински шахматист, дипломат, трети световен шампион. Завоювал званието в мач срещу Ласкер през 1921 г., а го загубил от Алехин през 1927 г. Един от най-силните шахматисти в света в периода 1910 - 1930 г., победител в множество турнири. В най-силните си години Капабланка завоювал славата на "шахматен автомат", еднакво виртуозно водещ партиите си и в мителшпила, и в ендшпила и практически недопускащ грешки. В официални срещи след 1909 г. Капабланка е загубил едва 34 партии, а в годините между 1916 и 1924 няма загуба.

Сравнение

Да се хвали дебелата девойка, че има големи гърди е все едно безработният да се хвали, че днес му е почивен ден.

Двигателите на икономиката

Тоя само като му видиш муцината и се чудиш циганин ли е, тъпанар ли е?

Промениха се нещата след 10-ти ноември в икономиката, сериозно се промениха. Едно време, помня, имаше министерство на външната търговия/външноикономическите връзки. След 10-ти ноември такова министерство нямаше и родните политици поеха нещата в свои ръце. 

Така например Желю Желев договори 300 000 тона американска царевица, подарък от Великата американска страна. Да се види нагледно, че новият Голям брат не е като стария Голям брат, който искаше пари за нефта си. Американците са пичове, те царевицата ей така ни я дадоха, щото си избрахме Желю за президент. После се оказа, че не било баш подарък, ама за подарък го пробутваха в началото. Дебел Сашко пък се разходи до Персийския залив малко след като седесарите взеха властта с малко и за малко и договори цял един танкер петрол. Другите държави ни завиждаха,  как няма да ни завиждат, цял танкер е това. Май и Стоян Ганев усети, че келепир има в тая работа и също скокна до Персийския залив за танкер. Това бяха години на опашки по бензиностанциите, та тия два танкера развижиха яко икономиката. Дълги години карахме с онзи бензин, помня го. 

В гладната зима на 1996-та, когато нямаше хляб по магазините (нямаше ли?) тогава президентът Петър Стоянов отиде до Полша и договори цял влак със зърно, с пшеница. То май се оказа фуражно, не беше много за хляб, но тогава хем икономиката беше съсипана, хем нямаше много за ядене по магазините, може и фуражно да сме го изяли. 

Тия дни разбрах, че в духа на икономическите традиции министърът на икономиката Емил Караниколов е подписал спогодба с ОАЕ за внос на фурми. В смисъл, ще внасяме фурми от там. Какво ще изнасяме не ми е ясно, не мога да си представя на първо време какво би могло да се окаже равностойно на арабските фурми. Въобще, икономиката ни има нужда от сериозно рамо в този момент, а особено от внос на фурми. Те другите държави внасят от онзи регион други неща, петрол например, но ние пак учудихме света. Тия фурми ще са от жизнено важно значение за икономиката ни, сега като почне един цикъл - па продаване, па консумация, па консервиране - кеф ти на компот, кеф ти на мармалад, кеф ти в сурово състояние; костилките може да ги ползваме за алтернативно гориво, особено зимъска по кварталите с малцинствата, да елиминираме малко фините прахови частици. А па може и да си заделим малко за разсад и да видим къде може да виреят фурмите и да си насадим. Па ракия от фурми ако става, лелей!

Въобще, това с фурмите може много голям ход да се окаже, истински двигател на икономиката!

Отказването

В едни отминали времена, в една друга страна беше много модерно отказването. Обикновено се налагаше на деца да се отказват от родителите си, ставаше с обява във вестника с примерно следния текст "Аз, еди-кой си, скъсвам с баща си, нямам връзки с него." - описали са го и Рибаков, и Солженицин. И у нас го е имало.

Такива времена бяха.

А сега времената са други и може да видите обратното. Родител да се откаже от детето си чрез медиите. Като Лъчо Мозъка например. Има го и това, ражда се човек, расте, жени се, деца му се раждат и тъкмо почнат да се нареждат нещата и се уреди я депутат, я кмет (келепир има у тая работа) и жена ти вземе, че се разведе, и то не само се разведе, ама и детето вземе, и съда вземе, че го присъди на нея, без да отчита факта, че си личния гинеколог на Тъпанаря от Банкя. И след 10 години отрочето да вземе и бам! да се окаже в една кола с някакъв новобогаташки пикльо. Е как да не се откажеш, как да не вземеш и да разясниш всички подробности пред медиите, да знаят, да знае и самият Тъпанар?

Вече

Девойка пита приятеля си:

- А ти ще ме обичаш ли, ако стана дебела?

- Ами аз вече ..  

Горчивото кафе

Ден първи: Цвета Караянчева: "Намаляването на депутатските заплати е популизъм!"

Ден втори: Бойко Борисов: "Депутатските заплати ще бъдат замразени"
Цвета Караянчева: "Намаляването на депутатските заплати не е популизъм. Сгреших! Сбърках!"

