Мно`о кофти сравнение

Чета в Дарикнюз, че президентът на Хърватия Колинда Грабар-Китарович пристига на официално тридневно посещение у нас. 

Лошо няма, аз Колинда отдавна съм я признал.

Лошото е, че журналистите от Дарик са избрали мно`о кофти снимка за илюстрация на новината, една до друга снимани Колинда и тетка Цецка (можеше, например, Лилето да снимат с Колинда, тя откакто отслабна, доста ми се качи в класациите).

Ще попита някой какво толкова му е кофти на сравнението?

Ми кофти е, и то проблемът не е в това да сравняваме тетка Цецка и нейният задочно завършен рабфак и Китарович с нейната магистратура по МИО от Загребският университет и едната камара стипендии на различни програми все в престижни университети - Джордж Вашингтон, Харвард, Джон Хопкинс. То кой ти ги гледа тия работи днес, не е там ключа от палатката.

Така изглежда Колинда на плажа

Кофти сравнението е, че светът знае как изглежда Колинда по бански, но не знае как изглежда по бански тетка Цецка и едва ли има желание да узнае. И кофти е, че тетка Цецка изглежда добре само когато се снима с разни баби, а Колинда е доста далече от категорията.

Можеше да направим някоя миска или по-добре мисис България (Елеонора Манчева например) председател на Народното събрание, ама пусто, пак се изложихме пред чужденците!

Най-обикновена еднополова любовна история

Най-последната терористична заплаха към София се оказа най-обикновена педерастка работа. 

Поне според нашия тъпчо.

Като го слушам, вероятно най-нормалното нещо в една еднополова любовна връзка е заплахата с терористичен акт накрая, особено ако щастието не е споделено. Нема да се плашите граждани, опасността е ликвидирана!

Па как ги обяснява тия работи вчера, направо паднах; един вид: "Абе педерастка му работа, мани мани, само дето на калъп ги не фанахме, те седнали за тероризъм да ми говорят!". На мен така ми прозвуча.

Ма некои неща не са ми ясни.

Например, тоя, отхвърления любовник сега ще го съдят ли за заплаха за тероризъм?

Или пък, как тази заплаха стигна до държавния департамент на Съединените щати и до консулския им отдел? И защо тази "заплаха" беше качена във Фейсбук, а атентатите в Брюксел не бяха? А Фейсбук откога е официална медия, та трябва да го следим? Цецко, например, отново си спомни дните, в които беше давал консултации в областта на националната сигурност и каза, че нещата били лични, но и от неговото изявление не стана ясно как и защо американците я разпространяват тази информация.

От друга страна, като си събрал кураж, Бокич, да се озъбиш на Големия брат, що точно за тая история избра? Не може ли да им се озъбим за визите, за тока от Марица Изток 1, за размера на инвестициите? С`я, ако ще си разваляме отношенията с Америка, баш за неква педерастка история ли ще е, не може ли малко по-наедро да играем?

А след като "американските дипломати са изнесли информация, получена от българските им колеги", няма ли да привикаме българските им колеги да ги питаме каква информация, дето без бой я предоставят на който им падне?

Гледай колко неща излязоха от една най-обикновена еднополова любовна история. 

Въобще, това еднополовите любовни истории никога не е ясно кой е отпред и кой - отзад, кой е отгоре и кой - отдолу, кой е мъжът и кой - жената. Виинаги са с непредсказуем край и още по-неясни последици!
И после, що мразим педерасите и не им даваме да си правят гей-парада?! 

Гогоберидзе

- Гражданин Гогоберидзе, расскажите суду, как изнасиловали гражданку Иванову?
- Ну, спасибо, было хорошо!
(реших, че на руски ще звучи по-добре).

************

Съд, съдебно дело за групово изнасилване.
- Подсъдимият Гогоберидзе, обвиняем в групово изнасилване, моля, станете.
Гогоберидзе става.
- Групата на пострадалите, опознайте го ...

