Храната в Румъния

 Когато се съберем с Каюс и Отилия пада голямо освинване. Иначе пазим диети, хранителни режими, това не ядем, онова не ядем, обаче с тия двамата няма лабаво. И много се пие де, но за това друг път.

Мамалига с настърган кашкавал. Няма нищо общо с качамака, който правеха едно време мама и комшийките

Специално за храната в Румъния няма да се разпростирам надълго и нашироко, първо защото блогът ми не е кулинарен, второ не сме яли нещо кой знае какво засукано и трето - не става въпрос за нещо, което да го нямаме и у нас.

Но пък има няколко неща, които искам да споделя тук:

Домашен кашквал, който се продава масово в Румъния. Виждате няколко вида кашкавал, меда на заден план е 

отделно.

Вайс вюрст с мармалад, от сватбата на Отилия и Каюс. Тъй като в Банат живеят много етнически немци нормално е и
храната да бъде в немски (в случая баварски) стил. 

На сутринта ни поднесоха супа от остатъците от храната от сватбата (основно месото). Трябва да си призная, че
по-вкусна супа не съм ял!

Месото беше с гарнитура от зеле, естествено в баварски стил - беше сладко.

А това беше някаква супа, аха да е като шкембе, ама не съвсем.

Свински ребра, ядохме ги в един ресторант до замъка Корвин

Пак павилион за фермерско сирене, този път в Сибиу

И скара ядат румънците, не е като да не я обичат

И пак сирене в Сибиу

Една доста странна на вкус бира, полска, с вкус на малина

А това беше вечеря в Бран, градът на Дракула - шарено месце с чипс. Вкусно и калорично. Повече ми хареса
поднасянето на дървена дъска.

Десертът в същия ресторант, щрудел - беше много вкусен.

Бобена супа, с парчета наденица в нея. Не сме единствените
на Балканите, открили комбинацията на боб с наденица, но в
супа я виждам за пръв път

Вино от Отел. Не е кой знае какво, но е ароматно и цветът му
е особен. Дядо държеше един ред отел за аромат във виното,
но тия тук направо си правят вино от него.

И една от изненадите от последното ни гостуване - пак мамалига, ама с кашкавал, сметана, пръжки и парчета наденица.
Уникално вкусно, на пък пада много тежко в стомаха и надува много яко

Една от най-големите екзотики, които съм ял въобще - бургер като бургер, но месото е от зубър.

Поморие, Кораба

Зад колоната е втората собственичка, или де да я знам каква го играе - усмихната, приветлива, обяснява
на всеки какво съдържа всяко ястие, каква му е гарнитурата ... а бе въобще, разбира си от занаята.

Рядко се хвърлям да се правя на гурме специалист и да раздавам оценки и препоръки за ресторанти, но днес ще препоръчам ресторант (силно казано) "Кораба" в Поморие. Заведението се намира на крайбрежната улица (бул. "П. К. Яворов" 15), с 1 звезда, далече от външния вид на лъскавите заведения около него.

Обаче!

Пластмасови прибори за еднократна употреба, ама айде да не връзваме кусур, не се бутат да сервират
на английската кралица.

Първо, не знам как го правят, но аз по-вкусно свинско шишче в ресторант през живота си не помня да съм ял. Не знам в какво го мариноват, в какво го киснат и колко време, какви подправки му слагат, обаче месото си беше запазило сочността и имаше страхотен вкус, а бе въобще беше неква свинска фантазия!

Второ - гарнитурата. Пържените картофи, с тях или без тях все едно, те не са нещо особено, от замразените са. Зелето обаче беше много читаво, сочно и крехко, а не някаква целулозна гадост. Върхът обаче беше лукът, и той нещо беше обработен, така се върза със свинското, че няма накъде повече; добре, че на Симеончо му дойде в повече, та си вземахме и от неговата порция. Отделно, специално скарата се поднася на канапе, което поема от соковете на месото и зеленчуците, омеква, и ако после го ядете ... 

Трето - порциите са огромни, ма наистина огромни!, и си заслужават цената, а пък цената отговаря на качеството.

