BG-mamma вместо баба и дядо

"Баба и дядо са направили така, че да нямам ... Значи, така да ме е яд на тях! Ако ме бяха дали в ясли, можеше да ме вземе някой чужд човек - поне да знам, че имам майка и баща, че живея!"

Това звучи ли ви познато? Не се ли сещате, че сте го чували някога, някъде? Ще ви помогна - репликата е от филма "Всичко е любов" с Иван Иванов и Янина Кашева (можете да я видите и чуете тук). 

И ако си мислите, че това е само реплика от филм отпреди 35-40 години, имате голяма грешка - случва се всеки ден, случва се тук и сега. 

Вчера, например. Само че, вместо баба и дядо в случая си имаме форума BG-mamma - онова място, в което след 5 минути пребиваване почваш да се удивляваш колко много лица има следродилната депресия и какви откровени идиоти се размножават. Та в този форум вчера някой е направил фаталната грешка да публикува съобщение, че иска да даде бебето си. Не да го продаде, а да го даде (ако прочетете новината от дир.бг, в нея не се говори за пари; в дарикнюз са по-подробни), защото не им се занимавало с домове. Администраторите на сайта обаче не спят (те май и рискуват да ги подведат под отговорност за търговия с хора ако проспят подобни съобщения) и са се намесили - дали от страх, дали от усещането за нещо нередно, дали от съзнание и от чувство за добро и лошо - няма значение. 

Мен лично в момента слабо ме вълнува дали родителите на новороденото са искали да изтъргуват рожбата си, или наистина са търсили дом и родители за него, за да не стане герой в някой бъдещ филм на ББС за България. Друга ми е мисълта.

Д. и М. са семейство. Познати са на жена ми - М. е била нейна учителка по френски език в много реномирана гимназия, а Д. е бил директор на неправителствена юридическа организация дълги години. Известно време работи и в чужбина като юрист. Но те нямат свои деца. И знаете ли какво направиха? Точно така, осиновиха си. Първо осиновиха едно момченце, а когато то отрасна, му осиновиха братче, като гледаха разликата във възрастта им да е около година. И не го направиха тихо и под сурдинка - напротив, обявиха на всички свои познати каква промяна са направили в живота си и в двата случая.

И не са само Д. и М. - някои от моите приятели, с които съм отрасъл се оказаха осиновени - за едни зная със сигурност, за други се досещам. Знам в какви семейства пораснаха - всеки получи и грижи, и ласки, и бяха нахранени, облечени, всички получиха някаква база в живота си благодарение на своите родители. Това съм го видял с очите си. Видял съм и обратната страна - мои не толкова далечни роднини също осиновиха дете, с няколко години по-малко от мен, но за това по-добре да не говоря ... не е за разправяне.

Та не разбирам кое е лошото в цяла тая история - че майка-наркоманка (ако може да се вярва на информацията) е поискала по-добър живот за детето си от нейния? Че едни родители са поискали по-добро бъдеще за новороденото си дете от това, което могат да му осигурят? Или че са поискали пари (няма доказателства, но от ГДБОП били убедени в това!)? Или може би надеждата за някое бездетно семейство да изпълни със смисъл съществуването си? 

Или може би лошото е, че нашето общество създало закон, който преследва подобни постъпки, вместо да ги урегулира и постави под контрол? Кое ни прави цивилизовани - закон, който помага в случая, или закон, който те преследва с всичката си строгост? Защо трябва да откриваме Америка толкова години след Колумб, след като вече дори в сериалите и филмите гледаме как в САЩ майките, които желаят да оставят децата си сами избират бъдещите им родители?
Или лошото е, че живеем със заблудата от филма, че всички, които са отраснали в социален дом са като Радо?

Чудовище

Двама педали седят на една пейка и се целуват. Покрай тях минава проститутка. Вижда ги и си мисли: "Ех, какъв живот настана, жените не достигат, мъж с мъж се целува". Решила да им помогне и казва: 

- Пичове, само за вас, намаление! Тарифата ми е 50 лева на човек, обаче вас ще ви обслужа и двамата за толкова....

Целуващите се, се споглеждат и в един глас отвръщат:

- Марш оттук, чудовище двугъзо...

Мъглата

"Мъглата" е новела от Стивън Кинг, екранизирана през 2007 г. Аз, трябва да си призная, останах встрани от "Стивън Кинг" - вълната, която се появи на книжния пазар в началото на 90-те години на миналия век. И дори ми се случи да гледам първо филми, екранизирани по неговите произведения, а после да чета книгите ("Зелената миля", "Изкуплението Шоушенк", "Сърца в Атлантида", "Мъглата" - поне за тези се сещам).

Както и да е, вчера я прочетох за втори път.

Валя почти целия ден, аз се паркирах в кревата и я започнах. Чел съм я преди, на компютъра си, но нали си имам нова играчка, пък и времето (два дни валя почти без прекъсване) предразполагаше за активен четивен мързел - и я започнах отново.

Ако не сте я чели - прочетете я, ще ви хареса. Можете да я свалите от читанката, самата новела е дала заглавие на сборник с новели. В началото има думи от автора - разказва как е дошла идеята му за всяка една от новелите в сборника, как я е развил, как я е променял в хода на писането, какво е добавил и от какво се е отказал.

Но!

Както споменах в началото, новелата е екранизирана - ето ви трейлъра към филма. Екранизацията е рядко сполучлива. Режисьор е Франк Дарабонт, който е режисирал и  "Шоушенк" и "Зелената миля". В самият филм много ясно е предадена идеята на Кинг - страхът от мъглата, от неизвестното навън, детският страх от тъмното. Актьорската игра е невероятна, особено на Марша Гей Харден (награда "Сатурн" за второстепенна роля) - и всъщност цялата история показва скритите страни на човешкото съзнание при необичайни ситуации. И колко всъщност за беззащитни хората понякога, и какви врати в човешкото подсъзнание се отключват в моменти на паника и безизходица.
Стивън Кинг ги умее тези неща.
Краят във филма е феноменален - въпреки, че има и алтернативен край, съвпадащ с този в новелата.

Новият вид на стария приятел

Имам я от около месец. Подари ми я Малкото Кате за рождения ми ден. 

Винаги съм обичал книгите, винаги съм обичал да чета. Едно време, когато бях малък, първо нямаше кой знае какъв избор в играчките, а когато пък ходех в провинцията при баба и дядо нямах кой знае колко приятели, с които да играя. И прекарвах времето си (основно) в четене. 

