А през това време в Ню Йорк ...

Ураганът "Санди" в Ню Йорк.

Flash mob

Flash mob-а се появи за пръв път в началото на века. Тогава тепърва прохождаха "социалните" мрежи и дали във Фейсбук или във форуми, хората се организираха и правеха на пръв поглед странни неща. Помня, че съобщенията бяха за хора, които изведнъж се събират на едно място и правят нещо необичайно: като например, да ръкопляскат на излизащите от супермаркет, все едно че са холивудски звезди, или пък да замръзнат всички в една поза (като тези тук например), или пък да четат една и съща книга. 

После очевидно някой се е сетил, че внезапната тълпа може да се използва и за нещо по-позитивно и полезно и така са се появили клиповете от днешния ми пост. 

При мен нещата първо започнаха с клипа от софийското метро и изпълнението на Mission Impossible Theme, 

а после се поразрових из youtube и намерих още такива изпълнения. То, всъщност, ако се разрови човек ще намери десетки клипове за flash mob в нета, на най-различна тематика и с най-различни номера. Но на мен специално ми харесват най-много музикалните изпълнения. Одата на радостта, изпълнена на градския площад в Сабадел, Испания - вероятно е много приятно да се разхождаш в неделя сутринта и да се натъкнеш на такова изпълнение.

Също така и flash mob-а на Болеро от Равел в Клуж-Напока, изпълнено в някакъв мол - много подходящо място, макар че едва ли всички посетители на мола са го оценили.

Morning mood в метрото - предполагам, че е някъде по Скандинавия - интересно начало на утрото; пътуваш си в метрото и изведнъж около теб пътниците вадят по цигулка (малка, голяма - кой каквато си е донесъл) и почват да свирят.

Е, има и flash mob свързани не само с класическата музика - като например масовия танц на Single ladies. Хайде сега някой да ми каже, че е видял танцьорка с целулит или някой друг кусур.

Под закрилата на ...

1. Тъпанарят от Банкя видимо не си е научил урока от връщането на бонусите - нещата, уредени със закон са над неговата воля. Иначе го играе пич и раздава справедливост.
2. Пернишката калинка в ОДП - Варна си има шеф. В краен случай си има и ресорен министър. Ако някой ще я уволнява, вероятно е един от тях двамата.
3. Като гледам снимката вдясно, поредната калинка в управлението не ще да е много кахърна, че Кръстника е решил да я уволнява.
4. Не знам кой му прави ПР-а на Борисов и кой му дава акъл за такива работи, но щеше да е по-добре да се посъветва с някого преди да си отваря устата да уволнява Пенчева. Щот` сега влизаме в ситуация "Много искахме да я уволним, така беше редно, но законът я пази, законъ-ъ-ъ-т...". А ако госпожата имаше поне капка достойнство, досега щеше да е направила две неща: да се е извинила за думите си и да е напуснала сама.
5. Все пак, ако Пожарната толкова пък държи да уволни някого, има цели трима кандидати за целта. Странно, защо останаха встрани от цялата дандания?

Григорий Лепс - Разные люди

Днешната песен всъщност е на Coldplay, но с руски текст. Специално руският вариант е хубав, но мисля, че в случая по-силната страна е музиката.
Григорий Лепс е нещо като руски вариант на Георги Христов - съвсем сериозно го казвам. И е типично руска звезда - такъв трудно би се появил на Запад - а това го казвам в добрия смисъл на думата. Гласът му има много приятен тембър и звучи приятно (а бе всъщност понякога прекалява с виенето във високите тонове).

За днешната песен съм благодарен на Лондон ББ - най-доброто ми интернет-другарче, тя ме светна за нея.  Прати ми я преди около месец, имах достатъчно време да я въртя, да я слушам, да си я изтегля от нета и да си я завъртя на уинампа. Иначе на Лепс повече ми харесват "Водопад" и "Самый лучший ден" - особено първата, а нарочно съм подбрал концертни изпълнения, по-добри са от студийните записи.
Това, което най-много ми харесва в Лепс (без да съм му кой знае какъв фен) е, че във всяка една песен има поне едно изречение, което дава смисъл на целия текст. Или което ме кара да се позамисля малко. Така е, обичам да слушам музика, която ме кара да мисля.
Приятно слушане и се надявам да ви хареса наистина. 