Риба, скара, салати - кой каквото иска.

Четвърто - бирата не е на "Каменица", а на "Загорка" - предлагат "Загорка", "Ариана", "Амстел" и т.н. Надявам се това да остане така и за в бъдеще, аз помията на пловдивската пивоварна не я трая.

Снимката е размазана, обаче можете да видите колко народ чака. Бира, цаца, пържени картофи ... 

Пето - собственичките (или де да ги знам, може и да не са собственички, но да кажем момичетата, които поемат поръчките) са усмихнати, вежливи, бързи и точни. Едната от тях извади перфектен, ама повярвайте ми, наистина перфектен английски, за руския не отварям дума, хората по морето са се ориентирали отдавна в бизнес-руския за туристи. Тази обаче такъв английски извади на едни чужденци, че си помислихме дали не е местната учителка по английски, която заработва между другото по време на ваканцията. Ма нема "сомтаймс уин, сомтайм люн", нема "вертолейшън", жената си обясни на хората какво ще им донесе, как ще е сготвено, какво точно представлява все едно е в кафене на Пикадили съркъс.

Шесто - на брега на морето е, във водата (кораб е все пак) и комари няма.

След толкова хубави неща да кажа и минусите.

Заведението е на самообслужване. Обявено е на табела над бара, отделно едно от персонала предупреждават всеки посетител и въпреки това, ако имате голяма поръчка, може и да ви я донесат на масата, не правят проблем от това. Така че не е кой знае какъв минус, пък и както казах, с 1 звезда е.

Русата собственичка с перфектния английски

Втори минус - има табела за free Wi-Fi, обаче мрежа "Кораба" или нещо такова не излиза. Е, и? Да ядеш ли си дошъл или да си ровиш в смартфона?

Не знам дали втори път ще отида да почивам в Поморие, обаче падне ли ми възможност това заведение задължително ми влиза в програмата, а ако си падате чревоугодник като мен, препоръчвам ви го и на вас.

Карибски дневници - 14: Wine&Cheese

Chateu de Chevalier - това вино най-много ми хареса, а и беше сравнително най-силно. Нямам ама грам претенции, 

че имената на вината и сирената са правилно преведени от мен.

За днешния си пост комбинирах две латински поговорки - " Si vivis Romae, Romano vivito more" и "In vino veritas". И тъй като номинално съм на територията на Франция, а тук и вина колкото искаш, и мезета към тях, та реших, че след като съм се бил като италианците, чехите и литовците, е време да се пиша и французин. Разбира се, с ясното съзнание, че по-подробна и достоверна информация човек може да намери в специализираните сайтове - аз пиша за това, което виждам на място.

• Виното

Chateau de Grand Puch - и то не е зле, приятно и средно силно. Не ме питайте за аромат и послевкус, чак такъв
алкохолик не съм.

Вина на острова дал Господ, всичко е внос от метрополията. Ако и да е близо до Калифорния и Чили, на Мартиника трудно ще намерите бутилка вино, дето да не е made in France. Единствено италианците могат да се похвалят с някакъв пробив, ако може така да се нарече наличието на няколко бутилки Chianti в магазините, които така си и седят и отлежават за по-добри времена, в които някой ще ги купи. До колкото знам и в самата Франция е трудно да намерите вносно вино, независимо колко е добро - само че ако там все пак е оправдано, тук на Карибите да поддържаш някаква форма на протекционизъм или пък да се мъчиш да  защитаваш небцето на местните ценители от недоброкачествени попадения е малко смешно - в смисъл, Мартиника е вторият по големина производител на ром в света, да се опитваш да ги превключиш на вино иде малко като в поговорката за свинята и кладенчовата вода. Не че местните не са придобили някаква култура на пиене на вино - наблюдавам ги, пазаруват, но повече се хвърлят на шампанското (аз пък така и не се научих да пия газирано вино), по-рядко на белите вина и още по-рядко на червените.

Baron de Lestac - според мен отстъпва по сила на първите две, но пък също ми е в
категорията „приятни“. Всъщност, от нещо най-често купувам.

