Любопитният равин

В полски град ксендзът и равинът били близки приятели.

Един ден равинът помолил ксендза да му позволи да присъства на изповед — много му било интересно да види как става това.

Свещеникът се съгласил и пуснал при себе си в тъмното помещение равина.

Пристигнала жена, почукала и когато свещеникът й отворил прозорчето, казала:

— Отче, съгреших, дойдох да се изповядам.

— Какъв ти е грехът?

— Прелюбодеяние.

— Колко пъти?

— Един път.

— Ще кажеш „Отче наш“ десет пъти, ще внесеш 100 злоти за църквата и ще ти е простено.

След малко пристигнала втора жена.

— Съгреших, отче!

— Какво?

— Прелюбодеяние, два пъти.

— Ще кажеш 20 пъти „Отче наш“, ще внесеш 200 злоти за църквата и ще ти е простено.

В това време телефонът позвънил и ксендзът станал да види кой го търси. Равинът решил, че вече му е ясно всичко и заел мястото му:

— Какво си съгрешила, дъще? — попитал следващата изповядваща се.

— Прелюбодеяние.

— Колко пъти?

— Един път.

— Ще кажеш 30 пъти „Отче наш“, ще внесеш 300 злоти за църквата и можеш да отидеш да се чукаш още два пъти.

Проваленият политик

Дебел Сашко в зората на демокрацията

90-те, зората на демокрацията у нас. От едната страна са БКП, от другата - новосъздадената опозиция, морален стожер на демокрацията у нас. Ония са нагаждачи, мързели, кариеристи и некадърници, успяващи да се уредят с връзки в Партията и на сладки местенца по партийна линия. Другите - онеправданите жертви на комунистическата действителност, потискани и унижавани в годините на Народната власт, преливащи от талант и умения, но нарочно държани встрани от комунистите. 

После дойде 1991 г., изборите есента, победата "с малко и за малко" и се оказа, че комунистите с право са ги държали тия хорица извън Партията и далече от топлите местенца. Затова нашите гладници бързаха да си наваксат - и Дебел Сашко, и Гошо Дантелата, и онова недоразумение Филип Димитров, и Кошлучето. 

От онези, които вдигаха двата пръста по площадите останаха само Дебел Сашко и Гошо Дантелата. И Кошлуков, айде и него да преброя. Останаха, в смисъл, на държавна хранилка - единия е депутат от ГЕРБ в Народното събрание, но се изживява като сенатор, като морален блюстител на демокрацията и като европейски консерватор-демократ, лъскащ образа на Тъпанаря от Банкя ден и нощ. Другия пък се докопа до евродепутатско местенце, изведнъж забрави, че Борисов е карикатура на диктатор и взе и той да се изживява като политик от европейски мащаб и теоретик на демокрацията. 

Та тоя сега нарича бившите си съратници по партийна линия "абсолютно вманиачили се провалени политици", все едно той е стоял настрана, той не е бил част от управлението, той не е бил в ръководството на СДС. 

Той не е лапал от държавната софра. Той не е една от причините днешното СДС да е маргинална файтон-партия, която не може да събере и две карета белот привърженици.

Ей от такива чакахме да ни постоят демокрацията.

Голодомор

В последната събота на ноември в Украйна отбелязват Денят на Голодомор. Има и друго име, Украински холокост. Руснаците, естествено, отричат, нормално е, но те отричаха и за Катин, и за много други неща, такава е политиката на Големия брат.

Причините за Голодомор са много - като цяло Съветският съюз изнася евтино зърно, а с получената валута купува оборудване за заводи, за да индустриализира страната. В началото на 30-те години на ХХ-ти век за немския фермер Ханс е по-изгодно да храни прасетата си с руско зърно вместо с немски фураж - цената на руското зърно е в пъти по-евтина. Но това е цената за Ханс, за украинците е доста по-друга.

Реалната причина за Голодомора е разправата на болшевиките с непокорните селяни . украинците не бързали да влизат в колхозите и да живеят по болшевишките закони, за което били унищожени с глад. Най-пострадали от Голодомора били онези украински села, които не изпълнили "плана" по хлебозаготовките - най-често самият план бил изначално неизпълним. Тези села попадали на т.нар. "черни дъски", след което следвала пълна блокада на селото, в което се изсипвали наказателни отряди и вземали селяни за заложници. В блокираните села умирали цели семейства, всички листа по дърветата били изядени, нямало никакви домашни животни и дори плъхове. Хората, обезумели от глад, се превръщали в канибали - много от тях подмамвали съседски деца с надеждата, че могат да ги убият и изядат.

През 1932 г. заедно с жена ми и сина ми Захар изработихме общо 400 трудодни в колхоза, нямах нито един пропуск, за което наесен получих около 5 кг просо и4 кг брашно, което стигна за 4-5 дни и през зимата нямахме никакви средства за съществуване. По-големите ми синове се махнаха от вкъщи, а аз продължавах да работя в колхоза, за което получавах веднъж дневно котлова храна - борщ от зеле и цвекло, без хляб. 

На четвърти април убих малката си дъщеря Христа, която беше толкова изтощена, че не можеше да става вече... Беше само кости, насякох я и я сварих, за два дни я изядох. Давах от месото и на голяма си дъщеря, Настя, а на шести април в 5 сутринта убих и Настя. Мислех, че така ще поддържам себе си, а Настя тъй или иначе щеше да умре от изтощение след ден-два ..

Военните, ходещи по домовете на гладуващите хора отнемали и последното им зърно, отговаряйки на молбите им: "Ако ние ви пожалим утре ще се окажем на ваше място. А на нас също ни се живее." 

Голодоморът в Украйна породил страшно явление, което сега мнозина наричат изтрита памет - от десетките умрели от глад села не останало буквално нищо и никой, нито един човек. Никой не знае какво точно се е случвало в тези села, не е останал никой, който да разкаже. Може да са се случвали и по-страшни неща, от тези, за които сега се знае. След снемането на блокадата подутите трупове просто се извозвали, а в селата се заселвали нови хора, докарани от далечните области на СССР. На тези, които не са преминали през този ужас им било по-лесно да строят комунизма.

Yo soy Maradona

Не знам в историята на футбола да е имало друг такъв играч. 

Играч, който играеше футбол заради самия футбол. Заради магията на играта. Играч, който правеше магията на играта. 

Има играчи, които сами са печелили мачове. Марадона сам спечели едно световно първенство, Мондиал`86. 

