37:92

Какво представлява това съотношение, можете да разберете тук. 

Само че сегашният ми пост не е посветен на дискусията убиец ли е художникът Опиц или не (все пак да кажа: не е), справедливо ли е наказанието от 5 години затвор или не, трябва ли да имаме право да застреляме крадеца в дома си (независимо с какво е въоръжен той) или не.
37 обира за тази кооперация срещу 92 ареста за загиналия наркоман. Доста неравно съотношение, не смятате ли?
Дето се вика, мача се играе на една врата.
Питам се, колко ли пъти трябва да бъде арестуван един престъпник, за да влезе в затвора? И докога ще го играем "хуманно общество" по отношение на наркоманите - ама те били жертви, ама те били болни хора, ама те не са виновни, че състоянието им ги кара...
Да бе, не са. Ей ви го Опиц, казва го в прав текст: 

Не може една цяла държава да страда за едни ей такива боклуци, казвам го най-отговорно, наркомани.

Точно това е - държавата страда. Страда, защото сама си го е направила така - с мекото отношение към наркоманите. Преди години, по времето на Царя, държавата си игра малко на строга и справедлива - първо разреши еднократната доза, после я криминализира, сега май пак я разреши - и аз вече не знам как е и какво е. Сега у нас като спипат някого с дрога, и прокуратурата го пуска, ако количеството не е голямо - липсвала обществена опасност. 

Тъй като понятието "държава" е твърде общо, тези, които страдат са обикновените граждани; а на тях нито им е за пръв, нито им е за последен път. Само че докато нашата държава съди тези, които защитават дома си, собствеността си и самия си живот, в същото това време американската държава не страда от излишен хуманизъм и законодателни лутания - в началото на година 18-годишната Сара Маккинли застреля единия от двамата крадци, които се опитваха да влезнат с оръжие в ръка в дома и (видео към историята тук). И това след бърза консултация с 911 (само си представете двама крадци да влязат в къща с 18-годишна сама жена - мислите ли, че ще и се размине само с ограбването?). И само за сведение на нашата държава и нашата съдебна система - в момента подсъдим е не Сара, а останалия жив крадец - той е обвинен както за опита да проникване, така и за смъртта на авера си -  ако не са били тръгнали да крадат, онзи е щял още да е жив. Сара Маккинли никой не я търси за обвиняема. 

И не само американската държава - в повечето бели страни по света, особено в англо-саксонската му част, влезнеш ли в чужда собственост обикновено първо ще те застрелят, а после ще те питат какво правиш там.

А ние ... Ние предпочитаме да отделяме от залъка си, за да купим лаптоп, камера или бижу; ние пазим с години семейни реликви, само и само за да ги видим в някоя заложна къща, заложени срещу няколко дози дрога. На толкова ни оценяват наркоманите.

А наркоманите ... извинете ме, ако досега на съм го споменавал в блога си, но тях не ги съжалявам. Не кърша ръце и не ридая "Ох, горкото дете!". Дрогата не се опитва, тя се почва - и се почва с ясно и пълно съзнание. В днешно време ни залива информация отвсякъде за наркотиците - и парадоксът е, че колкото повече се знае за наркотиците, толкова повече наркомани има. И нашия законодател ги гали с перце, а би трябвало да е точно обратното - ако е крадец - толкова, но ако и наркоман - още повече. 

Мисля, че прекалено рано започнахме и твърде много време изгубихме да си и играем на демократи и хуманисти. И затова го губим тоя мач с разлика.