Това после

Встрани Димитър Главчев пуши нервно и си спомня за едно горчиво кафе, което трябваше да изпие в компанията на Тъпанаря от Банкя без особено желание. Цвета Караянчева засега няма да има удоволствието на сутрешното кафе с Бойко Борисов.

Въпросът е, който увисва във въздуха е откога министър-председателят определя какво да прави Народното събрание?

Потресеният

Иванчо изглежда "притеснен"

Гражданинът Гешев, вр.и.д Главен прокурор онзи ден бил много изненадан, по-точно потресен от възможността за пробив в системата за разпределение на делата на съдиите.

Ти да видиш!

Това са хората, които подкрепят Гешев. Аз, ако съм кандидат за главен прокурор
бих се притеснявал от такава подкрепа. Но аз съм само инженер и трудно бих
станал главен прокурор.

Аз, като обективен страничен наблюдател, като отчитам факта как Иванчо беше избран под зоркия поглед на Тъпанаря от Банкя ("Ти си го избра" - втора серия), с мълчаливото съдействие на Барни Ръбъл и с подкрепата на онези, които всъщност трябва да се притесняват за бъдещето си, а и да не забравям и съветите му " ... да остане насаме с чувството си за самосъхранение" към обвинения за хакването на НАП младеж, та имайки всичко това предвид честно да си призная, съмнявам се Иван да е бил толкова изненадан. Или потресен, все тая. По-скоро би трябвало да го приемем в реда на нещата, то е логично да се очаква когато кандидат-главният прокурор открито и честно обяснява, че разделението на властите е нещо лошо откъде-накъде следва да очакваме безпристрастно и произволно разпределение на делата в съда? Даже съм сигурен, че ако се поосафери малко от потрисането си много скоро ще открие, че този пробив е осъществен от ТАД-груп, те пръскачките пред Народното събрание хакнаха, та едно разпределение на делата в съда ли ще им се опре? Хем и чорбаджията на ТАД-груп му е под ръка на Гешев, още е в ареста, а ако не е, колко му е да го приберем, то сега няма къде да се дене, да не е Васил Божков?

Да се върнем на душевното състояние на Иван Гешев. Потресен бил човекът. И му личи, гледа ококорено, мига с очички и каскета му е смачкан. Толкова е потресен, че е забравил за факта, че в последните 5 години (когато не сме имали правосъдие според него) беше заместник на Цацаров и имаше достатъчно време и лостове да провери дали работата на системата за случайно разпределение на делата. Но не изглеждаше да има желание. За сметка на това сега се "потриса" и, чудо на чудесата, с пробива в системата незнайно как се оказа свързан Лозан Панов. Така Гешев, макар и силно "потресен" е целият в бяло, а Лозан Панов, както винаги, е от лошите.

Победителят на грипчето

Той Е! 

Много хора са го отписвали, ако не знаете. Вероятно
са му писали нещо такова: "Киро, да умреш дано, аз
те отписвам".

Той е Киро! И не само Киро - той е СуперКиро, той е Киро победителят на грипчето! Тези, които до вчера го наричаха Киро Гела, зализаният педераст или Делиорманската мастия днес треперят и се крият в миши дупки, от малки по-малки! 

Киро не само осъществява многомилионни инвестиции на страната. Киро не само създаде от нищото отбор-хегемон, отбор-мечта, отбор, който никога не губи и който е непотопяем като "Титаник". Киро създаде от себе си един победител! Победител в живота, не в бизнеса, не във футбола, не в корабостроенето, не, Киро е над тези дребни неща, те са само част от пейзажа, те са подробностите, които трябват за фон, за да изпъкне по-голямото, по-значимото, по-важното. А по-важното е какво е направил Киро. А какво е направил Киро?

Киро е направил много неща. Един ден сигурно ще ги пишат в учебниците, но засега още ги няма и затова се налага да се прибягва до услугите на услужливи лайняни сайтове като Блиц. Така простосмъртните хора могат да разберат, че всъщност коронавирусът за едни може да е смъртоносна опасност, но за Киро е едно най-обикновено грипче. Вирусче, което Киро е победил ей тъй, между закуската и обяда. Двубой, сравним с двубоят на века във всяка една спортна категория - и с "Мача на века" между Италия и Германия на мексиканския мондиал през 70-та, и с  Битката в джунглата - двубоят между Мохамед Али и Джордж Форман и с още десетки хиляди, но победата на Киро над КОВИД-19 изпъква над всички.

Киро показа на всички как трябва да се воюва! Киро показа на всички как трябва да се побеждава! Фактът, че Киро беше приет в частна болница без инфекциозно отделение и заради него персоналът на болницата беше две седмици под карантина не бива да отклонява фокусът от основното - Киро вече говори за вируса като за "някакво грипче". 