Най-яркият ми спомен от Марадона обаче не е фамозният гол срещу англичаните в Мексико, а 4 години по-късно, от италианския мондиал. Тогава на 1/8-финала аржентинците се изправиха срещу Бразилия. Аржентина едва се промъкна от групата, загуби откриването срещу Камерун, после срещу Румъния направиха равен, а Марадона спря топката с ръка пред голлинията (тогава излезе лафа, че лявата ръка му е да вкарва голове с нея, а дясната - да ги спасява), въобще играта на аржентинците не вървеше, промъкнаха се напред по терлички, като един от най-добрите трети отбори. А бразилците нямаха проблеми в групата, три победи от три мача -  въобще, гласяха се да стигнат до финала. Почти целият мач се игра пред вратата на аржентинците, Гойкоечея спаси всичко, което трябваше да се спаси, и когато всички очакваха продължения топката попадна у Марадона, той дръпна напред, почна да разминава бразилците и пред наказателното им поле срещу него се хвърлиха всичките четирима защитници, а Диего само чукна наляво към непокрития Каниджа - шах и мат! Всички очакваха повторение на парада срещу англичаните 4 години по-рано, ама за Марадона беше по-важно Аржентина да продължи, а не той да вкара топката заедно с половината отбор на Бразилия във вратата. Между другото, всички говорят за мексиканския мондиал като за мондиала на Марадона, и с основание, но италианският мондиал заслужава не по-малко внимание: както вече споменах, аржентинците загубиха на откриването от Камерун, направиха равен с Румъния, продължиха напред само заради тогавашните правила да продължават първите 2 отбора + 4 от най-добрите трети (отпадаха петия и шестия трети отбор от групите. Ние излязохме по-същия начин от групата си в Мексико). Срещу СССР се контузи Нери Пумпидо, титулярният им вратар, световен шампион от Мексико`86. Смени го Гойкоечея, който освен, че спаси Аржентина срещу Бразилия на 1/8-финала имаше решителен принос за достигането на аржентинците до финала, спасявайки дузпи срещу Югославия на 1/4-финала и срещу Италия на 1/2-финала - и двата мача стигнаха до дузпи след 1:1 в редовното време. Така с един Марадона и един Гойкоечея Аржентина стигна до финал с Германия, повторение на финала от 86-та, който загуби заради мексиканеца Кордесал, който единствен видя дузпата, от която Бреме отбеляза 5 минути преди края на мача. 

Друг силен момент, който съм запомнил, е последният гол на Марадона за Аржентина - вкара го на американския мондиал, срещу Гърция. Тогава вече се беше забъркал в разни скандали, бяха му открили кокаин в пробата години преди това, беше стрелял по папараци, някаква неаполитанка го съдеше за бащинство, за капак беше на 34 години - колкото и да не е, все пак има значение. Та онзи гол срещу гърците му дойде точно на време - ето ме, аз съм Марадона, може да говорите каквото искате за мен, но на терена аз съм Марадона, аз съм на терена да побеждавам!

Yo soy Maradona!

Не знам колко деца днес се карат кой да е Меси и кой - Роналдо, но едно време всички искахме да сме Марадона. 

Antique - Dinata Dinata

Еха, а беше време, когато тъкмо бяхме сменили парите, Костов си мислеше, че ще управлява дълго, Левски имаше приличен отбор и аз бях студент. 

Галина Брежнева и кръстниците на диамантената мафия в СССР

Сватбата на Брежнева с Юрий Чурбанов

През 70-те години на ХХ-ти век много от гражданите на Съветския съюз, особено близките до властта и столичните творчески кръгове знаели, че в страната много неща се правят специално за Галя. Галя си имала име, презиме и фамилия, тя се казвала Галина Леонидовна Брежнева и била дъщеря на генералния секретар на ЦК на КПСС Леонид Илич Брежнев. Високопоставеният родител отдавна махнал с ръка на възпитанието на разглезената си дъщеря. За нейния бурен живот и екстравагантни изпълнения по целия Съветски съюз се разнасяли легенди.
Още през 1951 г. 22-годишната дъщеря на първия секретар на ЦК на Молдовската комунистическа партия напуснала филологическия факултет на университета и се омъжила за цирковия акробат Евгений Милаев, който бил по-възрастен от нея с цели 20 години. Галина и мъжа и водели скитнически живот по съветските циркове, докато тъста на акробата не бил преместен на работа в ЦК на КПСС. Тогава кариерата на Милаев рязко тръгнала нагорец За няколко години той станал Герой на социалистическия труд и директор на Московския цирк. Придобивките обаче не удържали артиста в семейното ложе. През 1961 Галина хванала мъжа си в изневяра и се развела с него. Сълзливите писма на изоставения съпруг до високопоставения тъст не успели да възстановят семейството.
Следващия брак на Галина с 18-годишния илюзионист Игор Кио продължил всичко на всичко 10 дни. Когато Леонид Илич разбрал, че дъщеря му тайно се е разписала с някакъв фокусник, той изпратил след щастливата двойка няколко агента на КГБ. Те намерили щастливата двойка и отнели от съпруга и жена му, и паспорта с печата. Върнали му само паспорта, при това нов и без никакви следи от бракосъчетанието. Двойката продължила да се среща тайно няколко години след това.
През 1971 година, за радост на родителите си, Галина се омъжила за подполковника от службите Юрий Чурбанов, който заради този брак оставил семейството си. Новият зет се харесал на Генералния секретар и подполковникът стремително достигнал до генерал-полковник и заместник-министър на вътрешните работи. Няколко години съпрузите живели щастливо, но след това Галина започнала да скучае: мъжът и бил постоянно зает в службата. Тогава в живота на Галина Брежнева се появили две нови увлечения: диамантите и Борис Буярце.

Неудачна шега, храна за кучета и 6 милиона долара

 В един прекрасен ден през октомври 2004 година един взвод пожарникари от V-ти пожарен участък на Уинчестер (Лос Анджелис) си почивал весело, играейки плажен волейбол. Връщайки се в участъка, двама от капитаните-пожарникари решили да се пошегуват с 51-годишния си колега-негър Тени Пиърс, който след победата си в играта се нарекъл "Голямо куче" (Big dog, в смисъл на шампион). Те му сложили в спагетите храна за кучета. Пиърс заподозрял нещо едва след третата хапка, а когато шегаджиите през сълзи му разказали за какво става въпрос, той страшно се разсърдил и излязъл, трясвайки вратата и без да обръща внимание на извиненията.

Пожарникарят си намерил добър адвокат и завел дело срещу Противопожарната служба на Лос Анджелис, искайки компенсация за расова дискриминация. Съдът признал неудачната шега за расова дискриминация и присъдил компенсация на Пиърс в размер на 2,7 млн долара.

От своя страна, Противопожарната служба на Лос Анджелис била принудена да приложи дисциплинарни наказания срещу пишман-шегаджиите и ги глобило с по 10 000 долара. Те, от своя страна, се обидили, и също завели дело срещу Противопожарната служба на Лос Анджелис, заявявайки, че са подложени на расова дискриминация поради принадлежността им към бялата раса.

Съдът също признал това за дискриминация и присъдил компенсация в размер на 2,5 млн долара. 

В крайна сметка кучешката храна коствала на Лос Анджелис около 6 млн долара.

Шибаната София

Пиленце, София може да е далече от Париж, Ню Йорк, Милано или Белград и Букурещ дори, но си е нашата София, която се задъхва от амбициозни селянчета като тебе, дошли да си изкарват хляба тук с лайтмотива "Ей ся ша им еба мамата на софиянци и ше им покажа кой/коя съм!".

