Слави Трифонов

 Когато бях студент имаше един виц в университета - "Студент от МЕИ, последна година, заменя гребенче за очила."

Мен този виц ме настигна след 20 години. 

Сега малката ми вика "Слави Трифонов" като ме види с очилата.

Къде си учил медицина ти бе?

Винаги съм смятал Робърт де Ниро за голяма работа, а тази сцена толкова ме кефи, че няма накъде повече!

Human rights watch

Блокадата на ул. "Раковски" вчера

Марина Братанова, организатор на окупацията във ВУ ... Братанова ще се консултира с юрист по повод издадената заповед от помощник-ректора да не се допускат студенти от други университети на територията на ВУ.
„Това е нарушаване на нашите права. Студенти, които учат в държавен университет, да не могат да влязат на територията на друг държавен университет”, възмути се тя.

Абсолютно съм съгласен с госпожата (или по-вероятно госпожицата). Това, откъдето и да го погледнеш, си е нарушение на правото на свободно придвижване най-малкото. Мисля, особено като става въпрос за обществени сгради, че всеки има право на достъп до тях, след като те са построени с парите на данъкоплатците, независимо кога.

Или май не е така?

Шофьорите от видеото по-надолу също могат да претендират за нарушени човешки права. Аз дори нямаше да се изненадам, ако някой от тях не беше слязъл с щангата по средата на спектакъла на окупаторите на НАТФИЗ да им обясни, че работа са тръгнали да вършат и че време нямат за подобни глупости. Пък били те и в името на висшата цел оставката на мракобесническото правителство на Орешарски. 

Още по-фрапиращото в случая е, че протестиращите (окупиращите) студенти се издържат с парите от данъците на онези, които надуват клаксоните в началото на видеото. Ах, да - това все пак са хора на изкуството, на мисълта, на творчеството - какво са пред това 100 гр бензин отгоре и 10 мин закъснение? 

Аз не бих нарекъл мотането от единия тротоар до другия и подвикването на "Ей!" форма на протест, да не говорим за форма на изкуство. Ама аз съм си такъв, малко ръб, твърдоглав, кон с капаци и праволинеен, не ги разбирам дълбоките и нежни души на творците.

За правата на човека всъщност стана въпрос. За правото например, да отидеш където поискаш и когато поискаш и никой да не те спре или да не ти попречи.

Нито държавата с нейните тайни служби, явни разпоредби и полицията й.

Нито стените, табелите и гардовете на частните имоти.

И най-вече подобни келеши, като спомената в началото Марина Братанова, които още броят до 10 на пръсти, ама отварят уста да ми обяснят къде точно във формулите на Айнщайн има грешки.

Като в американските филми

От няколко дни пред очите ми е една картинка, виждал съм я (всъщност всички сте я виждали) в холивудските филми - съдебна зала, процес, а пред съдебната палата тълпи от поддръжници и противници на двете страни, носещи плакати "За" и "Против" страните в спора. Плюс репортери от вестници и телевизии. 

У нас има само репортери. Хората отвън ги няма. 

Сега, някой ще каже - така е само на кино, това е Холивуд, в реалния живот не е така. В реалния живот рядко се случва това. Да бе, знам за филмовите похвати - на времето съветски филм без кон, без чай и без влак нямаше, в Холивуд съдебен процес без сблъсъци пред съда също няма.

И въпреки това трябва идеята е дошла от някъде, нали? Някой, някога, някъде е подкрепил някого. Например демонстрантите в защита на Брадли Манинг. Значи не е съвсем захаросано и холивудско. За тези, които не знаят, Брадли Манинг е обвинен в изнасяне на секретна информация от американската армия и на практика поставил началото на истерията с Уикилийкс.

Къде ли са българите, носещи маска и надпис "Аз съм Илко Радев" (Освен във Великата глупост)?

Къде ли са тези, които искат да живеят нормален живот? 

Къде ли са тези, които вярват, че честният човек ще се издигне с учение и труд до своето място, а не с боядисване на оградки и садене на фиданки под егидата на някоя партия?

