15 септември 2012

Преброяване на дивите гейове

Съдейки по някои постове в блога ми, хората, които не ме познават лично лесно биха ме определили като хомофоб; сам себе си определям като не дотам gay-friendly person, да речем. Своя спор за това трябва ли да има или не трябва да има гей-парад в София отдавна съм го провел и отдавна съм надскочил аргументите от рода на "Откъде-накъде гейовете ще си правят парад, какво ме интересува какви са? Ние, хетеросексуалните парадираме ли с ориентацията си?" - макар че, ако оставят на мен, ще им преместя гей-сборището от Юни през Януари и вместо в центъра на София ще парадират в Суходол, Бусманци или Кремиковци. 
Но!
Ако за мен е нормално хората на улицата да се разделят на хомофоби и хомофили*, то когато политик, и то председател на парламентарна група на управляващите се изказва по темата и на практика открито се заиграва с отношението на обществото към хомосексуалните вече идва много. И то по ред причини:
  1. Не съм забелязал досега за 3,5 години някой депутат от управляващата партия да е декларирал, че е хетеросексуален, асексуален, бисексуален, отявлен чекиджия или Господ още знае какво. Така че не виждам причина хомосексуалните да го правят.
  2. Би било банално да цитирам Конституцията на страната в частта и за дискриминацията по пол, произход, вяра, убеждения и т.н., но това, което г-н Велчев предлага си е точно това - дискриминация в чистия и вид. И ако сега го подхванат разните му организации за защита на педерасите и лесбийките, нищо чудно да му се види тесен Парламента. Само за сведение на г-н Велчев - те си имат и финансиране, и трибуна, и знаят към кого да се обърнат. 
  3. Няма никаква логика само хомосексуалните политици да декларират своята ориентация за да се предпазят от шантаж. Един политик може да бъде шантажиран по много начини - най-често се шантажират хетеросексуални политици, имащи извънбрачни връзки. Шантаж и зависимост могат да възникнат от десетки други причини - престъпления, кражби, корупция, връзки с подземния свят, конфликт на интереси - сексуалната ориентация е на последно място. Елементарен пример - Калина Илиева, без да бъде хомосексуална (ех, ако беше!), беше председател на ДФ "Земеделие" с фалшива диплома, отделно са слуховете и за връзки с Арно Хайнен, шефа на ОЛАФ. Но дори и второто да не е вярно, да е само клюка и нищо повече, първото е достатъчно да зададем въпроса кой е знаел за фалшивата и диплома и в какви зависимости е била от него Илиева?
  4. Тази песен, за зависимостта на хомосексуалните политици я слушаме от доста години в изпълнение на Волен Сидеров. А Волен не е от хората, на чиито приказки трябва да се обръща внимание. Така че, след като някой политик заема позиция, на която от години се е окопал Воленчо, моето място не е там. Нищо, че недолюбвам гейовете и лесбийките (първите ме дразнят, а вторите правят това, което и аз - харесват жени).
  5. Примерът, който посочва Красимир Велчев - с Дим Дуков - е прекалено евтин и елементарен. Не е само Дим Дуков гей в България, и неговата обществена активност съвсем не е пример за подражание. Приказките за това, с каква енергия гейовете се отдавали на справедливи каузи са толкова изтъркани и повърхностни, че не мога да не попитам: "Добре, пич, ти като не си гей, не се хвърляш достатъчно ли? Или подкрепяш само несправедливи каузи?"  
  6. Принципно хомосексуалните в България се вълнуват от съвсем други неща - премахване на дискриминацията спрямо тях (като част от дискриминацията въобще), легализиране на гей-браковете, признаване на съжителството им за равноправно на съжителството без брак на хетеросексуалните двойки, право на осиновяване на деца, съответно социални права (болнични, майчинство) като хетеросексуалните - с кое съм съгласен и с кое не не е важно в случая, но това доста се разминава с онова, което си предлага Красимир Велчев с идеята си за декларация. В смисъл - не ги топли, а нашия очевидно по този начин се мъчи да натрупа точки пред гей-общността (която, както е известно, е задружна и се подкрепя взаимно).
Идеята на Красимир Велчев не е нито първата, нито последната недомислица, сервирана ни от политик. Всъщност, тя е най-чистия вид на продукта, който ни предлага нашия политически елит - много въздух под голямо налягане. Бяхме свикнали подобни глупости да ги ръси Бойко Борисов, ако той е зает - Цветан Цветанов, но все пак се надявах, че поне в Народното събрание Бойко е поверил юздите на някой с акъл в главата си. Видно е, излъгал съм се.

Дори съм любопитен - ако хомосексуалността поражда зависимости, дали г-н Велчев изисква подобни декларации от хората, които работят в неговата фирма? То дали ще работиш за чужди интереси на фирмено или на депутатско ниво под външен натиск, не е ли едно и също, само броя на потърпевшите е различен.
А какъв въобще е смисълът на подобни декларации (наред с декларациите за лоялност към Партията, ама това е друга бира) след като е достатъчно да си приятел на премиера (или да не си му приятел, зависи от случая) за да се нарушат закони (министерстването на ченгето Божидар Димитров)?
А каква е гаранцията, че подавайки подобна декларация хомосексуалният политик няма да бъде изнудван от този, на когото я дава? Какво ще прави Красимир Велчев със събраните данни? Ще си води статистика?
А как ще стане подаването на декларации, в партийните клубове на ГЕРБ в определено приемно време? Пред медиите или на закрито? А може би първо ще има сбирка, нещо от рода на Анонимните алкохолици - застава един в средата и казва:" Аз съм Иван, кандидат за народен представител от ХХ избирателен район и съм гей!"?
Тая много ми прилича на една история от едно броене ... от един филм от не толкова далечното ни минало... Жалко, че някои хора не са го гледали.
_______________________________________________________________________
* Човек, който мрази педерасите се нарича хомофоб. Човек, който ги обича, би трябвало да се нарича хомофил, но странно - той също е педерас?!

Няма коментари:

Публикуване на коментар

За Бога, братя, коментирайте!