С нетърпение чакаме да ни покажеш, но докато стане това, докато живееш тук, докато безценното ти отроче заема място в софийско училище, а друго дете заради това трябва всяка сутрин да става в 6:30 и да пътува от Овча купел до Люлин 10 (примерно), докато вземаш една торба пари тук, в София, не се напъвай да наричаш града "Шибаната София". 

Първо, защото не е шибана.

Воро, като не ти харесва ... чемодан, вокзал, Шумен. Ако не знаеш къде да отидеш в почивните си дни, ако не се постараеш да опознаеш града си проблемът си е твой. Милион и половина живеят постоянно тук и не се оплакват, и не го наричат "Шибан" въпреки задръстванията, корупцията, мръсотията, разбитите улици и тротоари и мръсния въздух зиме. Ако в Шумен и региона сте имали 5 заведения на кръст и постоянните посетители се знаете поименно, тук не е така. Градът си има своя атмосфера, трябва само да се напънеш и да я намериш.

Трето - с всичките си минуси, с Фандъкова отгоре на всичко, с мафията и мръсотията, това е нашата София. Повтарям, нашата, не твоята. 

Твоя няма.

И никой не те е викал с телеграма тук.

Смърт под разпятието

Немски войник, убит край Сома, 1916 година.

И едно руско стихотворение, посветено на войната, по случая:

Мой товарищ, в смертельной агонии
Не зови понапрасну друзей.
Дай–ка лучше согрею ладони я
Над дымящейся кровью твоей.
Ты не плачь, не стони, ты не маленький,
Ты не ранен, ты просто убит.
Дай на память сниму с тебя валенки.

Нам еще наступать предстоит.

Sofia street food

По улиците на София се разхождат и Ягуари. За сватби

От известно време насам с Малкото Кате и Малкото чудовище всеки уикенд се спускаме в центъра на града и откриваме доста интересни места. Хем да се разходим, хем Софи да си поиграе и да се пораздвижи, хем да видим нещо ново. А ново има, вървим и си спомняме къде какво е имало едно време, през 90-те, после като бяхме студенти, пък и след това. 

Дърпаното свинско. Сервират го много оригинално

Доста се промени градът за толкова години, но промяната, това трябва да го уточня, не е някаква драстична. Не, по-скоро откривам магазини там, където едно време имаше заведение, барове на местата, където имаше ресторанти, ресторанти на мястото на едновремешни книжарници. Нещо в тоя ред.

Бирата на Барбекю брадърс

Едно много арно местенце е винарната Гарафа, на "Шишман". Не съм някакъв разбирач или сомелиер, че да почна да обяснявам какви вина има, вината са основно български, бели, червени, розета. Мястото е готино, приятно, и най-важното - посетителите са приятни хора, персоналът е отзивчив и забавен. Ако искате да пиете чаша вино в неделния следобед, това е мястото.

Друго местенце, което е на две крачки от Гарафа, е Скапто Бургер. Бургерите не са като на Макдоналдс, яки бургери са от типа "не мож` го изя`". Моята грешка беше, че не отчетох маринования лук в моя бургер, но това си е моя вина, да съм чел внимателно. За Малкото чудовище поръчахме и бургер, и пържени картофи, че то само с това може да се рани, ама като донесоха бургера се уплаши, а порцията пържени картофи стига за трима и ще остане. И ги заливат със сос по желание, ние си избрахме "Чедър". Не пестят от соса.

Със Скапто бургерите имахме още една среща седмица по-късно, когато имаха съвместно изпълнение с Барбекю брадърс. Там ме замъкна Малкото Кате и да си призная, не помня някога да съм харчил без да се замислям и с такова удоволствие. И тук работата не е в храната, то месо могат навсякъде да ти приготвят. Заведението е в двора на някаква кооперация, като повечето заведения на "Графа", готви ви истински американец от Ню Йорк, имат собствена бира, която се прави заедно със собствената бира на Скапто бургерите (има много тънка разлика между двете), като си поръчаш голям бърбън, ти сипват наистина голям бърбън, без да го мерят с мярка (за тия пари е нормално). Отделно имат и "Бъзонада" за дечицата, има и маса за деца с книжки за оцветяване, абе общо взето, има мн

Prima pala

ого плюсове. Един минус, цените - ама пак повтарям, не мислех за пари. Та във въпросния ресторант имаше съвместно представяне със Скаптото, аз си взех бургер от гофрети, с бира в тестото, беше много як. Малкото Кате си поръча някакво "Дърпано свинско", прилагам фотография как изглежда. Толкова за храната там, интересен се оказа някакъв пич там, не го знам какъв го играеше, управител, собственик, съдружник, ама беше голям чешит - завършил математическа гимназия в Пловдив, после Американски университет в Благоевград, после малко се мотал по Обединеното кралство и накрая се върнал в България. Ама не само той, почти цели персонал на Барбекю брадърс + Скапто бургерите. А той не бил баш ресторантьор, ами режисьор, ресторантът му бил между другото, докато чакал да стане някакъв филм. Или нещо такова, не помня точно каква му беше историята. "Гледай, казвам на Катето, тези са десетина години по-малки от нас, но гледай колко повече писти имат в живота си, колко повече възможности, и как не са ограничени като нас само в една сфера". Да си призная, това откритие за мен беше много по-важно от храната в заведението.

Малкото чудовище може само с пица да се изхранва

На последно място ще поставя пицарията Prima pala, на ъгъла на "Графа" и "Дякон Игнатий".  Тестото им е специално, по италианска рецепта (то всички в България, а и не само приготвят пиците си по оригинална италианска рецепта, ама тук поне са се постарали). Да си призная, много са обрани в размерите и количествата, но за сметка на това пицата е много вкусна и не се чувстваш надут след това. Поне се стараят момчетата.

Това е пицата на Prima pala, струва си да се опита

Та това е. Може представянето да не отговаря напълно на понятието street food, но пък дано да е полезно на някого.

Французойката

Гледам я Ализе и разбирам защо рекламата продава. 

То не всички французойки (тя е корсиканка, те не са баш французи, ама нищо) са като нея на външен вид, от собствен опит говоря, но пък ех, ако бяха ... 

Та това е, столетия традиции в храненето и в модела на живот видят до това. А и може да пее момичето, отгоре на всичко!

Елмаз и Стъкло

Ех, а беше време, когато бях младо момченце, и когато тази песен таман беше нова-новеничка, и още става, и още я слушам, и като си я пусна и си спомням за курсови проекти, за задачи по съпромат, за чертежи и за пресмятания, за скитосвания по Студентски град, за разпивки с колегите ...
Ех, а беше време!

Ще видим

Ако жена ти каже "Ще видим" ... нищо няма да видиш!

Да построиш комунизма

Като цяло не успяхме да построим комунизма. Нито у нас, нито в СССР. 

Е, някои успяха да го построят за себе си, в лично качество, в ония години. Къща, вила и кола, тлъста заплата, висока позиция, връзки с още по-нависоко, пътувания в чужбина, пазаруване в Кореком. Децата на онези малцина щастливци формираха т.нар. "златна младеж" на комунизма.

