Последна неделя на месеца и отново турнир на Флорина.
Предния път Симеончо се представи на ниво, но глупава загуба в първия кръг го изпрати срещу слаби играчи в следващите кръгове и съответно му влоши коефициента. Накрая първите 7 се събраха в 2 точки, победителят имаше 5, вторият 4,5, а след него 6 дечица с по 4 точки, Симеончо беше шести в крайното класиране. Така е, швейцарската система си има и минуси. Накратко, представянето му не беше много-много за хвалене.
Този път Врабчо трябваше да се понапъне малко, не сме в детската градина, не тренира от вчера все пак. Аз от отпреди
"Златната пешка" още му набивам в главата да не бърза, да мисли какво да прави преди да си даде фигура, а не след това, треньорът му също му казва да не бърза, да играе по-спокойно, да гледа. Та Симчо си имаше предварителното подковаване.
На днешния турнир имаше много дечица, обикновено са около 20, този път бяха малко над 30. В първия кръг, където е голямата лотария, на Симеончо му се падна някакво детенце, за пръв път го срещам на този турнир, Симеончо го приключи без да бърза, без излишни драми и без паника.
Във
втория кръг обаче му се падна Берк Халим, на когото Симчо имаше да връща отпреди месец. Тогава Симеончо беше с фигура повече, с около минута и половина време, Берк имаше само 12 секунди, но Симчо се беше заблеял нанякъде, проспа един ход и Берк го матира. И на мен ми се е случвало така да ме матират, и аз така съм матирал без да искам, но на такъв турнир айде нема нужда! Та сяда му Берк, аз съм на тръни все пак, може и да не е било толкова случайно преди месец, обаче в един момент минавам да хвърля едно око, Симчо с фигура напред и в по-добра позиция, пак не се юрна да лапа пешки, изведе си предимството до края и го матира. Бой, шамари и сръбска музика.
В третия кръг отново му се падна някакво непознато момченце, това е да има много участници, някои ги виждаш за първи път. По едно време минавам да хвърля един поглед, Симеончо размотава някакъв кон на крайния вертикал, ма хем не знае какво да го прави, хем онзи му го иска, а Симчо не знае къде да го сложи, щото са му го пленили. Мисля си "Край, до тук с късмета", обаче онова момченце нещо се заблея, не взе коня, съответно Симчо използва намалението и му направи конска вилица на царя и топа със същия кон, айде вече с предимството на топ срещу кон премина в ендшпила и си го взе.
В четвъртия кръг очаквах да се паднат Симеон и Божидар, и двамата до този момент имаха по 3 победи, обаче жребият ги размина. Противниците им не бяха особено силни, на Божидар дори му се падна Моника, а тя тренира със Симеончо, но не е някаква особена сила. Тъй като обаче и двамата си взеха партиите, сблъсъкът между тях беше неизбежен. Лошото е, че не виждах при грешна стъпка на Симеончо кой може да бие Божидар в последния кръг.
Така стигнахме до
петия кръг, когато неизбежното се случи, Симеон и Божидар играха един срещу друг. Симчо принципно има победи срещу Божидар, но нещо му държи страх, а не бива, шахът не му е приоритетен на Божо, момчето тренира футбол и плуване, местенето на фигури е ако му остане време. На мен не ми е толкова за цел Симеончо да бие Божидар, колкото да се освободи от психологическата бариера. На предния турнир Симеон загуби глупаво от Берк в първата партия, а в последния кръг се падна с Божидар и така Божидар спечели; треньорката на Симеончо му каза след партията "Мони, ти беше загубил още като седна!", което си беше истина. Та ей това искам да излекувам, да не го е страх от имена, и най-силният може да загуби, и най-слабият може да спечели.
Това беше единственият кръг, в който не отидох да видя какви ги върши Симчо. По едно време ги гледам, и двамата си говорят, смеят се нещо ("Абе не си дошъл тук да си говориш бе!") - реми. Кой го предложи? Ами първо Симеон, ама Божидар отказал, после Божидар и Симеон се навил. Добре, казвам си, и двамата са на първо място, с 4,5/5, ако си спечелят последните партии ще стане въртележка. Докато беше шестия кръг обаче дойде Ани, треньорката на Симеончо и ми казва:
- Аз му карах за ремито?
- Защо?
- Ами беше в по-добра позиция, на Божидар фигурите му бяха зад пешките, нямаше игра, всички фигури му бяха под удар, Симеон много добре се беше наредил. Знам, че му е психологическа бариера да победи Божидар на турнир, ето сега му беше възможността.
Може и така да е, но станалото е станало, нито ще го върнем, нито ще го оправим.
В шестия кръг обаче Божидар сяда на първата маса (значи е първи във временното класиране) срещу Бояна Иванова (друго момиченце от школата на ЦСКА), а Симеон на втора маса изтегля Моника (същата, която загуби от Божидар). Моника досега не е правила проблем на Симеон, няколко пъти са се срещали на турнир, не е губил от нея, докато Бояна има победи срещу Божидар в миналото. Аз ги гледах от края на залата, Симеон и Моника почнаха да си разменят пешки и фигури, в един момент минавам да ги видя, Симчо беше с фигура повече, а на съседната дъска Божидар беше взел фигура за две пешки. Накрая и двамата си взеха своето, Симеон матира Моника, Бояна колкото и да се бори, не можа да спечели и двамата (Симеончо и Божидар) финишираха на върха с 5,5 от 6 възможни и реми помежду им.
Тогава?
Тогава на помощ дойде допълнителния коефициент - ако преди месец Симеон беше играл с по-слаби противници и остана шести, този път противниците му бяха по-силни от тези на Божидар и съвсем заслужено му отредиха първото място.
На връщане то детенцето сияе, лети на 2 стъпки над земята, не мога да го стигна, един такъв горд, доволен, с медала на шията и купата в ръката - да го гледат хората.
- А утре може ли да ида с купата на училище?
- ... с медала може, с купата - не!
- Защо?
- Защото си първи по коефициент, на Божидар няма да му е много приятно ако те види, това едно, и второ - следващия път може ти да се паднеш с по-слабите противници и дори да не си в тройката. Видя какво стана предния път, малко по-скромно го давай!
Детенце, какво да го правиш.
Ще се научи :)
