Стъпка в правилната посока

Теорията, че Президентът Радев ще си затрае и ще играе по свирката на Пеевски и ще пусне избора на Иван Гешев за Главен прокурор не проработи. 

Имаме Президент!

Не оня путьо Плевнелиев, на който основната задача беше да изглежда сериозно като орела на американския герб. 

Помните ли "Ти си го избра"?  Да помните Плевнелиев да реагира тогава? Да помните някой да е задал въпрос на Борисов какво значат тези думи, изречени в негово присъствие и по негов адрес? Какво значи премиерът да си избере Главен прокурор? Ах, да, да не забравяме, онзи запис не е законно направен и съответно, не подлежи на коментар от Тъпанаря от Банкя. Да помни някой Плевнелиев да е реагирал като Президента Радев, да удари по масата срещу некомпетентността, арогантността и простащината на Борисов? Румен Радев току-що го направи.

Къде ли са сега онези, които ръкопляскаха на Плевнелиев когато напусна Президентството? С основание му ръкопляскаха, напускането на Президентството на Плевнелиев беше най-достойния му ход за 5 години.

Да се върна обаче на Гешев.

Излизат данни за бездействие на Гешев по делото за фалита на КТБ - ето ги тук, на сайта на Свободна Европа - и все едно нищо. Гешев е нашият кандидат, Гешев най-достойният, най-компетентният, най-подготвеният, най-знаещият, най-можещият, най, най ... 30 години след 10-ти ноември Свободна Европа е отново тук, а ние 30 години по-късно имаме един кандидат, посочен от управляващата партия, когото трябва да изберем единодушно. 

Е оти ги ручахме жабетата толко години в такъв случай, след като 30 години по-късно сме пак на същите позиции? Една партия, един пръв партиен и държавен ръководител (и той прост като оня), партията и Първия се грижат лично за доброто на всички ни, техният избор е най-правилния, те са най-компетентните, те знаят най-добре кое е добро и кое - не.

Партията и нейният ръководител могат да правят каквото си искат и ние ще търпим и ще си траем, така ли?

Що за държава сме, когато министър-председателят може с едно телефонно обаждане да отмени уволнение в на журналист в радиото или да поиска оставката на президент на независима обществена организация, неподчинена на правителството и независеща от него? Що за държава сме, когато властта с всички сили брани имиджа на своя избраник за главен прокурор, организира митинги в негова защита, на които основните привърженици на новия шериф всъщност би трябвало да са негови жертви? Що за държава сме, когато съсловни организации в съдебната система са оглавени и подчинени от управляващата партия и в тях организирано и по списък се събират подписи "За" единствения кандидат за нов Главен прокурор? Демокрация ли сме или отново се върнахме в годините на тоталитаризма и авторитаризма?

Този ход на Румен Радев е един лъч на надежда, че не всичко е изгубено, че един ден у нас на водещите позиции ще се назначават наистина компетентни, знаещи и можещи хора, необвързани с икономически и задкулисни интереси, независими от политически партии и играчи в сянка. Вярно, няма да стане от раз, няма да стане още другата седмица, но поне е стъпка в правилната посока. 

0,1 % вероятност

Само преди 5 месеца Иван Гешев категорично посочи, че с вероятност 99,9% няма да се кандидатира за главен прокурор след мандата на Цацаров. 99,9% си е доста голяма вероятност, ако не сте забравили, едно време Тодор Живков печелеше с такива резултати изборите. 

От 5 дни обаче Иван Гешев е кандидат за главен прокурор на републиката.

Оказа се, че вероятността 0,1% би онази от 99,9%. 

Че Гешев щеше да е кандидат за заместник на Цацаров беше ясно още когато го направиха заместник-главен прокурор преди около година, а и преди това имаше индикации, все пак човекът идва от Специализираната прокуратура, която, ако се разрови човек, ще си спомни, че беше създадена по идея на Цветан Цветанов още по време на първия мандат на Борисов с цел да се бори с корупцията. Един вид родния еквивалент на ФБР. Е, за близо 10 години така и не чухме Специализираната прокуратура да е преборила някой корумпиран, повече си я ползват за бухалка по политическите противници и неудобните на властта публични личности. Едва ли и самият Гешев може да посочи без затруднения каква точно работа е свършил за всичките тези години в Спецпрокуратурата. Ей така, едно дело, започнато отначало до края, без съмнения, без проблеми, напълно прозрачно за публиката. В последната година - година и половина Гешев започна да трупа точки по разни горещи за обществото теми, като се почна от делото "Иванчева", та се мине през делото за фалита на КТБ и всяка една акция на прокуратурата и всеки един скандал в държавата. Последните му изявления са около хакването на сървъра на НАП са по-скоро смехотворни, отколкото да уверят обществото, че Иван Гешев е точният човек на точното място. В повечето случаи изявленията на Гешев по-скоро навеждат на мисълта "Кой му даде дипломата на тоя?", но пък да не забравяме, че все пак момчето е завършило прочутата Магнаурска школа в Симеоново.