Това обаче беше в ония години.

Има и хора, които построиха комунизма и след 1989 г., например семейство Ненкови. Бащата, старият Ненков си отлежа 9 години рахатлък в Конституционния съд, гласува становища по закони, гласувани от сина му (кой ще ти гледа за конфликт на интереси), па накрая взе, че рече в едно интервю "Голям комфорт е това Конституционния съд". Разбирай, 9 години тлъста заплата, служебна кола, кой знае какви други благинки има за конституционните съдии, работа от дъжд на вятър. 

Госпожа Ненкова пък да вземе да се окаже заместник на Бойко Борисов в Столичната община по времето, когато Бойко го раздаваше general-leutenant meyr. Случайно вероятно, или пък е ултра- хипер- мега специалист и просто общината аха да пропадне без нея. 

Синът им пък, младият Ненков навремето беше най-младият депутат в Народното събрание, и като влезе в това Народно събрание, та не излезе 9 години. За 9 години дослужи до заместник-председател на ПГ на ГЕРБ, което си е постижение, на 36 години все пак е момчето, още малко и за президент може да се кандидатира, да не говорим за опциите в чужбина. Съпругата му пък, младата госпожа Ненкова, се оказа много висококвалифициран специалист в областта на газопроводите, газоснабдяването и газопренасянето и съвсем случайно малко след вземането на властта от ГЕРБ се паркира в Булгартрансгаз. Още по-случайно шефът и извън работно време се е явявал неин кум, ама това извън работно време, по време на работа човекът е строг, но справедлив. Госпожа Ненкова, може да не се съмнявате, е била на висока заплата, в БТГ ниски заплати няма. До колкото знам, в момента в БТГ ситуацията е "роднина-милиционер, роднина - милиционер", като роднините до един са свързани с ГЕРБ, а милиционерите са все бивши борци от тихия фронт. Е, чат-пат и някой бачкатор, все някой трябва да бачка. Но не очаквайте да видите някъде Пламена Ненкова с каска на главата да полага тръби или да смята дебити на помпените станции, не, тя е по проектите. Е, вярно, изгоря и службицата преди време, но, вярвам, с нейните способности и квалификации вероятно се е пласирана на по-интересно място.

Та да му се чудиш на младия Александър Ненков, след като така успешно е построил комунизма едва на 36 години, защо не му се живее в България?

Фронталната камера

Докато си депилираше интимната област вместо огледало тя използваше фронталната камера на телефона и заподозря, че нещо не е наред едва когато по екрана заплуваха сърчица ...

Мъжка мъдрост

Нито една жена не може да те удовлетвори така, както две.

Конституционалистът

Преди повече от 10 години, по времето когато Барба Ганис или се готвеше да става, или таман беше станал министър-председател, та в едно телевизионно предаване (не помня "Панорама" ли беше или някое друго) водещият/ата зададе приблизително следния въпрос въпрос на нашия тъпчо (цитирам по памет):

- Г-н Борисов, упрекват ви че не познавате как функционира държавата, че не сте чел Конституцията?
- Ще я прочета! - обеща Бойко.

Това прочитане задмина онази стая на Малко Търново, дето трябваше да я измажем само и веднага щяха да ни приемат в Шенген, това прочитане на Конституцията се точи вече над 10 години. Най-вероятно не се е стигнало до него въобще, той Барба Ганис няма вид на човек, чел нещо по-дълго от етикета на тоалетен ароматизатор. Или пък може и да бъркам, Бойко най-сетне е затворил и последната страница на Конституцията на страната, намерил е слабите места в нея и е решил да предложи ремонта и. Това, апропо, не му е първият път, когато предлага промени в Конституцията, по време на първия мандат го беше осенила идеята да запише в нея, че външният дълг не може да надхвърля 40% от БВП, голяма финансова мисъл беше това навремето, много ни завиждаха европейските държави за нея.

Сега е решил да действа новаторски - 120 депутата, няма ВСС, мандатът на Главният прокурор да е 5 години, заедно с мандатите на председателите на ВАС и ВКС. 

Относно намаляването на броя на депутатите аз и друг път съм блогърствал, основно по мераците на Слави Трифонов и сценаристите му. 120 депутата са малко, 120 депутата се купуват много по-лесно от 240. Това едно на ръка. Второ, ние имаме определени традиции при определянето на броя на депутатите. В Търновската конституция е записано (чл. 86) че се избира 1 депутат на 10 000 души население и от двата пола, в Димитровската е 1 на 20 000 души население (чл. 18). В Живковската вече броят им не е обвързан с населението, а е фиксиран - 250 човека, което отговоря приблизително на 1 депутат на 30 000 души население. В момента при 7 млн население и 240 депутата съотношението е приблизително същото, 1:30 000. Представете си ако съкратим броя на депутатите на 2 как един народен представител ще представлява 60 000 население, представете си как ще се влиза при него в случай на нужда.

Но има и нещо друго - ако е да се пестят разходи, не може ли да заплатите на депутатите да се намалят два пъти? 

Относно промените в съдебната система, каква ни е гаранцията, че като махнем ВСС и намалим мандатите на 5 години нещата в съдебната система ще се случват прозрачно и ще имаме върховенство на закона? Че няма Шиши да кадрува в съдебната система? Че няма пак да имаме състезания с един кон? Това е като предложението на нашия тъпчо в касовата бележка от бензиностанцията да бъде разбита цената и да се знае - 2,00 лв/л, от които 1,00 лв акциз, 0,30 лв производствена цена на бензина, 0,15 лв транспорт до бензиностанцията, 0,20 лв заплата на бензинджията и останалото ДДС. И от това бензина не стана по-евтин, и на никой не му стана ясно защо литър бензин е 2,30 и при 80 $/барел, и при 120 $/барел.

Но да търсиш логика в мислите на един тъпанар е тегава работа, то той я не вижда, ние ще му я търсим. 

Тези промени, в 12 без 5 (щото толкова му остава до оставката, още малко) знаете ли на какво ми напомнят? На един епизод от съвсем краткия курс по история на България, имаше едно такова книжле преди години с автори Драгомир Драганов и Искра Баева в което бяха събрали кандидат-студентските бисери. Та там един пишман кандидат-студент по повод на Руско-турската война и Освобождението на България "Турското правителство опитало номера с конституцията, но той не минал".

И нашия сега опитва номера с Конституцията, но и тук няма да мине.

