Повод за гордост

Да се гордееш с 25-тото място на Азис в някаква безпредметна класация е все едно да си горд с първо място в състезание по сране. Още повече, че автор на класацията е някакъв американец от арабски произход, той човека си е търсил зурните и маанетата, та е попаднал на нашето костинбродско цигане, логично е да го набута в нея, па макар и на 25-то място. Какво очаквате да сложи вътре, Nessun dorma ли? Па я си помислете, ако тая класация беше на Техеран Таймс, то тогава сигур и Софи Маринова с Budehavtu je t'aime щяха да класират, нищо, че аятоласите са скарани с музиката, то има музика и музика, едно е западният поп, друго са си чалгата, зурните и маанетата.
Но пък, от друга страна, Ню Йорк Таймс е това, не е на Каратъпанарово селския стенвестник. 

А самият факт, че според неизвестната арабеска това са песните, които определят трендовете на бъдещето може само да ни притеснява. Ако бъдещето на музиката е свързано с квиченето на недокланото прасе от Костинброд, да ви пикам на музиката, както казваше чичо Петър. А може и да е нещо като предупреждение тази класация, в смисъл "Внимавайте с шоу-бизнеса, че гледайте какво иде отдолу!", но ние да не можем да разчетем сигнала? Един вид, предупреждава ни момчето, леко с толерантността, че вижте докъде ще я докараме?
Едва ли.

Иначе у нас радост и гордост, каквато не сме изпитвали от години - медиите разнасят новината, все едно лекарство против рак е открил костинбродският циганин, Рут Колева* в стил "халваджията за бозаджията" ни обяснява какъв престиж за страната е това и как Азис бил изграден певец и въобще какви примати сме, след като не оценяваме таланта пред очите си. Всъщност, когато руснаците заговориха за "Азис и его Мразиш" и почнаха да си правят ташак с нас по този повод не бяхме толкова горди, ма то не се брои, едно са алкохолизираните мужици от Русията, друго си е Ню Йорк Таймс, нали? И фактът, че вече свързват зурните и маанетата не с Ориента, а с "българската чалга" и по този начин я легализират и си ни слагат в кюпа на музикалната шир-потреба, на музикалния дюнер-кебап май не притеснява особено никого. Все едно никога не са ги имали Николай Гяуров и Никола Гюзелев, все едно не съществуват "Мистерията на българските гласове", няма ги, не ги е имало, България и бъдещето на музиката се пресичат единствено в квиченето на недокланият костинбродски шопар!
_________________________________
* Мно`о яки цици има тая!