Гледна точка

Тарикат момче, пласирал се е.

Смит и Андропов v 2.0

Саманта Смит и писмото и

Саманта Смит е американско дете, което преди около 30 години написа писмо до съветският лидер Юрий Андропов. Андропов изненада много хора, като и отговори. Кореспонденцията между ръководителя на едната суперсила в света по онова време и неизвестното момиченце от Америка стана част от голямата игра между двата тогавашни свята. Аналогично дори години по-късно руснаците изпратиха "посланик на мира" - руското момиче Катя Личьова.

Тая история с писмата, невинните момиченца и посланиците на мира бяха част от плодотворната размяна на циркови номера между СССР и САЩ в годините на Студената война.
Сетих се за нея когато прочетох за телефонното обаждане от министъра на финансите Симеон Дянков до 15-годишната пловдивска ученичка, която в отворено писмо във Фейсбук го попита защо в Гърция въпреки кризата гръцките пенсионери получават в пъти повече отколкото българските.

Отговорът на Андропов навремето беше достатъчно захаросан, стандартен, лицемерен. Отговорът на Дянков - също. Възрастните в САЩ и СССР не повярваха на приказките на Андропов за мир и за победата на комунизма, възрастните в България също не вярват на приказките на Дянков за благоденствието, което ще дойде само в следствие на финансовата дисциплина. Отговора на Андропов беше обикновен пропаганден ход, отговора на Дянков - също. Отговора на Андропов не намали ядрения потенциал на СССР и не накара Рейгън да спре разполагането на ракетите "Крус" и "Пършинг ІІ" в Европа. 

Обаждането на Дянков до 15-годишната Марина нито ще повиши пенсиите, нито ще ни оттласне от дъното на доходите в Европа, нито ще намали чувствата на унижение и мизерия у пенсионерите. 

Лично за мен обаждането на финансовия министър до една 15 годишна ученичка не е новина. По-скоро е глупав PR--ход, подобен на отговора на Андропов до Саманта Смит. И докато Дянков го играе голям пич в тая захаросана история и обира овациите, видимо никой не си задава въпроса как той се е сдобил с телефонния номер на Марина. Защото, вижте как започва новината: 

"Добър вечер, Марина, Симеон Дянков се обажда..." Това чула 15-годишна пловдивчанка във вторник вечерта, когато след настойчивото позвъняване най-сетне решила да вдигне GSM-a си на непознат номер.

Аз лично не бих се напикал от кеф, ако ми се обади финансовият министър да ми обяснява що са ниски пенсиите (щото министъра е некадърник, на първо място), а бих попитал откъде има телефонния ми номер. Моят номер, който представлява лични данни и би трябвало да е грижливо пазен от посегателства от телекомуникационната компания, с която имам договор. Тоест, очаквам че мобилният оператор не е толкова любезен и не откликва веднага на всяко едно позвъняване за справка. А не звучи логично за подобна глупост да се впряга ресурса на службите за сигурност да издирват телефонния номер на нашенската Саманта Смит. 
Та цялата тая история ме върна 25 години назад, в края на 80-те. С писмото на малкото момиченце, с трогателния отговор на чичко финансовият министър, със захарната глазура на "новината" и с тънката, едва доловима миризма на милиция.

Хора, подарете цвете

В една известна народна песен от началото на ХХІ в. се пее следния припев:

Хора, подарете цвете!

Хора, запомнете ни добре!

Гордост е да служиш в редовете

на България и МВР!

Някак си отвътре ми дойде днес да възкликна: Хора, подарете цвете:

Не обръщайте внимание на факта, че милицонерът е руски, а не роден. По 

шкембе родната милиция не изостава от руската.