Тигър и човек

Русия, Приморския край, 2008 година. Село през зимата, около два часа през нощта.
Местният фелдшер се събужда от странен шум под прозореца си, но тъй като шума бързо затихва, фелдшерът решава да не задълбава и се обръща на другата страна и продължава да спи. На сутринта сладкият сън се прекъсва от позивните на пикочния му мехур (дори и при фелдшерите утрото не започва с кафе), но добирайки се до вратата на къщата фелдшерът разбира, че не е толкова просто да я отвори, колкото изглежда. Нещо затиска вратата отвън. Повторните опити да я отвори били също толкова неуспешни, колкото и първия и, съвсем отчаян, фелдшерът приема единственото вярно решение - да излезе през прозореца. Оказвайки се на улицата нашият герой решава да погледне какво му затиска вратата и после да търчи към тоалетната. А това решение се оказало напълно погрешно! Работата е там, че в зимното утро, в тъмнината фелдшерът не забелязал следите от едрия звяр, с които бил осеян целия двор. А тигърът (огромен мъжки тигър) лежал спокойно на верандата, точно пред вратата и гледал фелдшера с хладен, но в същото време неагресивен поглед. 

Бързо оценявайки ситуацията фелдшерът разбрал, че да се добере обратно до прозореца, при всичкото си желание няма да успее ... Около 10 минути двамата се изучавали един друг, на човекът вече не му се ходило до тоалетната, тази нужда отпаднала в момента, в който срещнал погледа на тигъра. 

Скоро тигърът разбрал, че човекът пред него не е опасен и се приближил. Вие някога усещали ли сте сърцето си да се откъсва и да слиза в петите ви? А фелдшерът точно това почуствал! Все пак се взел в ръце и забелязал метална примка на шията на тигъра - "подарък" от китайски бракониери. Такива примки китайците залагали за елените и други подобни животинки, но понякога в тях се хващали и тигри. Телта вече се била впила достатъчно дълбоко в кожата на животното и започнала да загноява. В какво ли отчаяние трябва да изпадне дивото животно, за да се обърне за помощ към хората? Така или иначе, фелдшерът разбрал всичко и две седмици тигърът живял при него, като получавал лечение и храна. Местните жители доста охотно помогнали, никой не останал безучастен. Всички процедури по обработка на раните тигърът понесъл със завидно търпение, нито веднъж не проявил агресия. След две седмици си тръгнал, така както и се появил - през нощта. След известно време фелдшерът отново не могъл да отвори вратата си. Излизайки, както и предния път, през прозореца, в двора си видял тигровите следи, а вратата я затискал огромен убит елен.

Black lives ...

Пичове, другия път като седнете да коленичите по време на химни, церемонии или други такива места, подходящи за демонстрация на чернокожите ви чувства за достойнство и значение, да си знаете: само големите цици имат значение. Останалото ще си го напазаруваме.

Епичната битка

- Добър ден, обаждам ви се от Скайфон, поръчал сте си телефон от нас, Huawеi P40 Lite.

- Точно така!

- Ама нали знаете, че новите модели на Huawеi не поддържат Гугъл?

- Няма страшно, аз знам как да си инсталирам гугълските приложения.

- Значи потвърждавате доставката?

- Да.

Знам аз, дръжки.

Всичко започна с това, че след 3.5 години вярна служба старият ми телефон почна да се задъхва - да работи бавно, да забива. Не помогна и SD -картата, която трябваше да му облекчи паметта, не помогна и възстановяването на заводските настройки и актуализирането на приложенията - спечелих малко пространство за около половин година, после актуализациите на приложенията отново започнаха да му пълнят паметта. Пък и беше стария телефон на Малкото Кате, тя си го купи, после изведнъж рече "Голям ми е, неудобен ми е, искам нов" и си купи нов, а този ми го пробута на мен. А аз имам навика да слушам Дарик радио сутрин, като пътувам за работа, там имат една рубрика "М-тел бюлетин" и си спомням когато обявиха излизането на Huawеi Р20 като революция в снимките. А това беше преди почти 2 години някъде, оттогава излязоха и Р30, и тази година и Р40. 

Та седнах да си търся телефон, съветваха ме да взема Xiaomi, Катето си залага на Самсунг и е много доволна от него, аз гледам, че Нокия отново е на пазара, едно време само Нокия ползвах, бяха много здрави преди да ги купи Майкрософт и да им разкаже играта. 

Накратко, изборът накрая се сведе до няколко модела на Huawеi - Р30 и Р40 Lite. Основния модел Р30 имаше повече функции на камерата, но пък на новия Р40 предимствата бяха няколко - повече мегапиксели на камерата, 4 срещу три камери (това още не знам как ще ми помогне, честно), по-бърз процесор, по-голяма резолюция на камерите, по-ниска цена (два пъти) и малко по-голям екран.

Минусът беше, имаше го посочено в коментарите, че не поддържа приложенията на Гугъл. Вярно бе, викам си, то имаше нещо такова преди време, ама ще се оправя. Разтърсих се из нета, на много места обясняват как да си инсталираш гугълските приложения, има и доста клипове в youtube-то, и то с телефони от серията Р40, викам си, ще се оправя. И затова съм толко курназ на горния разговор.

Всичко точно, доставиха ми телефона в петък, аз се прибирам вечерта, почвам да инсталирам, гледам клипчето - за 20 мин работа. Дърпах файлове, следвах инструкции, пък точно едно към едно с клипа гледам да е, ама нещо не става. Активирах си профила в Гугъл, обаче не ме пуска да вляза в него в Chrom-а, не си виждам отметките. Инсталирах си другите приложения, и се почна едно пиукане, едни предупреждения "Вашето устройство не е лицензирано от Гугъл Плей", откъде знаете бе, вашата мама? И така до 2 през нощта, накрая само където не заспах на стола, викам си, лягай, утре ще се оправиш. 

Сутринта ставам, закусил-незакусил, давай да инсталирам приложенията. За инсталиране, инсталират се, добавям си гугълския профил към профилите в телефона, обаче нещо не изпипвам докрай, постоянно писука от тия лицензионните съобщения. Викам си, нема да стане така, давай от друго място ще търся - отварям следващия клип, а там ми трябва или Huawеi nano memory card (като и видях само цената и си казах "няма да е със такава карта, дай следващото") или с флашка и OTG-кабел/преход. Дето ги нямам и двете, ама хайде, те се движат в диапазона 17-25 лв, по- се ядва от 100-те лева за нано картата. Та по някое време преди обед айде към Технополис, намерих си USB-адаптор 3.1 към С само за 9 лв, айде обратно вкъщи, сядай зад компа и пак - кадър по кадър, стъпка по стъпка, ама нещо не се получава. Гледам и коментарите под видеото, и на други не им се е получило толкова гладко, колкото на този, дето е правил видеото, та има пояснения, разяснения, аз почнах да се замислям как в понеделник ще звъня да връщам телефона и да купувам по-скъпия Р30. Ама, казвам си, дай да пробвам, вечерта намерих един немски блог и после видях същата статия в един български, и един и същи .зип файл предлагаха да се изтегли за инсталацията. Казвам си, дай да пробвам и тук, пък после ще му мисля, ако не стане (то май не съм само аз така в България?). 

Та слагам адаптора на флашката, боцвам я в телефона, и пак стъпка по стъпка, ама те пичовете си играли и да правят снимки на всяка стъпка, та едно по едно стана. За ~25 минути стана, леко, спокойно, без грешки. Малко късмет съм имал, че съм се набол на този сайт, който да ми свърши работа, но след епична почти 12 часова борба моят нов телефон вече е настроен и работи. 