... Мой добър приятел от онези години се похвали, че има "20 години по-късно" - беше някъде към 1988 или 1989 г. Едва го измолих да ми я даде за 1 седмица да я прочета - дори се бях наточил да я преписвам. Нямаше ксерокси тогава, нямаше и такъв широк избор. Ако някой ми беше казал да потърпя, че само след 5-6 години ще си купя не само втората, но и третата част на трилогията, нямаше да му повярвам. Пък и някои книги се четат веднъж, след това не е същото.

... Знаех наизуст цели пасажи от "Васко да Гама от село Рупча". А самата книга попадна в мен напълно случайно - отивахме на лозето с баба и братовчедите ми. Точно преди автогарата имаше пункт за вторични суровини и книгата беше оставена пред него. Не вярвам някой да е искал да се отърве от нея - по-скоро някое дете я е чело и я е оставило там за малко. Грешка, минах аз. Погледнах коя е книгата и изтръпнах - тъкмо беше минал филмът "Васко да Гама от село Рупча" по телевизията, а аз намирам книгата. Беше ме страх, че баба няма да ми позволи да я взема - не щото е чужда, а щото е от улицата и е мръсна. Погледнах към баба, още помня съжалението, което изпитвах - почти бях сигурен, че ще ме накара да я оставя. "Взимай я, взимай я" - ми каза баба. Не можех да повярвам на очите и ушите си. Чели сме я всички в семейството, беше се разпаднала лист по лист, а последната страница с последните 2-3 реда я изгуби мама, която я беше занесла на тогавашната си работа. 

... Имам и вреден навик - да чета, докато ям. Затова когато тате реши веднъж да прочете "Съкровището в Сребърното езеро" ми каза: "Момчиле, какво си я правил тая книга, от всяка страница падат трохи!?"

... "Железният светилник" го прочетох за 6 часа - толкова ме заплени. "Тютюн" я бях взел дори в казармата, също обичам да я чета. Нея започнах веднъж, бях вече ваканция - като се събудих една сутрин, и като я захванах, чак към 10 ч мама дойде да ме види какво става с мен, що не ставам. Беше ми интересно, първата част на книгата я прочетох до следобеда и после продължих с втората. И то дописваната версия.

... В казармата поисках от ротния военната си книжка, за да се запиша в библиотеката на Школата. Отговорът му беше "Ти не си дошъл тука, за да четеш, а за да пазиш държавата!". Въпреки това издебнах удобен момент, откраднах си книжката за 20 мин и се записах.

...Моите приятели знаят, че могат с чиста съвест да ми подаряват книги за рождения ден. И го правят. 

Сега имам това - моят електронен четец, моята електронна книга - наречете го както искате - DIVA E6Pro. Съжалявам, че си я купих чак сега - толкова години се мъча да чета от екрана на компютъра си; толкова години купувам книги и ги мъкна с мен на плажа, а тази година в Турция направих капиталната грешка да не си взема книга.

Открих и безплатни интернет библиотеки - засега само на руски, освен нашата читанка.инфо - въобще, руското интернет пространство е като Пещерата на Аладин - има всичко, по много и безплатно. 

Откакто я имам, отново чета усилено - разкази, новели, романи - прочетох някои от новелите на Исмаил Кадаре, прочетох и няколко произведения на Ерих Мария Ремарк, свалил съм си целия Стивън Кинг от Читанката - макар че него доста съм го чел, прочетох и "Да убиеш присмехулник" - очаквах повече, макар че разбрах смисъла и.

Един приятел от детството ми се върна - книгата.

Нон-грата плюшени мечета

Той е наричан "последният диктатор в Европа". Преди години беше номер 2 в списъка, но след войната в Косово от 1999 г. е пръв и единствен в него.

Той е Александър Лукашенко.

Той е обект на множество критики - основно за авторитарният му режим на управление, за пародиите (според ОССЕ, ЕС и САЩ) на избори, за репресиите над опозиционните лидери (тук и тук), за нарушените права на човека (за това след малко) - а бе диктатор. Не като оня на Саша Коен, ами баш!

Начинът на управление на Лукашенко е точно копие на Горбачовия - същия съветски делови външен вид, същите безкрайни пресконференции (предавани в пряк национален ефир, ако да се точи 4 часа), същата  съветска терминология (обръщение към залата с "товарищи", говори за "трудещите се в Белорус"), същите съветски въпроси, дето трябва уж да са много важни, ама не са - една журналистка го попита за отношенията кога белоруският език ще се ползва също толкова, колкото и руският - вижте тук, тук и тук. Лукашенко е точно като Горбачов - компетентен по всички въпроси и сам на трибуната срещу залата - едно към едно с времената на "гласность" и "перестройка".

Когато го критикуват Лукашенко за състоянието на правата на човека в Беларус, хайде да се запитаме - на кой човек? На колхонзиците ли (да, там още има колхози - виж клипчето)? Или пък на хората по улиците - я ги чуйте как живеят, какво мислят и после елате пак да ми кажете там за правата на човека. Соц-история - държавата да се грижи за теб, държавата да ти дава работа, да ти определя цените, да те храни, да ти определя печалбата. Неща, които отдавна забравихме - дефицита на стоки, презапасяването, спекулата - в Белорус са си все още нещо нормално. Колкото и да са нагласени тия клипчета, така беше и у нас преди 20 години - мислехме си по абсолютно същия начин.

