България и еврото

 От нас зависи да бъдем равни на другите европейски народи.

Васил Левски

Да започна от европейските народи. Европейските, не азиатските, не големите и великите, а европейските. Още през 19 век сме знаели накъде трябва да гледаме. И ако се проследят действията на българските революционери в национално-освободителното движение, винаги сме се равнявали на Европа и европейците.

Но с патриотичните нотки до тук.

Аз помня мизерията на 90-те. Помня опашките - и пред магазините, и пред посолствата. Първите криво-ляво изчезнаха още през 90-те, но вторите стояха до последно. Дори аз съм се редил на такава опашка за британска виза месеци преди да влезем в ЕС и визите да отпаднат, но наложи ми се. Помня как ни гледаха гнусливо европейците когато започнахме да пътуваме без визи в ЕС за по 3 месеца, на гърба си съм го изпитал в Италия през 2004 година. Помня как влязохме в ЕС (скоро ще станат 20 години от тогава, но за това малко по-нататък) и имахме ограничения да работим в евросъюза до 2013 година. Помните ли ги? Помня как братовчедка ми искаше да учи в Австрия в средата на 90-те, но и поискаха 10 000 дойче марки гаранция, че няма да остане там. А като казах гаранция - на мен държавата все още ми дължи едни 500 лв, които оставих като гаранция във военното окръжие през 1995 г че няма да избягам на Запад за да ми издадат задграничен паспорт. Тия 500 лв тогава по курса бяха някъде към 10 дойче марки, 5 € днешни пари, но след хиперинфлацията от 1997 и при деноминацията от 1999 година станаха 50 стотинки,  25 евроцента. Ама тогава си бяха пари, аз вземах по него време горе-долу толкова стипендия месечно.  

Помня как в Холандия един от кранистите ни псуваше и как местните ни гледаха отвисоко и с недоверие (да не кажа отвращение) само защото сме българи и сме дошли в уредената им държавица да им подбиваме цените и да им вземем работата. Е, не че нямаше основание за това, спомнете си цирковете с нашите тираджии, които официално получаваха 1200 € заплата, но с тънкото условие, че това му е заплатата, докато пътува. Като си стои вкъщи са 800 лв, а и на тях му вървяха осигуровките. Абе не е като да не сме имали трески за дялане... А въпросния кранист го изгонихме от обекта, като извикахме шефа му и аз му превеждах какво му казва Вангелов - за пръв път се почуствах бял човек, като го направихме на две стотинки. Така де, няма само холандците да ме гледат отвисоко, то пък там що гмеж от колониите и не само се е събрала!

Но пък помня и как с падането на комунизма мнозина българи тръгнаха да си търсят щастието по белия свят - пак в Европа. Най-близо беше Гърция, после започнаха към Германия, Франция и Италия, докато най-накрая стигнаха до Испания. И като имате предвид, че Гърция имаше малко над 10 години еврочленство, а Испания и толкова нямаше. 

Бяха времена, когато ние стояхме на единия бряг на реката, а искахме да сме от другия. Лека-полека започнахме да строим мостове - и с членството в НАТО, и с приемането ни в ЕС, и после с Шенген, и сега, с приемането на еврото сложихме последната тухла на нашия мост. Аз ги помня тези години, живял съм ги, пред очите ми стана. Не искам децата ми да ги виждат. И еврото ще ми помогне за това.

Страхотен Левски!

 Страхотен Левски снощи!

Страхотен!

За пръв път от толкова години отборът играе голям мач в Европа, без мъка, без треперене, без опълчение. Много грамотно наредени, много удачна тактика, великолепно изпълнение. В нападение почти 100% ефективност, 3 положения - 2 гола. Няма кюскане на топката, няма да чакаш дузпица от съдията, няма - с тоя осакатен състав си взехме нашето. Не е като други години, с Марибор например, когато стадионът ти е пълен, имаш желание, ама само до там. А като казах Марибор - снощи нашите все едно Люпко ги беше наредил, толкова грамотно наредени в защита и всеки знае какво да прави. 

Браво на Левски! Браво на играчите, браво и на Мъри! 

Не ме интересува какво ще стане в Солун - ще минем ли, няма ли да минем. Снощи изиграхме един от най-хубавите си мачове в Европа. 

 

Помощ откъдето не я очакваш

Онзи ден мераклията за нов Султан на Босфора реши да пусне бежанците към Европа - не че досега си е давал кой знае колко зор де, според мен дори им помага в момента с транспортирането към европейските граници на султаната. Родният му солташак одмах завъртя телефона до Истанбул да си свери часовника, а след това почна да адвокатства на бея пред чорбаджиите от Европа. 

