How dare you?

Малката Грета доплува до Ню Йорк. 

Малката Грета се изправи пред световните лидери и ги попита право в лицето "How dare you?" и че са и откраднали детството или бъдещето или каквото там са и откраднали, загубих се в цялата тази гретафилия и гретафобия в ефира през последните дни.

После се оказа, че малката Грета страда от аутизъм, също така и от някаква хронична шизофрения или там каквото психично отклонение си има, била вегетарианка от малка и от 8-годишна се депресирала на тема "Промените в световния климат". Бойкотирането на самолетния транспорт е като бонус.

В едни нормални времена за малката Грета щяха да полагат грижи в някоя специализирана психиатрична болница и подрастващата шведска тийнейджърка щеше да е под постоянното наблюдение на джи-пи-то си и на кварталния психиатър. В едни нормални времена местните социални служби биха се заинтересували защо едно дете виси пред парламента, вместо да е на училище, независимо от благородния претекст за климатичните промени.

Въобще, малката Грета вместо да протестира срещу климатичните промени (не че те не са повод за тревоги, но това е друга бира) не е зле да пренасочи енергията си към нравите в Швеция и западните общества като цяло.

Ще ме прощавате, ама много се разпасохте. Аз разбирам, че аутистите и хората с психически проблеми са хора като нас, че имат някакви права, че не бива да се изолират от обществото и да се чувстват отритнати, че обществото е длъжно да им създаде нормална среда, ама да извадите някаква недорасла и неуравновесена пръдла и да я развявате като насрани гащи на пъпа на света, айде нема нужда. 

Били и откраднали детството? 

Че какво са ти откраднали бе, мойто момиче, аз през живота си не съм се качвал на яхта, ти на 16 пропътува от Швеция до Ню Йорк, ебаси откраднатото детство! Аз през живота си не съм виждал президента и министър-председателя на страната си на живо, ти се срещаш с папата, с генералния секретар на ООН. 

Камери, журналисти, снимки - западните общества са преситени и не знаят за какво да си харчат парите. То не бяха равни права на педерасите и лесбийките, то не бяха еднополови бракове, то не бяха приобщаване на малцинствата, мултикултурализъм, то не бяха какви ли не глупости. А само на другия бряг на Средиземно море е Африка, континент, където 16-годишните момичета или гладуват, или проституират, или и двете.
Мислите ли, че една 16-годишна африканка въобще има някакво детство, което да е откраднато?

А интересно, защо вместо в Ню Йорк Грета Тунберг не акостира в Шанхай или Калкута, да обясни на местните, че шведите не смогват на темпото, с което замърсяват? 

Но все пак, да съм снизходителен, малката Грета е аутист, може би мисленето не и е най-силната страна.

Таралежите от другата страна на булеварда

Едно време, когато бях малък, живеех на границата между Младост 1 и Младост 2. От другата страна на булеварда беше едно голо поле, на което понякога водеха есенно време войниците от 4-ти километър да копаят окопи. На това поле му викахме Манастирчето заради намиращия се там манастир "Св. Илия", а иначе на официалните карти се водеше парк "Въртопо" (той май и сега се води така).

На Манастирчето имаше много таралежи, които вечерно време преминаваха булеварда. То и нормално да има, навремето там е било царевичак. Таралежи сме виждали пред блока, в храсталаците, между колите. Много често, обаче, виждахме размазани таралежи по булеварда, размазваха ги икарусите, които набираха нагоре по баира.

Освен таралежи имаше и други представители на фауната у нас. Тъй като през Манастирчето минаваше и част от Плавателния канал на София, имаше няколко заблатени места, където дори се развъдиха рибки по едно време, а в едно от по-големите блата имаше и няколко двойки диви патици. Там, където днес е Шел Младост пък преди 25 години имаше някакъв гьол, въдеха се жаби, които нощем лятно време сигурно се чуваха на километри.

Кълвачи съм виждал, катерици, но по онова време имаше и в тогавашния Парк на свободата, поне там ги има и днес, така че нищо чудно да са прескачали и до Младост в търсене на храна.

Това всичкото беше по време, когато край София бумтеше Кремиковци, а думи като "екология" и "биоразнообразие" ги нямаше дори речниците.

В един момент обаче дойде демокрацията и нещата се промениха.

Надойдоха разни предприемачи, които почнаха да застрояват всяка свободна педя. Засипаха канала, почнаха да строят, застроиха част от полето, на което навремето копаеха окопи (то вече и армия няма да ги копае), а политиците спряха Кремиковци и вкараха в речника си думи като "екология" и "биоразнообразие".

Само че въпреки обновения речник на политиците, въпреки декларациите на разните му строителни фирми, че им пука за природата, въпреки сертификатите по ISO 14000 таралежите силно намаляха, патиците си отидоха, кълвачите и те. Жаби и рибки също отдавна няма.

Всичкото това го разказвам не за друго, а защото живият пример показва, че когато у нас заиграе парата, природата няма особени шансове. Това за сведение на всички мераклии за втори лифт над Банско, които пъшкат под гнета на псевдоеколозите. Досега няма случай в най-новата история на България да сме оставили едно диво място такова, каквото е, не виждам причина този да е изключение, независимо от уверенията на концесионерите от "Юлен".