*************

Отива Гогоберидзе на сексолог. Приближава се до масата и изважда цялото си достойнство. 
Лекарят:
- Какво, не ти става ли?
- Не-е-е-е-е ... Виж го какъв е красавец!

*************

Петелът се качил на една кокошка. От къщата излиза грузинец (Гогоберидзе), хвърля шепа зърна на двора и петелът веднага слиза от кокошката.
- Не дай, Боже, така да огладнея!

**************

Гогоберидзе разказва:
- А аз винаги съм мислил, че "За развращаване на непълнолетни" е тост, а не член от НК.

На турнира за трети клас

Симеончо този път е без медал, но нямаше и

за цел да взема.

Мина един месец и пак е време за шах.

Този път обаче решихме Симеончо да се пусне на турнира за трети клас по няколко причини. Най-основната беше, че при третокласниците играчите са много по-малко, обикновено до 30; в същото време второкласниците рядко падат под 60, а се играят само 6 кръга по швейцарската система - в случая е много по-справедлива (макар че ми излязоха едни съмнения като видях крайното класиране). Отделно, то турнир за трети клас, но половината са второкласници, да не кажа и по-малки. 

От друга страна, Симеончо има няколко състезания по математика тия дни, та повече наблегнахме на подготовката му за тях, шахът остана на заден план. Та една проверка срещу третокласниците щеше да ни дойде малко като сверяване на часовника, малко така да видим къде се движи, колко са му силиците. Още повече, че на първия турнир за годината, през есента, тогава организаторите ги смесиха, второкласници и третокласници, Симеончо се падна да играе с трима от трети клас, спечели срещу двама.

Та отиваме, регистрираме се, сядам с него - спокойно, тате, целта ни е да биеш един-двама, стига ти толкова, те са силни тия.

Силни друг път.

Това са победителите, Симеончо е пети, игра срещу първите двама и шестия.
Хлапето на трето място (аз го наричам "Кажи, баба, тенкю") загуби в първия кръг,
веднъж не седна по-напред от 5-та маса и накрая се оказа, че най-силният играч, с
когото е играл е 7-ми в крайното класиране. Няма нито една партия срещу играч от
шестицата, как става това?

От 22-ма участника този път със сигурност 4-ма бяха второкласници, отгоре на всичко победителят се оказа от първи клас (много е силно хлапето). Симеончо пак имаше много яки отигравания, в една от партиите жертва офицер, за да извади царя на противника си и да му сканира дамата. Като му каза "шах-шех" онзи в първия момент не можа да разбере какво точно става, после беше много разочарован. В друга партия пък Симеончо първо спечели дама на 7-мия ход, после на 10-ия я върна - какво да го правиш, още е детенце, едно му говориш, друго му остава в главата, тя не е лесна тая. Като цяло обаче му се падна доста тежък жребий, игра срещу първите двама в крайното класиране (и загуби), докато някои дечица доста необяснимо за мен се оказаха пред него.

В крайна сметка Симеончо е пети - с четири победи и две загуби, на половин точка от третото място, на една от второто. Като за турнир за сверяване на часовника - много добре, доволен съм.

Държавата на Ториното

Иво Ториното само за 2 седмици направи смешна цялата държава.

И не толкова с въпроса си „То кой не е криминално проявен днес в България?” – сигурно всичките му приятели и бизнес-партньори имат някаква регистрация в полицията, та той си мисли, че това е нормално. Но не е в това работата -работата е в реакцията му.

Седи срещу него някаква репортерка от бТВ и му се прави на интересна: „Ама вашите хора нямали договори!”.

„Ще им направя договори!” – отвръща Ториното.

И се почва.

На данъчна проверка в офисите на Ториното се изсипват цяла рота барети, барабар с данъчните (това наистина ли е нормално?), ровят, ровят и намират няколко граждански договора с биячите от Околвръстното.

Единия – фитнес-инструктор, другия – домакин, третия – к`во там беше, не помня, шофьори също си беше назначил. И всичките на 4-часов работен ден и с 210 лв заплата. Всичко е чисто, всичко е редовно, всичко е на светло!