Около 90% от червеното вино на острова е от региона на Бордо. Има и от другите области на Франция, но поне не си струва да изпадам в такива детайли и да търся и да сравнявам. С едно-две изключения, опитаните от мен вина много ми харесаха - не са тежки, една чаша на вечеря е напълно достатъчна. И макар да има правило цветът на виното да отговаря на цветът на месото, червените вина от Бордо много добре се комбинират с рибни стекове.

Единствената празна бутилка, която ще поставя, е на Cotes du Rhone - не че е нещо 

много хубаво, напротив - голям киселяк, едва го изпих.

Chateau Hyoy Beasusejour - слабичко, киселко, с изкуствена тапа и без грам 
шансове да го опитам отново.

Не очаквайте обаче да ви описвам букети от аромати, вкусове, дъх на дъбови бъчви или топъл вкус от южни склонове - нито съм такъв познавач, нито смятам да ставам. Преди години в Италия ми се случи на една вечеря да гледам как сеньор Балбинот (чорбаджията) си поръчва вино - то не бяха бутилки, дегустации, пък му сипваха в една чаша, пък я въртяха така, че виното се стичаше по спирала по стената на чашата, пък я гледа на светлина ... не, merci, прекалено педераско ми идва. Единственото, на което обръщам внимание (научил съм го от тъста си, който пък наистина разбира от вина без да изпада в описаните от мен по-горе отклонения) е тапата. Всичко, що е в кутия, на винт или с тапа от изкуствен корк няма начин да го повторя. 

• Сирената

Comte е вкусно, твърдо сирене, без натрапчива миризма и не е от най-гадните.

Да-а-а-а, нали си спомняте как дьо Гол на времето се жалвал, че трудно се управлява страна с толкова видове сирене? Не знам дали са над 360, както се твърди, но наистина са доста и най-различни - твърди, меки, мухлясали, нормални, от краве мляко, от овче мляко, от козе мляко. Масовата част са доста мазни, солени и почти всички смърдят на чорапи. Имал съм случаи в началото да се чудя сиренето ли смърди, или някой е забравил нещо развалено някъде по рафтовете.

Повече от половината от сирената са с някаква коричка - на някои се маха, на някои се оставя и се яде с него. Аз така и не се ориентирах в ситуацията, и затова махам коричката само ако е гадна на вкус - което рядко се случва, но се случва. Имах дори следната случка - купих едно сирене, Камамбер или Бри беше - продаваха го в кутия. Отварям кутийката, а вътре сиренето на малка пита и увито в хартия. Това, че смърдеше през хартията иди-дойди, ама като го разрязах да го опитам (то и то с коричка) съдържанието му се оказа полутечно, мазно и адски солено. И смърдящо, както вече отбелязах. Едва изядох около 1/4 от него, после го пробутах на един колега, уж и той гурман като мен, който геройски изяде и той около 1/4 и рече "Туй сирене, ако искаш си го вземи, щото аз ще го хвърлям!".

И ако по отношение на вината все пак чат-пат е възможно някоя иностранна бутилка да се появи в магазините, при сиренцата няма такъв филм - всичко е 100 % родно (в смисъл, френско) производство. Дори продават и нашенско сирене като сирене тип "Фета" и да си призная, хич не е лошо. Поне видимо няма следи от палмово масло, сухо мляко и соя, и то без безценните усилия на Мирослав Найденов и неговите стандарти.

И с риск да разочаровам някого, не понасям мухлясали сирена и за мен те не са кой-знае какъв деликатес - така че, не се учудвайте, че не ги виждате представени тук. Не че не продават на острова - напротив, много сериозно си ги търгуват, но не са мой тип. 

• Гроздето

Комбинацията от грозде и кашкавал я опитах преди няколко години на един бебешки рожден ден, на който домакинята вместо да се хаби да прави разни работи за родителите, се беше обадила на една кетърингова фирма и ония бяха поели храната. Хареса ми доста и е твърде тъжно, че у нас пазарите предлагат грозде в едва около 4 месеца през годината.