Мазно, просто и зализано

Епохално събитие! Чутовна победа! Победа, която трябва да влезе в аналите на българската армия, и без това от 70 години нямаме спечелена битка, то никакви битки нямаме, никакви успехи на бойното поле нямаме, ето една чудесна възможност да опресним списъка с бойните подвизи на славната българска армия! Ето за какво трябва да има парад на 6 май, не за някакви там избити византийци преди повече от 1000 години или за превземането на 3 купчини камънак, което някои наричат "Превземането на Одрин"!

А после?

После, след победата над грипчето Киро, с присъщата му скромност дари 100 000 лева на болницата в Ловеч. И пак, тихо и скромно и леко засрамено Киро обяви това на медиите, да знае народа кой го храни и кой го лекува. А я си представете, че вирусът беше победил Киро, а? А тогава кой щеше да дарява на ловешката болница, кой щеше да краде от държавата, кой щеше да рита мачле с премиера и да яде печено теле на центъра на стадиона в Разград? А, кой?

Затова той Е Киро - Победителят на грипчето!

Ирландецът

Остаряха

"Ирландецът" става за гледане основно заради актьорския си състав - Робърт Де Ниро, Ал Пачино, Джо Пеши, Харви Кайтел и всичко това под ръководството на Мартин Скорсезе. Ако трябва да се залага на сюжета, гангстерската история на "Казино" е много по-интересна, завързана, много повече става за гледане. В "Ирландецът" нещата са базирани на изчезването на Джими Хофа и версията на Франк Шийран, но в крайна сметка това е само една много добре филмирана версия. 

Играта на актьорите е много добра, но пък хората са на години и колкото и да ги гримира и "подмладява" Скорсезе, 72-годишният Де Ниро трудно минава за 30-40 годишният Франк от 50-те и 60-те години на миналия век. Същото се отнася и за Ал Пачино, а и Джо Пеши изглежда доста над 50-годишен при срещата на Франк с Ръсел Буфалино. Гримът ги прави да изглеждат като мумии, и Де Ниро, и Пачино. При Харви Кайтел не е толкова видно, той и без това играе възрастен персонаж, Джо Пеши също.

Но пък играта на Де Ниро е както си я знае човек и както го помни - вживява се в ролята си. Бива си го Де Ниро за такива неща, играе както в "Разярения бик", "Казино" и ""Нос Страх". Ал Пачино малко смесва ролите с "Усещане за жена" и "Море от любов", много вика. Може и ролята на героят му да е такава, може и така да се опитва да предаде арогантност на героя си или нещо друго, не знам. Само дето не се развика "I'm everybody's daddy", ама то с играта си го каза.

Иначе сюжетът на филма става - мафията, доновете, Ню Йорк, ресторантите, автомобилите от 50-те, 60-те и 70-те години, парите. Част от очарованието на картината. Малко ми идва в повече цената на успеха за Франк с мълчанието на дъщеря му, излишно е според мен, дори да е истина в живота. В крайна сметка го препоръчвам за гледане, но определено не разбирам защо го бяха набутали за фаворит за "Оскар" тази година.

За любовта

- Поручик, вече два часа ме е**те и още една дума за любов не сте казали!
- Ах, простете, корнет, аз ви обичам!

Победата над едрата шарка

Една история на вниманието на антиваксърите. 

Запознайте се, това е Али Маяу Маалин.

Али е последният болен от едра шарка на Земята.

Програмата за глобална ликвидация на едрата шарка била приета през 1958 година от Световната здравна организация. Медиците от 73 страни със съвместни усилия избавили човечеството от инфекция, която имала милиони жертви до този момент. Идеята на програмата била проста: да се пресече разпространението на шарката посредством масово ваксиниране докато на Земята не остане един-единствен болен. Който болен да се открие и да се постави под карантина. 

19 години след началото на програмата за всеобщо ваксиниране против едра шарка последният болен от едра шарка на земята се оказал Али Маалин - приветлив младеж, който показвал пътя на лекарите към болницата, в която работел като готвач. За няколко минути в колата Али се заразил и влязъл в историята. Когато оздравял от СЗО почакали известно време и обявили премия в размер на 1000 долара за този, който открие болен от едра шарка. От 1979 година досега тези пари така и не са дадени на никого. 

През 1980 година 33-тата сесия на СЗО официално обявила едрата шарка за победена. Била подписана декларация, която официално съобщавала на света, че на Земята повече няма едра шарка. Това означавало, че повече нямало опасност някой да се зарази и заболее от нея. Това означавало, че вече нямало необходимост от ваксини против едрата шарка. Без ваксините победата била невъзможна, но сега вече можели да се отменят. 

Ваксини против едра шарка не се поставят вече 40 години.

Начало и край

Той започва ... не помня точно, струва ми се попита ме нещо за времето. А свърши ... не помня точно ... но свърши 4 пъти ...