Специални благодарности на mobility.bg, много полезни ми бяха, дано и друг път да бъдат и не само на мен.

Борисов, чао!

За Толупите, които още не са разбрали.
АЙДЕ ЧАО!

Оставка бе, Тулуп!

Оставка, бе, Тулуп с тулупите!

Какво ти не е ясно?

Най-глупавият заек

Животните са други, но принципът е същия

Най-глупавият заек е този, който си мисли, че ако се държи прилично и спазва правилата, вълците няма посмеят да го изядат.

Има ли, няма ли смисъл

Четири месеца - толкова му оставаха на първия кабинет на Борисов до редовните избори. Но понеже никога не е късно да научиш нещо ново, оказа се, че Бойко, въпреки мъжкарския си вид и мачо-поведението е бил много крехка душа и не можел да гледа кръв (или поне с това се оправда) и подаде оставка. То верно, тогава имаше едни съмнения, че ултрасите от някои футболни агитки са му направили услуга, ама това бяха само слухове и съмнения. 

Та тогава, четири месеца преди редовните избори Бойко взе, че хвърли кърпата.

Втория кабинет на Бойко, ако сте забравили как си отиде първия, също не му беше писано да изкара пълен мандат, и там оставката дойде ни в клин, ни в ръкав след президентските избори. Рече Бойко: "Ако не сме първи на първия тур хвърлям оставка", те не бяха първи, той се опита да шикалкави ("Ние сме първи, щото сме партия, Радев го издига инициативен комитет"), ама на втория тур пак беше предпоследен и от нямане къде да ходи, пак хвърли кърпата. Тогава нищо и нямаше та държавата, нямаше опасност да се счупи, нямаше опасност нещо да се обърка и да се разтури съграденото от него.

Сега обаче Бойко не дава оставка защото, виждате ли, щяло да стане много лошо, пък и редовните избори били след няма и 8-9 месеца (XLIV-ото Народно събрание е избрано на 19.04. 2017 г.) и нямало смисъл от оставка.

Няма ли?

Я да видим, какво ще и се счупи на държавата, ако не управлява Борисов?

Я да видим, какво толкова лошо ще стане, ако Борисов подаде оставка?

Има ли, няма ли смисъл от оставката - ти я подай, пък ще видим.

Армия, здравеопазване, образование

Една много интересна информация ми попадна пред очите, Коста Рика нямала армия. Ама никаква. И това е записано в конституцията на страната, още от 1948 година. То била само Коста Рика, и други държави имало, но ако разровите списъка, ще видите че става въпрос я за Лихтенщайн, я за Андора или Ватикана, я за някоя държавица от Южния Пасифик или Карибския басейн като Самоа или Гренада. 

Интересното в случая обаче било, че след като нямала армия, Коста Рика имала най-големите разходи за здравеопазване и образование в сравнение със съседите си в региона. По този начин освен в списъка на 16-те държави в света без армия, Коста Рика се е изхитрила да влезе в един друг списък, на топ дестинациите за здравен туризъм (тук българите в чужбина, които летят до България да си оправят зъбите ще ме разберат). Що се отнася до образованието, то е безплатно и задължително до 13-годишна възраст. 

Ей това правят костариканците със спестените от оръжия пари.

Горната информация ме накара да се замисля "Къде сбъркахме?" по темата. 

Например, военният ни министър принципно може да парира всякакви вражески атаки по нашата територия само с горната снимка. Като я видят, вражеските войници вероятно ще се изпонатръшкат от смях. За одисеята със закупуването на 8 (осем!) изтребителя по-добре да не отварям тема, че сигурно някой друг ще се пръсне от смях - купуваме ги от 15 години и тепърва ще ни ги доставят! Но най-много ме смути факта, че т.нар. "Обединени патриоти" за изборите от 2017 година заявиха в своята предизборна програма връщането на задължителната казарма. Те всъщност от години си пеят по темата, няма какво да се лъжем, но понеже не върви само да го споменаваш и нищо да не правиш по случая, през 2017-та се престрашиха да го запишат в програмата си. Нищо опасно няма, със същия успех можеха да запишат, че ще се борят за изстрелването на изкуствен спътник или за колонизирането на Юпитер. И аз да знам, че едно нещо няма как да стане, и аз ще си го напиша в програмата. Па щяха да връщат военното обучение в училищата, па доброволна казарма за желаещи младежи направиха, ма ако тръгнем с това да си браним държавата при евентуална агресия отвън нещо не ми се мисли!

Та мисълта как Коста Рика без армия просперира и се развива, а в същото време шкембакът от снимката се прави на идиот и един разчет нямаме за толкова години министерстване колко ще струва ремонтът на казармите, колко ще ни струва издръжката на наборната армия, колко ще се увеличи щатът на офицерите и сержантите, които ще се занимават с наборната войска - дори това няма, за толкова години плямпане по темата - та тази мисъл малко така ме жегна. Ние на ония им викаме "бананови републики", латиноси били, не знам още какво, ама са си оправили държавата, а ние чакаме и се надяваме. На кого се надяваме, на тия тъпаци ли?

18 срещу 14

На Васил Божков са повдигнати 18 обвинения.

Христо Иванов е внесъл 14 страници сигнал срещу Иван Гешев с искане за отстраняването му за уронване на престижа на съдебната власт.

18 срещу 14.

Кое тежи повече?

Дали 18-те обвинения срещу Божков ще издържат в съда? Поне едно? И няма ли кой да попита Каренин къде бля прокуратурата, на Божков е обвинен в организирането на 4 (четири!) убийства, изнасилванията няма да ги коментирам. Па как никой не го викна онзи шушляк Цветомир Найденов да го пита "Ти бе, този, като знаеш че Божков е изнасилил, що си трая досега?"

Няма ли кой да пита Каренин къде спа прокуратурата досега?

Обвиненията в организиране на престъпна група няма да ги коментирам, в "Децата на Арбат" много подробно е обяснено как се съставя обвинение в подобни престъпления (а там нещата са къде-къде по-сериозни, обвиняват в организиране на покушение срещу другарят Сталин).

А дали върховните магистрати няма да изоставят благородната си поза на блюстители на правосъдието и не вземат да разгледат насериозно сигнала на Христо Иванов? Не че съм го чел, но и аз съм на мнение, че Гешев уронва престижа на прокуратурата. Най-малкото с тъпотията си, неотговаряща на поста който заема. С външния си вид и с манталитета си по-му отива да е зарзаватчия в някоя квартална бакалия, то само това стига за уронване.

Та, кое тежи повече, 18 или 14?

Въпрос на цивилизационен избор, както би казал Петър Стоянов

За пръв път

Не са много девойките, които дават на първата среща. Но много девойки дават за пръв път на последната.

Поклон пред арменците

Само заради това участие на Армян Бабикян, и то в телевизията на Домусчиев/Пеевски всички арменци, живеещи в България и по света имат моето уважение. Всички! До един!