Пак ще се върна на делото "Иванчева", там според Гешев всички бяха светнали като коледни елхи, а до този момент няма логично обяснение защо Иванчева беше "светнала" само на опакото на ръката си и по върха на носа си и как е броила пари по този начин? За изказванията му пък около източването на НАП няма смисъл да се спирам, очевидно човекът си гаси компютъра от щепсела. 

Изказването му пък за свободите и разделението на властите пък въобще поставя на дневен ред въпроса оти ги ручахме жабетата тия 30 години? Може и да не е по вкуса на убедените демократи, но пък съвпада с мнението на Тъпанаря от Банкя.

Всъщност Гешев много напомня ранния Цветан Цветанов. Демонстрация на компетентност и професионализъм за пред медиите и резултат нула.

Номинацията на Гешев, за негово съжаление, идва след една друга номинация, която спечели преди 7 години, известна на обществото ни като "Ти си го избра!". Разликата е, че ако тогава проформа имаше и други кандидати, сега състезанието не само че е само с един кон, ами и го пускат на метри от финала.

Някой въобще съмнявал ли се е в този 0,1% вероятност?

Софи проявява характер

Втори ден съм вече в отпуска и ме хващат да храня Софи.

За тези които не знаят, Софи е малкото чудовище, което командва парада у нас от 8 месеца. Та понеже приключих с командировките и обектите за дълго (надявам се) време, сега не ми дават да цъкам ФИФА и са ме хванали за канарче да помагам вкъщи.

Сега съм си у дома, и мога да отделям повече от времето си на семейството си, част от това е и храненето на Софи.

Само че Софи е свикнала мама да я храни, а не тате (тате е за люш-люш и фър-кац), отнесе се към заниманието ми с известна доза подозрение и си яде пюренцето с половин уста, докато се усетим къде е заровено кучето.

Е, като се сменихме с мама и титулярния хранител си дойде на мястото нещата се промениха, Софи се успокои и пюренцето беше изядено.

Извод: Софи проявява характер!

Един виц за десерт, подходящ е за случая:

- Една лъжичка за мааааааама ... една лъжичка за таааааааааати ... една лъжичка за бааааааааааба ...

Детето си ядеше кашата и постепенно намразваше роднините си!

Избор

Лети американец с руска авиокомпания. Към него се приближава стюардесата и го пита:

- Желаете ли да обядвате?

- А какъв е избора?

- Да или не.

Ти наистина ли си избрала него?

Следващата снимка е за +18!  

 

Пътища, които си избираме

Този пост можеше да има десетки други заглавия. 

Само че смятам това за най-точното. 

Оказа се, че това не е моята мечта... 

Понякога смятаме, че сме господари на съдбата си. Доста често това е само до ъгъла, където се срещаме с действителността и разбираме как жестоко сме се самозалъгвали. Искрено се надявам поне този път наистина да не е така.

Понякога сме изправени пред съдбовни избори и вземаме решения, определящи личните ни съдби за десетилетия напред. Дори не само нашите, а и на децата ни. А още по-странното е, че обикновено правим тези съдбовни избори дори без да подозираме за тях; дори без да съзнаваме какво правим. 

Аз винаги съм вярвал, и днес вярвам, и ще продължавам да вярвам, че някой над мен ме обича и ме пази. Имало е случаи, в които сякаш невидимата ръка ме е закриляла и ме е пазила. И дори случаи, в които съм виждал колко е тънък косъма, на който всичко виси.

Не зная ... не бих могъл да кажа дали тази невидима ръка ни напътства в избора ни. Дали всъщност тя ни казва дали да завием наляво, или надясно, дали да се усмихнем на красивото момиче от съседното сепаре или да почерпим дебеличката и приятелка; дали да е Рено или Шкода; дали да е Симеон или Пламен; дори дали да е Левски или ЦСКА?

Ние ли правим този избор, или случаят избира нас за главни герои в някой житейски епизод?

Всъщност, днес аз направих един избор. И то не само за мен, а свързан с хората, които обичам. Не само с Малкото Кате и Симеончо, но и с моите родители, роднини и приятели. Дали изборът ми е бил добър или лош, сигурно няма да намеря отговор до края на дните си, и май чак сега осъзнавам какво съм направил. Какво съм пропуснал...

За втори път в живота си се разминавам с Америка... И това ако не е знак от Съдбата!?

Вярвам, че имам Ангел-хранител, който ме е пазил до днес и ще ме пази и занапред. Вярвам, че неговата невидима ръка ме е водила до днес и ще ме води и в бъдеще. Вярвам, че днес съм там, където сам съм пожелал. 

И вярвам, че щастието е там, където не си сам, където те обичат и където говорят на твоя език.
Досега в живота си съм съжалявал много рядко за направен избор. Ето защо вярвам, че и днес съм избрал верният път!