За пари става въпрос.

И преди някой да му е задал въпроса "Абе, бай Хуй, нали вече ти дадохме да строиш Великата Българска стена, нали пиле не можеше да префръкне през нея, кво стана, докога ще цицаш пари?" малката Естония се обади и предложи помощ.

За тези, които не знаят, Естония малка балтийска държавица, с население около 1,3 млн и площ от 43 хил. кв.км. Като площ почти 3 пъти по-малка от нас, като население - къде 6 - 6,5, обаче беше икономически най-силната страна от Източна Европа при приемането и при в Евросъюза преди 16 години, беше държавата с най-висок БВП от бившия соцблок и единствената държава с над 1000 евро заплата по онова време, че и беше първата, която въведе еврото като валута. Тая, малката Естония, която нашия тъпчо трудно ще намери на картата също така въведе и електронно правителство без излишен шум и, до колкото ми е известно, без да пише стратегии. Естонците, поради характерния им говор, са обект на присмех у руснаците, като се ползват със славата на "албански реотани". Бавно загряват, не бързат ... Спокойни хора, в общи линии. 

Та естонците ни предложили помощ на границата. Естония, чиято армия не е превзела нито една крепост, която не е пленила нито един император, която не е губила сражение, щото не е участвала в такова. Или поне не се знае.

Предложението обаче едва ли ще бъде разгледано не защото ще се отнесем с пренебрежение към него, а защото най-вероятно естонските военни ще предпочетат да пренощуват по-близо до границата и в по-евтин хотел. Те едва ли биха посрещнали с разбиране обяснението, че в хотела на Валери Симеонов се спи по-удобно и по-сладко. Те едва ли биха повярвали на честна дума, че оградата на границата е стабилна и че нема лабаво - те биха я огледали отблизо, а не ох хеликоптер. Те едва ли биха ограбили бежанци и биха ги върнали - или ще ги върнат на момента, или ще ги закарат до най-близкия град за убежище. 

Просто естонците биха действали по същия начин, по който действат и у тях си и по който са подредили държавицата си. И май вместо да ни помогнат, ще ни засрамят.

Гешев и свободното придвижване

Миналата седмица изпратихме новоизбрания главен прокурор Иван Гешев в Брюксел. Честно казано, не разбрах за какво е там - да го видят ли, той ли да ги види, на екскурзия или просто така, свят да види. Няма особено значение всъщност, резултатът е, че отново се изложихме пред чужденците. И то жестоко!

Не знам как точно си го представят Бойко и дружинката му в ГЕРБ отпадането на механизма за наблюдение, но първо, процедурата по избора на Гешев беше всичко друго, но не и прозрачна. Второ, състезание с един кон 30 години след падането на комунизма е непонятно за западноевропейците, които очевидно вече се умориха да ни обясняват от коя страна се рита топката и само ни гледат сеира. Трето, самият Гешев успя успешно да се изложи като кифладжия вече и зад граница. 

Само за сравнение, преди него на разпит от евродепутатите беше подложена Лаура Кьовеши. Най-малкото жената от една година е под лупата на цяла Европа, внимава какво говори и къде го говори, и най-вече, говори го на английски, когато трябва. А нашият Иванчо си пердаши на български, щото нали си спомняте Бойко какво разправяше, то в Европа всеки си говори на неговия си език, та и той така. И така, на български, Иванчо почна да ги говори едни врели-некипели, баш като Падроне пред немските депутати преди 10 години ("Колегата Цветанов ходи с един багер да копае трупове"). Само че не пред депутатите, там той на въпросите за протестите против назначението му и на обвиненията за непрозрачност на избора му на чист български отговори, че вече е отговорил на тези въпроси по БНТ, а протестите срещу него били платени и организирани (все едно протестите в подкрепа на Гешев бяха спонтанни и непринудени и съвсем не бяха платени).

Хайде, да кажем в Брюксел са свикнали да се излагаме, спомнете си изслушването мисис Йелева навремето, която се оказа жертва на БСП и ДПС и техните пъклени планове и завистта им.

Гешев, не знам защо, много ми прилича на всичките братя Бийгъл

Казаното пред евродепутатите обаче бледнее пред казаното след това, пред журналистите. За човек, идващ от източноевропейска страна, човек, чието детство е преминало в някой соц-панелен квартал и който до 89-та година да е ходил най-много до СССР или Югославия и то след като те проверят до 9-то коляно, да се изтъпаниш насред Брюксел и да кажеш "Абе то свободното движение в ЕС е голям кяр за престъпността" нещо май не си за тука, мойто момче. Да седнеш да се оплакваш на западноевропейците от свободното придвижване в ЕС когато те си имат достатъчно проблеми с източноевропейската мафия (да си спомним за изказването на мосю Макрон) вместо да сложиш на масата мерки против организираната престъпност - пич, те за това са те викнали там, не да те питат с какъв бръснач си правиш прическата. Да не говорим, че основно право в ЕС е правото на свободното придвижване - на хора, на стоки и на капитал. 

