- Скъса ми се копче на ризата, дай ми игла и конец!
- Дай го, аз ще ти го зашия.
- Не, аз ще си го зашия, копчета поне мога да шия.
...
- Ти къде си се научил да шиеш копчета?
- Като върнат казармата, и Симеончо ще се научи.
Като се върна назад във времето, в казармата основно чистехме сняг, шиехме якички и варосвахме тротоарите. Якичките ги шиех, защото носех зимна униформа, модел 1908-ма година (де да бях единствен!). В кепето си носех две игли с навит на тях конец, то кой ли, дето е минал по тоя път, не е носил?
Не че не съм стреля де, напротив, бях кашик и аз ако не съм стрелял, не знам кой? Ма това с шиенето/чистенето на стяг/варосването си беше бая сериозно занимание, да не кажа основно занимание в казармата.
В тая връзка, не знам какво ще връщат двата тумбака, ама ако пак редовната войска основно ще шие якички и ще я хранят с "Русенско варено" и зелен фасул и ще я карат на караул с допотопни "Праги" и ЗиЛ-ове пиши я бегала.
В частния случай, от който тръгнах, наученото в казармата ми помогна, заших си копчето за норматив, дето се казва. Чакам да видя кога ще ми се наложи да варосвам бордюри?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
За Бога, братя, коментирайте!