Па няма данъчни да се поразровят и да ги питат: добре бе, сине майчин, с 210 лв на половин работен ден как свързваш двата края? Бъдете сигурни, ще се окаже, че мама и тате още им дават пари. Като е почнал тормоз, като е почнала гонката по устав, да си е докрая, както си пише по книгите. Той Ал Капоне е вкаран в затвора не за убийство, а за неплатени данъци, ма кой да ги знае тия неща, кой да ги мисли?

И държавата с цялата си мощ, със се данъчните и баретите какво да прави, подви си опашката и си замина.

Петък следобед

Разлики между жените и мъжете:

1. Мъжът изглежда странно, когато иска невъзможното и не го разбира. Жената започва да се държи странно когато иска невъзможното и разбира това.
2. Ако жената не може да направи това, което иска мъжът, тя престава да прави и това, което може. Ако мъжът не може да направи това, което иска жената, той започва усилено да прави онова, което може.
3. Когато жената отблъсва мъжът, то тя или наистина го отблъсква, или проверява дали здраво се държи. Когато мъжът иска да отблъсне една жена, то той я отблъсва.
4. Когато мъжът привлича жената, то той или я привлича, или проверява дали тя ще "клъвне". Когато жената привлича мъжът, то тя го привлича.
5. Жената си мисли: "Все някой трябва да бъде първи, защо не този?". Мъжът си мисли: "Все някоя трябва да е последна, защо не тази?"

********************

Принципно, един мъж се нервира само в два случая: когато с него не е точната жена и когато точната жена не е с него.

********************

Женско прозрение: мъжете въобще не са еднакви, всеки е по-лош от другия!

********************

Една жена на рождения си ден става не с една година по-стара, а по-опасна!

Ако беше в Германия

Мисля си, какво ли щеше да е, ако  инцидентът на бул. "Черни връх" се беше случил в Германия?

Щеше ли да се стигне до побой? Едва ли. Не щото германците са по-възпитани и миролюбиви от нас (две световни войни са започнали), май по-скоро щото нямаше да има време за това. 

На втората минута там щеше да цъфне полицай, който да вкара малко ред в цялата история. Да види има ли, няма ли пострадали, кой е виновен, кой е ядосан - и т.н. Щото най-малкото хората там имат камери и ги ползват по предназначение. А у нас - полицията, по думите на очевидци, пристига след повече от час, въпреки че най-близкото районно е на 20 мин пеша. А все пак говорим за центъра на София, където още по времето на Тройната коалиция монтираха `намколко си камери срещу престъпността и тя не знам с колко процента вече е паднала (то си е е***о майката направо). Представям си ако това се случи в крайните квартали на София, в Дружба 2 например, или във Връбница, или в някоя от циганските махали, то вместо полиция и линейка направо могат да пращат поп и катафалка. 

Ако беше в Германия въпросният случай, повярвайте ми, и Павел Чернев нямаше да се мота по телевизиите и да се обяснява какво добро момче всъщност е подзащитният му и как криминалната регистрация преди години едва ли не е била съдебна грешка и полицаите и досега го търсили въпросния бабаит да му се извиняват за нея. Не за друго, той  може и много добър юрист да е, но веднага щеше да изплува случаят от магистрала Тракия преди години и да му напомнят, че след като тогава е лъгал публично, каквото каже днес няма основание да се приема за чиста монета.

Мутра с брада тип "Азис"

Ако тази катастрофа се беше случила в Германия, на пострадалата приятелка на мутрата с джипа (Веселка ли е, Меселка ли е, ква е там) след като и сложат пирон в ръката, щяха да и направят и един безплатен преглед при офталмолог и да и предпишат напълно безплатно едни очила с по-голям диоптър като толко не е видяла побоят на метри от нея. За съжаление, нито в Германия, нито на други места, да не говорим за България може да има операции против наглост и тъпота, така че менталното състояние на въпросната Веселка и в Германия би си останало на същото ниво.