Комбинирано с интервюто, в което Гешев се изрази притеснение от свободата на словото, все си мисля, че се връщаме обратно в 89-та.

Евродепутатът

За 30 години преход през политиката минаха какви ли не карикатури. Ама истински карикатури! Само си спомнете какви чорлави и брадати типове бяха първите ни демократи, спомнете си за дънковите якенца, домашните пуловери и ризките с къс ръкав във Великото Народно събрание, спомнете си как тежко го раздаваха разни политици от домашен калибър само защото по стечение на обстоятелствата са избрани за депутати, министри или зам.-министри, председатели на комисии, комитети, агенции или просто защото ги показват по телевизията ( то май още от тогава тръгна грешното схващане, че с избирането на висок пост автоматично ти идва и акъла и много от днешните ни политици още робуват на него).

Е, някои от онуйвремешните политици имаха повече късмет, успяха да изтеглят печелившия билет и се задържаха малко повече в политиката и обществения фокус. Други биваха забравени за известно време за да се появят изненадващо след години (Гошо Тъпото, Стоян Ганев).

Един такъв образ е и Дебел Сашко.

Дебел Сашко, който остана в историята не с друго, а с крилатата фраза "Времето минава, мачът наближава" произнесена от председателското място в Народното събрание като подканяне към говорещия народен представител да е по-експедитивен, че народните избраници ще ходят на мач на националния отбор. И това в ония гладни години на прехода, когато все още вярвахме, че народните представители са в Народното събрание наистина за благото на народа.

Дебел Сашко го помня от едно негово изказване от трибуната на парламента, беше по времето на Жан Виденов, значи да е било 1995-96 г.; дотъркаля се нашия до микрофоните, извади някакво листче и почна да чете на руски, като след всяко изречение превеждаше на български казаното. Видите ли, Жан Виденов само руски разбирал, та Сашко се обръщал към него. Цялата десница му ръкопляскаше, цялата левица му смееше. Накрая, като свърши, Филип Боков (има чувство за хумор човекът) използва правото си на реплика и му каза "Голой водой си, Сашо!".

А с Дебел Сашко имам и лична среща, очи в очи. Е, не съвсем очи в очи де, но сме се виждали на живо, май съм го споменавал в блога си. Той Сашко едва ли си спомня, че беше зает тогава с друго, ама аз го помня. Става въпрос за есента на същата тази 1996 г., когато ме взеха новобранец в Школата за запасни офицери в Плевен. Минавам на преглед през стационара и кого мислите, виждам? Правилно, Дебел Сашко под ръка с Урко*. След дни се разнесе слуха, че на Дебел Сашко синчето и то е в Школата, а след клетвата се понесе друг слух, че на Дебел Сашко синчето вече не е в школата, не е и в армията изобщо. И двата слуха се оказаха чиста истина.

Самият Дебел Сашко стана смешен с посланичеството си в Македония и Полша - по една проста причина, до колкото знам освен руски той май други чужди езици не вдява. Та Македония, че по-близичко, пък и английски и компютър не се искат. А е смешен, щото стане ли нещо по Македония и на Сашко му се отваря парашута да го викат за коментар по телевизиите, зер, посланик е бил там, разбира ги македонските работи (по същата логика жененият за унгарка Георги Марков е голям специалист по Орбан и Унгария). За полски въпроси не го викат обаче.

Накратко, тази карикатура вместо да обикаля по варненските Лидъл и Кауфланд да търси по-евтини краставици днес е получил "избираемо" място в листата на ГЕРБ за Европарламента.

Все си мисля, че гербаджиите яко ще гласуват с преференции.
_____________
* Урко - тогавашния командир на Школата, полковник Христо Иванов.

Боза, локум и син асфалт

Гранична пирамида

Има една много известна приказка: Европа свършва там, където започва бозата. Някои я приписват на Чърчил, други добавят и локума към бозата, а трети слагат за начало на Ориента шкембе-чорбата. С Чърчил или без него, с боза или без нея, граничният камък между Европа и Ориента е в главата на хората и човек сам прави своя избор от коя страна да застане.

Главният архитект на София например е направил своя избор и вижда столицата повече като ориенталски град, но има огромното желание да я превърне в "модерна европейска столица" в близките няколко години, като за целта смело е изложил една дузина идеи, коя от коя по-модерни и по-европейски.