В същото време, без да е Китай, с неговия икономически и военен потенциал, Лукашенко е търговски партньор точно на тия, които го критикуват - само че собствеността върху предприятията в Белорус е 100% държавна, и май именно това е основната причина да бъде такъв голям диктатор. Не се залъгвайте - светът си търгува с Китай въпреки Тянанмън, търгува си и с Лукашенко. В Литва дъщерята на хазяина въртеше бизнес с Белорус - смятайте колко изгодно и е било да пътува 400 км до границата веднъж месечно - и си разказва жената, нищо им няма на белорусите, не ги разстрелват по стадионите, не умират от глад по улиците, на просят и не проституират масово. Самите белоруси имат достъп до интернет, до мобилни телефони, до телевизори - така че на тях са им известни разликите между тяхната страна и светът "отвъд". Пиша тези редове не щото искам да защитава Лукашенко - честно казано, пука ми как живеят там, още повече че откак БАТЭ Борисов направи Левски смешни, не обичам нищо белоруско, нищо, че жените им са хубави. Причината да обърна внимание на Лукашенко е откровената провокация от страна на ЕС в мечешката дипломация от последния месец и последвалата тиха дипломатическа война. И макар да е уволнен командващият на белоруските Гранични войски, аз съм сигурен - също като и с Матиас Руст, самолетът с мечетата е бил прихванат овреме, но не е бил свален нарочно, за да не се предизвика по-голям скандал от сегашния. Още повече, че първите залпове на тази война са отпреди 6 месеца. Само че Лукашенко не праща мечета в съседните си Литва и Полша, нали? Не обяснява как всъщност "там" се нарушават правата на човека, а не в Беларус. Нещо повече - той, диктаторът, авторитарният - той преглътна унижението с отказаната му акредитация за Олимпийските игри - въпреки, че обидата и унижението не са толкова лично негови, колкото към Белорус и народа и - все пак президентът олицетворява нацията и е напълно нормално да посети спортистите и. Лукашенко не го направи на проблем, а би могъл и щеше да има правото на своя страна. Това е част от политиката на демократичния свят към диктаторите - същия този демократичен свят, който позволи на Кадафи да си разпъва шатрата по Брюксел, Париж, Мадрид и Рим когато се налагаше. Но това всичко на практика няма особено значение - нито обвиненията на ЕС, нито пренебрежението на Лукашенко - дори да го сменят, тя няма да стане с плюшени мечета тая, а с неоценимата братска помощ на великата руска страна (то дори преди време натам бяха тръгнали нещата). А Русия не обича да и бърникат в "задния двор" - справка Украйна и Грузия. Защото ако го няма и него, кой ще е лошият тогава? А тия с мечетата - сигурни ли са, че този път от "добрите"?

Гадното куче!

Една котка не би те прецакала така.

Нашият 11 Септември

Снимката е от тук

Нашият 11 Септември не е като американският. Не е и като атентата на Аточа, не е и като атаките в лондонското метро. 

Разликите са много - там атентатите бяха в самолети, влакове и метро - при нас в автобус, един. Жертвите при нас са значително по-малко отколкото на другите места, макар че и един човек да е, пак е жертва, пак е човек.

Можеше цялото летище да вдигнат във въздуха ...

И друг път съм го казвал - каквато ни държавата, такъв ни е и тероризма! Само че сега ще допълня - какъвто ни е тероризма, такава ни е и реакцията.

На 11 Септември янките веднага покриха президента Буш. Сгънаха го на 4, вдигнаха го като куфар и го скатаха в някаква ВВС база. Дори, ако не греша, първото му изявление по въпроса - обръщението му към американския народ, е правено от там, от базата, в която да го скрили. И не само него, и вицепрезидента му, и шефовете на Конгреса и Сената - всичко се покрива. Имат си организация хората, спазват си я. Не са им малко президентите, загинали след атентат, така че са си научили уроците.

У нас пък точно обратното - половината управление на държавата се изсипа в Бургас като махленски сеирджийки, та ако има някой скрит в храсталаците я с гранатомет, я със снайпер, да има да си избира. Отделно е какво точно правиха там министрите, че и министър-председателя - освен да поцъкат малко с език, да си плюят в пазвата, друго май не свършиха. Но най-фрапираща ми е горната снимка - президента по ризка, гледа уплашено и разтревожено (шокиран и ужасен каза че бил човекът), но спокойствие в снимката внася левента на преден план, с пищова на кръста - така де, и ние не сме без оръжие! Що трябва толкова явно да се показваш какъв си и какво имаш под ризата? Щото толкова ти е нивото! 

А я се опитайте да намерите в интернет снимка на президента Буш часове след 11 Септември! Правилно, няма. А нашия го снимат как си тичка пред летището, и  повярвайте ми, най-лесното нещо е да го застреляш - както може да насочиш обектив срещу него, така може и да е дуло на пистолет. 

След 11 Септември американците, а след тях и останалата част от света много бързо приеха антитерористични мерки - на първо място, пилотските кабини са недостъпни за терористите, независимо какво става отзад в салона; по летищата се разположиха повече скенери; отделно след предотвратения опит за нов 11 Септември в Лондон вече и течности не може да се внасят в самолетите; по летищата във Франция има въоръжени армейски патрули; в Германия има засилено полицейско присъствие и полицията проверява всеки съмнителен (най-често араби) пътник.

А у нас?

У нас атентатът е насочен не толкова срещу държавата ни, колкото срещу еврейските туристи. Атентаторът е чакал израелски самолет и е заложил бомбата си в автобус с евреи. Но ... мерките обхващат вътрешните автобусни превози - първо, засилени проверки на автобусите по АМ Тракия (все едно автобусите по останалите пътища Господ ги пази), а след това (това вече е малко по-логично, признавам си) забраняват изпращането на багаж по автобусите без придружител. Нищо за допълнителни скенери по летищата, нищо за засилване на охраната и контрола на автобусите на туроператорите, чакащи туристи пред летищата - нищо конкретно срещу повторен атентат. Като в казармата - няма значение какво е станало, първата работа на военните е да се спрат отпуските.
А още по-неприятното е, че тези проверки по автобусите са кампанийни - ще траят до края на летния сезон и после ще отмрат, или ще станат избирателни. Ето ви и доказателството - само преди 3 години у нас мъж отвлече автобус (имал лични проблеми). Ако отворите линка, ще видите че е заплашвал с пистолет и ... правилно, бомба. Да сте забелязали някакви мерки след това - примерно, да има скенери за оръжие и за експлозиви по автогарите, задължително сканиране на багажа преди поставянето му в автобуса, закупуването на билет да е само срещу документ за самоличност? Няма и да забележите - и затова само преди година инцидентът се повтори. 

То излиза, че да пътуваш с автобус в България си е или мазохизъм, или роден вариант на влакчето на ужасите.
Е, мерките не са без хич - проведе се заседание на КСНС - ако си терорист, само като му чуеш заглавието, може да се поминеш от смях. Ако не от това, тогава след като чуеш кои са участвали в този съвет. То само споменаването на тетка Цецка и "национална сигурност" в едно изречение е достатъчно. Отделно Станишев пък бил се бил разтревожил -  ама така и не става ясно от какво. То не върви да си скатал казармата и да се изказваш за националната сигурност. Накрая президентът пак се изказва бодряшки и сериозно като селски кмет за реколтата от тикви, като намеси половината световни разузнавания в бургарския атентат, а великото ченге от Банкя си затрая, и добре прави, че току виж пак метнал някоя дюнер-сентенция.
Пък като казах Станишев и национална сигурност, сигурно си спомняте канцеларската история за една папка, дето се оказа в Алексей Петров, пък той бил съвестен гражданин, а Станишев бил нарушил националната сигурност, разбираш ли...?
Какво ли пише в тия доклади на ДАНС след като сигналите от партньорските служби са проспани, независимо от кого?
Не бих нарекъл това българска работа, по-скоро е мурдарска, мърляшка. 