Ако беше в Германия обаче, тамошната мутра нямаше да го приема толко навътре един джип втора ръка - голяма работа, ще си купи друг. Това е проблем за българската мутра, която е мутра само с джип, и то втора ръка, па ако е и с газова, лелей! Така де, сега като е без джип, само с брада и тъмни очила и хората вместо за мутра, ще го вземат за фен на Азис или Фики.

А такива в Германия няма.

Повод за гордост

Да се гордееш с 25-тото място на Азис в някаква безпредметна класация е все едно да си горд с първо място в състезание по сране. Още повече, че автор на класацията е някакъв американец от арабски произход, той човека си е търсил зурните и маанетата, та е попаднал на нашето костинбродско цигане, логично е да го набута в нея, па макар и на 25-то място. Какво очаквате да сложи вътре, Nessun dorma ли? Па я си помислете, ако тая класация беше на Техеран Таймс, то тогава сигур и Софи Маринова с Budehavtu je t'aime щяха да класират, нищо, че аятоласите са скарани с музиката, то има музика и музика, едно е западният поп, друго са си чалгата, зурните и маанетата.
Но пък, от друга страна, Ню Йорк Таймс е това, не е на Каратъпанарово селския стенвестник. 

А самият факт, че според неизвестната арабеска това са песните, които определят трендовете на бъдещето може само да ни притеснява. Ако бъдещето на музиката е свързано с квиченето на недокланото прасе от Костинброд, да ви пикам на музиката, както казваше чичо Петър. А може и да е нещо като предупреждение тази класация, в смисъл "Внимавайте с шоу-бизнеса, че гледайте какво иде отдолу!", но ние да не можем да разчетем сигнала? Един вид, предупреждава ни момчето, леко с толерантността, че вижте докъде ще я докараме?
Едва ли.

Иначе у нас радост и гордост, каквато не сме изпитвали от години - медиите разнасят новината, все едно лекарство против рак е открил костинбродският циганин, Рут Колева* в стил "халваджията за бозаджията" ни обяснява какъв престиж за страната е това и как Азис бил изграден певец и въобще какви примати сме, след като не оценяваме таланта пред очите си. Всъщност, когато руснаците заговориха за "Азис и его Мразиш" и почнаха да си правят ташак с нас по този повод не бяхме толкова горди, ма то не се брои, едно са алкохолизираните мужици от Русията, друго си е Ню Йорк Таймс, нали? И фактът, че вече свързват зурните и маанетата не с Ориента, а с "българската чалга" и по този начин я легализират и си ни слагат в кюпа на музикалната шир-потреба, на музикалния дюнер-кебап май не притеснява особено никого. Все едно никога не са ги имали Николай Гяуров и Никола Гюзелев, все едно не съществуват "Мистерията на българските гласове", няма ги, не ги е имало, България и бъдещето на музиката се пресичат единствено в квиченето на недокланият костинбродски шопар!
_________________________________
* Мно`о яки цици има тая!

Не стреляйте по Маковей

Банел Николица, типичен румънец

Преди години, докато работех на Мариците, имаше един румънец, Октавиан, супервайзор. Веднъж трябваше да пътуваме с него до Плевен, до завода, по работа. По пътя си говорим с него, той се възхищаваше на природата ни, за работа също си отваряме дума и в един момент ни в клин, ни в ръкав ми изтърси, че докато си пътувал обратно за Румъния (той си ходеше веднъж на две седмици), като спирал на разни места, срещал хора, етнически румънци, които му се оплаквали, че българската държава не им дава да говорят на майчиния си език. На румънски де.

