Празникът на книгите

 Тия дни се разрових из книгите и четеца си и попаднах на Петър Бобев. От Петър Бобев съм чел една единствена книга навремето през 80-те - "Гладиаторът", разказва се за Спартак. Доста неща научих от нея, основно за йерархията на римските легиони - какво е манипула, центурия, легион и какъв е численият им състав, какво е децимация, какво е резос (вожд на тракийско племе), но това беше еднократно, през 80-те. А книгата ми е награда от някакво участие в ТНТМ, едно време раздаваха книги в училище за щяло и нещяло, и ако имаш късмет, можеше и нещо читаво да ти се падне. Е, никога не ми се падна "20 години по-късно" (за нея и останалите книги от "Тримата мускетари" може би трябва да разкажа в отделен пост), но от тогавашната детско-юношеска литература имам доста добри попадения, които с години четях. Четях, щото нямаше какво друго да правя - първо, телевизионните канали бяха само 3, нито един не беше целодневен, а лятно време, като ме пращаха при бабите и дядовците тям нямаше особено с кого да си играя и по цял ден четене и четене.

Та за Петър Бобев ми беше думата -

Започва да пише четиридесетгодишен. Първите му произведения са приказки за дъщеричката му Ани. Отпечатани са първо в редактираното от Ран Босилек списание „Дружинка“. Под редакцията на Ангел Каралийчев са издадени в сборника „Деца на слънцето“ (1955 г.). Атанас Далчев – редактор на списание „Пламъче“ – привлича и прави Петър Бобев редовен сътрудник на списанието.

първо го публикуват в разни детски списания. И си спомних през 80-те как се абонирахме за разни детски вестници и списания: като се почне от вестниците "Другарче" и "Септемврийче" та се свърши до списанията "Пламъче", "Дружинка", "Славейче" и съветското "Мурзилка". Без значение вестник или списание, винаги имаше отпечатан вътре някакъв разказ или част от произведение, така че ако ти е интересно или да потърсиш и други произведения от автора, или да потърсиш въпросното произведение, от което е отпечатаната част. Да, вярно, че по-голямата част от произведенията бяха комунистическа пропаганда и идеологически правилни, но основното ми идея е, че децата се насърчаваха да четат по този начин. Не всички, разбира се, познавам хора, които за футбола казват "И в хола да ми играят няма да ги гледам" и с четенето са така, но то насила хубост никога няма да стане. Но все пак навремето нямаше интернет, нямаше компютърни игри, нямаше и смартфони и Тик-Ток, та малко или много четяха децата и мислеха, не бяха толкова безмозъчни. Нямаше и разни други тъпизми да търсят талант или да си развиват гласа, напротив, имаше цяло телевизонно предаване за деца, посветено на книгите, което и така и се казваше: "В света на книгите", водеха го Ибиш Орханов и след него Игор Марковски. Представяха драматизирани епизоди от различни детско-юношески произведия и то, щеш-не щеш рано или късно ти става интересно, казваш си "Дай да го намеря това, това е интересно" и честно казано, не помня нито една драматизация да е била посветена на тежката борба на Партията против монархо-фашизма и героичите усилия на българския народ за установяване на народна власт. 

Та така - четях едно време, чета и днес. За мен 24 май наистина е повод за празнуване.