Мониторинг и анализ

Ризката май ви е тясна, господин министре!

Де ги Миро и Симеончо? Ей ги, нищят цената на хляба. Нищят, нищят, и като я разнищят, хлябът пак ще стане по 20 стотинки. Това е мечтата на българина - нещо евтино или най-добре безплатно. Българинът си мечтае за комунизма, дето всичко ще е без пари. Мечтае си за бензин по 60 стотинки, безплатно образование, безплатно здравеопазване, за почивки по 2 седмици на морето за по 120 лв за цялото семейство. Специално за хляба - в средата на 90-те години пък, си спомням как разни слушатели се обаждаха в БНР да се хвалят, че в тяхната кооперация на село хлябът е 20 стотинки. 

Е, Миро и Симеончо нищят цената по заповед отгоре, зер премиерът ги е натоварил с нея, ама то пак за наше добро - демек, сега ще я анализират цената, и ще видят що, аджеба, хлябът расте. Това, че примерно цените на тока (природния газ) и бензина растат като полудели едва ли ще да е причина - требе си анализ, и туйто! Да разбере българинът, че властта над него мисли за добруването му. 

Хора без работа, бих казал аз, та им намират.

Така навремето, през не толкова далечната 1999 г, по време на войната в Косово първо се заговори за обеднения уран, който американците слагали в ракетите си, после селяните от Западна и особено Северозападна България се оплакаха, че им изсъхнали доматите. Обаче тогавашната министърка на околната среда Евдокия Манева отсече "Ама ние правим ежедневен мониторинг на западната ни граница и няма нищо тревожно!" и дотам бяхме с вредните влияния на американския обеднен уран. Мониторинг прави жената, не е шега работа. Изсъхналите домати се писаха на сметката на извънземните, дето правят фигури в житните кръгове в Англия.

Да се върнем на Миро и Мони, че те съвсем гъбясаха да нищят цената на хляба. Всъщност, на кофти хора е поверил тази отговорна задача господин премиерът. Миро, с неговото шкембе има нужда да не яде хляб известно време, а след като няма да яде хляб, все му е тая каква му е цената; Монката пък сам си призна, че няма да е втори мандат министър у нас, защото имал къде-къде по-яки планове за себе си от това да го попържа електората. Пък и цената на хляба е къде-къде по-удобна за нищене от цената на бензина, примерно. Макар че е по-добре цената на бензина да не я нищи Миро, че той която и цена да е анализирал откакто е министър, все е тръгнала нагоре, а файда за населението няма. Е, преди няма и половин година нищи цената на яйцата, имаше там едно "Пускаме полския внос", пък какво ще му пускаш на вноса при пазарна икономика ... както и да е де, и тогава голям анализ падна.
Все едно не знам какво ще стане накрая - Миро и Монката ще анализират, ще анализират, и накрая ще рекат, че няма видима предпоставка за скок в цената на хляба. Нищо, че новите цени на тока и природния газ ги гласува същото това правителство, в което са министри, а цената на бензина я определя партньорът на карти на шефа им.
Ама нали трябва да си оправдаят заплатите...

Домашно по тероризъм

Малко история:

През 1925 г военното крило на БКП извършва атентатът в църквата "Св. Неделя", като целта му е убиването на колкото се може повече държавни и обществени ръководители и започване на революция у нас. За да съберат жертвите си на едно място, два дни преди това комунистите убиват ген. Константин Георгиев и използват траурната служба за осъществяване на замисъла си. Дълги години след това този атентат е бил изучаван от терористите като един от основните им тактически похвати - убийство на високопоставена личност и след това убийството на още повече и по-високопоставени личности на погребението. Изучаван е и от секретните служби на западните държави като елемент от борбата им с тероризма. Нещо повече - в почти всички държави по света има правила кой с кого да не пътува - например, никога не пътуват заедно президент и председател на парламент, тъй като обикновено при смърт на президента функциите му временно се поемат от председателя на парламента. Това правило беше нарушено от поляците при катастрофата при Смоленск - не, че им се разруши държавата, нито пък настъпи анархия, но с едно грешно движение полският пилот обезглави сума ти институции в Полша.

Малко наблюдения:

Гледали ли сте как малки деца играят футбол?

Те не се подреждат по терена, те не знаят какво е това защита и нападение, те не знаят какво е това подаване, движение без топка, пас в коридор, флангове, засада.

Те се разделят така - двама вратари, (евентуално) някой и друг защитник, някое "гюме" и останалото се скупчва около топката и се почва едно ритане, кюскане, блъскане по нея (топката). Двата отбора (без описаните по-горе) се движат около топката като сателити около планета, по-слабите подтичкват в периферията, по-силните пък се мъчат да я изритат към "гюме"-то и така цялата група се движи като хомогенна маса около топката, в зависимост от това накъде отива тя.

Малко действителност:

У нас рядко има хора във властта, които да са си научили уроците и да са си написали домашното.
Днес гръмна автобусът на летище Сарафово и почти цялата държавна власт се събра там. Съгласно информацията, там са министър-председателят, двамата му заместници - министрите на вътрешните работи и на финансите, министърът на външните работи, президентът и министърът на здравеопазването.
Чудя се, какво ли правят там - едва ли министърът на здравеопазването ще оперира пострадалите туристи лично. Едва ли министърът на финансите ще раздава парични компенсации и ще отпуска на място средства за животоспасяващи операции. Едва ли вътрешният министър лично ще регулира движението около летището и болниците в Бургас, или пък ще търси улики с лупа в ръка. Какви ги вършат пък президентът и премиерът на мястото на атентата въобще не ми побира главата - единия вече се изказа колко бил шокиран и ужасен, все едно е президент на Джибути, а не на държава-членка на НАТО; другият пък по-добре да му бутнат един дюнер в устата, но да не се изказва, че тоя път няма да ни се размине. Освен да мигат на парцали, да си плюят в пазвите, да се кръстят и да гледат съчувстващо, да дават гръмки интервюта друга работа няма да свършат.
В общи линии властта ни е като малките деца от горната точка - скупчили са се около топката и се мъчат да отбележат гол.
Това е реакцията у нас на осъществената терористична заплаха, и то на такава, която не е била хипопетична. Само че преди половин година останахме с впечатлението, че официално ни се казва "Няма такова нещо, не се безпокойте", но с половин уста ни признаха "А бе имаше, ама ние сме пичове и се оправихме!". А според някои слухове, и шефът на ЦРУ, който беше у нас преди 10 дни е предупредил за възможна атака на израелски туристи.
И така, са сте пичове, да сте пичове, колко да сте пичове? Май не много. Ей това ни е държавата - въртим се около проблема, искаме да го решим, ама не се получава както на другите.То и стана навик на властта да търчи из страната за щяло и нещяло - язовирът край село Бисер, земетресението в Перник, взривовете край Петолъчката, пожарът на Витоша, сега и атентатът срещу туристите от Израел - властта търчи като онази булка, дето мъжа и я викал от гората с пушката и всичко било наред, докато не почнал ловният сезон. Събират се министрите, слагат едни загрижени физиономии и до следващия път. И нито един отбелязан гол досега. А ако някой от терористите реши следващия път и да си напише и домашното, не ми се мисли!

