Имаше едно време, в което и въздухът беше по-свеж, и небето по-синьо, и слънцето по-ярко. Когато ходехме на море за 2 седмици, бензинът беше 60 стотинки, а сиренето 2,60 лв/кг.
В Русия на хората, които живеят със спомените колко хубаво беше в „онова“ време им казват как ли не - совкодрочери, совки, ватники*. С тях е безполезно да се спори, защото на всеки ваш аргумент, който поставите на масата, подплатен с исторически доказателства или факти, които могат да се проверят сию минуту** те отговарят само със спомена за „лучшее в мире мороженое“ - най-вкусния сладолед в света.
А всъщност, най-вкусният сладолед в света е произведен по американска технология, внесена в СССР в средата на 30-те години на XX в. от Лазар Каганович, нарком пищепром по онова време след негово посещение в Съединените щати. Както и ред други неща, внесени от Съединените щати (заводи, технологии), така и системата на общественото хранене е copy-paste от там, включително и ход-дога, и сладоледа.
Но не за това е днешния пост. А за това, че покрай евтините колбаси и сладоледа имаше и един друг СССР. Който мнозина помнят, но малцина си спомнят.
Вам помнится дешевка-колбаса
И газировки грушевой глоток…
А я запомнила отцовские глаза
И среди ночи бешеный звонок.
Сосед-алкаш попутал двери
И к нам ломился аки лось,
А мой отец, глазам не веря,
Сказал неслышно: «Началось…»
Отец — шахтер. Он не был трусом,
Но он подумал об одном!!!
Ведь был простым рабочим русским,
Прожившим детство в Чусовом.
Куда ни глянь — кругом пермлаги,
ВОХРа, зэка, колючка, лай,
А в горизонт идут бараки…
Таким он был, советский рай!
К фанатам лжи и колбасы
Давно испытываю злость —
Не приведи Господь, чтоб сын
Сказал средь ночи: «Началось…»
_________________________________________________
*Совкодрочери, совки и ватники (рус.) - различни термини, с които наричат любителите на най-вкусното в света мороженое, които 35 години след края на най-прогресивния строй в човешката история все още си живеят в „ония“ години.
** сию минуту - (рус.) - на момента