Аз тогава си казах "Егати наглеца!", то бива наглост, не стига, че Северна Добруджа ни взеха, не стига, че и за Южна Добруджа ламтят, не стига, че до ХVІІ-ти век на български са говорили и земите им са били неизменна част и от Първото, и от Второто българско царство. И изведнъж, заради някакви си двайсетина години, през които Южна Добруджа е била част от Румъния, сега си имат периодични приливи на национализъм, в които се сещат, че Южна Добруджа е тяхна и че у нас живеят румънци.
Ма гледам тия дни Моника Маковей и тя за румънско малцинство нещо говори, и тя нещо за езика им и националното осъзнаване споменава. И нашите политици веднага, воглаве с Двата тумбака скочиха срещу нея.
Не така бе, хора! По-внимателно, по-леко, не така урбулешката, огледайте внимателно обстановката и тогава скачайте. Дето викаше другарят Живков "Ще се снишим, да го видим какво е това преустройство, и ако ни хареса - ще се преустройваме!". Или нещо такова, важен е принципът
Искането на Маковей в случая ни идва дюшеш и тъкмо на място. Ще попитате защо? Ами много просто - Маковей говори за конкретни хора, в конкретни населени места, от конкретен етнос.
Шепа цигани по Варненско били румънското малцинство у нас.
Точно така бе, хора, румънско малцинство са! Е го, например Банел Николица - у нас щеше да е най-обикновен циганин, обаче в Румъния е румънец, национал по футбол. Ма вместо да се възмущаваме и да се репчим, не е ли по-добре да пратим 10-20 автобуса по варненско, в посочените от Маковей населени места, да ги наговарим и аре на Дуранкулак, нема к`во да му мислим толкова! Па ако мине номера, що да не намерим румънско малцинство и в Столипиново, и във Факултето, и на други такива известни места, колко му е?
Така че, не стреляйте по Маковей бе, хора! Жената ни прави услуга, не го ли виждате, що бързате да скачате и да реагирате така? Има румънско малцинство в България, има. Ходи и рови по кофите, но го има!

Петък следобед

Разлики между жените и мъжете:

1. Мъжът трудно казва "не" на жената, жената трудно казва "да" на мъжа; затова и двете думи трябва да ги казва мъжът. Жената лесно казва на мъжа "не", мъжът е готов да каже на жената "да", затова и двамата не трябва да дават на другия да си отваря устата.
2. Мъжът - докато все още е мъж - живее така, че за спомени не му остава време. Жената започва да живее със спомени когато престане да бъде жена.
3. Мъжът повече обича живота, отколкото се бои от смъртта. Жената се бои от смъртта повече, отколкото обича живота.
4. Ако у мъжа желанията не съответстват на възрастта, той престава на обръща внимание на възрастта. Жената в такъв случай казва, че нея "не я интересуват такива глупости".
5. Това, което мъжът има, никога няма да му замени онова, което няма. Това, което жената има винаги ще и замени онова, което е пожертвала.

**************

Препи 5 години, когато ме приеха в Медицинския всичките ми роднини се радваха, че най-сетне ще имат своя лекарка, която ще ги лекува. А аз специализирах и се дипломирах като психиатър...

**************

Когато Господ създал жената, той допуснал 4 грешки: механична, шлосерска, електрическа и архитектурна.

1. Механичната - ако се счупи, не се поправя;
2. Шлосерската - всеки ключ става;
3. Електрическата - не можеш да поставиш брояч;
4. Архитектурна - черния вход е залепен за парадния.

***************

Мъж и жена си говорят:

- Скъпи, искаш ли да се разнообразим малко? Представи си, че си в публичен дом.

- Добре, щом искаш.

- Господине, не искате ли да се позабавлявате?

- А нещо по-прилично няма ли във вашето заведение?

В чуждо тяло

Светът съпреживява новината, че братя Уашовски от вчера вече са сестри Уашовски! Страхотна новина е това! Не че ме вълнува особено и не че ги знаех кои са. Пък то се оказаха режисьорите на Матрицата, а този филм аз с удоволствие не го гледах. Ма то какво мога да очаквам, какъвто режисьорът, такъв и филмът, педерастка работа!

Но да се върна на новината.