Политбюро

Съгласно Конституцията на Република България, правомощията на един народен представител се прекратяват в 4 случая, описани в чл. 72:

Чл. 72. (1) Пълномощията на народния представител се прекратяват предсрочно при:

1. подаване на оставка пред Народното събрание;

2. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено;

3. установяване на неизбираемост или несъвместимост;

4. смърт.

Колкото и да се спекулира предизборно с отзоваването на депутати по време на мандата им, до този момент не е намерен начин те да се "уволняват". Това е положението. През годините сме били свидетели не един път на "роене" на парламентарни групи. Обикновено депутатите напускаха парламентарни групи, но не и Народното събрание, осенени от необясним порив да продължат да работят за народното благо и народът да види какви пичове са.
На народа не му стана по-топло от това. Напротив, остана едно такова усещане, че ни показват среден пръст и ни казват "На! Не мож`те ме махна от тука!".

На народа не му е станало по-топло и от работата ей на тоя юнак, когото, ако не беше скандалът около неговия келепирец от тази вечер, дори можеше и да не забележим, че е бил народен представител (макар че кого представлява този мангал, едва ли е ясно).
Интересното при него не е, че си е поискал 100 000 лв суха пара, че и 3 000 декара отгоре на всичко (направо го виждам как след края на мандата си купува два чифта волове и рало с железен плуг!). Да беше само той, с мед да го намажеш, пък и да бяха само 100 000...
Показателното в случая е реакцията на управляващите - събрала се някаква си там Изпълнителна комисия на управляващата партия и решила депутатът да подаде оставка като народен представител.
Точно като по байтошово време. Само дето тогава се наричаше Политбюро на ЦК на БКП.
На народа, естествено, му е кеф - един от крадците-изедници си получи заслуженото. До такава степен му е кеф, че не забелязва как се е върнал 20 години назад. Не се сеща да вдене, че Изпълнителната комисия може да го освободи от партийните му постове, но от парламентарните - не, колкото и да и се иска.
И че ако депутатът Аврамов не бъде осъден, никой не може да го накара да напусне Народното събрание доброволно.
А и не и е за пръв път на Изпълнителната комисия да приема оставки - ако си спомняте, министърът на икономиката Трайчо Трайков също беше "подал" оставка пред нея, макар че по Конституция и той се освобождава от същото това Народно събрание (чл.111, ал.2).
Но какво съм се втренчил в детайлите? Какво значение има кой ще го освободи тоя от пълномощията му - Народното събрание или Изпълнителната комисия? Важното е да се маха, нали се оказа че е крадец?
Какво значение има дали живеем правова държава и дали и се спазват законите?

Почивка в Турция

Самолета на Пегасус  Еър на летището в Бодрум рано сутринта.

И така, миналата седмица се върнахме от Турция, но сядам да опиша почивката чак сега - все пак доста неща имах да свърша, не това ми беше най-важното, пък и предпочитам да ритам със Симеончото, отколкото да блогърствам активно.

Избрахме Турция поради няколко причини - първо, искахме да сме някъде по- на юг, където водата ще е топла в началото на сезона (което се оказа точно обратното - в Мармарис беше необяснимо студена); второ - от години се говори за превъзходството на турските курорти пред нашите, та решихме да видим на място; трето - можем да си го позволим този път. 

• Транспорт

Симеончо отива на море!

Първо, летяхме с чартърен полет на Пегасус Еър, което не е толкова удобно, колкото звучи. Полетите са нощни, нячаче избор, а на летището трябва да си поне час и половина преди излитане (нищо, че от туристическата агенция посочват в инструкциите си два часа по-рано). От София излетяхме в 4:10 сутринта, от Бодрум летяхме в 1:05 през нощта; сами се сещате, че с малко дете не е най-удобното време. Има и вариант с автобус, но пак се влачиш 20 часа. Просто свикнете, че България не е източник на туристи за Турция и това са оптималните часове за нас. Турция се посещава от 4 милиона руски туристи годишно, горе -долу още толкова английски и немски - дори да им се налага да висят по нощите за чартърите си, пак са в някакви по-нормални часове.
Турските пилоти, или поне тези на Пегасус, определено отстъпват на българските - и двата пъти при приземяването просто ни друснаха, самолета подскочи като топка и след това пак се приземи. Особено на отиване се усети ясно. 
Граничарите на летището в Бодрум (летище Милас) го раздаваха бая "яваш", след като им отне приблизително два часа да обработят нашия самолет и кацналия малко след нас самолет на някакви англичани/шотландци (а тия пък какви раздърпани типове и повлекани се оказаха, не мож го описа!). 

Въпреки ефектния външен вид на продавачите и славата на ориенталските сладкиши, сладоледите им отстъпват на 

българските. Иначе специално този продавач знаеше как да достави удоволствие на клиента; сладоледът  се поставя

във фунийка, а фунийката е на края на един прът. Продавачът поднася пръта към туриста и в момента, в който онзи  

посегне да си вземе сладоледа, го завърта или го прибира при себе си. Знаете как е, има клипчета в интернет.

От Бодрум до Мармарис се пътува около два часа с автобус, пътят е нов, добър е, но на места все още се строи и това без Ердоган да виси по пътищата с ножичка в ръка. Ако сте станали в 1 през нощта и сте с малко дете, съветвам ви да спите по пътя.

• Хотел

Симеончо много се радваше на фонтаните, този му беше от любимите. В Ичмелер и Мармарис има 

много фонтани, снимах доста от тях.