• ... на онези, които получават заплата от нашите данъци и спят в работно време;
• ... на онези, които вместо да са по улиците, са скатали на сенчица;
• ... на онези, на които не им е неудобно да спят в служебната кола, купена пак с парите от нашите данъци и дадена им за улеснение на изпълнението на служебните им задължения;
• ... на онези, които не ги е страх от шефа и могат да си позволят да се скатаят и дремнат, докато вие - не;
• ... на онези, вместо да се засрамят и извинят, наричат автора на снимката "селски глупак, търсещ внимание";
• ... на онези, които се сетиха за закони и правила едва когато опря до тях;
• ... на онези, които 4 месеца след като снимката е качена в интернет и всеки може да я види още не са наказани;
• ... на онези, чиито шефове се покриха като мишоци и все още не смятат да поднесат публично извинение за поведението на своите подчинени;
• ... на онези, които са намерили своята сладка службичка в редовете на България и МВР;
• ... на онези, които имат наглостта да квалифицират поведението на автора на снимката като "хулиганско", а поведението на колегите като "правилно" и затова също да вземат заплата от нашите данъци;
• ... на онези, които пуснаха шкембета, докато се бориха с престъпността;
• ... на онези, които искат по-високи заплати, защото ни защитават от престъпността;
• ... на онези, които вземат заплата от държавата, но не отказват и парите на престъпността;
• ... на онези, които за 20 години един английски не научиха, че да се разбират що-годе с чужденците по курортите и по пътищата;
• ... на онези, които спират избирателно коли със сами жени вътре с единствената цел да "ги поканят на кафе някой път";
• ... на онези, които нарекохме "полицаи", макар че те си останаха все същите милиционери от едно време;

Подарете им цвете. Както виждате, заслужават го.

Даша Астафьева и Никита - Avocado

Този клип не е като Верëвки, но въпреки това има какво да се види. Едва ли текста е от особено значение, но поне Даша е на висота.

5 години

Моят блог стана на 5 години. 

Честито на мен.

Как ли ще изглежда този блог след 25 години? 

Пернишка нокторезачка

Перничани са жеУезни, корави и стабиУни!

Роднината от село

Роднини на село има всеки. Както каза арх. Ястребовски преди години, всички сме от село. 

Роднината от село в случая обаче е конкретен образ на всичко просто и примитивно - шумното секнене в шепа, плюенето, люпенето на семки, викането така, че да се чуеш на съседния баир, просташките шеги, и дебелашкия хумор, тънката миризма на пот, отношенията с жените като към овце.
Роднината от село често е по-компетентен от всички наоколо, разбира от всичко, знае, че всички вестници лъжат и е твърдо убеден, че точно него никой не може да го прецака; а ако случайно се прецака някъде, то е защото целия свят се е наговорил да го прецака.

Да имаш такива роднини или познати може да е неприятно, но не е срамно - в крайна сметка, човек не си избира роднините и къде да се роди. Лошо е когато начело на държавата ти е такъв селски бег.

Жалко и смешно е, когато нашенският Гаспачо се опитва да обяснява нещо на хора, къде-къде по-умни от него, по-образовани и с по-широка култура. 

Жалко и смешно е да обявява за грандиозни успехи посредствените си резултати за близо 4 години управление. 

Жалко и смешно е един прост милиционер да разяснява разликите между левица и десница на форум на европейската десница. Още по-жалкото и смешното е членството му в БКП. 

Смешно и жалко е да говориш какъв икономически отличник си, как спазваш всички възможни критерии и сам да се даваш за пример на къде-къде по-мощни и развити икономики от твоята и в същото време да си на опашката по доходи в ЕС и дори неприетата Хърватия да е по-богата. 

Смешно и жалко е да демонстрираш, че ако за западноевропейците изборите са основния инструмент на демокрацията, то за теб е нищо повече от махленски пердах. 

Смешно и жалко е твоят политически противник да оглави ПЕС, а в същото време твоето най-голямо постижение е зам. председателско място на една компроментирана политическа нула. 

Смешно и жалко е да представяш парламентарните избори в най-бедната страна в ЕС като финал на политическата Шампионска лига и то по начин, все едно бъдещето на съюза зависи от това.

Смешно и жалко е да не си зададеш въпроса "Ти кой си?" преди да си отвориш устата да ръсиш подобни глупости, а още по-смешно и по-жалко е да не си отговориш. 

Смешно и жалко е да говориш за 19 км магистрала и да направиш помпозно откриване на 10 км метродиаметър с 11 спирки по него, да поканиш еврокомисар за откриването му и това да го разнасяш из цяла Европа като нечувано събитие. Точно както селският роднина обяснява колко тона картофи е произвел лани, и колко тази година.