Двамата братя очевидно дълги години са се терзаели, дълги години са се чувствали жени в мъжки тела или там каквото им е транссексуалното усещане, та най-сетне са се решили да поправят грешката на Природата. Тъй си е то, едно е да си обикновен педераст, друго е да си транссексуален режисьор!

Въобще, това се усещането в чуждо тяло си е бая проблем! 

Едно време творците я зъб да ги заболи, я нещо там стомах да ги свие, най-много нещо ухо да си отрежат. Ама не, днес изкуството се е въздигнало на нови висоти и проблемите на творците не могат да се измерват с критериите отпреди векове. Така де, едно е да се чувстваш в чуждо тяло, съвсем друго е да чувстваш чуждо тяло в себе си. Дори си мисля, че това да се усещаш жена в мъжко тяло (или мъж в женско) в скоро време ще е най-малкият проблем, ама да видим.

Все пак добре, че братята (сестрите) Уашовски ни отварят очите пред проблема, както виждате и от картинката, това го има и в животинския свят. 

Таралежите от другата страна на булеварда

Едно време, когато бях малък, живеех на границата между Младост 1 и Младост 2. От другата страна на булеварда беше едно голо поле, на което понякога водеха есенно време войниците от 4-ти километър да копаят окопи. На това поле му викахме Манастирчето заради намиращия се там манастир "Св. Илия", а иначе на официалните карти се водеше парк "Въртопо" (той май и сега се води така).

На Манастирчето имаше много таралежи, които вечерно време преминаваха булеварда. То и нормално да има, навремето там е било царевичак. Таралежи сме виждали пред блока, в храсталаците, между колите. Много често, обаче, виждахме размазани таралежи по булеварда, размазваха ги икарусите, които набираха нагоре по баира.

Освен таралежи имаше и други представители на фауната у нас. Тъй като през Манастирчето минаваше и част от Плавателния канал на София, имаше няколко заблатени места, където дори се развъдиха рибки по едно време, а в едно от по-големите блата имаше и няколко двойки диви патици. Там, където днес е Шел Младост пък преди 25 години имаше някакъв гьол, въдеха се жаби, които нощем лятно време сигурно се чуваха на километри.

Кълвачи съм виждал, катерици, но по онова време имаше и в тогавашния Парк на свободата, поне там ги има и днес, така че нищо чудно да са прескачали и до Младост в търсене на храна.

Това всичкото беше по време, когато край София бумтеше Кремиковци, а думи като "екология" и "биоразнообразие" ги нямаше дори речниците.

В един момент обаче дойде демокрацията и нещата се промениха.

Надойдоха разни предприемачи, които почнаха да застрояват всяка свободна педя. Засипаха канала, почнаха да строят, застроиха част от полето, на което навремето копаеха окопи (то вече и армия няма да ги копае), а политиците спряха Кремиковци и вкараха в речника си думи като "екология" и "биоразнообразие".

Само че въпреки обновения речник на политиците, въпреки декларациите на разните му строителни фирми, че им пука за природата, въпреки сертификатите по ISO 14000 таралежите силно намаляха, патиците си отидоха, кълвачите и те. Жаби и рибки също отдавна няма.

Всичкото това го разказвам не за друго, а защото живият пример показва, че когато у нас заиграе парата, природата няма особени шансове. Това за сведение на всички мераклии за втори лифт над Банско, които пъшкат под гнета на псевдоеколозите. Досега няма случай в най-новата история на България да сме оставили едно диво място такова, каквото е, не виждам причина този да е изключение, независимо от уверенията на концесионерите от "Юлен".

Моят политически топ 3

Клара Цеткин и Роза Люксембург.
Двете определено са ми извън класацията!

Отново е 8-ми март и съм решил да посветя днешния си пост на моят политически Топ 3 на жените - политици.
Така де, празнуването на днешния ден е започнало от Клара Цеткин и Роза Люксембург, а както сами можете да се уверите, външният вид и на двете е далече от всякакви поводи за радост и празнуване.

