На турнира за трети клас

Симеончо този път е без медал, но нямаше и

за цел да взема.

Мина един месец и пак е време за шах.

Този път обаче решихме Симеончо да се пусне на турнира за трети клас по няколко причини. Най-основната беше, че при третокласниците играчите са много по-малко, обикновено до 30; в същото време второкласниците рядко падат под 60, а се играят само 6 кръга по швейцарската система - в случая е много по-справедлива (макар че ми излязоха едни съмнения като видях крайното класиране). Отделно, то турнир за трети клас, но половината са второкласници, да не кажа и по-малки. 

От друга страна, Симеончо има няколко състезания по математика тия дни, та повече наблегнахме на подготовката му за тях, шахът остана на заден план. Та една проверка срещу третокласниците щеше да ни дойде малко като сверяване на часовника, малко така да видим къде се движи, колко са му силиците. Още повече, че на първия турнир за годината, през есента, тогава организаторите ги смесиха, второкласници и третокласници, Симеончо се падна да играе с трима от трети клас, спечели срещу двама.

Та отиваме, регистрираме се, сядам с него - спокойно, тате, целта ни е да биеш един-двама, стига ти толкова, те са силни тия.

Силни друг път.

Това са победителите, Симеончо е пети, игра срещу първите двама и шестия.
Хлапето на трето място (аз го наричам "Кажи, баба, тенкю") загуби в първия кръг,
веднъж не седна по-напред от 5-та маса и накрая се оказа, че най-силният играч, с
когото е играл е 7-ми в крайното класиране. Няма нито една партия срещу играч от
шестицата, как става това?

От 22-ма участника този път със сигурност 4-ма бяха второкласници, отгоре на всичко победителят се оказа от първи клас (много е силно хлапето). Симеончо пак имаше много яки отигравания, в една от партиите жертва офицер, за да извади царя на противника си и да му сканира дамата. Като му каза "шах-шех" онзи в първия момент не можа да разбере какво точно става, после беше много разочарован. В друга партия пък Симеончо първо спечели дама на 7-мия ход, после на 10-ия я върна - какво да го правиш, още е детенце, едно му говориш, друго му остава в главата, тя не е лесна тая. Като цяло обаче му се падна доста тежък жребий, игра срещу първите двама в крайното класиране (и загуби), докато някои дечица доста необяснимо за мен се оказаха пред него.

В крайна сметка Симеончо е пети - с четири победи и две загуби, на половин точка от третото място, на една от второто. Като за турнир за сверяване на часовника - много добре, доволен съм.