Първата европейска идея е за създаването на плаж в коритото на Перловската река. То първо, на тоя отходен канал е трудно да му кажеш река, второ - такава кочина е в момента там, че и 10 години няма да стигнат да се изчисти от боклуци, бурени и плъхове, и трето - как си я представя Диков тая, пътуват си хората по "Евлоги Георгиев", а под булеварда разни пи*ки се препичат на слънце. Тоя ще събере софийските извратеняци там ако тая стане. Друга тема е пълноводието на река. Аз съм бил в Прага, Москва, Париж, Рига, минавал съм през Варшава, Братислава и Будапеща - все столици, разположени на реки (и то на големи реки, не на някаква селска бара) - никъде не съм видял градски плаж. Извън чертите на града може и да има, ама баджак-сеир мегдан на пъпа им не съм видял. Като му е мерак на Диков да прави плаж в центъра на София, ето му Борисовата градина, къпалнята "Мария-Луиза" колко години вече стои затворена?

Безсмислено и безпощадно!

Друго европейско хрумване на г-н Диков са велоалеите. Велоалеите, ако не сте забелязали досега, е една от двете недостижими мечти на родните общинари (другата са площадките за хеликоптери на покривите на сградите в центъра). Тия 100 км, дето ги споменава г-н Диков трябваше да са построени преди 10 години, ако се вярва на обещанията на тогавашните мераклии за "слуги на народа". Не че не се опитаха досега де: има направени велоалеи, но те се правят на принципа "безсмислени и безпощадни". Всъщност, аз трудно бих нарекъл боядисването на част от тротоарите (късмет, че на места са по-широки, като на бул. "Цар Борис ІІІ" например) "строеж на велоалеи". Нямат нищо общо с велоалеите в Германия и Холандия и колкото и да не му е приятно на г-н главния архитект на общината, вместо европейско са си 100% ориенталско изпълнение. Върхът в моята класация на велоалеите не е снимката отгоре, а велоалеята между Младост 1 и Младост 2, при бензиностанцията на Шел Младост. Няма отделен светофар за велосипедисти, няма знак, който да предупреждава шофьорите, че пресичат велоалея, самата велоалея е направена заедно с пешеходната пътека, но като стигне другия тротоар завива наляво без никакво обяснение. Не е ясно кой е с предимство - велосипедистът (би трябвало да е той, но пътят му завива) или автомобилът, който продължава направо. За тези 7 (седем) години, в които е главен архитект г-н Диков да си беше внесъл няколко специалиста от Холандия или Дания, досега да е забравил за велоалеите. Ама не става, ония първо, наистина ще ги построят, второ - няма да крадат, и трето - няма да има какво да обещава после.

Не е много читава идеята на г-н Диков и за фонтанчетата и градинките. Не за друго, а щото в центъра на София има 3 фонтана в момента (пред Народния театър, пред Президентството и на площад "Славейков"), които не работят през зимните месеци. В същото време София от римско време още се слави с минералните си извори, и отгоре на всичко на няма и километър от тези три фонтана е Централна баня. Не ми обяснявайте, че не може водата от изворите пред банята да се използва за фонтаните - в Исландия си подгряват тротоарите с вода от гейзерите, значи може. Тия работи с питане стават, а като не става с питане, с внос на хора, дето разбират. Колкото до градинките, те са хубаво нещо, но преди да почне да строи нови градинки, не е зле г-н Диков да обясни какво стана със старите и що съществуващите се поддържат толкова калпаво. Да сте виждали да асфалтират алеите в Борисовата градина напоследък? А въобще? А да оправят напукания асфалт от корените на дърветата? И аз не съм.

Хубаво е, но е малко.

То не стига само това, ами и всичките идеи на Диков и останалите участници в конкурса са съсредоточени в центъра на София. Вярно, че чужденците там ще идат да гледат, а не панелните комплекси, ама и в Младост, и в Люлин живеят хора, и те му плащат на Диков заплата. Не че е грозно това, което стана с Ларгото. Ама за 4 години е само това - ми малко е. 4 години сменяхме на два тротоара плочките и пейките. А в същото време има хиляди плочки в София, които са за смяна - разбити от паркирани по тротоарите автомобили, от корени на дървета, от какво ли не. Ама ако го питате г-н главния архитект какви ги е вършил в последните 4 години, ще ви разправя за метрото (дето се строи от 20 години) и Ларгото. Може би щото това са му проблемите, та бълнува за син асфалт по "Шишман" и ретротрамвай  по "Графа".

Така де, цяла Европа е велоалеи и син асфалт, нали?