Метростанциите и миналото

Още преди откриването на втората линия на метрото преименуването на станцията "Св. Наум" на станция "Европейски съюз" предизвика ехидни усмивки. И с право - такова слагачество нямаше дори по времената на Съветския съюз. Единственото, което си позволи онази власт е да нарече един булевард "Българо-съветска дружба" и толкова. Само че тогава това беше в духа на интернационализма, на дружбата между народите, на слънцето и въздуха за всяко живо същество, както ни учеше другарят Димитров. Нямаше булевард "Съветски съюз", нямаше спирка "Съветски съюз" или пък площад "Съветски съюз". Въпреки, че всекидневно ни се набиваше в главите - нас ни има, защото зад нас е великият Съветски съюз; ако не е Съветският съюз край с нас, турците ще ни завладеят, капиталистите ще ни довършат и пр. 

Тогава официалната позиция "Леле, какво ще правим без СССР?" си беше в реда на нещата. 

Едва ли има спирка "Европейски съюз" и в останалите страни-членки на съюза (то пък колко ли от тях имат метро в столиците си?). Би имало логика на реципрочното наименование - както например в Прага има метростанция Московска като отговор на метростанция Пражка в Москва, но сега заради нашия "Европейски съюз" трябва ли да очакваме преименуване на обекти или станции от метрополитените на Лондон, Париж, Прага на София или Софийска? Или по-вероятното е да ни се върне в същия размер - в Брюксел да открият автобусна спирка "Разширяване на ЕС от 2007 година"? 

Или пък "5-ти мониторингов доклад за напредъка на България и Румъния след присъединяването им към ЕС". Звучи дълго, но пък за сметка на това отразява точно толкова настроенията там, колкото и нашата метростанция тук.

Но дори и да махнем с ръка и да оставим името на спирката "Европейски съюз", изниква въпросът защо е на мястото на Св. Наум? Веднага се появява въпросът - въобще, за чий ни е да празнуваме Ден на будителите и Ден на азбуката след като в момента, в който заговорят парите, и си прибираме националната гордост и достойнството в задния джоб. И кой да каже на общинари, кмет и премиер, че в Средновековието една книжовна школа върши повече работа от членството в 10 Европейски съюза днес. Че да си рискуваш живота за вяра и писменост е несравнимо с униженията да си най-бедният, най-корумпираният, най-некадърният в тоя Европейски съюз, който увековечаваш с метростанцията си. Отделно са класациите за грамотност в ЕС, в които българчетата заемат все по-задни места - това е някакъв черен хумор може би.

Свети Наум - икона

Е, нямаме станция "Св. Наум" - но за сметка на това имаме станция "Княгиня Мария-Луиза". Има я, защото е близо до бул. "Княгиня Мария-Луиза", който беше преименуван така в зората на демокрацията по инерцията на антикомунизма и величаенето на всичко, свързано с Третото българско царство. Така покрай булевардът се сдобихме и с открит басейн със същото име в Борисовата градина, а за мнозинството от хората княгиня Мария-Луиза е дъщерята на цар Борис ІІІ, а не майка му (въпреки, че лелката от Америка от 1968 г е госпожа Хробокова). 

И сега величаем една женица, дето с нищо не е останала в нашата история, освен че е била майка на о`бозе почившия ни цар Борис ІІІ, баба на сегашното Величество Симеон ІІ и толкова. Ах, да - за да се угоди на Нейно височество е променена Търновската конституция и е разрешено престолонаследникът Борис ІІІ да бъде кръстен в католическата религия. Все едно ние не сме християни и не сме оцеляли 5 века благодарение на религията и църквата си и все едно не сме водили църковни борби за тази наша религия и църква. А всъщност, да не се заблуждаваме - преименуването на бул. "Георги Димитров" в "Княгиня Мария-Луиза" може и официално да е свързано с някогашната жена на Фердинанд І, но всички знаем, че беше навеждане към Симеончо в Мадрид. 

Т.е. слагаме нещата на кантар - от едната страна е един монах, един духовник, с реален принос към родината ни, канонизиран за светец от църквата преди стотици години (св. Наум е част от св. Седмочисленици), а от другата е една католическа принцеса, която се е наложила над същата тази православна църква. 

И се питам - защо го водим тоя спор с македонците кой от чия история гледа и копира, като ние с лека ръка подменяме и забравяме нашите национални герои, хората, благодарение на които ни има като българи, когато дойде момента да ги признаем и увековечим? Дори с едно такова дребно нещо, като наименованието на една метростанция.

Това ли е цената за кефът да викнем председателя на Еврокомисията да отреже лентичката на метростанцията "Европейски съюз"?