Япония е една от страните, където е разрешено смъртното наказание. Дълго време за това, в какви условия се пазят осъдените на смърт престъпници и как протича самото наказание нямаше нищо известно. Едва напоследък японското правителство решава да повдигне завесата пред тази тайна.
От 2000-та до 2009-та година в Япония на смърт са осъдени 112 човека, а 46 присъди са били изпълнени- Средно един смъртник очаква 6 години изпълнението на наказанието си, него го убиват чрез обесване. При това 86% от японците се изказват за запазване на смъртното наказание.
Едва през 2010 година японското правителство показало пред местни журналисти как изглеждат затворите за осъдените на смърт. Известно е, че тези затвори са 7, но тяхното местоположение е неизвестно. Дори на това посещение журналистите пътували с автобус със закрити прозорци.
На смърт в Япония осъждат само за убийство с отегчаващи обстоятелства. Съществуват 10 критерия, по които се определят степента на "отегчаване". Сред тях, например, има такива като "силно ли преживяват роднините на убития" и "предизвикало ли е убийството обществен резонанс".
Японското правосъдие се горди, че 99% от присъдите в последствие се оказват правилни. За последните 50 години един-единствен смъртник се оказало, че е осъден несправедливо. Той се оказал 63-годишен човек, който към съответния момент прекарал 17 години в килия за смъртници за убийството на 4-годишно момиченце.Трябва да се добави, и че японското правосъдие се явява рекордьор и в още една област: там съдилищата произнасят 99,8:% обвинителни присъди.
Дългият престой в килията за смъртници е едно от условията на японската система. Смята се, че за това време могат да изплуват нови обстоятелства около убийството и на теория виновният може да се окаже невинен. В момента между произнасянето на присъдата и изпълнението и минават средно 5 години и 11 месеца. През това време осъденият на смърт живее в килия с размери 2 х 5 м, на него му е забранено да гледа телевизия, да слуша радио и да полза компютър. За цялото време на престой са му позволени само 3 (три) книги по негов избор. Затова ръководството на затвора поощрява играта на "Го", която може да се играе сам. Също е разрешено да се играе сам шах. За по-добро наблюдение на затворника в килията му целодневно свети крушка.
Осъденият на смърт научава за предстоящата екзекуция половин час преди изпълнението и. При него (по желание на осъдения) идва будистки или синтоистки свещеник. На японците-християни се разрешава да се помолят сами пред дървен кръст в специална за това стая. Осъденият на смърт го екзекутират чрез обесване в специална стая, на тавана на която има кука, а на пода има специален люк. Осъденият застава с въже на шията върху люка, а в съседното помещение трима охранители едновременно натискат бутони - работи само една от тях (това е, за да не знаят кой от тях точно е изпълнил присъдата) и люкът се отваря.
След 20 минути идва лекар, за да констатира смъртта. Роднините на осъдения могат да приберат тялото по-късно и да го погребат по свое желание. Всеки от тримата палачи получава премия от 20 000 йени (около 250 долара).
Общественото мнение в Япония е изцяло за запазването на смъртното наказание. Ако през 1999 г "За" смъртното наказание са били 79% от японците, то 10 години по-късно са вече 86%. Против наказанието са били едва 6% (останалите не са дали отговор). Различните правозащитни организации от типа на Humsn rights watch методично призовават японското правителство да размисли и да отмени смъртното наказание. И всеки път японското правителство им обяснява, че в Япония съществуват нейни собствени културни правила.
От една страна имаме детето на Ивайло Московски, което почина преди около година след като моторната шейна, карана от татко му се блъсна в дърво.
