Показват се публикациите с етикет пари. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет пари. Показване на всички публикации

23 май 2015

Прост план

Не знам дали има човек на Земята, който да не е мечтал да му падне от небето една торба с пари. 

Скот Смит експлоатира много елегантно темата в книгата си "Прост план" (на български е преведена като "Пагубен план").

Двама братя - Ханк и Джейкъб не са в много добри отношения и се виждат веднъж годишно - всяка Нова година посещават гроба на родителите си. Ханк е счетоводител, Джейкъб - някакъв бачкатор без постоянна работа. Ханк е женен, очаква дете, Джейкъб ... е, Джейкъб е тлъстичък и по тази причина с жените много-много ... Живеят в Ашенвил - малко градче в Северно Охайо, където баща им е изгубил фермата си заради невъзможност да плаща дълговете си към банката. И двамата не са били близки като деца и сега съвсем са отчуждени. Затова не е чудно, че Джейкъб е взел със себе си приятеля си Лу, когото смята за по-близък от брат си при поредното им посещение на гробищата.

Точно преди гробищния парк пътят минава между фермата на Патерсън от едната страна и някакъв резерват от другата. Тримата пътуват в пикап-а на Джейкъб заедно с кучето му Мери-Ан (мъжко, нищо че е с женско име, но и за това си има обяснение) и пътя им пресича лисица с пиле в устата - хванала го е във фермата. Джейкъб отбива и удря фара на колата в мантинелата. Докато гледат пораженията, кучето му тръгва след лисицата, а те тръгват да го търсят. 

И намират един самолет - паднал, разбил се, пилота мъртъв, а до него сак с пари. 

4 милиона долара и отгоре, както се оказва в последствие.

Ханк е да ги предадат на полицията. Лу и Джейкъб предлагат да си заделят някоя и друга пачка и тогава да ги предадат. А накрая си идват на думата и решават да ги вземат всичките. Ханк обаче поставя условия - той взема парите и в следващите 6 месеца никому нито дума, нито една екстравагантна покупка - просто защото това са много пари и няма начин някой да не ги потърси - или собственика им, или полицията. 

Работата е там, че на Лу и Джейк им е трудно и да чакат, и да пазят тайна, а в такива книги когато почне тайната да излиза наяве се почват убийствата. Едно, второ, трето ...голяма касапница пада, като естествено парите първо се делят на 3, после на 2, а накрая само на 1. 

И всяко убийство е оправдано от гледна точка на безопасността, "да не ни хванат".

Накрая остава жив само Ханк, чиято жена Сара е родила дъщеря му Аманда.

Но парите се оказват белязани - не всичките, тъй като ФБР не са имали възможност да го направят, но са записали номера на всяка 10-та банкнота. 

Книгата за мен има няколко минуса - Ханк убива прекалено много хора, прекалено много смъртни случаи се случват в такова малко градче за кратко време без да предизвикат любопитство и появата на мафията (парите са от откуп), която си търси нейното е прекалено отгоре-отгоре. 

Плюсът - финала на историята. Не е холивудски хепи енд, напротив, напълно реален е. Парите са белязани, Ханк не иска да рискува и ги изгаря. Всичките, 4 милиона долара. Много внимателно, да не остане и едно парченце от тях.

Когато вземат решение да си разделят парите, жена му Сара съставя списък какво ще направи с тях. Ще отидат до Европа - Рим, Париж, после до Австралия, до Китай, Карибите, ще се научат да карат яхта, сърф ... Нищо от това не се случва, напротив, остават завинаги в Ашенвил, губят и малкото пари, които имат спестени, а като наказание за убитите с Аманда се случва нещастие и остава инвалид до края на дните си.

Като възмездие.

Много яка история, от доста време не бях чел такава.

04 март 2015

Реклама

7:00 сутринта.

Аз си седя в трапезарията, пия чай, пуснал съм радиото и ровя в нета, преглеждам новините, сайтове, трябва да будя Симеончо и мисля какво да му правя закуска ... 

Нормална делнична утрин, като всички останали през седмицата.

Новините по радиото свършват и почват рекламите.

И пускат реклама на АЕЦ "Козлодуй"!

Е що? - питам се.

Да не би да можем да откажем скъпите "зелени" енергии и да се вържем директно към АЕЦ-а, така ли? Или понеже имаме някакъв особено широк избор и можем като потребители сами да избираме от къде да си доставяме ток и можем да си внесем от Сърбия, Турция или пък от Украйна?

А има ли разлика между тока от АЕЦ-а и тока от ВЕЦ-овете (примерно) за електрическите уреди?

Въобще, има ли избор за крайния потребител, че да му рекламираме тока от АЕЦ-а?

И btw, АЕЦ-а е все още 100% държавен, и парите за рекламата му, как да го кажа, дори да са от печалбата, дори да са предвидени за това, не е ли по-добре да си влязат в бюджета и да идат за нещо друго?

03 ноември 2014

Съдба

Лежа си снощи в хотела, пуснал съм Нова ТВ и го гледам "стажанта" Диков как се мота из кулоарите на Народното събрание и се прави на интересен ("Асене, върни малко!"). Разпитва за КТБ и обикаля от депутат на депутат като комар от светулка на светулка и накрая се нахака на Веждичката.

Веждичката пък отдавна реве около КТБ, онзи ден например го слушах по радиото как се оплаква, че не му било ясно, че държавата гарантирала само до 100 000 евро, миличкия.