Хотел Верде е с 4 звезди, но преди тръгване ни предупредиха, че в Турция 4 звезди понякога отговарят на нашите 3. Освен това се намира в Ичмелер, а Ичмелер не е баш Мармарис, а е някакъв квартал на Мармарис, който отскоро развива туризъм и строи хотели, и на практика е на 10-15 мин с маршрутка от Мармарис. Лично на мен ми беше все едно, в крайна сметка важни са морето и плажът, а не къде точно си. Освен маршрутките, между Мармарис и Ичмелер има и морски таксита, корабчета - само че цената е десетина лири. Не беше не първа линия, но пък е тих. И до тук с положителното за хотела.

Пълно е с котки, и са по-едри от нашите.

Почистването - след обяд, между 1 и 3, когато почивате, дремете или не дай Боже, нещо друго правите.
Интернет - само във фоайето на хотела.
Аниматори - няма. В съседния хотел, Аква, имаше, но той е 5-звезден.

• Храна

Аз имам "мускули" и мога да плувам!

Басейнът на хотела.

Храната се оказа второто ни разочарование след студената морска вода. Еднообразна и бедна - специално в този хотел, няма нищо общо с това, което се разказва по форумите за Турция и курортите и. Салатите бяха 10 вида и не ги смениха цяла седмица. Аз се надявах на чобан салата - нъцки, имаше нещо подобно, но без сиренето и лютото чушле. За сметка на това имаше салати от варени моркови, картофи и майонеза, пак някаква подобна комбинация, но с грах, някакви опити за "Снежанка", ама не съвсем, нещо подобно на кьопоолу или имам-баялдъ - и това всеки ден, на обед и на вечеря. Готвените манджи - обикновено пилешко - бутчета или бяло месо и второ ястие някакъв салам, запечен на скара или пък със сос. Плюс макарони - и като ядене, и като салата. Ако не ви харесва пилешкото в яденето вечерта, на другия ден го ядете като салата. Сутрин за закуска се сервира фасул в доматен сос - кой го яде, така и не разбрах. Единствено телешкото го готвеха много добре, все пак мюсюлманска страна е. Ако едната сутрин има диня за закуска, на другата няма.

Али Реза Ефенди Гюлсарай!

Ако на обед си поискаш да ти донесат сирене, щото в България някои ядат диня и сирене, ти казват, че не може - сирене само на закуска. Ако на закуска свърши прясното мляко и вече минава 9 часа (закуската е до 10) може и да не налеят. Нормално за този хотел беше да липсват чинии, или пък да отидете да си сложите сирене и да няма, да си вземете нещо друго, а по някое време да видите, че изнасят цяла чиния със сирене и вече никой не иска да си вземе от него, но за вас е късно, защото вече сте закусили. С мен беше така. Отгоре на всичко персоналът се движи постоянно и не дай, Боже, да си оставиш току що напълнената чиния без надзор на масата - вдигат ти я и въобще не се церемонят. 
Не така стоят нещата ако се храните навън - опитахме пилешки дюнер - няма нищо общо с мазната калорийна бомба у нас. Без майонеза и без пържени картофи, леко и ненатоварващо стомаха.

• Персонал

Персоналът беше от сезонно наети работници от други краища на Турция, не от местни. Сервитьорите, освен че вдигат всяка попаднала им пред очите чиния, рядко говорят чужди езици и речникът им основно се състои от думите "Можно забрать?" и "Откуда вы?". За английски не ги търсете, то няма и нужда. Рецепционистите говорят прилично руски и английски. С изключение на това, че барманите го раздаваха анадолски гларуси и обслужваха с предимство всяка рускиня, независимо дали е млада или стара, сама или с мъжа си, та за една бира може и да почакаш, като цяло се справиха добре.

• Туристи

Мармарис е пълен с туристи, разбира се. На първо място са англичаните - те са най-многобройни. Мъжете са два вида - първите са татуирани касапи тип "Уейн Рууни", а вторите са кльощави хърбалети тип "Питър Крауч". И ако мъжете все пак се ядват, то жените им направо са отврат - развлечени повлекани, дебели, с безформени лица и отвратителни тела - без талия, с увиснали цици или дебели задници. И това е вярно за поне 85% от английските туристи. А лошото е, че и децата им са такива. Не че няма малки семейни хотели, в които можете да видите албионци да си говорят тихо и да пият по нещо - било то бира или концентрат. Но те са единици. Шумни, нахални, говорещи в почти 100% от случаите само един език, родният английски, и то така, че и Господ трудно би ги разбрал.
Англичаните бяха напълнили ресторанти и барове за мача с Италия и почти всички се бяха издокарали с фланелки на националният им отбор с №10. За разлика от немци и италианци, които стигнаха по-напред и без да демонстрират какви верни фенове са.

Фотоапарата ми има функция за нощни снимки, както и за снимки при сумрак, но за мое съжаление е много 

чувствителен и трябва да е абсолютно неподвижен. Иначе стават хубави снимки, но доста размазани.

След англичаните идват руснаците. За тях почивката в Турция днес е точно това, което беше почивката в България преди 30-40 години - нещо, за което да разказват с години като се върнат. Те, подобно на англичаните, също основно говорят само един език, родният им руски, но все пак се намират и такива, които са учили английски, но го говорят с такъв акцент, че веднага се познават откъде са. Специално за рускините е характерен и секс туризма в Турция - обикалят на тълпи по баровете на Мармарис и не подбират много-много, като в почти всички случаи намазват местните или онези, които знаят някоя и друга дума на руски. Русия е голяма страна и туристите и са от всичките и краища - онези, които имат акъл в главата си, съответно печелят повече и не ходят в Мармарис.
Германците са същите, както и у нас - тихи, спокойни, подредени и дисциплинирани до лудост. Идват на плажа под строй, тръгват си общо взето също под строй, хранят се под строй. Гледаха си мачовете на бундесманшафт-а без излишен шум, без помпозността на англичаните и без море от фланелки. Не правиха трагедии от отпадането от Италия.

Това е залива на Ичмелер, снимката пак е правена с функцията за полумрак. Честно казано, нямах намерение да 

увековечавам тази джапанка, ама какво да се прави, влязла е в кадър и не мож я махна!

Искам да обърна внимание и върху туристите-мюсюлмани. Някои от тях са местни, други са от арабския свят. Жените носят забрадки и са облечени в дълги дрехи, въпреки, че видяхме и изключения. За пръв път в живота си видях бански за мюсюлманки - странна работа... Мъжете са точно такива, каквито очаквате - шумни, прости, нагли. Един си позволи да снима със смартфона си една доста пищна руска тьотка, докато тя друсаше телеса, влизайки в басейна на хотела, а в същото време жена му (на арабина) седеше на масата до него и се правеше, че не вижда. Арабите се държат като у дома си - тоя същия още първата вечер качи детето си с обувките върху масата, а на другия ден пък се забавляваше да го учи да плува въпреки отчаяните  му писъци и недоумението на западните гости. Това, че детето ти пищи и се дере и с това може да пречи на останалите да почиват са подробности от пейзажа -важното е да го научим да не се бои от водата!