Точно като далечния роднина от село, който вечно се оплаква колко му е тежко и трудно, но не прави нищо за да го промени, така и Тъпанарят от Банкя поиска помощ от ЕНП в тежката битка догодина срещу БСП на фона на самохвалството си, че 7 пъти е излизал победител от изборите. 

Точно като селският роднина, който се познава с всички известни хора, така и нашият е голям приятел с Берлускони, Меркел и разбира се, г-н Барозу. 
Точно като селският роднина, който дава акъл на гражданята ако искат да имат, да фащат мотиката като него, така и Борисов си позволи да дава акъл на своите колеги от бившия Източен блок. И точно както селският роднина не си дава сметка, че гражданчето печели 10 пъти повече от него зад компютъра, така и Борисов не си дава сметка, че е на опашката по доходи и не върви да се обажда.

Стефан Данаилов го беше срам от много неща, които описа в един кратък предизборен клип. 

Мен ме е срам само от едно в момента - от простака, начело на страната. 

Фенове и кумири

Странни чувства за гордост и лично достойнство има българският министър на културата.

Само преди месец зае гордата поза на достоен човек, който работи, без да прави компромиси с достойнството си. 

Министър-председателят е мой началник, аз съм длъжен да му се подчинявам. Нямам никакви поводи да му се подмазвам, а трябва да му казвам: „Да, слушам, ако мога да върша работа"! За това съм се цанил, той е мой работодател. Въпреки че някои хора си уредиха живота, докато му се подмазваха, докато мен ме плюеха. 

Веждичката, 5 Септември 2012 година 

Вчера обаче реши да му тури пепел:

Джон Траволта и Робърт де Ниро си имат кумир – не кой да е, а българският премиер Бойко Борисов.

 Веждичката, 15 Октомври 2012 година

Аз Вежидчката, след първото му изявление го имах за единственото гръбначно в правителството, той се оказа като петела на тетка Цецка!

Така в скромната си визитка на футболист, художник, каратист, тенисист, пожарникар, охранител, ченге, ленторезач, генерал, кмет и министър-председател Бойко Борисов (съвсем без да иска) добави и престижното "кумир"! 

А горната снимка доби напълно завършен вид. На нея са кумир, двама идолопоклонници и един ибрикчия.

To Protect And Serve

С видима гордост вътрешният министър Цветан Цветанов съобщи, че за 1 място в системата на МВР се конкурират над 100 човека. И, като всички хора със скромни умствени възможности, побърза да обвърже наплива за милиционери със себе си - това било заради политическата воля да се бори с престъпността. 

На Цецко не му е за пръв път да декларира политическа воля, мине се - не мине време, и си декларира. И то все за глупости. За силно ограничения му умствен капацитет подобно тълкуване е очаквано, да не кажа задължително. Едва ли се е замислил дори, преди да си отвори устата. И въпреки това сякаш ни става навик вече да обръщаме внимание на поредната порция мисловна диария, избълвана от управляващите.

Едва ли на Цветанов му е известно, че за хората в България (особено в провинцията, където нямат широк избор за работа) все още "държавното си е най-сигурно". И кандидатстването за работа в армията/полицията съвсем не е от силно желание за работа в униформа, а е породено единствено от социалната защита, която дава (колкото и несигурна да е тя).

Отделно, кандидатите за полицаи въобще, ама въобще не са мислили за възможностите за странични доходи, които службата "в редовете на България и МВР" носи. Политическата воля е важна, един вид, нашия еквивалент на американското To Protect And To Serve. 

От друга страна, имаме 135 места  и за тях 1 500 мераклии! 1 500 потенциални хрантутници на моя и на вашия гръб. Интересно ми е, да видя какви са критериите за тези 135 свободни места - какво се изисква за тях (на сайта на ВИПОНД няма обявени свободни места). Какви са критериите към служителите на министерството, при положение, че самият министър е учител по физическо и не говори езици?

Само си помислете, дали кандидатите щяха да са 1500, ако трябваше да се почисти нещо, или да се копае, или пък да се занимават с болни деца или възрастни хора в социалните домове. Дали щяха да са 1 500 ако ставаше въпрос за 200 лв заплата и 4 часов работен ден? 