Къде ли са тези, които смятат за нормално един студент да спи в 3 през нощта, вместо да обикаля с аверите си бардаците на Студентския град? Къде ли са тези, които смятат, че мястото на един пернишки (в случая е пернишки) келеш е на строежа с лопата  или на полето с мотиката в ръце, а не в университета?

Станалото в онази нощ в студентското общежитие не е просто битов скандал с фатален край; не е просто нелепо или непредумишлено убийство; не е просто нещастен случай. Нещо много повече е. И защитата на Илко Радев не е била просто на момента да отбие атаката на пияните си съквартиранти. Много повече от това е.

Станалото в студентската стая на блок 22 е сблъсък между настоящето и бъдещето на България.

Не е ли? Точно това е! 

От едната страна е един студент, дошъл от Добруджа чак за да следва, който в 3 през нощта през седмицата е в кревата си. От другата са трима "студенти", току що завършили алкохолен маратон из Студентския град. 

От едната страна е смотанякът, от другата страна са готините пичове. 

От едната страна е този, когото искате да наемете слез 5 години във фирмата си, от другата страна са тези, които реално наемате.

От едната страна е този, когото свързваме с представите си за бъдещето на нацията - скромен, знаещ цената на успеха, устремен, поставил си цел и следващ я; от другата страна е реалността - арогатнта, безпардонна, страхлива (трима срещу един).

И понеже започнах с образ от Холивуд, ако станалото беше част от холивудски сценарий, Илко Радев нямаше да е обвиняем, а точно обратното - щеше да заведе дело за опит за убийство и за системен физически и психически тормоз.

А за съжаление, за пореден път го казвам - не можем да поставим на съдебната скамейка родителите на близнаците - за лошо възпитание. Които пък, по ирония на съдбата, са учители - и тези хора възпитават деца! И понеже много ми се иска поне веднъж в българския филм доброто да победи злото без да има "последно 10" за лошите, понеже искам поне веднъж човешкия закон да вземе връх над алинеите и параграфите, поне веднъж Темида да отсъди правилно затова аз се наемам, ако Илко Радев влезе в съда и аз съм в България тогава да отида до съда и да застана с плакат в негова подкрепа. 

Като в американски филм!

Gaudeamus igitur

За всички, които са празнували и ще празнуват на днешния ден! За нашата младост, за нашите мечти, за купоните и хубавите колежки!

За всички взети и невзети изпити!

За знанието!

Гошо Простака, господин Министърът и професор Илчев

Смятах да пусна коментар по тази новина още в неделя, когато я видях, но ме отказаха две неща: първо беше факта, че прочетох новината едва в късния следобед, което значи че в България вече е било неделя среднощ или понеделник сутринта, и второ - общественото внимание беше изместено към почетното членство на Бойко Борисов в СБХ. Но днес сутринта прочетох интервюто на професор Илчев, ректор на СУ, с когото, както се оказва, споделяме общи мнения по въпроса с висшето образование.

До тук добре, двама от героите на заглавието са споменати, а кой е третият?

Третият е Гошо Простака (Жоро Простака) от Пазарджик, който по една велика случайност ми беше колега 4 години в университета (за петата не зная, ама май и магистратура записа момчето). Гошо, по неговите думи, беше завършил математическа гимназия в родния си град, но според мен по-му идеше да е завършил милиционерското училище там. За него анцугът беше толкова официална дреха, че  беше истинско удоволствие за окото да го гледаш как ма`а гащи из университета по анцуг. Имаше един, който така и не се изтърка за 4 години, нищо му нямаше - от желязо ли го бяха правили, не знам. Разбира се, прякорът на Гошо не беше официален, ползвахме го ограничен кръг от хора, но му беше даден за официално негово действие - една колежка закъсня за лекция, влезе, и за да си седне на мястото трябваше да вдигне Гошо от банката. Минавайки покрай него го настъпи, без да иска, което не е голяма работа - тя беше 45-50 кила, той беше над 90. И докато тя се обърна и отвори уста да му се извини, в същото време Гошо замахна с дясната си ръка (не я удари, спокойно) и изстреля: "Гле`й къде стъпваш ма, щ` ти шибна една!". За него тройката беше въпрос на гордост и престиж, негова е следната реплика "То всеки знае да учи и да си вземе изпита, я пробвай да го вземеш без да учиш!".