Освен това, когато бях малък, баба ме научи на комбинацията от хамбургски мискет и бяло сирене - също доста върви.

На Мартиника гроздето е внос - било то от Италия, Франция или Перу и го предлагат целогодишно. Основно е това на снимката - едро, светлочервено, десертно. Веднъж (някъде в края на Ноември) се отпуснаха и предложиха някакъв сорт, подобен на хамбургския мискет, внос от Франция. Първата седмица го пуснаха по около 10 евро/кг и си взех колкото да го опитам. Очевидно продажбите не са тръгнали както са очаквали и след седмица цената беше намалена наполовина и тогава нивото "за опитване" го прескочих и преминах директно на "за сериозна консумация". Предлагат и бяло грозде, внос от Франция, но то е далеч от нашия сорт "Болгар", повярвайте ми.

Въпреки това често си позволявам вечерята ми да бъде грозде, няколко резена сирене и чаша - две вино.

Това сирене носи странното име Reblochon latier, което ме навежда на мисълта, че може и да не е съвсем
сирене. На вкус определено не е - мазно, полутечно, гадно и смърдящо - абе въобще, голяма грешка се
оказа.

Козе сирене - има вкус на пресована извара от козе мляко. На мен лично ми хареса, няма типична за
продуктите от козе мляко миризма. Предлага се в мазни (45%) и не чак толкова (25%) варианти.
Първият не е за препоръчване.

Port Salut е от меките и мазни сирена, с миризма на чорапи, но не и до степен да ти се отяде. Вероятно
зрее в мрежа, която се сваля преди да се пакетира и оставя следа върху коричката му.

Fleur d'aunis - полутвърдо, приятно, не чак толкова мазно. С коричка, която така и не разбрах яде ли се
или не? Малко по-мазно от долното сирене Merzer, но пък и по-смрадливо от него.

Сирене от фермата Saint nectare - странно звучи и е странно на вкус. Почти безсолно е и е доста мазно.

Карибски дневници - 13: Гурме за Никулден

Първо се слагат бананите. На вкус са като картофите, леко сладнят и напомнят банани, но като
цяло са си баш картофи. Те се готвят най-дълго.

Странно нещо, нито обичам кой знае колко риба, нито съм Николай, но досега винаги съм отбелязвал Никулден. Имал съм случаи дори (в Литва) да си приготвя ориз със зеленчуци и да добавя рибна консерва, но без риба на 6 Декември не съм минавал. 

След това добавям ябълките - в случая два банана и две ябълки. Нещо съм се отворил напоследък на
ябълки като гарнитура - и за гарнитура на телешко ги ползвах тази седмица, пак се получи добре. 

Да отпразнуваш Никулден на Карибите обаче си е лека тръпка по няколко причини - първо, традиционният шаран е абсолютно невъзможен, тъй като във Франция шаран се яде само ако си го хванеш сам. Не е забранен, но не го продават по магазините. А се съмнявам на Мартиника да имат в реките си, още повече че и да имат, файда никаква, аз не съм рибар. За сметка на това морски рибоци дал Господ, то само Никулден да искаш да празнуваш. И тъй като на мен трети път да празнувам Никулден на подобни екзотики като Карибите едва ли ще ми се отвори парашута, отдавна се бях наточил да си приготвя нещо малко по-така гурманско, дето в България трудно ще си го позволя.

Та така стигнах до марлин с банани и ябълки на сач - получи се изненадващо добре, по-успешно от рибата тон с банани и ананас. А тъй като Мартиника все пак е част от Франция, френски вина тук дал Господ (за вината и сирената ще пиша в скоро време в отделен пост) и не са скъпи. И не ми обяснявайте, че рибата се вървяла с бяло вино - върви с каквото на мен ми харесва! Пък и бялото не е вино. Та манджата се получи адски семпла и бърза, единственото сложно беше кога да се добави рибата и колко да се държи на сач-а. 