Аз досега лоша дума за арменец не съм казвал, няма и да кажа. Но имате моето уважение, приятели.

Колкото до ученичето до Бабикян, не знам Харизанката откъде ги намира такива дебили, но той самият не блести с особени интелектуални възможности, така че сигурно не му е трудно. Ама да го пратиш някакъв там мукльо да мъца и да пръца, и да си мънка глупости под носа, и добре че се сети по някое време да се обади там "Радев, Радева ...", че да си заслужи надницата за деня и участието. 

Но да се върна на Бабикян - поклон пред арменците!

Поклон и пред онези българи, които преди повече от 100 години са отворили страната си за бежанците от зверствата на османските турци. 

Маникюр

- Здравейте, казвам се Ани. От 20 години правя маникюр на мъже и едва вчера разбрах, че това въобще не е маникюр ...

Каренин и Каскета

... това не е Зимния дворец, вътре не е Каренин ...

В Зимния дворец през Октомври 1917 се е намирал Александър Керенски, адвокат, глава на Временното правителство на Русия. Това Каскетът очевидно няма как да го знае. От неговото изявление разбираме две неща: първо, не е в час с историята. Второ, много е далече и от литературата. Нормално, човекът все пак е завършил прочутата Магнаурска школа на Симеоновския баир, там на такива подробности като литература и история отдавна не отдават значение. Там е важно да ти стяга фуражката, да можеш да маршируваш, къде да ти търсят четене, еле па на история?

Въобще, имаше нещо около този човек, той ли беше откраднал шуба, на него ли бяха откраднали - има пример пред себе си Иванчо.

Този илитерат, този абсолютен тъпак в момента го раздава "Шерифът на народа". Той гони лошите олигарси, които са крали толкова години от джеба на българина. 

Аз дотук за половин година не видях един лев да ми е върнал. Нито на мен, нито на роднините ми. Напротив, виждам как се крадат бизнеси с помощта на прокуратурата. Виждам как се повдигат абсурдни обвинения, а за обвинените в удобните медии, собственост на "правилните" олигарси въпросните обвинени се наричат "Обвиненият в едиколкоси престъпления бизнесмен" - само дето за убийството на Кенеди не сме обвинили някого, но като го гледам Каскета, въпрос на време е.

Ми не е ли време да се запитаме такива тъпаци ли трябва да са начело на държавата?

Black wives fatter

Расовите болежки на черните взеха да ми идват в повече. 

Аман вече!

То не беше да им викат "негри", че било обидно, па производните им, па "чернилки", "сажди" и какво ли още не.

Много хубав филм е "Скрити белези" с Антъни Хопкинс и Уентуърт Милър, ама едва ли някой от ония, дето бутат статуи и грабят магазини в момента го е гледал.

Въобще, писна ми секви вмирисани черняци да ми обясняват колко съм ги обиждал аз, белият човек. Аз все повече се убеждавам, че расизмът е нещо, което не бива да се зачерква с лека ръка, има си причини за това.

А колкото до снимката ... Преди години от Литва попаднах на Мартиника. Докато литовските жени не знаеха какво е целулит, негърките на Карибите го бяха измислили. 

Убийството на Паоло Борселино

Летището на Палермо "Фалконе Борселино" е наречено в чест на двамата прокурори, борци с мафията: Джовани Фалконе и Паоло Борселино. Фалконе и Борселино били част от анти-мафиозната следователска група, подготвяща знаменития "Максипроцес" в Палермо през 1986-87 г.: тогава пред съда били изправени 475 обвиняеми. Capo di tutti capi от Корлеоне, Тото Риина получил две доживотни присъди. Към онзи момент Риина вече 20 години се укривал от правосъдието (на практика спокойно си живеел във вилата). След като през януари 1992 неговата апелация била отклонена, той поръчал убийството на двамата прокурори. На 23 май мощна бомба на пътя взривила бронирания автомобил на Фалконе и две от съпровождащите го коли. Фалконе умрял в болницата, в ръцете на Борселино. Също така загинала и жената на Фалконе Франческа. А на 19 юли Борселино и петима души от охраната му били убити от бомба, поставена в паркиран пред дома му Фиат.

През януари 1993 г. Риина най-сетне бил заловен, или, според някои слухове, бил предаден от колегите си по договорка с полицията. През юни информатор на полицията станал един от организаторите на убийството на Фалконе - Сантино ди Матео. За нарушаването на омертата мафията отвлекла 11-годишния син на ди Матео Джузепе, две години го крила и измъчвал и в крайна сметка го убила и разтворила тялото му в киселина. През същата година през Италия минала вълна от терористични актове. Според данни на полицията мафиозите планирали да взривят дори кулата в Пиза. Тези терористични актове заставили властите в Италия да влязат в договорености с мафията - но за това станало известно едва 10 години по-късно.

Едновременно с тези събития се провела и операцията "Чисти ръце". В резултат престанали да съществуват четирите основни италиански партии, а на политическата арена се втурнал милиардерът Силвио Берлускони. През март 1994 г. неговата партия "Напред, Италия", създадена само 2 месеца по-рано, неочаквано спечелила най-много гласове. През 2011 година се появила версия, че именно Берлускони стои зад взривовете от 1993 г. Макар че е възможно да е обикновена клюка. Непотопяемият Силвио се измъкнал от всички обвинения, както и в останалите 60 случая. Интересното е, че в своето предпоследно интервю Борселино също посочва връзките на Берлускони с мафията.

А Риина умира през 2017 година в затвора.

Мотивация

Една история от нета, преводът е мой.

Беше миналото лято, един уикенд отидох да си почина от петък вечерта до неделя вечерта в някаква туристическа база. Шишчета, къпане, гъби. Базата официално е затворена, а неофициално - идвай, евтино е. Жена ми в събота следобед иска да спи, на мен ми е скучно, отворил съм си бира, покрай нас мина директора на базата и го поканих и му се оплаквам:

- Нещо ми е скучно, тенис на маса няма с кого да играя, за шишчета е рано.

- А карти играеш ли?

- А не, карти не играя, но пък играя шах (преди 15 години спечелих трето място на един градски турнир, в училище съм печелил 1-во място, капитан на отбора на училището даже бях, в университета също във втори курс бях първи, накратко - сигурен съм в себе си).

- Ами тогава отивай при чичо Ваня, пазача, той е заклет шахматист. 

И за да убия времето до вечерта запасих се с още бира и тръгнах към кабината на пазача. Така и така, почерпих го бира, той извади дъска и фигури. Първите две партии ги загубих набързо, тъй като въобще не очаквах съпротива. След това започнах да мисля ходовете, смятах комбинации и около 20-25-ия ход разбирах, че партията е загубена, а на чичо Ваня му е скучно да играе с мен. Отдадох всичко на бирата, извиних се, че от алкохола не мога да мисля и се разбрах за реванш в неделя на обяд.