• Заключение

Почивка в Турция пак? Не по-рано от 10 години.

Туй детенце се оказа някакво русначе и въпреки миролюбивия му външен вид, имам усещането че у дома го държат

в стоманена клетка и го хранят веднъж на три дни със сурово месо. Оказа се доста свирепо диване,  сумтеше и 

пръхтеше, и всяка игра я обръщаше на война.

Пак залива на Ичмелер, на другата страна обаче. Ако обърнете внимание, хората във водата са най-много до кръста  - 

просто водата беше невероятно студена за това време на годината.

Малкото Кате на пристанището на Мармарис.

Симеончо е едно истинско момченце!

Монти Брустър от Банкя

"Милионите на Брустър" е лека комедия от 80-те години на миналия век. Холивудска боза, типична за споменатия период. В нея чернокож треторазреден бейзболист получава наследство от 300 000 000 долара от богат роднина (който пък се оказва бял) с едно условие: ще получи парите само ако успее да изхарчи 30 000 000 долара за 30 дни без да му остане нищо.
Само ризата на гърба му.
Та Монти (бейзболистът) се хвана усилено да харчи - то не бяха черпения, инвестиции в малоумни проекти като доставката на айсберг за арабските фермери в Сахара, то не беше кметска кампания, наемане на охрана, разни тапицерски истории, залози на куци коне и прочие захарен памук.

Съществен епизод от харченето на 30-те милиона беше демонстративният мач между Яките от Ню Йорк (New York Yankees) и Хекансакските бикове (отборът на Монти Брустър). Монти нае хеликоптери за своите бивши съотборници, 5-звезден хотел, специален стадион, на който да играят (във филма през стадиона на Биковете преминаваше жп-линия) - все неща, които пари струват.

Така че на мен напълно логично ми звучи новината за демонстративния мач между "Лудогорец" Разград и "Витоша" Бистрица. Още повече че след като премиер-министъра ни се е ограничил в четенето единствено до "Винету", вероятно в киното е спрял на "Брустър". Да не говорим, че всички в страната се изпотиха да обясняват в последната година как в "Лудогорец" се работи на много високо ниво, как там нещата са на европейско ниво и т.н. - едва ли не от "Барселона" са пратили треньори на стаж. Нищо, че в целия състав на "Лудогорец" няма нито един юноша на отбора, голяма част от играчите му са минали през "Левски", ЦСКА и "Литекс" и чеп за зеле не ставаше от тях докато ритаха в София и Ловеч, а приятелството между собственика Домусчиев и премиера Борисов дори не е публична тайна. 

Приискало му се да си види отбора шампион, направиха го. Приискала му се и Купата на България, дадоха му я.

Така имаше един друг тарикат преди години, който си правеше отбора шампион чат-пат, но в Европа веднага го разкриха. Сега споменатия тарикат влиза в ролята на българския Ходорковски, нещо много бързо го отказаха от бизнеса му преди месец, но както е видно, има достойна смяна в Разград.

Новите силни на деня имат нови приятели.

Нашият еквивалент на Монти Брустър, Биковете от Хекансакс и Янките - тоест, демонстративния мач е завършил 6:6 с по цели 4 гола на център-нападателите Борисов и Домусчиев. Къде е блял Матеус 2 години, та ги проспахме тия квалификации, не мож` си обясни човек! Къде спят скаутите на Барселона, Реал и Манчестер, не е ясно. 

Ей го, Бойкича, нахранил рибките и какво да прави, отива да рита, разбира се!
То не е лошо да поритва човек от време на време, па бил той и министър-председател. Лошото е, че това става тъкмо като си се изказал неподготвен за пореден път за готовността на България да въведе еврото и малко преди ЕЦБ да те перне през устата (ръцете). Само за сравнение, лани по това време имахме една сграда на КПП Малко Търново да измажем, за да ни вземат одмах в Шенген. Един вид, всичката Мара втасала, мач само не е играла. Отделно още се влачим на опашката на ЕС по доходи, още сме извън Шенген, още сме извън еврозоната, въпреки уверенията на Борисов, а да го питаш Борисов за чий ни е това евро, при положение, че и по-силни от нашата икономики се ослушват, не мож` ти обясни!
Нали сме стегнали колана и благодарение на икономията и мизерията ни вдигат кредитния рейтинг от разни агенции. Не че той се яде де, рейтингът, и не че се препъват чужденците да инвестират у нас при високия ни кредитен рейтинг.
Да се върна на събитието на вечерта обаче - демонстративният мач. Който е почнал, играл се е и е свършил - и нищо друго.
Бая събитие си е де.

Добрата ламя Дянков

Също като добрата ламя Спаска, финансовият дерибей Симеон Дянков прощавал на заловените от него прегрешили пушачи в морските заведения по родното Черноморие тези дни. И то в извънработно време, минавайки през заведенията по Слънчев бряг.

Не за пръв път казвам, че не е работа на един министър да се изявява като пъдарин, но пък щом го влече - няма проблем. Лошото е, че файдата от това няма, защото

Приносът за държавния бюджет обаче е нулев. Когато попадал на нарушител, финансовият министър не викал здравните власти, за да съставят акт, защото пушачите гасяли цигарите си.

Е, и тогава за какво е тази новина?

Да разберем, че Дянков е на море ли? А той в отпуска ли е, или е командирован? Или си работи в София до 5, а после се изнася към Слънчев бряг да лови нарушители? А къде в длъжностната му характеристика е записано, че финансовият министър ходи по заведенията да проверява дали се спазва забраната за пушене в заведения?

Или че Дянков е пич?

А как ще си напълним бюджета, след като лично финансовият министър великодушно опрощава подобни нарушения? До колкото си спомням, май само президентът има право да опрощава вземания на държавата. И докога с този манталитет "А бе то е забранено от вчера, ама ние ще си караме така още една седмица, за да свикнем."? Дали в Германия или Англия дават подобни толеранси на засегнатите от някаква забрана?

А дали германският финансов министър ще си позволи лукса да го раздава пич, и да опрощава глоби за нарушения, констатирани от самия него?

Няма разбира се - там финансовият министър не е некадърен счетоводител.

В една нормална държава въвеждането на забрана за пушене не се отлага, щото щели да фалират заведенията, видите ли. В нормалните държави след като забранят пушенето ви глобяват където ви видят да пушите на забранено място.

