Илия, Илия, пак си в тия

Снимката е от тук.

В анонсите към новината за качените в интернет архиви на Политбюро на ЦК на БКП (както е пълното му наименование) повечето сайтове (вести.бг, дневник.бг) споменават нещо любопитно от днешна гледна точка - наред с политическите въпроси в Политбюро са се разисквали (абсурдно звучащо днес) и разни дребнотемия като цените на дамските найлонови чорапогащници.

За тези, които са се ровили малко повече в историята на съветския тоталитаризъм обаче това не новина. По-специално, тогава такива бяха времената - властта държеше да създава впечатление у обикновения човек, че тя се грижи за всичко и всичко е под неин контрол. Така например, в книгата си "Седемте вождове", посветена на съветските ръководители от Ленин до Горбачов, Д. Волкогонов посочва, че подобна практика е била напълно в реда на нещата на Политбюро на Големия брат - обсъждали са се какви ли не глупости - от рода на цените на автомобилите "Запорожец" и издигането паметници и преименуването на населени места и площади по случай кръгла годишнина от рождението на някой вожд до реакции на международни политически проблеми като нахлуванията в Чехословакия и Афганистан, реакция на общественото мнение, подкрепа на международни работнически движения и на движения за разоръжаване.

А по онова време българският слон беше по-малък брат на съветския слон. 

Така че не само чорапогащите - в нашето Политбюро вероятно са обсъждали и цените на лукчетата и на трамвайните билети. В крайна сметка от цената на чорапогащниците зависеше настроението на другарките, а от настроението на другарките зависеше настроението на другарите, а от настроението на другарите зависеше дали ще изпълним плана или не - и в крайна сметка, дали ще построим комунизма или не. И отгоре на всичко, цените у нас тогава се определяха от държавата, т.е. от правителството, но това правителство изпълняваше каквото му наредеше Политбюро, още повече че и доста често членовете на Политбюро бяха и министри.

Е да де, ама това беше тогава.

А днес?

Ех ...  

Тържествено откриване на преасфалтирано кръстовище със светофар. 3 пъти пускане на водата в езерото "Ариана". Магистрала от цели 19 км! Председател на Еврокомисията за откриването на 11 км метро с 11 метростанции. А понеже ставаше въпрос за цени -  тази година правителството наблюдава последователно цените на яйцата, агнешкото, козунаците, хляба, сиренето, месните продукти, бензина ... Общото в случая е, че всичките цени скочиха, нищо че правителството много сериозно ги наблюдаваше.

Ще каже някой - все пак правителството е, не е Политбюро. Не е, така е - ама и ние би трябвало да сме пазарна, а не планова икономика. 

Нещо повече - хайде, протоколите от заседанията на комунистическата върхушка са качени в интернет, сега ще се преглеждат и четат на спокойствие и ще изкачат всякакви неща - от оказването на финансови помощи на "братските" партии от Третия свят до един Господ цената на кое още е определяна от Партията.

Добре де, ама аз пак да питам - ами днес? Днешния ден с какво е по-различен, след като министри и депутати подават оставки пред Изпълнителната комисия на ГЕРБ? След като министър-председателят има някаква диплома, но е прост и неграмотен колкото първия партиен и държавен ръководител от онова време, а монолозите му по време на заседанията на Министерския съвет са всъщност явни доказателства ограничения му умствен капацитет? Че то къде е разликата между цените на чорапогащите и мисловните лупинги на Тъпанаря от Банкя за инвестициите в реалната икономика?

Така че, не бързайте да се смеете или възмущавате на решенията на Политбюро. Току виж се оказало, че е имало защо да се определят цените на чорапогащниците у нас. Защото няма значение кой е на власт и какво се обсъжда на заседанията - у нас, колкото и да се пременява, Илия е все в тия.