Рибата се добавя накрая - на нея не и трябва много, просто да побелеят краищата. Иначе изсъхва и
става трудна за ядене - пада тежко в стомаха. Не е като тон-а, по-лека е, но все пак трябва да се внимава. Отделно
я накиснах в лимонов сок и зехтин за 6 часа. 

E voila! Стана изненадващо добре и не изсуших месото.

Карибски дневници - 9: Ягнешки подробности

Пакета със злополучната подправка  се вижда на заден план.

Айде малко разнообразие, стига ми толкова общественополезни постове. 

И ножа, и вилицата!

В събота беше Тодоровден, и както всяка година го отбелязах с печено агнешко. Аз обичам агнешко! И Тодоровден го обичам именно по тази му причина, че се пада няколко пъти през годината и през това време може да се яде агнешко.
а за целта се прежалих с 20-ина евра, толкова е замразеното агнешко тук - внос от Нова Зеландия. Аз за новозеландското агнешко само съм чел, сега му дойде времето и да го опитам.

Агнешкото е бут, следващия Тодоровден (пада се някъде след месец) ще си взема и плешка. 

Предимства - готви се на бавен огън - поне 3-4 часа го пекох на 180 градуса, покрито с фолио. Стана като мозък, крехко и ароматно.

Недостатъци - гарнитурата. Ориз не ми се готвеше, зеленаш много - много не ми се яде, та се ограничихме в следното: гъби, банани и аз сложих 2 ябълки, което не се оказа най-удачния ход. Бананите заместват картофите, в общи линии станаха добре. Гъбите станаха перфектни. Гарнитурата се слага някъде час преди да се извади ягнешкото от фурната - тогава му махнах и фолиото, за да се запече.

Голям недостатък -. сложих много вода, която така и не извря (а и как да изври, след като се пече под фолио?!) и подправката. Значи това за подправката много ме е яд, аз си купих от България специална подправка за агнешко - нищо не струва, а имам цели 3 пакета от нея.

И понеже беше Тодоровден Големия Джим се включи с една бутилка "Джони", само че на нея дори до средата не стигнахме.

Т

Карибски дневници - 3: Гурме на Карибите

Като един гурман същи, от една седмица се точа да си доставя кулинарно удоволствие. За целта си набелязах план, съставих списък за пазаруване, разрових се в интернет за съответните рецепти и вчера - айде, наш`те, на мач (в смисъл, на пазар).

Риба, топено сирене, банани (зарзават, не десертни), ананас, червено вино. Знам, рибата се пиела с бяло - пие се с каквото ми харесва. А и бялото вино не е вино. Вярно е, че климата тук не позволява удоволствия от типа "сач и мач", свинското идва тежко, затова рибата е отлично решение.  

Е, риба, риба, ама каква риба?

Гледам ги всяка сутрин местните вадят разни рибоци и ги транжират още на брега. Не са като замразената сьомга или там каквото продават замразено в магазина. Отдавна и бях мераклия - сега и дойде момента. Не зная точно каква риба съм си взел, предполагам че е тон или меч, може и някоя друга да е - все едно, аз я вземам за ядене. Първото парче риба го приготвих на скара, второто - на тиган. Първото леко биеше на свинско, но е възможно да е поела малко от скарата - миналата седмица колегите правиха чеверме, та е нормално. Рибата я мариновах в лимонов сок и зехтин и малко черен пипер. Гарнитурата от ананас и банани на фурна дойде добре, но като цяло бананите не са ми фаворити. За разлика от ананаса, много свежо дойде покрай рибата. Виното - средна работа, добре че не беше тежко като оня аржентински Малбек, който пих в Литва. Върху печеното месо поставих и парчета топено сирене, ама не му беше там мястото. 

Второто парче риба беше на тиган - не ми се занимаваше със скари и въглища. Предварително нарязах кашкавал на лентички и го наредих в чинията. Така, като махнах рибата от тигана и я оставих върху кашкавала, той се разтопи. И пак гарнирах с ананас, само че този път го пуснах в тигана да пусне сок - ананаса стана страхотен!

Ми ... гледайте снимките и завиждайте.