Ей тоя простак пазарджишки днес е с диплома за инженер. Интересува ли ви успеха от дипломата му? Мен лично не, успехът е прекалено субективен фактор в образованието. Никой не го гледа при постъпване на работа; едва ли има значение в 99% от случаите.

Толкова с частния случай на Гошо Простака. На практика, за целите на поста ми, Гошо е събирателен образ на всички тарикати, които ловят риба в мътна вода и след 5 години са горди притежатели на дипломи за висше образование. Като друг един колега например, който дойде при мен веднъж с тъжен външен вид, все едно прасето му е умряло баш преди Коледа - та идва Миро и ме пита може ли да препише от мен курсовата си задача по Съпромат (оказа се, че сме един вариант), щото той бил на работа и нямал време. Добре, първия път му дадох да препише. Само че след две седмици, когато трябваше да се предава следващата курсова задача (тези, които са учили Съпромат при доц. Стойчев от ТУ знаят за какво става въпрос) Миро пак пристига при мен, и пак ме моли за същото, щото бил на работа и ... И този път му отказах обаче. Не само защото аз съм си играл да проумея материала, да реша задачата и да я напиша черно на бяло, а той ще я преснима и ще си смени изходните данни с неговите и нещата са готови - пей сърце! Не само защото не получавам нищо срещу услугата си - напротив, когато втория път му отказах да му дам да препише от мен, една колежка ни чу (тя също не беше от най-умните), обърна се и направи коментар по мой адрес, нещо от рода на: "Ти сега на какъв се правиш, какво толкова ще ти стане?". Нищо не ми стана, колежке - като си решите вие сами задачите, давайте ги на когото искате; не ми казвайте какво да правя с моите. Само че всички задачи по Съпромат (а и не само, по всички предмети) се продават свободно в Студентския град, и специално Миро би трябвало великолепно да знае откъде може да си ги вземе. Само че струват пари, нали? А от мен може безплатно, щото аз съм добричък.

И за да не ме разбере погрешно някой, аз 3 години (от втори до четвърти курс) в университета съм се издържал от правене на курсови проекти - съединители и редуктори - на свои колеги. Плюс някаква стипендия, дето получавах - от съединителя и редуктора на Калоянчо + част от стипендията стана един много хубав велосипед. Само че капа се купува, ум не може казват хората - не може като влезнеш при асистента/преподавателя да си защитаваш проекта и да не знаеш защо си сложил контрагайка, как си сметнал някое усилие или защо стената на редуктора ти е с различна дебелина около лагерните кутии. И за 4 години така и да не разбереш за спасителната реплика "От конструктивни съображения!", която е отговор на всеки въпрос, на който не знаеш какво да отговориш.

Така, като се замисля, май за още една диплома поне съм направил проекти, решавал задачи, обяснявал съм лекции. И накрая какво - аз си търся работа след като завърша, а Гошо Простака си е намерил още в първи курс и само го чакат да вземе диплома.