В нормалните държави ламята Спаска не е добра.

Тържество на кича и подлизурковщината

53-и рожден ден на Тъпанаря от Банкя. Кратък списък на подаръците:

• Тигър с купа, подарък от Симеон Дянков. Намек за спечелената купа от "Витоша" (Бистрица), където премиерът рита топка в работно време в компанията на част от правителството на трибуните;
• Телето Станишко, подарено му от фермера Цветан Цветанов (да не се бърка с милиционера Цветан Цветанов, нищо че вероятно умствения им багаж (на министъра и на фермера, не на министъра и хайванчето) е еднакъв).
• Позлатена ножичка за рязане на лентички от ПП ГЕРБ;
• Голяма ножица за рязане на лентички от министър Томислав Дончев;
• Кирка с червена панделка от министър Делян Добрев (червена панделка, Добрев! Не сте ли чували за героичния му дядо на премиера, дето го утрепали комунистите?);
• Торта като част от магистрала с валяк и надпис "Градим България" от парламентарната група на ПП ГЕРБ (грижливо опазена от Искра Фидосова);
• Като резервен вариант (в случай, че Фидосова докопа тортата) премиерът е получил от назначените от него депутати бутонки (ако опозицията се сети да му подари и филия с мас и захар, цена няма да има) и Евангелие в специален обков;
• Областната управителка на Хасковска област, Ирена Узунова се е подмазала с илюстрация по приказката "Тримата братя и златната ябълка". На госпожа Узунова не и е за пръв път да се подмазва на началството, а в случая повече работа вършеше илюстрация към "Али Баба и 40-те разбойници";
• Картини;
• Синя пилотска каска с автографи на Михаел Шумахер и Фернандо Алонсо от председателя на СБА Георги Янакиев;
• Грузински коняк от министъра на културата Вежди Рашидов (наистина тоя рожден ден се превръща в някакво съревнование на изкушенията - първо Фидосова, сега Рашидов);
• Компас от министъра на транспорта;
• Чаша от Йорданка Фандъкова;
• Нито една книга!

Скарлет!

Дано не е грим!...

Генерал Ганю

Преди години, в края на мандата на Иван Костовото правителство имаше вълна от протести против тогавашния министър на правосъдието Теодоси Симеонов. Нарекоха го дори "Топидиота на правителството", а по-милото обръщение към него беше написано на един плакат - "Теодоси, Теодоси, ти министър на какво си?"

Такива като Теодоси в настоящето правителство с лопата да ги ринеш, генерал Аню например. 

Да си министър на отбраната, а по дух да си фатмак е едно на ръка.

Да си генерал, а да мязаш на артелчик също.

Ама да си офицер, а да се държиш като наакано хлапе вече ми иде много.

Да се изправиш изтъпаниш на трибуната на Народното събрание и да поискаш по-строг контрол върху фирмите,  утилизиращи боеприпаси е все едно пазачът на склада да се оплаче, че някой е влизал и е откраднал нещо. 

И да мигаш тъпо на парцали.

И за капак да се окаже, че служителка баш в твоето министерство е била на аванта на остров Бали, а пък мъжленцето и въртяло бизнес със същото това министерство. 

В някои държави такова нещо води до уволнение на служителката, яка данъчна ревизия за съпруга и и, съжалявам, господин министре - до министерска оставка, на фона на пукотевицата край Петолъчката.

В други държави пък досега да са ги разстреляли и тримата, или най-малкото да секат дърва в Сибир или да добиват злато в Магадан.

Не и у нас, обаче.

Ние ще търпим чучелото начело на министерството, ще му слушаме глупостите и вайканията.

Служителката Хени Шиякова (а бе що за имена имат в администрацията - Бужка, Шинка, сега Хени?) най-много да я уволнят, макар че вероятно една задълбочена проверка не би открила конфликт на интереси, бъдете сигурни. 

Съпругът и ще продължи да си върти бизнеса необезпокояван.

Животът продължава.

Дори когато министър на отбраната ти е Ганю Балкански.

Том Сойер

- Обади ли се на тати?
- Да ... Но не питай баба Слава!

В една група

Свят широк, хора всякакви и всеки я кара така, както я разбира. 

Ей го и Тъпанарят от Банкя доволен, че сме в една група с Германия. Ама само той е доволен де, те германците не мислят така (как си я представяте Меркел да направи пресконференция и да обяви, че е в една група с България?). По Немско сигурно не я знаят нашата поговорка за жабата и вола.

В същото време вчера за пореден път изтече информация за грамите на американските посланици и тяхното мнение за Борисов - в общи линии криминално минало, контрабанда на амфетамини и горива. Казвам за пореден, защото не е за пръв път информацията за грамите да се коментира в медиите. Само че това за нас е тема табу, защото по принцип не е истина. А не е истина, щото Бойко не я е коментирал. А не я е коментирал, защото не ги е чел тия грами. Така де, да не е "Винету"? Няма значение, че когато ставаше въпрос за Румен Петков и неговата виза, същите тия посланици бяха от добрите и информацията от същите източници беше взета за чиста монета.
Само че тези грами волю-неволю ни поставят в група с една друга държава, която група видно е Борисов не иска да види - иначе на всеки друг ще му извади очите. А именно: в Европа само премиерите на България и на Косово са сочени като хора с криминално минало.
Е, къде по-приятно е да си в една група с богатата и силна Германия, отколкото с мършавото и недотам признато Косово.
А аз съм доста любопитен - след като на едно посолство, респективно на разузнаването на една държава е известно криминалното минало на един министър-председател (или политик, в общия случай) има ли нещо, което им е известно, но не е изтекло в грамите на "Уикилийкс"? И само на едно посолство/едни тайни служби ли е известно? Дали някой някъде не държи нашият тъпанар с нещо друго?
Иначе разбиранията на премиера-тъпанар (затова след малко) го поставят пък в една група с министър-председателя Симеон Сакс-Кобург-и-Гота. Онзи съживяваше българския бизнес с чешмички, тоя е доволен че, с европарите се правят съблекални, бани и клозети. Все едно досега работниците се събличаха на полето и си окачаха дрехите на пирон. Хората в белите страни с парите от ЕС правят ферми, фабрики, инфраструктура, нашия за два клозета и два реда фаянсови плочки в съблекалнята вече е готов тъпан да бие.
И друг път съм казвал, че от милиционер-тъпанар може да се получи само кмет-тъпанар и премиер-тъпанар. А в историята ни ще го групираме до един друг лидер-тъпанар.
От Правец.