Забравете за Хилари Клинтън и Мадлин Олбрайт. Няма да си говорим и за Клара Цеткин и Роза Люксембург даже! Всъщност, ако смятате, че тук ще ви облъчвам с информация за кариерите на разни жени-политици, за това колко дръвчета са засадили, с колко ветерани/инвалиди от войните са се срещнали и колко деца-сирачета са нахранили и обгрижили по-добре цъкнете на нещо друго.

Аз, да си призная, жените-политици ги оценявам по едни малко по-други критерии, които не включват километри прокопано метро или умение да се управлява багер/снегорин.Както е казано в Библията: "Който има очи, ще види, който има уши - ще чуе."

Сара Пейлин

Колинда Грабар-Китарович

И така, на 3-то място в моята класация е Сара Пейлин, екс-губернатор на Аляска и кандидат за вицепрезидент на Джон Маккейн през 2008 г. Сара има доста голяма физическа прилика с Лиса Ан, което помогна на последната да изиграе главната роля във филма "Who's Nailin' Paylin?" ... определено не сте го гледали, аз също не съм. Помня, че по време на кампанията излязоха разни компромати по адрес на Сара, първо я атакуваха за дъщеря и, че била много разпусната (или изпусната беше, не помня точно), после беше объркала нещо елементарно, от рода на "Каква е разликата между Иран и Ирак?", та и за умствения и багаж се повиха едни съмнения, но тя жената беше кандидат за вицепрезидент, не за шеф на тамошната академия на науките.

На 2-ро място е новоизбраната хърватска президентка Колинда Грабар-Китарович. Не знам с какво се е занимавала преди да стане президент, но честно казано, не ме и интересува особено. Видно е обаче, че хърватите не спят като трябва да си избират президент. Е на такава президентка може да и простиш всички гафове, не като нашето мрънкало, да прасне американски връх в новогодишното си обръщение, а после да се пъчи, че сам си пише речите. Честно казано, искаше ми се и Марга да изглежда така, тогава щеше да бие на изборите още на първи тур, и то разлика, ама пусто, и тук нямаме късмет.

Никита Клаеструп

А на 1-во място поставям изгряващата млада звезда на Никита Клаеструп, лидер на младите консерватори в Дания (на снимката вляво, с черната рокля). За Никита хептен пък нищо не мога да ви кажа, освен, че има навика да позира пред камери. Преди година време предизвика коментари в датското общество, след като се появи на благотворителна вечеря, облечена (силно казано) във въпросната черна рокля. Видимо е от категорията "Умна и красива". Но пък момичето определено има данни и след като красотата ще спаси света очевидно на нея ще се падне огромна част от усилията. Първото и място е повече като насърчение, все пак момичето е изгряваща звезда, тепърва ще развива своя потенциал.

P.S. Нарочно изключвам любовниците на Берлускони и гимнастичките в Руската дума, че почне ли се там, няма спиране.

Игла и конец

- Скъса ми се копче на ризата, дай ми игла и конец!

- Дай го, аз ще ти го зашия.

- Не, аз ще си го зашия, копчета поне мога да шия.

...

- Ти къде си се научил да шиеш копчета?

- Като върнат казармата, и Симеончо ще се научи.

Като се върна назад във времето, в казармата основно чистехме сняг, шиехме якички и варосвахме тротоарите. Якичките ги шиех, защото носех зимна униформа, модел 1908-ма година (де да бях единствен!). В кепето си носех две игли с навит на тях конец, то кой ли, дето е минал по тоя път, не е носил?

Не че не съм стреля де, напротив, бях кашик и аз ако не съм стрелял, не знам кой? Ма това с шиенето/чистенето на стяг/варосването си беше бая сериозно занимание, да не кажа основно занимание в казармата.

В тая връзка, не знам какво ще връщат двата тумбака, ама ако пак редовната войска основно ще шие якички и ще я хранят с "Русенско варено" и зелен фасул и ще я карат на караул с допотопни "Праги" и ЗиЛ-ове пиши я бегала.

