Кой да ни управлява? - продължение

Този пост е продължение на предишния, макар че в него по-скоро ще говоря за това как искам да ме управляват. Беше ми много интересно да чета един вестник, лежейки на плажа, в който в определен формат се представяха накратко идеите на кандидатите за властта. Малко телеграфно, но нали зер в улеснение на електората се прави. Много от нещата ме накараха да се разсмея, други ме докараха до ярост, че по толкова елементарен начин се търсят гласове. Прави ми впечатление обаче, че 20 години демокрация не научиха българския народ да чете внимателно предизборните платформи, а самите партии не се правят на по-умни от избирателите си.

Елементарната икономическа логика е следната - работната заплата в частния сектор зависи основно от производителността на работниците. Една партия сама по себе си не може и няма как да повиши производителността. Не става нито с решение на конгрес на партията, нито с постановление на правителството. Самото правителство може да направи минималната заплата 400 лв и следната заплата 900 лв с постановление, но веднага килограм сирене ще стане 20 лв, един хляб 5 и така нататък. Тоест - ако производителността ти на работник, инженер или каквото и да е стига да си купиш 240 хляба с минималната работна заплата, то ти ще си купиш 240 хляба с минималната работна заплата, независимо каква е тя. Повишението на заплатите без да има повишение на производителността води до инфлация.

Да, но милата на сърце ми БСП и дума не обелва за това как ще повиши производителността. В 12 страници текст. В същото време се говори за заетост, която създава работни места, но не казва как. Има наистина социални искания, като увеличаване на платеното майчинство до 2 години, но всичко, сбито на 12 страници е прекалено общо.

За СДС постигането на европейски доходи задължително минава през повече блага, произвеждани от българската икономика, т.е. по-висок икономически растеж. Не е възможно да се получава по-висок доход без да се произвежда повече стойност. Няма как да преодолеем изоставането от европейските доходи в обозримо бъдеще, ако растежът ни е съизмерим с този на по-богатите от нас. За да ги настигнем, трябва да предприемем много по-решителни стъпки за постигане на растеж около 10 на сто годишно през следващите години. Ключова за постигането на висок растеж е ролята на инвестициите. Основен приоритет на СДС е създаването на благоприятни условия за инвеститорите (местни и чуждестранни), които ще бъдат в основата на създаването на нови и добре платени работни места.Да забелязвате някъде да се споменава как точно ще се създадат тези благоприятни условия, че и какви точно са те?

Черешката обаче е програмата на Новото време. В своя блог обичаният от мен Мирослав Севлиевски с нескрита гордост публикува своето интервю за "24 часа" . Да не споменавам, че всичките 31 точки са пълен популизъм и се оборват за отрицателно време. Ще се спра на първите три:

1. По-високи заплати

Предвиждаме изпреварващо увеличение на заплатите на учителите, лекарите и сестрите чрез оптимизиране на другите бюджетни харчове и запушване на течове от кражби и корупция, както и диференциране на заплатите в държавната администрация с висок таван за съвестните и квалифицирани служители. Държавата трябва да стане по-добър работодател на способните и трудолюбивите.

2. По-високи пенсии

На пенсионерите с пенсия под 300 лева държавата да предоставя безплатно всички необходими лекарства. Пенсиите се увеличават, ако растат заплатите и работещите.

3. Запазване на работни места

Предлагам двугодишен мораториум върху съкращенията на работните места в обществения сектор. За да се запазят работните места при икономическа рецесия са необходими мерки за предпазване на бизнеса от кризата. Ще инвестираме в реновиране на важните обществени сгради - училища и болници, чрез което да се подпомогне строителния бизнес и производството на съпътстващи продукти за бита - текстил, мебелна промишленост и т.н. По-високите разходи за заплати и пенсии в публичния сектор - заплати на учители, лекари, полицаи, медицински сестри и пенсии - ще дойдат единствено от повишени приходи в бюджета. Това няма как да стане при положение, че масово в България доходите са сиви или полу-сиви - осигуровките са върху минималните прагове, от там постъпленията в бюджета са по-ниски от необходимите средства за увеличение на пенсии и бюджетни заплати. А как точно ще стане тоя комунизъм с безплатните лекарства за пенсионерите с доход до 300 лв, не знам. То и не се връзва с желанието да вдигнеш пенсиите чувствително. Двугодишният мораториум върху съкращенията в публичния сектор в условията на финансова криза в България означава, че при липса на пари в бюджета, те ще се печатат, което ще напомпа инфлация и е в противоречие на политиката на валутния борд. Реновирането на важни обществени сгради означава, че държавни поръчки ще бъдат възлагани на частни фирми (нормално, навсякъде така се прави). Веднага изниква въпросът а бе как точно ще става това, в условията на криза това не е ли начин да се финансират точно определени фирми?

Нито една от посочените партии до тук не посочват как точно ще подпомогнат частните фирми за повишението до доходите им. Да искаш да повишиш доходите на лекарите и учителите е похвално, но тъй като парите за това ще дойдат от моите данъци искам да го видя черно на бяло как точно ще стане - през първата година толкова, втората толкова и т.н. Същото се отнася и за пенсиите, публичните разходи, строителството на магистралите, газопроводите, електроцентралата в Белене. Схема на управлението, а не общи приказки. В крайна сметка, може би защото съм инженер, вярвам на цифри и двойката си е двойка, десетката - десетка. Общите приказки са за пенсионерите и за хората на хуманитарните професии.

В заключение - нито една партия няма ясна управленска програма. Нито една партия философия за добруването на населението. Нито една партия в момента не заслужава да управлява. Цялата ни политическа сергия е пълна с развалени домати и избора е върху по-малко развалените, не върху добрите.