То, господин министре - хубаво да станат 36% висшистите в България, ама какви ще са тия висшисти? Какво ще учат? Че аз имах и едно гадже, Малкото кокиченце, която учеше предмети като "Документознание" и "История на библиотечното дело" и нещо там свързано с туризма в Библиотекарския колеж. Че да не говорим, че тия 36% основно ще излезнат от университети като Нов български, Варненския свободен, ЮЗУ или пък ПУТКА. Където и магаре да вържеш, ще вземе диплома, стига да му плащаш редовно таксите. И накрая какво се получава - получаваме един тъпанар, дето на две магарета сено не може да раздели, обаче има диплома. Като един друг персонаж от моя живот, когото срещнах в казармата - Хемороида (ама и прякори има в тоя пост!). Хемороида адски се гордееше, че е завършил "Икономика и право колеж", останалите от взвода бяхме безмозъчни същества, а той си говореше като равен с равен с висшистите от съседния взвод. Сега е без диплома за средно образование, щото се оказа, че училището му е непризнато и му се налага да работи като шофьор (какво ли не намира човек като рови в нета). В общи линии и с висшето образование нещата стоят по същия начин - пълно е с колежи и международни академии, филиали и прочие глупости, които съществуват по две причини -  докато има балами да си плащат за непризнати дипломи, или докато има будали да им дават пари. А тъй като парите, които те получават от бюджета идват от моя джоб, на мен не ми е все едно дали ще увеличите висшистите в България от 20 на 36%. Щото увеличението на тия като мен ще е с малко, повече ще са тия като Гошо Простака, Калоянчо, Миро, Хемороида (въпреки че, както казах, той и за средно няма диплома). Но всъщност Вие би трябвало да сте по-запознат от мен с тези неща, тъй като сте бивш ректор на НБУ - място, където си плащаш и получаваш. Та сега познайте колко от тези 36% ще са кадри на някой от техническите университети, или на някоя дистанционна програма на НБУ. А иначе е много приятно да обясняваш как сте внедрили дистанционната програма в полза на студентите, вместо да го наречете с истинското му име - открили сте още един начин на източване на държавата.

В интервюто на професор Илчев има още един момент, на който искам да се спра - отношенията между бизнеса и университетите. Въпреки че у нас съществува практиката фирмите да си търсят персонал между завършващите (аз самият попаднах така в Мелексис; Глобул, М-тел и Сименс редовно се срежат с дипломанти в ТУ, Джобтайгър организира форум "Кариери"), като цяло липсва комуникацията между бизнеса и университетите. След втори курс трябваше да имам производствена практика - в общи линии се сведе до следното - обикаляхме разни фирми от едно време (като ЗММ София и Балканкар например), където ни обясняваха как са работили по 4-5 000 души навремето там, ама сега  не работят. Тоест, всичко е просто една ураджийска работа, приказване на общи приказки със загрижен тон и много въздух под голямо налягане. Колко фирми са отишли в университетите да предложат стипендия на студент срещу задължението да работи после при тях? Аз знам за един единствен случай в ТУ - София по мое време, и това беше Кремиковци. Колко фирми са се обърнали към университет с молба в лабораториите му да се изследва нещо ново? А в същото време друг мой колега, Иво Дългия отиде да учи в Мюнхен и като се видяхме случайно веднъж ми каза: "Практиката ми е в лабораторията на университета беше съвместно с Мерцедес - пробват някакъв нов покрив на колите, ние го мачкаме на преса и гледаме къде са напреженията в него!". 

Това, господин министре, кога ще го видим - преди или след достигането на 36% хрантутници?

Аман вече!

В стремежите си да стигне до нивото на Тодор Живков, тъпчото от Банкя очевидно ще успее единствено в умствените гафове на Правешкия управленец. Друг вариант няма. Индустрията ... лека и пръст. Икономиката ... крета. Селското стопанство ... то по-лесно е да се изброи какво на пазара е българско, отколкото вносното. Чесъна ли, доматите, боба ли, картофите ли ...?

И май някаква мания тресе управляващите - да се искат пари за щяло и (по-често) нещяло - първо Божидар Димитров щеше да иска 10 000 000 000 от Турция за имотите на тракийските бежанци. То е и в устата на Волен Сидеров. Самият Сидеров тия дни се забърка в скандал с американския посланик и телевизионен актьор Уорлик с искането за едни 2 000 000 000 $ наем за американските бази у нас. Като си знам дереджето на всичко у нас - построено по време на комунизма и чат-пак поддържано колкото да не падне - откъде ги извади тия два милиарда тоя, на базата на какво стъпи - един Господ го знае. 

А днес тъпчото от Банкя изби рибата заедно с просветния министър и идеята им за заплащане на обучението от студентите при реализация в чужбина. Странното в случая е, че премиерът продължава да демонстрира ограничен интелект и маниерите на роднина на Аспарух Кънчов. 