Публична тайна е, че "добрите" места в София, където се правят ежедневно десетки нарушения и съответно се дават десетки подкупи, си имат цена. И тя се плаща от редовите полицаи на техния шеф, за да ги пише наряд точно там.  

Връзките на полицаите с организираната престъпност пък отдавна дори не са публична тайна. Полицаи, замесени във вълната от отвличания, полицаи, прикриващи наркобосове, полицаи, вземащи пари от сутеньори и проститутки. 

За какви нови работни места в полицията въобще става въпрос, при положение че цялата полиция, воглаве с министъра е за смяна? Най-фрапиращият случай в последната една година - убийството на Мирослава от Перник, странните действия на полицията и глупавите обяснения на Цветанов и Флоров тогава. И подозренията за замесен полицай в цялата тая история.

Каква политическа воля го гони тоя келеш?

Да работиш в полицията

Изпит за постъпване в полицията, последен етап: кандидатите за полицаи трябва да поставят формите в местата им.

Според получените резултати, родните полицаи се разделят на две групи:

1. Много умни.
2. Много силни.

Така се прави, д-р Енчев!

Д-р Енчев, вижте колко е просто - а не като вас, с благодарности!

Присъдата

Преди десетина години, когато още нямаше толкова блогове и социални мрежи във Врачанско стана една катастрофа - пиян водач помете момче и момиче пешеходци на междуселски път. Тогава още четях вестници и на този случай пресата отдели доста внимание.
Водачът се оказа Павел Йотов, син на бившия шеф на врачанското следствие. Благодарение на това съдиите във врачанския съд си направих отвод в началото на делото, а съмненията за лека присъда благодарение на връзките на таткото не се разсеяха. Първоначално Павел Йотов беше осъден на 3 години условно, а след възмущението от леката присъда следващите инстанции го осъдиха на 4 години ефективно.

Не зная дали Павел Йотов ги лежа тия 4 години, но си спомням нещо друго - пак го прочетох в тогавашната преса. Та бяха написали, че докато трае следствието и делото Павел Йотов се бил покрил в селото на баща си, пак някъде по Врачанско, но и там не намерил покой. Просто хората набързо му "прочели" присъдата.

Не, не го линчували, не му направили "мечка", не го прогонили с дървета и камъни.

Направили нещо много по-просто, по-ефективно и по-сериозно.

Изолирали го.

Никой не говорел с него, никой не го поздравявал, никой не искал нищо от него. Като влизал в хоремага да си купи хляб разговорите секвали, за да се продължат след него. Дори продавачката не го питала какво иска, а чакала той да си каже, след което мълчаливо му подавала хляба, млякото, цигарите или каквото там си е пазарувал.
Може и да е вестникарска измислица, може да преувеличават, но на мен много ми се иска да е вярно. Хората по селата са способни на такива неща, те си имат едно тяхно си чувство за справедливост, изградено от прости правила.

Помня я тая история не заради трагедията, а заради този и край - поне според мен правосъдие е това, а не онова, дето го раздават в храма на Темида или след това в затвора. И я разказвам не толкова, за да споделям спомените си или да демонстрирам добра памет, а защото ми се иска такава да бъде реакцията на обществото ни след всяка присъда на нашия съд, която се разминава с представите ни за справедливост. 

Като например днешното решение на софийския съд. 

Разбира се, съдиите са имали своите мотиви - Валентин Стоянов бил малолетен, неосъждан бил (то пък оставаше и да е), от една година стоял в ареста (не разбирам какво толкова се мотат) - направо да им се чудиш те в тая държава ли живеят, деца нямат ли? Е, вярно, в случая "обществото" са съученичките на Валентин, дошли да го подкрепят в трудната за него минута на разкаяние пред съда. Макар че то не върви да се разкайваш в съдебната зала и да намигаш отвън - ей така, от кумова срама дето се вика, можеше да почака малко. Но пък при положение, че половин час след като е пребил нещастното момче се е изфукал във Фейсбук, логично е да се очаква от него. За кифлите, които са го посрещнали с овации той е герой - сега ще има купони, гаджета, разкази за пандиза.
По-нататъшната съдба на Павел Йотов ми е неизвестна. Следващите съдебни инстанции го осъдиха на 4 години ефективно, които трябва отдавна да е излежал. Дали наистина ги е лежал, дали се е отървал - не зная. Дали днес някой му говори или не, също не зная.
Но ми се иска, много ми се иска ние, като общество да коригираме "присъдите" на нашата съдебна система. Присъдите на хората не винаги са първосигнални и прибързани.
Дори само с мълчание, стига да помага. 