В частния случай, от който тръгнах, наученото в казармата ми помогна, заших си копчето за норматив, дето се казва. Чакам да видя кога ще ми се наложи да варосвам бордюри?

Dzięki za pozdrowienia

Dzięki za pozdrowienia drodzy polskich przyjaciół!

Петък следобед

Разлики между жените и мъжете:

1. Разликата между мъжкия и женския цинизъм е, че мъжът е циничен само на думи.
2. Висш пилотаж за жените: мъжът сам да си тръгне и да си спомня за нея цял живот. Висш пилотаж за мъжете: жената сама да дойде, сама да си тръгне и да си спомня за него цял живот с благодарност.
3. За да разбереш трябва ли ти тази жена трябва да си хванеш друга. За да разбереш трябва ли ти този мъж трябва да разбереш, че се е появила друга.
4.  На една жена може да си и нужен ти, а може да и е нужно онова, което може да направи от теб. На мъжът може да му е нужна жена, а може да му е нужно онова, което не бива да се прави от нея.
5. "Искам светът в краката ми, ако може - целият". На жените са им нужни само мъжете, но при същите условия.

******************************

Той обича всички хора, независимо от цвета на кожата и вярата им. 
Оптимистите ще кажат, че това е Господ Бог, а песимистите - крокодил!
******************************
Трудът е превърнал маймуната в човек, алкохолът е върнал нещата на мястото им.
******************************
Иван е майстор на спорта по ски.
Петър е наемен убиец.
Средностатистически те се занимават с биатлон.

Май по-добре да е нищо

В рамките на няколко дни си отидоха последователно Йордан Соколов и Ваньо Танов.

И следвайки моралното правило "За мъртвите или добро, или нищо" в медиите почнаха да се изливат повхални слова какви светли личности и духовни водачи на нацията са ни напуснали и едва ли не как ще я караме оттук натаък.

Сигурно това е нормалното, нали за мъртвите се говори или добро, или нищо. Ма нещо много бързо забравихме някои неща ми се струва.

Кога Данчо Соколов летя на държавна сметка до Канада, кога стана такъв крупен държавник? Кога продава хотел "Принцес" на Суди Йозкан, кога му организираха поклонение като на патриарх? Кога беше най-обикновен бракоразводен адвокат, кога стана такъв капацитет в областта на правото? Кога делото, с което Ева Соколова осъди "24 часа" се реши както трябва" под натиск, кога се зачудихме откъде ни идват проблемите в правосъдната система?
А кой беше начело на държавата, когато се наливаха основите? И като министър, и като депутат, и като председател на Народното събрание?
Същото и с Ваньо Танов. До онзи ден беше глупакът, който се опита да се обади на ЕГН, днес стана защитник на националните интереси, пред когото никакъв натиск не минава и който едва ли не, лично е дебнел контрабандистите по границата. Все едно "Ало, Ваньо" не го имало, все едно не са му звъняли за този или онзи да го урежда на работа в митниците.
Нещо или ни е много къса паметта, или още не сме си задали въпроса "Къде сбъркахме"?
Нищо против нямам тия двамата в случая, лека им пръст, ама айде да не залитаме в крайности. Хайде да не се самозалъгваме, отишли са си двама от политиците на прехода, а политиците на прехода у нас са слаби като политици, покварени като хора и са далеч от идеалите ни приживе, да не говорим за посмътрно. Че ако наистина бяха такива, каквито си ги изкарваме по медиите, приживе хората на ръце щяха да ги носят. Ами то днес ако правим поклонение за Йордан Соколов, утре като се капичнат Бокича, Ахмед Доган, тетка Цецка или пък Цецко, тези мозъчни капацитети на нацията, тези стълбове, около които се сплотяваме в момент на нужда не ми се мисли какво ще правим. Сигурно папата и Далай Лама ще викнем да отслужат меса, а за погребението топовни салюти, авионалет и нещо там за място на Божи гроб трябва да се погрижим.