Навярно господин премиерът е забравил студентските си години, или пък може би живее със спомените за ВИПОНД от 80-те години, но стремежът му да бъде компетентен по всички въпроси, от икономика, през футбол, до висше образование, и то на фона на все още ясните спомени за Тодор Живков може да предизвиква единствено усмивки и неудобство, че все пак изявите на премиера ни се отразяват и от чужди медии понякога, или най-малкото се следят от посолствата и се коментират където трябва в Западна Европа и САЩ. 

И в Русия, да не я забравяме.

Не го знам Бойко какви студенти ще привлича, ама то освен разни закъсали прошляци от Гърция и бедни българчета от Одеса и Молдова други едва ли ще дойдат. В коментара на Дарик правилно са му казали - едновремешните чужди студенти днес изпращат децата си в много по-реномирани университети в Западна Европа и Америка. Че за какво им е да дойдат тук - да учат в някой от безбройните филиали на УНСС из страната ли? Да станат икономисти, завършвайки някой колеж или филиал на висша международна школа в Чуйпетльово ли? Да не говорим за Пернишкия Университет по Телекомуникации, Компютри и Архитектура, съкратено ПУТКА - самото словосъчетание "Пернишки университет" може да ти докара разрив на сърцето от смях. 

ТемеРУТ

Ако седна да пиша по спомени примери за окаяното ниво на образованието в университетите ни, сигурно три дни ще пиша. Например по една от коронните ми дисциплини ми водиха лекции по материали, подарени на университета от Германия в средата на 90-те. Да не говоря, че катедри в университета, че и цели факултети, имаха партньорство с университети от Германия и цели лекционни курсове се водеха по немски материали, без дори понякога самите преподаватели да са вникнали в тях. Като се сетя само за малоумната дисциплина РУТ (Регулираща и управляваща техника), по която ми преподаваше доц. Милошев/Милушев (така и не го научих как се казва) и чиито лекции се състояха от всичко на всичко 18 (осемнадесет) страници, от които 50% бяха схеми. Накрая се наизустяваха схемите и на изпита от колеги знаех - схемата се чертае едно към едно; нищо не променяй, че той се обърква. Спомням си как машините, на които имахме упражнения по ТМММ бяха на средна възраст 45 години, отделно технологиите на металообработване бяха на ниво 1970 г. Машина с ЦПУ за упражнения нямаше, възможно е да е имало за колегите, които бяха в съответната специалност. Струговете бяха правени през 70-те години; автоматичен ход имаше само на 2 от тях; на останалите по кой знае какви причини беше изключен. Самите упражнения се свеждаха до 2 часа за цял семестър. Да не говоря, че по информатика имах колеги, които намираха безброй грешки в програмите, които лекторът доц. Панков пишеше на дъската.

Ах, да още се пише на дъска с тебеширче в нашите университети.

В хуманитарните университети не знам с какво ще привличаш студенти, ама с отвеяни специалности като "Икономика на културно-историческото наследство" или пък "Документознание" освен да избиваш рибата в промишлени количества друго май няма да стане. Че кой е луд да си прати детето в България да изучава "Европеистика" във Великотърновския, Югозападния или пък Бургаския свободен университет, а да не забравяме и Нов български също, когато такава специалност или не съществува в западните университети, или пък се преподава в университети с вековна история и под друго име. 

Тоест, да се върна на Бойко - май целта е всеки ден в медиите, всеки ден с нова изцепка. Това, дето го е казал, не се помни - трябва да идиот, да помниш глупостите на някакъв си милиционер - но се помни, че се е изказал по въпроса. Като най-красноречивия пример беше за дюнерите на всеки ъгъл от Япония.

В книгата си "Италиански потайности" на преводача Асен Марчевски той разказва един случай от посещение на Тодор Живков в Италия през 1975 година. Преди аудиенцията при папата Живков се навел над ухото на Марчевски и му казал: "Момче, ако те питат какво съм завършил, кажи им там нещо по правото". Кел файда, че наш Бойко има диплома от ВИПОНД за пожарникар - милиционер? Не му личи и май иска и всички след него да са на по-ниско ниво.

А в крайна сметка, нещата могат да се сведат до един много прост пример - след като търси трансферна сума, подобно на футбола, да погледне къде продаваме футболистите си, за какви пари и кой идва да играе у нас.

И после да търси пари за това.