Без намордник

Когато става въпрос за проблеми с кучета, обикновено го отнасят бездомните.

Много често обаче се случва домашни кучета да нападат хора - обикновено нападат деца. У нас се случи неведнъж, особено в последните години. Въпреки това е по-вероятно да видиш динозавър на улицата, отколкото домашно куче с намордник. Е, и само си говорим как в Англия някои породи кучета са забранени за отглеждане.

Следващото видео е специален поздрав за всички кучкари, които си разхождат кучетата с дежурното "Спокойно, то не хапе!" вместо намордник. Не се успокоявайте от това, че видеото е снимано в Русия - същото е и у нас. 

Усилете си звука в колонките и се наслаждавайте.

Ферари и жените

Има един виц, че кабриолет се кара на висока скорост - иначе, като караш бавно, и някои жени сами скачат вътре. След следващия клип може и да не е само виц.

Пернишка флашка

Перничани са жеУезни, флашките им също!

Мизерията в минимални цифри

И в затънтения Средорек войната докара също известни промени. Спаднаха цените на тютюна, немотията стана още по-голяма и много запасни бяха мобилизирани и изпратени в новите земи. Но в селото продължаваха да идват агенти на фирмите. Те оглеждаха тютюна на зелено, говореха помежду си на немски и с гримаса на отвращение влизаха да починат в кръчмата на Джони, която продължаваше да мирише на престояла чубрица и вкиснато вино. През кампанията на покупките се развиваха все същите пазарлъци и шмекерии. Агент-купувачите продължаваха да се оплакват, че селяните ще докарат чорбаджиите до просешка тояга, и с вид на изнудени броеха скъпернически капарото, което бирникът прибираше веднага, уверявайки жертвите си, че без данъци държавата ще загине. Но нито чорбаджиите стигаха до просешка тояга, нито държавата загиваше. Напротив, чорбаджиите ставаха все по-весели и доволни, а държавата си позволи лукса да открие полицейски участък, от който Средорек не изпитваше особена нужда, тъй като жителите му нито се караха, нито се убиваха помежду си.

За да го опише Димов в "Тютюн" значи не е от вчера и онзи ден. И няма да се промени скоро, май. 

Идеята на Дянков за различна минимална работна заплата за различните региони на страната вече си намери майстора - като почнете от форумите и свършите до синдикатите. Въпреки че от страна на БСК пък се чуха одобрения за идеята, като цяло ми се вижда поредната малоумна идея Дянкова. 

То дори малоумна е слабо казано, цинична пък е недостатъчно.

Аз и друг път писал за минималната работна заплата, колчем стане въпрос за повишаването и. И всеки път от страна на правителството са едни благородни намерения, и всеки път от страна на работодателите е някакво велико мърморене, че ще обеднеят, и всеки път увеличението е толкова мизерно, че по-добре без него.

Именно за увеличението ми е думата.

Първо, за пореден път ще кажа, че заплатите в частния сектор въобще не се влияят от минималната работна заплата. Най-сериозната бариера пред произвол от страна на работодателите не е МРЗ-то, а минималните осигурителни прагове. Макар и на собствен гръб да съм го изпитал, това не е 100% -ова гаранция. Частният сектор въобще, ама въобще не се вълнува колко е минималната работна заплата - дали е 290 или 310 лв. Аз досега, за 10 години не съм видял работодател, дето да ми вдигне заплатата щото правителството е вдигнало минималното заплащане с 20 лв. 

