В памет на ...

На 2. Август 2007 г. Сергей Антонов е открит мъртъв в дома си. Както можете да прочетете в съобщенията в пресата от тогава, отиде си сам, забравен от хората, от обществото, дори и от някои от близките и роднините си.

В книгата си "Италиански потайности" преводачът Асен Марчевски отбелязва, че Антонов е бил много удачно избран от авторите на "българската следа" за "организатор" на атентата срещу папата. Психически лабилен, свит, неуверен - идеален за обработка. Българската страна твърди, че Антонов е бил обработван с психотропни вещества в затвора "Ребибия"; италианците твърдят същото за времето, прекарано в домашен арест по време на процеса срещу него. В последствие обаче никой не се интересува от него след процеса. Нито италианците, нито българите. Жена му се развежда с него след процеса. Държавата го остави благородно на работа в Балкан, ама Костов продаде Балкан със се Антонов вътре на голямата Гад и с молбата да не го уволнява, че видите ли, лабилен е ... Гадта се съгласи.

Два пъти съм виждал Антонов на живо, на автобусна спирка. Изглеждаше точно по начина, по който е на снимката. Невзрачен, неоткрояващ се от тълпата. Човек, тръгнал на пазар след работа или на среща с приятели. Въпреки че поне приятели са му останали. Всъщност, приятелите му издействат мизерната пенсия от 360 лв за заслуги към държавата. Отпусната великодушно от Народното събрание през 2003 или 2005 година. Те му помагат да издаде стихосбирка, събирайки пари помежду си. Виж колко малко е необходимо да направиш един объркан и нещастен човек щастлив. Е само 360 лв ли се откъснаха на България от сърцето и? В различни източници, включително и последната книга за атентата срещу папата се споменават колосални суми, с които е разполагал Агджа - 50 000 германски марки за нещо си, 3 000 000 марки за атентата срещу папата. Агджа едва ли страда от липса на средства и днес, в затвора. Ватиканът едва ли е обеднял. А Антонов ...

И въпреки всчко, както казват съседите му:

Серьожа беше много добро момче. Никога не е създавал проблеми в кооперацията. Винаги поздравяваше с "добър ден", "приятен ден" и "Хубава България". Но имаше и странни навици. Всяка вечер в полунощ пускаше химна, пееше и стоеше мирно, разказа Тодорка.

Май за да пееш химна и за да обичаш страната си е необходимо или да преживеш процес в Италия по обвинение в заговор за убийството на папата, или да си психически неуравновесен.

Всъщност персоналната пенсия не е гузното извинение на България към Антонов. Тези 360 лв съвсем не са думите "Сине мой, ти защити моето име, защити българския народ и не позволи върху на да бъде лепнато петното на безскрупуплни и садистични убийци. Ти жертва своето здраве, своя живот, не се поддаде и не се огъна. Ти показа, че независимо от комунистическата власт тогава ние не сме убийци. Това което ти давам, е малко, в сравнение с това, което заслужаваш. Малко е, в сравнение с това, което можеше да получиш, ако беше се огънал, ако беше казал - да, аз бях вътре, аз го организирах, накараха ме, принудиха ме ... Може би щеше да си в САЩ, под друга вънност и друго име. Тези 360 лв са най-малкото, което мога са ти дам, но ги приеми с благодарностите ми, че ти се оказа достоен син на България". За съжаление Антонов никога не чу тези думи. За съжаление България го забрави много бързо. За съжаление той не стана новият Димитров и не се защити сам на процеса. За съжаление на доста хора той остана жив много дълго време и не се писа нито репресиран, нито привилегирован от стария режим. Той не се показа по телевизията с искане за пенсии, компенсации и прочие глупости.

Той просто изпълни един дълг - да служи на страната си. 

В същото време се намериха блюдолизци, които поканиха папата да посети България, все едно ние сме езичници и нямаме църква, нямаме ръководство на църквата, нямаме патриарх. Хора, които ме приравниха на албанците, филипинците и всичката останала измет, която Йоан Павел ІІ посетил. Просто България беше поредната дестинация на "пътуващия" папа. И когато папата все пак дойде в България, така и не се намери някой, който да включи в дневния ред среща на Йоан Павел с Антонов. Какво щеше да навреди тази среща? Та нима не сме свикнали на подбни срещи от времето на късния Брежнев? Нима папата беше в по-лошо състояние от Брежневото? Та нима можем да приемем с лека ръка срещата на папата с Агджа в затвора "Асколи ", а не можахме да срещнем папата с един човек, който несправедливо бе обвинен и който пострада достатъчно. Среща, която би изчистила всички съмнения много по-нееднозначно и рязко в сравнение с промълвеното мрънкане на папата при срещата му с Георги Първанов - "Никога не съм вярвал в българската следа. Това беше една инсинуация.". Това, казано от човек, който едва се движи и трудно говори, и то в страната, където са неговите "атентатори" не звучи особено убедително. А и да не забравяме християнския морал, който позволи на Йоан Павел да даде прошка на Агджа. Но не го накара да се срещне с Антонов.Разберете ме правилно, нямам нищо против папата. Не съм съгласен с пасивната позиция на България. Не съм съгласен да каним папата през главата на патриарх Максим (то вече стана де, дойде, видя и си замина). Не съм съгласен да чакаме (по навик от 5 века робство) някой друг да ни умие лицето.

Мине се - не мине време и този човек - Мехмет Али Агджа - намира сили и си спомня нещо, свързано с "българската следа". Или е нова информация за това как точно са го вербували от КДС, или ще заяви, че България няма нищо общо с атентата срещу папата. Само че ...

Али Агджа е помилван през 2001 година за атентата срещу папата. Екстрадиран е в Турция, където излежава десетгодишна присъда за убийство. Скоро Агджа ще излезе от затвора и ще заживее със семейството си като свободен човек. Неговата жертва - не папата, а Антонов - не само е мъртав, но и отдавна няма семейство, а и не беше толкова свободен, колкото ни се иска.

У нас не се намери човек, който да поиска екстрадирането на Агджа в България и съденето му за уронване на националния ни престиж. Или за клевета. Не знам, толкова ли нямаме юристи, които да намерят точната формула? Агджа, в момента в който си отвори устата, и веднага получава вниманието на световната преса. Затова всеки ни свързва с три неща - кисело мляко, български чадър и атентата срещу папата.

Накрая искам да благодаря на Румяна Угърчинска за труда, който е положила да разследва атентата срещу папата, за доказателствата, че "българската следа" е една фалшификация и за хубавата книга, която е написала.

И не на последно място - да си спомним са Сергей Антонов, мъченикът на Нова България, несправедливо обвинен, умрял забравен от всички.

Да го споменем с добро!