Вечният градинар

Неделен дъждовен ден, креватче и книга в ръката - какво по-хубаво от това? А като бонус - преди години вече гледах екранизацията на романа (страхотна игра на Ралф Файнс, все едно ролята е писана за него). Така че в общи линии знаех за какво се разправя и каква е развръзката.

Обаче, нали съм си книжно дете, чета - все пак има разлики между книгата и филма, не може всичко написано да се филмира едно към едно. 

А книгата е интересна - за пръв път чета Джон Льо Каре, но ми хареса; набелязал съм си още книги от него за четене, имам още 2, май. Приятна приказка за много нещо: за това, как всъщност "моята половинка" не е само израз. За смисъла на живота без другия до теб. За трудността да направиш една крачка напред сам, без помощта на другия до теб. За силата на характерите, за живота в лъжа - дали да приемеш това, което виждат очите ти, или това, което чуват ушите ти. За смелите и страхливите - за мъжете в поли и за жените с Адамова ябълка. За парвенющината и боричканията по върховете на обществото. За глада и мизерията в една ограбена от колонизаторите страна, с намек, че така е по целия континент.

Е, книгата ми хареса повече от филма, обикновено е така.

Колкото до самия филм, той е доста интересно заснет - започва с края на историята, картината избързва и показва даден момент, а след това и историята до този момент - и така, на части, се гледа почти целия филм. С изключение на Ралф Файнс не бих казал, че съм очарован от играта на останалите - може би Дани Хюстън се доближава максимално близо до образа на героя си; Рейчъл Уайз ми е прекалено далеч от представите за красива жена (нещо не харесвам зелени очи), може би я спасява единствено младостта и - иначе е типична британка, леко безформена. Но пък и героинята и е британка, така че вероятно отговаря на островните изисквания за красота. 

Казано накратко - книгата ми хареса, а филмът може да се гледа повече от един път, особено в приятна компания.