Второ - много хубава картинка има в Капитал - диаграма на заплатите по области, минимална и максимална. При заплати между 500 и 800 лв мисля че разбирате защо вече всяка една идея на правителството за вдигане на МРЗ-то с 20 лв е малоумна, цинична и нагла. Щото колкото и да я вдигне правителството минималната заплата, заплатите в частните фирми ги дава чорбаджията, не Дянков, Борисов или Тотю Младенов. Естествено, на книжните тигри от Дондуков 1 много им допада да дават интервюта, да обясняват, да си дават загрижен и уморен вид, на хора, които сън не ги лови за да вдигнат доходите на хората. Все едно тия пари от джоба си ги вадят. А като отсееш зърното от плявата, какво се получава - 20 лв увеличение на минималната заплата, 10 лв на минималната пенсия. 

Аз направо не разбирам, как имат очи въобще да говорят за подобни увеличения? Наглото, циничното и малоумното е, че колкото и Дянков&Co да вдигат минималната работна заплата, цифрите в графиката на Капитал пак ще са най-ниските в Европа. То при положение, че за да живее нормално човек са му необходими поне 1 000 лв на месец, ти да обясняваш, че минимално може да получава 290 лв, но от догодина ще станат 310 и то при положение, че не зависи от теб ... думи нямам.

Любимата дъвка на премиера и вицето му - финансовата стабилност и ниския бюджетен дефицит - щяха да ги пишат в Конституцията, за пример по Европа се дават през ден, през два - ама да обяснят що в Германия няма такова животно като МРЗ или пък що в Чехия е 8000 крони (320 евро), а в съседната нам Гърция е 780 евро, нищо че има криза и държавата им фалира и е на командно дишане - за това ги няма. 

Бойко Борисов, Симеон Дянков и Тотю Младенов вдигат
минималната работна заплата

Трето - преди години работих в една фабрика в Ботевград. Там вземах много добри пари, при средна заплата 800 лв в София аз стигнах до 1000. Само че бях един от тримата инженери във фирмата, останалото бяха работници, които тия пари не ги и сънуваха. И един ден, както си говорехме с чорбаджията и той ми призна следното: "Виж сега, аз и 1 500 лв мога да ти направя заплатата, но веднага ще се разбере по съседните фирми и ще почнат техните инженери или да искат увеличение, или да идват при мен. А това ще ме скара с другите чорбаджии." Което идва да докаже, че бизнесът отдавна се е сетил и приложил на практика идеята на господина Дянкова. И не само в Ботевград - в Химремонтстрой, един заварчик вземаше една заплата в Стара Загора, друга в Плевен, трета във Видин. Същото и с инженерите, и с останалия персонал. От това нищо хубаво не следва за тези фирми - нископлатените работници напускат при първа възможност, и то за 50-100 лв повече. Не разбирам какво точно се цели с идеята за диференцираната минимална заплата, освен съвсем да се бетонира мизерията в бедните краища на страната.

Та вместо Дянков да седи и да гледа мазно като наакан, вместо да ги дрънка врели-некипели, по-добре да си поговорим за тези минимални осигурителни прагове, за позволените от нашето законодателство финансови гимнастики (осигуряват те на 300, но ти дават на ръка още поне толкова), за програма "1000 лв минимална заплата" примерно - за седне с бизнеса и да си помислят заедно.  

Не знам, не се ли усещат тия юнаци, че на хората им писва. Полицаите им го казаха преди 2 седмици - пазим ви срещу 300 евро. Никъде в белия свят мизерията не е толкова ниско оценена. 

Жан Виденов отново

Неведнъж съм споменавал, че за мен Виденов е един от малцината (да не кажа единственият) честен български политик. Долното интервю го доказва за пореден път. 

Шапка му свалям на този човек - има си принципи, от които не отстъпва и е последователен в позицията си. За разлика от някои безгръбначни в българската политика.

Два мъжки жирафа и едно крокодилче

 

Тук "тя" и "той" са нежелани

 Вместо класическите детски приказки като „Пепеляшка” и „Снежанка” децата четат книжки за двойка мъжки жирафи, които нямат детенце, но отглеждат крокодилче или за самотни бащи и майки. „Когато децата играят на семейство и мястото на майката вече е заето, ние предлагаме да има две или три майки. Така толерираме децата да мислят различно“, обясняват възпитателите. Играчките са еднакви за всички – с кукли, колички и „Лего” играят както момичетата, така и момчетата. Всички са „приятели” – вместо „тя” и „той” в градината се използва неутралното в шведския език местоимение „her“.

И после що бием негрите?!