На другия ден смело се запътих да се реванширам. Но се повтори вчерашното, след 15-20 хода разбирах, че няма да стане. След 4 партии разбрах, че не съм в категорията на чичо Ваня и предложих да минем на бира. На което получих отговор:

- Олег, не си лошо момче, но шахматист не си!

Аз започнах да му обяснявам, че играя шах в интернет, в този и онзи сайт, хората са с такъв и такъв рейтинг и т.н.

- Олег, аз 16 години съм лежал в затвора, време имах предостатъчно. Всяка загубена партия по 10 пъти съм я анализирал. Шахът е спорт, с него трябва всекидневно да се занимаваш!

Идиот

Президентът Радев си позволява да си вдига дрон и да ме снима. Непрекъснато. И като кажа на охраната, че ще го сваля, те му казват и той го прибира. Този дрон е на терасата, до кухнята, дет се вика, е на един метър от мен. И този дрон президентът го управлява. Твърдя лично, че президентът ме следи с дрон. От НСО ме информираха, че той му е подарен от Китай и той си го управлява и си гледа. Ако и в спалнята са ми сложили камери и почнат да пускат и такива снимки вече от спалнята, значи вече я втасахме всички", категоричен е Борисов

Не се знае кой идиот е по-голям - кръглият или пълният.
За нашия няма значение.

Представите за комунизма

Продали руснаците на американците саркофага с Ленин. Американците го качили на покрива на най-високия небостъргач в Ню Йорк. Събудил се Владимир Илич, станал, огледал се и ...:

- Е точно така си представях комунизма!

Телефончето без кирилица

Липсата на кирилица на телефончето на Бойко Борисов може да се обясни по 3 начина:

1. Премиерът е пестелив - кара с 10 годишен телефон, сигурно е някоя Нокиа 3310 или Моторола с антенка и капаче. Бойко отдавна е прозрял простата истина, че независимо колко скъп телефон имаш, основната му функция е да звъни. Бокича, както каза, е прост, модерните телефони го плашат, не им разбира и предпочита да не си усложнява живота.
2. Бойко си пази Нокията/Моторолата от 1997-а, но на тези телефони едно време срещу 10 лв им инсталираха кирилица във всеки един магазин за gsm-и. Тоест, Бойко го играе или стиснат, или направо циция.
3. Бойко всъщност има модерен смартфон, но е тъпичък и не знае откъде да си включи кирилицата.

Дори предполагам, че говорим за някое от телефончетата на снимката.

Bacillus apartamenticus

Всичко започна от Теодосий

Българският бацил не е Lactobacillus bulgaricus. Българският бацил е Bacillus apartamenticus.

След Десети, ако си спомняте, отнякъде са нароиха разни бедни, гладни, нямащи брадати типове, които под път и над път ни обясняваха какви гадове били комунистите, как си уреждали апартаменти за тях си, за децата си, за внуците си, за останалите си роднини, па който е свършил роднините, за приятелите си, и те комунисти до един.

По едно време бедните, гладни, нямащи и брадати взеха властта за по-дълго време. И се оказа, че нищо човешко не им е чуждо. Изкараха дори цял мандат (Костов) и в края на мандата, когато идваха избори и я камилата, я камиларя, за по-сигур си уредиха евтинджос апартаменти. От държавните, строени в "ония" години, за без пари. Така, 4 години министър/депутат ("Келепир има в тая работа") и накрая след 4-та година си купуваш апартамент на ниски смешни цени, че после може и да няма. Някои даже, като Теодосий Симеонов и Венцислав Върбанов си разписаха сами за апартаментите, щот` тъй по-сигур! Костов можеше и да не прояви необходимото разбиране. Други тарикати не само си уреждаха апартаменти на топ-локации срещу смешни цени, ами и това, дето трябваше да го платят, го плащаха с компенсаторни записи. Редовия седесариат скачаше по площадите и си мечтаеше за времето, когато ще построим Демокрацията, ма един от тях не видях да е намазал евтин апартамент срещу компесаторки. Виж, нуждаещи се министри, зам.-министри, депутати и други кърлежи от държавната администрация колкото искаш, какво да се прави, сюрмашка ни е държавицата, ниски са им заплатите, а па да кесиш 4 години в София и накрая да продаваш маратонки на Женския пазар като оня депутат от СДС преди години, може ли?

Това продължи и в годините на НДСВ, които също се писаха "дясна" партия, макар че какво и е дясното на Юлиана Дончева например, или пък на Нина Чилова - тя по-скоро трябва да е тясна, а не дясна, не ли тъй? При Царя пак се нароиха разни бедни и гладни, които да не са капо, и те си топнаха у държавната каца с пчеличковия медец, и те завлякоха по апартаментче. От ведомствените, от евтините. По-нависоко други работи прилапваха, ама по-надолу действаха по жилищните имоти.

Тези, които не успяха да хванат ръка при Костов и при Царя изплуваха при Бойко. Нарочно пропускам Станишев, щото БСП by default жилищно-имотния въпрос са го решили в първите години след Девети (основно) и след това и техните игри са на друг терен. Та при Бойко нещата еволюираха до такава степен, че един прост (ама много прост!) милиционер на име Цветан Цветанов се оказа собственик на 6 (словом: шест!!!) апартамента в София. Обясненията на Цветанов за произхода на парите за тези апартаменти бяха достойни за главната награда на "Разсмей Слави" или "Комиците", то не бяха консултации в областта на националната сигурност, то не бяха тъст и тъща спестовни пенсионери, въобще Цветанов вицове да разправяше нямаше да е толкова смешно. Това обаче му се оказа малко на Цветан, та преди време прилапа апартамента, който собствениците на "Артекс" бяха предвидили за сина си. С личен асансьор, излизащ в хола му. Покрай Цветан Цветан се оказа, че евтин апартамент си е уредила и Тетка Цецка, и разни зам.-министри, и други такива. 

Но!

На Цветан му върви на проверки от страна на прокуратурата. Както по-нагоре споменах, преди 10 години го проверяваха откъде са му парите за 6-те апартамента, сега го проверяват дали случайно не е търгувал с влияние срещу апартамента, изнудвайки "Артекс" със законови промени. Или поне би трябвало да го проверяват за това, то схемата си беше като нарисувана преди изборите за Европарламент лани. Не знам за какво точно го проверява прокуратурата една година, но се оказа, че е невинен! Това доведе до неописуем възторг у дантеления депутат Георги Марков, който побърза да припикае територия: Цветанов е невинен! Цветанов вероятно има имунитет, придобит от bacillus apartmenticus, прокуратура него не го хваща, проверка не го лови, апартаменти не връща! Това е някаква защитна реакция на организма при откриването на бацила, оставка давам, апартамента не ми пипайте! Нито един от досега изброените не е на поста си, всички дадоха оставка, но апартамента не върнаха.

А всъщност ... сетих се за онзи момент от "Двойникът", когато Иван Доцентът отива в новия си апартамент, издействан му от Иван Магазинера и на въпроса "Какво е това?" получава отговор:

- Апартаментче ... За тебе съм го направил!

Бацилът на апартамента е отдавна по тези земи.