Преди време открих един много интересен сайт. Интересен за мен, а както в последствие разбрах - и за някои мои приятели. Радвам се, че има хора, които качват в интернет книги на български и по този начин подпомагат повишаването на културата на хората. Или поне на тези, които искат да го направят.
Преди доста години спечелих една книга като награда от едно столично радио. Когато отидох да си я взема, се оказа едно книжленце, носещо дългото заглавие "Всичко интересно, което знам, съм го научил в детската градина". Пълна тъпня, както бих могъл да се изразя. Дори не знам как има хора, които могат да съсипват хартия да се печата това, как някой си е играл да превежда (книжлето не беше от български автор), да издава, авторски права се плащат... Ето срещу такива книги си "зелените" партии и движения задължително трябва да протестират.
Друга глупост, която пак спечелих от същото радио беше "Клозетна литература" или нещо такова. Дори не я четох, то направо ме е гнус да си помисля за това книжле. Пак разни тъпотии. Пак хабене на хартия и мастила.
В тази връзка се сещам за Голямото четене и резулатите от него. Дори не си и направих труда да се регистрирам и да гласувам. Защо ли - ами вижте крайните резултати. Спечели "Под игото". Нямам намерение да споря заслужено ли е, или не; то хората имат различни вкусове, някои наистина може да смята, че това е най-хубавият български роман и така нататък. Моят фаворит от българската литература е "Тютюн". Много ми харесваха и книгите на Андрей Гуляшки за Авакум Захов. Да не говоря колко чужи автори съм чел с удоволствие - като почнете от Марк Твен, минете през Фредерик Форсайт и стигнете до Айра Левин.
Обичам да чета и съм горд с това. Книгата наистина е прозорец към света, както ни учеха навремето в училище и радостно за мен, че е намерен начин книгите и книжовността да бъдат в крак със съвременните технологии.
А като се сетя да министърката на културата Нина Чилова, която обичаше да чете произведенията на Панчо Владигеров... Всъщност си е нормално, на фона на спомените на нейният лидер Симеон ІІ, който помнеше посещенията на Пенчо и Петко Славейкови в двореца... или да си спомним министърката на културата Елка Константинова, чието потомство се въползва тутакси от дошлата демокрация и се гмурна в издателския бизнес на еротични списания (евтина порно литература, ако може да се нарече литература). Абе баш в това ли намерихте.
В края искам да благодаря горещо на авторите на сайта, които са го създали и го поддържат.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!