Га яде кифтетата, не рева, а?

И изведнъж в съзнанието ми изплува споменът за едно интервю на Веждичката, в което той откровеничи на тема "1300 години България" и споделя някои свои съкровени мисли за държавата ни и народа, който живее в нея. И между другото, казва следното:

... Ние ... оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя л...р, на Доган парите да текат

Аудиозапис на интервюто има под статията.

Май Господ си знае работата ...

26 декември 2012

Не ви ли трябват пари?

Откакто съм гурбетчия се подстригвам от дъжд на вятър и основно с помощта на някой колега. На фризьор ходя рядко, единствено когато съм в България. Затова бях решил след последното си подстригване на острова да изтърпя и колкото и да съм обрасъл, да се подстрижа у нас.

Лесно изглежда.

Кацнах у нас, прибрах се, видях се с домашните си, казахме си най-важното, дето имахме да си казваме и отивам да спя. Фризьор ще търся утре, нищо друго нямам да върша.

24 Декември, Бъдни вечер

На другия ден, понеделник, що-годе отпочинал отивам да търся фризьор. Дори нямам български пари в себе си, още не съм търсил банкомат. Влизам в първия ми попаднал пред очите салон, който работи - да се съгласи да ме вземе, отивам да изтегля пари и се връщам. Вътре фризьорката се върти около някаква клиентка.

- Ще ме подстрижете ли?

- Ами не, днес няма да имам възможност, съжалявам!

От една страна, наистина, 24 Декември е, жените си правят прически за Коледа, но пък от собствен опит зная, че подстригването на един мъж не отнема повече от 10 минути и винаги може да те наместят между двама клиенти.

Отивам в следващия салон, на няма и 50 м от първия - той е един лъскав, лъскав и там работят поне 3-ма фризьори, с рецепция - нещо луксозно го раздават. Кой знае колко вземат за едно подстригване, ама нали вратът ми е обрасъл като на Тарзан, не се замислям за парите.

- Ще ме подстрижете ли? - започвам от вратата аз.

- Ами ... ако можете да дойдете към 2 и половина, ще стане!

Е да де, ама сега е 10:30. Пък и в 2:30 вероятно ще обядвам или току що ще съм обядвал със семейството си и вероятно ще искам да подремна малко - все пак и часова разлика имам да наваксвам, спи ми се по всяко време през деня. Добре, ако мога - ще дойда, ако не, здраве да е. Обръщам се да изляза и в този момент чувам коментар на един от фризьорите: "Тия пък как са свикнали да дойдат и веднага да ги поемат!"

Латентният хомосексуалист, който се изказа така очевидно още не е разбрал, че "Тия", към които толкова лесно ме причисли, са неговите клиенти - или с други думи, хората, които му плащат заплатата. А и очевидно още не е осъзнал, че фризьорският салон, в който се труди, се намира в Дървеница, София, а не в Монмартър, Париж, Сохо, Лондон или срещу фонтана Ди Треви в Рим.

Тая реплика ми уби желанието да спонсорирам гей-дружинката.

25 Декември, Коледа

Коледа е, и да работи някой, нямам намерение да обикалям и да търся. Посрещнах Рождество с не най-добрата си прическа, но това да ми е проблема, честно казано.

26 Декември

Трети ден на Коледа, също почивен - и все пак тръгвам упорито да търся бръснар. Подминавам гей-дружинката и отново се насочвам към първият салон от онзи ден. На 20-ина метра от него фризьорката спокойно излиза, заключва вратата и хваща път нанякъде. Не си отива - решетката на салона не е пусната и тя е леко облечена. Проследявам я, виждам къде влиза и я чакам отвън (а се оказа някакъв магазин за козметика и аз 10 мин я наблюдавам през прозореца как пробва червила).

Излиза.

- Ще работите ли днес? - питам аз.

- Ами ... в момента имам клиент (имаш ти, кифла - затова си избираш червила), но ... елате към 2 часа!

- Ама сега е 12:15!

- Е... не точно 2, и в 2 без 15 става!

Става, ако искам. Аре довиждане, няма да ти търча да ти се моля, кифла с кифлите.

Яхвам метлата, тръгвам по-сериозно из квартала, не може да няма други които работят днес. След 10 мин търсене намирам фризьорски салон, празен - вътре фризьорката люпи семки и гледа някаква "Лус Мария". 

- Работите ли?

- Да.

- Ами ще ме подстрижете ли? - ако и тая каже, че чака клиент ...

- Заповядайте.

И ме подстрига жената. Цената ... поне с 50% отколкото би ми взела другата фризьорка с червилата и невидимия клиент. И въпреки всичко не съжалявам за парите - платих ги с удоволствие.

Но едно нещо не мога да разбера - при положение, че си отворил и работиш и на 24-ти, и на 26-ти Декември, при положение, че всички се оплакват как "хората вече нямат пари" да ти дойде на крака клиент и да не проявиш грам желание да му вземеш парите?! Единия салон си отряза квитанциите с репликата на коафьорчето, втория с мързела на фризьорката - ма хич не ме вълнува колко са добри и колко са заети.

Трябва някой да дава хляб и тази, третата. Та, докато ми позволяват финансите, ще ходя при нея. А ако не мога да си позволя да се подстригвам там, пак няма да стъпя в първите два, дори да са по-евтини.

И пак се чудя - аз ли не съм наред или хората у нас? Къде по света го има това да искаш да си оставиш парите и да няма кой да ги вземе?