Май по-добре да е нищо

В рамките на няколко дни си отидоха последователно Йордан Соколов и Ваньо Танов.

И следвайки моралното правило "За мъртвите или добро, или нищо" в медиите почнаха да се изливат повхални слова какви светли личности и духовни водачи на нацията са ни напуснали и едва ли не как ще я караме оттук натаък.

Сигурно това е нормалното, нали за мъртвите се говори или добро, или нищо. Ма нещо много бързо забравихме някои неща ми се струва.

Кога Данчо Соколов летя на държавна сметка до Канада, кога стана такъв крупен държавник? Кога продава хотел "Принцес" на Суди Йозкан, кога му организираха поклонение като на патриарх? Кога беше най-обикновен бракоразводен адвокат, кога стана такъв капацитет в областта на правото? Кога делото, с което Ева Соколова осъди "24 часа" се реши както трябва" под натиск, кога се зачудихме откъде ни идват проблемите в правосъдната система?
А кой беше начело на държавата, когато се наливаха основите? И като министър, и като депутат, и като председател на Народното събрание?
Същото и с Ваньо Танов. До онзи ден беше глупакът, който се опита да се обади на ЕГН, днес стана защитник на националните интереси, пред когото никакъв натиск не минава и който едва ли не, лично е дебнел контрабандистите по границата. Все едно "Ало, Ваньо" не го имало, все едно не са му звъняли за този или онзи да го урежда на работа в митниците.
Нещо или ни е много къса паметта, или още не сме си задали въпроса "Къде сбъркахме"?
Нищо против нямам тия двамата в случая, лека им пръст, ама айде да не залитаме в крайности. Хайде да не се самозалъгваме, отишли са си двама от политиците на прехода, а политиците на прехода у нас са слаби като политици, покварени като хора и са далеч от идеалите ни приживе, да не говорим за посмътрно. Че ако наистина бяха такива, каквито си ги изкарваме по медиите, приживе хората на ръце щяха да ги носят. Ами то днес ако правим поклонение за Йордан Соколов, утре като се капичнат Бокича, Ахмед Доган, тетка Цецка или пък Цецко, тези мозъчни капацитети на нацията, тези стълбове, около които се сплотяваме в момент на нужда не ми се мисли какво ще правим. Сигурно папата и Далай Лама ще викнем да отслужат меса, а за погребението топовни салюти, авионалет и нещо там за място на Божи гроб трябва да се погрижим.